О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 21.01.2019 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и първи януари Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 1979 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата е подал писмен отговор,
съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова
молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са
представени, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 6063/2017 г.
на Старозагорския районен съд.
Следва
да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените към нея въпроси от същата в исковата молба, както и на
следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/.
какъв е размера на предоставения от М. заем на ответницата по процесния договор за заем и договор за допълнителни услуги
към договора за заем, на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер;
2/. извършвани ли са от ответницата и/или от други лица някакви плащания за
погасяването на този заем, на М. и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви
точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер
задължения на ответницата по погасителния план и/или по договорите, за
главница, възнаградителни лихви, неустойки,
обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били погасени с всяко от
тези плащания; 3/. какви точно по съдържание и размери вземания по този заем,
за главница, възнаградителни лихви, неустойки,
обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани
на ищеца от М. с посоченото в исковата му молба приложение № 1 към рамковия
договор за цесия; 4/. обявяван ли е от ищеца и/или от М. процесния
заем за предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно фактическо основание и
с какво точно негово и/или на М. волеизявление, и уведомявана ли е ответницата
за тази предсрочна изискуемост от ищеца и/или от М., на коя дата и по кой точно
начин (по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 5/.
спирани ли са плащанията за погасяването на този заем и на коя точно дата,
както и останали ли са след това непогасени от ответницата суми по същия заем и
с какви точно размери поотделно за главница, възнаградителни
лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, както към
датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на
обявяване на заема за предсрочно изискуем или настъпване на уговореният в
договорите падеж за връщането му, на подписване на посоченото приложение № 1
към договора за цесия, на подаване в съда на заявлението по ч.гр.д. № 6063/2017
г. на СтРС, на подаване в съда на исковата молба по
настоящото дело и на представяне на заключението на вещото лице по делото, за
отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на
счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на същата експертиза за
отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи
депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда
(чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър
на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца
вземания, са посочени в поправената му искова молба и изразяват по същество в
това, че на 10.02.2017 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., който бил сключен
между него и М.. По силата му, вземанията на последното срещу ответницата, които
произтичали от договор за заем С. № 1162-00011946 и договор за допълнителни
услуги към заем С. № 1162-00011946, и двата от 27.09.2016 г., му били
прехвърлени изцяло, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и с всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. М.
упълномощило ищеца да уведоми от негово име длъжниците
за извършената цесия. До ответницата било изпратено писмо от М. чрез ищеца за
станалата продажба на вземанията, с уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-МКР/1162-00011946 от 15.02.2017 г., което й било изпратено чрез Български
пощи с известие за доставяне на постоянния й адрес, посочен в договора за заем.
Писмото се върнало в цялост, като в обратната разписка било отбелязано, че
получателят не бил намерен на адреса. На 03.04.2018 г. ищецът изпратил вторно писмо до длъжника за извършената цесия с изх.№
УПЦ-С-МКР/1162-00011946 от 03.04.2018 г., чрез куриерска фирма. Към момента на
депозиране на исковата молба, известието за доставяне към товарителницата на
писмото не се било върнало. Позовавал се на постановени от ВКС решения, съгласно
които, ако към исковата молба по иск на цесионера било
приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия и същото било достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията и следвало да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че
ответницата не бъдела намерена на адреса и в настоящето производство безспорно
се установяло, че задължението й по заема не било погасено, получаването на
уведомлението за извършена цесия от нея било ирелевантно.
На 27.09.2016 г. между нея и М. бил
сключен договор за заем С. № 1162-00011946, по силата на който й бил предоставен
заем от 1000 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали в
отделните полета или клетки, които били отпечатани на лицевата страна на
формуляра "искане за кредит" и "договор за кредит", като
"общите условия", при които се отпускал кредитът, били неразделна
част, както от "искане за кредит", така и от „договор за
кредит". Подписвайки договора, заемополучателят
удостоверил, че бил получил от кредитора заемната сума, като се задължил да му върне
в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите общи условия,
сума в общ размер от 1175.16 лева, която представлявала чистата стойност на
заема с договорната лихва. Съгласно общите условия, в съответствие с които бил
сключен договора, с подписването му заемополучателят
удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му бил предоставен стандартен
европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация, разбирал и приемал клаузите на договора и общите условия, съгласен бил
да бъдел обвързан с техните разпоредби и желаел договорът да бъдел сключен. Съгласно
общите условията, при които бил подписан договора, заемополучателят
се задължил да върне заема с договорната лихва, която била 175.16 лева, на 12
равни месечни погасителни вноски, в размер на 97.93 лева, като първата била
платима на 11.11.2016 г. Така страните договорили общ размер на плащанията по
заема от 1175.16 лева. На основание попълнен и подписан от заемополучателя
формуляр - искане за допълнителни услуги, на 27.09.2016 г. между М. и ответницата
бил сключен договор за допълнителни услуги към заем С. № 1162-00011946,
съгласно който, М. се задължило да й предостави пакет от допълнителни услуги,
описани подробно в приложение № 1 към договора, което й било предоставено при
сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване
на договора, клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в
размер на 95.04 лева, като му била предоставена възможността да я заплати на 12
броя равни месечни вноски, всяка по 7.92 лева, при първа погасителна вноска
платима на 11.11.2016 г. На основание сключения договор за допълнителни услуги,
М., в качеството му на застрахователен посредник, предоставило на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключената с
посредничеството му застраховка „защита” към застрахователна компания У.,
конкретните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна
полица, която била предоставена на и подписана от заемополучателя.
