Р Е Ш Е Н И Е
№ 342/23.6.2020г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ВАСКО НАНЕВ 2. ГЕОРГИ ВИДЕВ |
|
при
секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на
прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
|
по
К.А.Н. ДЕЛО № 140 по описа на
съда за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.Г.С. против Решение № 181/09.12.2019г. постановено по АНД
№ 417/19г. по описа на РС Велинград с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0367-000853, издадено от Началник група
към ОДМВР-Пазарджик, РУ Велинград, с което на Д.Г.С., ЕГН: **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на осн. чл. 179,
ал.З, т.4 ЗДвП, както и на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 ЗДвП глоба в размера
на 10 лв.
Твърди се в касационната жалба, че районният съд
неправилно е изградил извод за наличие на административно нарушение от страна
на касатора. Твърди, че липсват доказателства за извършеното административно
нарушение.Твърди се, че съдът не е взел в предвид последващата промяна в
законодателството.Твърди, че в АУАН не е посочено да не е представил КТ.
В
съд.заседание касаторът се явява лично и моли да се отмени решението на
въззивния съд, както и обжалваното НП.
Ответника
по жалбата не се представлява и невзема
становище .
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик намира жалбата за неоснователна и моли да се
остави решението на РС Велинград в сила.
Настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна.
Касаторът е бил
подведен под административнонаказателна отговорност за осъществени 2 /две/
адм.нарушения на основание – на чл.139,ал.5 от ЗДвП и на
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, за това че : На 02.05.2017г.
около 15,45 часа на участък от път П-84, в посока от Пазарджик към Велинград,
до „Хмелосушилнята", след табела, обозначаваща край на населено място и в
участък, обозначен и със знак Д 25, служителите на РУ Велинград-мл.
автоконтрольор Т. М. и Т. У., спрели за проверка лек автомобил „****", с per.
№ *****, управляван от Д.Г.С.. При проверката се установило, че автомобилът
няма залепен винетен стикер за платена винетна такса, съгласно чл. 10, ал.1,
т.1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло. При проверката, на водача
били изискани документи за платена винетна такса, каквито той не представил. Не
бил представен и контролния талон към притежаваното от него за съответната
категория свидетелство за управление на моторно превозно средство. На същата
дата му бил съставен му бил АУАН № 192266 за това, че на 02.05.2017 г. на път
II 84, около 15, 45 часа управлява лек автомобил „****" с per.
№ *****, собственост на „НЕО ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, без да е заплатил винетна
такса по чл. 10, ал.1, т. 1 от ЗП и не носи контролен талон от свидетелството
за управление. На АУАН жалбоподателя саморъчно написал, че няма възражения.
Гореописаната фактическа обстановка въззивният съд е приел въз основа
на приетите по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователно е
възражението на касатора, че не ставало ясно за какво е наказан. Както в АУАН
така и в НП съвсем ясно е посочени, че жалбоподателя управлява лек автомобил по
републиканската пътна мрежа без да е заплатил винетна такса по чл.10,ал.1,т.1
от Закона за пътищата. По делото тези констатации в АУАН не са оборени от
жалбоподателя, не са представени доказателства, че винетната такса е била
заплатена, а не че единствено стикера не бил залепен.
Въззивният съд подробно е отговорил на направените възражения и относно
нарушената правна норма и санкционата такав.Изводите на съда са правилни и не
следва да се преповтарят. Нови възражения не са направени.
Неоснователно е възражението, че КТ не бил поискан от проверяващите и
това нарушение било записано единствено в НП. При извършена проверка се
установи, че и в АУАН е записано, че лицето не представя КТ.
Касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд за обективаната и субективна
съставомерност на описаното в обжалваното НП деяние и счита, че са налице
безспорни доказателства за нарушаване на разпоредбата чл.139,ал.5 от ЗДвП.
Предходната инстанция е анализирала съдържанието на тези разпоредби и е
посочила аргументирано защо приема, че същите са нарушение, което обуславя
обоснованост и правилност на постановеното от нея решение.
Събраните
в хода на административнонаказателното производство пред наказващият орган и
проверените в хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция доказателства
доказват по несъмнен начин фактическата обстановка по делото, поради което
твърденията в касационната жалба за конкретни факти не съответстват на
действителното правно положение. Следва да се отбележи, че касационната
инстанция не е съдебна инстанция, която непосредствено събира, проверява и
анализира доказателства,поради което не може да установява нови фактически
положения, различни от включените в предмета на доказване факти и
обстоятелства, приети за установени от въззивната инстанция.
Въззивният
съд изключително изчерпателно е отговорил на всички възражения на
жалбоподателя.
Въззивният
съд е достигнал до правни изводи въз основа на приетата фактическа обстановка,
които изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция.
Въззивният
съд се е произнесъл и относно наложените санкции – които са в минимален размер
– законодателят изрично е посочил, че за нарушение разпоредбата на чл.139,ал.5
от ЗДвП се налага наказие глоба в размер на 300лв, включително и към момента на
постановяване на настоящето решение и глоба в размерна 10лв. за непредставяне
на КТ, както и че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Още
повече, че жалбоподателя не е представил доказателства от които да е видно, че
винетната такса е заплатена и в последствие.
Липсата
на допуснати в производството по издаване на обжалваното въззивно решение
нарушения, съставляващи самостоятелни касационни основания, съгласно чл. 348, ал.1 от НПК, за които съдът следи служебно съгласно чл. 218, ал.2 от АПК обуславя правилност и законосъобразност на роцесното решение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 181/09.12.2019г. постановено по АНД № 417/19г. по описа на РС Велинград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/п/ 2./п/