Съгласно сключения договор за допълнителни услуги, заемателят
се задължил да върне на заемодателя платената от М. застрахователна премия, в
срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, които били дължими на падежните
дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка по 66 лева, платими
считано от 11.11.2016 г. или общо за застрахователна премия - 792 лева, която
покривала посочените в исковата молба застрахователни рискове. Съгласно чл. 4
от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от общите условия към договора за
заем, допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на
заема, а се предоставяли на заемополучателя само при
изразено негово писмено искане с попълване на формуляр -искане за допълнителни
услуги и след сключване на договора за допълнителни услуги. На длъжника била
начислена лихва за забава, както следвало: по договор за заем 29.98 лева за
периода от 12.11.2016 г. (датата на която станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда; по
договора за допълнителни услуги - 21.57 лева за периода от 12.11.2016 г.
(датата на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Размерът на начислената
лихва бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска. Срокът на
договора бил изтекъл на 11.10.2017 г. с последната погасителна вноска и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. Заемополучателят не бил
заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била погасена до момента, била
в размер на 100 лева, с която били погасени, както следвало: 34 лева главница,
66 лева застрахователна премия. Към настоящия момент задължението на
ответницата по договора за заем и договора за допълнителни услуги към него, било
в общ размер на 2013.74 лева, от които 966 главница по договора за заем, със
175.16 лева договорна лихва, 726 лева главница от застрахователна премия по
договора за допълнителни услуги, с 95.04 лева за пакет услуги по договора за
допълнителни услуги и законната лихва за забава до окончателното изплащане на
задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер на 29.98 лева,
и лихва за забава по договора за допълнителни услуги в размер на 21.57 лева. За
ищецът възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред и подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което съдът уважил и издал
исканата от него заповед по образуваното ч.гр.д. № 6063/2017 г. на PC Стара
Загора, която била връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което
обусловило правния интерес на ищеца от предявените искове.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца 966
лева за главница от невърнат заем по договора за заем, със 175.16 лева
договорна лихва от 11.11.2016 г. до 11.10.2017 г., с 95.04
лева неизпълнено задължение по договора за допълнителни услуги от 11.11.2016 г. до 11.10.2017 г., с 726 лева застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги от 11.11.2016
г. до 11.10.2017 г., с 29.98 лева лихва за забава по договора за заем от
12.11.2016 г. до 26.10.2017 г., с 21.57 лева лихва за забава по договора за
допълнителни услуги от 12.11.2016 г. до 26.10.2017 г., и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до изплащането й, за които парични
задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 698
описа за
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните
вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор, назначеният особен представител на ответницата заема
становище, че исковата претенция била допустима, тъй като искът, по които бил
образуван настоящия процес, бил предявен в месечния срок по чл. 415 ГПК. Искът бил
допустим и основателен. Ответницата била сключила договор за паричен заем с М.,
който заем бил цедиран с договор за цесия на ищеца и били
изпълнени всички изисквания на закона. Искът бил основателен, но оспорвал
единствено искането за разноските в производството. Исканата сума от 350 лева
била завишена и моли съда да я намалял.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е
основал предявените искове за съществуване на процесните
вземания, а ответницата носи тежестта да докаже обстоятелствата в отговора на
особеният й представител.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
паричен заем С. № 1162-00011946/27.09.2016 г.; погасителен план; искане за заем
С. № 1162-00011946; договор за допълнителни услуги към заем С. №
1162-00011946/27.09.2016 г.; застрахователна полица за застраховка „Защита” №
МС320141162-00011946; искане за допълнителни услуги към заем С. №
1162-00011946/27.09.2016 г., ведно с приложение № 1 към него; общи условия към
договор за заем С. от 17.06.2015 г.; рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. с анекс № 3 към него; потвърждение за
сключена цесия; извлечение от приложение № 1 от 10.02.2017 г. към рамков
договор от 16.01.2015 г.; пълномощно; уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/1162-00011946/15.02.2017
г. с известие за доставяне и обратна разписка и уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-МКР/1162-00011946/03.04.2018
г.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 6063
по описа за
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните и в счетоводствата на ищеца и М., както и там, където това стане
необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички
въпроси към тази експертиза в исковата молба и обстоятелствената част на
настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим
от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване
на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващи внасянето му, като му указва, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.02.2019 г. от 11.50
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата. За същата дата да се призове и вещото лице, след
внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: