№ 113
гр. Нова Загора, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20212220200305 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0804-003324/09.10.2020 г., издадено
от Началник сектор към ОДМВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен.
Жалбоподателят Г. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес: с.***, чрез адв.А.С. А. от АК -
Стара Загора посочва, че не е съгласен с наказателното постановление, с което бил лишен да
управлява МПС за срок от три месеца и му била наложена глоба в размер на 800 лева.
Счита обжалваното НП за незаконосъобразно и издадено при съществени
процесуални нарушения моли съда да го отмени.
Съображенията му за това били следните:
Моли съдът да отмени гопрепосоченото наказателно постановление, с което му
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800.00 лева и бил лишен от
право да управлявам МПС за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП.
Посочва, че НП било издадено на основание чл.188, ал.1, изр.второ вр. чл.185 и на
основание чл.188, ал.1, изр. второ вр. чл.175, ал.1 , т.5 от ЗДвП.
Счита, че атакуваното наказателно постановление било незаконосъобразно и
постановено при допуснати съществени нарушения на производствените правила, като
излага съображенията си:
С посоченото наказателно постановление му било наложено описаното
административно наказание за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП и цитира разпоредбата на
чл.21 от ЗДвП.
Сочи, че според АНО на 06.10.2021 г. в гр.Нова Загора в 16:15часа, на ул.„Патриарх
Евтимий“ срещу бензиностанция „Лукойл“ в посока гр.Сливен, като водач на лек автомобил
„МЕРЦЕДЕС“ С500 4МАТИК с рег.№ РВ2106ТХ управлява посоченото МПС, собственост
на НКС-АВТО МЕЧТИ ЕООД - Клон Пловдив с ЕИК 2038561650029 с наказуема скорост
1
114,46 км/ч при максимално допустима до 50 км/ч, въведена с пътен знак Д11, с приспаднат
толеранс от 3%, скоростта е установена с АТСС SITRAFFIC LYNX ERS400 с инд.№
**********В92, клип № 0003059047В922019100616565100009.
Твърди, че описаното нарушение не било извършено от него и
приетото от АНО не отговаряло на действителността, както и че посочил на служителя на
МВР при съставянето на АУАН на въпросната дата, че бил предоставил процесното МПС на
баща си и менно поради тази причина си в гр.Сливен водел баща си, като заявил на
служителя това обстоятелство и поискал да попълни декларация за това. Твърди и че от
страна на служителя бил информиран, четова може да направи в гр.Стара Загора и му било
отказано да му даде декларация , като му съставил АУАН.
Заявява се, че действително към този период, жалбоподателя ползвал процесното
МПС на основание сключен договор за лизинг с НКС-АВТО МЕЧТИ ЕООД – Клон
Пловдив, като при плащането на последната лизингова вноска собствеността на МПС-то му
била прехвърлена, а именно на 17.08.2020 г., което било видно и от представеното заверено
копие от регистрационен талон № ********* част 1.
Видно от издаденото НП - в него АНО бил изписал като нарушена разпоредба
единствено на чл.21, ал.1, която съдържала голям брой хипотези, като описването на
нарушението в същото не можело да санира неизписването коректно и в цялост на
нарушената разпоредба.
Налице било и противоречие в описателната част на НП, в същото се твърдяло, че
въпросното ограничение било въведено с пътен знак Д11, а наложеното му наказание било
на основание чл.182, ал.1 „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място се наказва, както следва – т.6 за превишаване над 50 км/ч - c глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.
В контекста на горепосоченото твърди, че не му ставало ясно в извършването на
какво точно нарушение бил обвинен и му е наложено наказание, като това правело
невъзможно организиране на защитата му. В крайна сметка въведеното ограничение с пътен
знак ли било или с разпоредбата на чл.82, ал.1.
Навежда, че дори да се приемело, че в действителност на процесната дата 06.10.2019
г. дадено лице - в случая баща му, е осъществил посоченото нарушение, то следвало да се
отбележи, че към момента на съставянето на АУАН, а именно на 25.09.2020 г. е изтекъл
предвидения погасителен срок по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Предвид правоотношението, на което му било предоставено ползването на
процесното МПС, то би следвало в регистрационния талон да е отбелязано това
обстоятелство, т.е. качеството му на ползвател и то именно за евентуално ангажиране на
наказателна отговорност, дължимост на данъци, винетни такси, отстраняване на повреди
поддръжка и т.н.
Ако се приемело, че от страна на АНО е осъществена процедурата за налагане на
административно наказание по отношение на лизингодателя, то с получаването на отговор
от негова страна на АНО е станал известен ползвателя на МПС-то и в тази връзка би
следвало да му се предостави възможност да посоча лицето, което е управлявало същото и
като в тримесечен срок от момента, в който бил станал известен извършителя му се състави
АУАН, да се образува административнонаказателно производство и да му се даде
възможност да посочи лицето управлявало на процесната дата лекия автомобил. От
наказателното постановление не било възможно да се установи на коя дата е станал известен
на АНО отговора на собственика.
Посочва се, че към момента на съставянето на АУАН, а именно 25.09.2020 г. било
налице изтичане на предвидения за това срок, още повече че към този момент почти бил
изтекъл общия срок от една година.
Твърди се, че в конкретния случай не било спазено условието на чл.34 от ЗАНН за
2
образуване на административно наказателно производство в тримесечен срок от откриване
на нарушителя. Сочи се, че съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП отговорност за нарушението носи
собственикът на автомобила, освен ако той не посочи лице, което е управлявало, като в
конкретния случай бил налице ползвател на основание договор за лизинг.
Посочването на лицето, на което било предоставено управлението на МПС било
доказателствено средство, чрез което се оборва презумпцията, че собственика на автомобила
го е управлявал и съответно извършил нарушението, но това не изключвало възможността
МПС-то да е управлявано от трето лице. Сочи се още, че датата, на която собственика на
автомобила декларирал, че е предоставил управлението другиму, бил момента от който тече
тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН на посоченото друго лице.
Нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвиждала възможност да не се налага наказание на
собственика на автомобила, а не да не се образува административно наказателно
производство. На датата, когато била попълнена декларация, с която факта на управление на
автомобила от неговия собственик бил потвърден, без да било необходимо да се декларира
изрично, предвид посоченото по-горе за въведена от закона презумпция, не бил открит
нарушителя.
Не му ставало ясно и поради каква причина се приемало от АНО извършването на
нарушението в което бил обвинен.
Считам, че преди да му бъде наложено наказание в задължение на АНО било да
установи обективната истина и да извърши допълнителни действия за установяване, на
твърдяното нарушение и виновното му поведение. Следвало да се отбележи, че нито един от
служителите на МВР, не бил пряк свидетел очевидец на осъществяването на твърдяното
нарушение и било налице едно бланкетно и субективно решение на АНО, обективирано в
атакуваното НП, като от страна на АНО, не били правени каквито и да е констатации и не
били посочени доказателства, както и мотиви, от които да му стане ясно, какво е нарушил от
посочените разпоредби, доказателствата на които се основава обвинението, което го
лишавало от правото на защита и възможност въобще да организира такава.
Не били налице никакви доказателства, подкрепящи твърдението на АНО. Налице
било едно копиране на изписаното в АУАН. без каквото и да е допълнителна проверка и
мотиви, въпреки че все пак се касаело за наказателно производство и нарушение в което бил
обвинен от АНО, като доказателствената тежест била за административния орган, който го
обвинявал.
Въз основа на изложеното моли съдът да отмени Наказателно постановление № 20-
0804-003324 от 09.10.2020 г. на Началник сектора при ОДМВР - Сливен в сектор „Пътна
полиция“ - Сливен, с което му било наложено административно наказание ,,глоба“ в размер
на 800.00 лева и бил лишен от право да управлява МПС за срок от три месена на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
АНО - ОД МВР-Сливен, чрез Началник сектор „Пътна полиция“ ОД МВР-Сливен
гл.инсп.И. Н. изразява становище по жалбата. Счита същата за неоснователна, както и че
обжалваното НП е законосъобразно, поради което моли съдът да постанови решение, с което
да го потвърди.
Заявява, че в случай че насрещната страна претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН прави възражение за
прекомерност и моли съдът да го намали до установения минимум в НМРАВ.
АНО - ОД МВР-Сливен и Районна прокуратура – Сливен не изпращат
представители за участие в открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание на 23.09.2021 г. жалбоподателя Г. Д. Д., редовно
призован – лично се явява и с адв.А.С. А. – преупълномощен от същата дата.
3
Актосъставителят Н. АТ. З. и свидетелите Д. П. М. и Д. Д. Г. редовно призовани –
лично се явяват.
Свид.З. поддържа констатациите по акта, който са съставили. Разяснява, че е
съставил акта по снимков материал, на местоработата си в Група Пътен контрол.
Механизма бил следния: При тях идвали снимки, пращат покана на собственика на
автомобила с приложена декларация. Ако собственика управлява попълвал неговите си
имена, ако не бил той - декларирал който е управлявал. Преди да съставят акта изпращат
покана да се яви в сектор ПП. Като се яви, ако той е управлявал - попълва декларация, че той
е управлявал, ако не декларира - посочва водача, който е управлявал автомобила и след това
се съставя акта.
За процесния случай не си спомня кой е бил собственика на автомобила, но по
справка каквото е излязло, това е. Не си спомня в деня дали е поискал декларация. Имало
попълнена декларация на който е съставил акта, той е управлявал автомобила. Когато
дойдат хората свид.З. им казвал, че трябва да посочат кой е управлявал автомобила на
въпросната дата. Изпратили са на лизинговата компания, след това те са предали на
ползвателя. Имало възможност ползвателя да попълни декларация, като дойде на място. Не
бил го виждал нарушителя.
Свидетелства още, че връчват актовете, ако попълват веднага пред тях. Не може да
си спомни дали пред него е попълнил декларация.
Свид.М. заявява, че е свидетел при съставянето и връчване на акта, но не се сеща за
случая.
Разяснява, че при явяване на водача му се вземат документите и му се пише акта
пред нарушителя, такава им е практиката, не бил готов написан. Заявява, че декларация се
давала на собственика на МПС. Ако той декларирал, че водача бил лицето еди-кой си,
пращала се покана на водача, той като се яви, ако заяви, че не е той, тогава може да попълни
декларация - давала му се такава възможност. Не се сеща дали нарушителя лично е дошъл
на място.
Свид.Г. – баща на жалбоподателя посочва, че станало в началото на влизане в Нова
Загора, преди повече от година, заблудил се малко, превишил с 20 км скоростта, отивали за
Сливен, бързали, и се заприказвали.
Сочи също, че не управлява много често автомобила на сина си, но помнел, че на
тази дата го е управлявал, викали го в Сливен, попълвал декларация. Свързвал го с тези
последващи действия. Сина му попълнил декларация. Отивали към Сливен. Не може да си
спомни какъв ден е било, но бил работен ден. Отивали оо някаква работа, но не можел да си
спомни. Няколко пъти бил управлявал автомобила на сина си. И друг път бил управлявал
автомобила му - бил „Мерцедес“. Помни, че били изпратили съобщение да отиде в Сливен.
Отишли в КАТ, и той самият отишъл, само че сина му влязъл вътре, а той стоял отвън.
Тогава отишъл със сина си заради този документ, викали го да се оправят, заради това
отишъл - някаква декларация трябвало да се подпише, нещо писал, но точно не може да
каже дали сина му писал. Писали някакъв документ, там полицая. Не може да си спомни
тогава дали се е подписвал на някакви документи.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На жалбоподателят Г. Д. Д. с ЕГН ********** на 25.09.2020 г. е бил съставен
АУАН № 3324/20 бл.№ 289062 серия АA от младши автоконтрольор при ОДМВР-Сливен,
Сектор „Пътна полиция“ ОД МВР-Сливен - свид.Н. АТ. З., в присъствието на неговия
колега – свидетелят Д. П. М.. Въз основа на този АУАН административно наказващия орган
е издал Наказателно постановление № 20-0804-003324/09.10.2020 г., издадено от Началник
сектор към ОДМВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен гл.инсп.И. Н. Н. с което на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 800 лева и административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“
4
за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба 1з -2539 на МВР са му отнети общо 12
контролни точки, за това, че на 06.10.2019 г. в 16:56часа в гр.Нова Загора, на ул.„Патриарх
Евтимий“ срещу бензиностанция „Лукойл“ в посока гр.Сливен като водач на лек автомобил
„Мерцедес С500 4МАТИК“ с peг.№ РВ2106ТХ собственост на НКС-АВТО МЕЧТИ ЕООД -
Клон Пловдив с ЕИК 2038561650029 с наказуема скорост 114,46 км/ч при максимално
допустима до 50 км/ч, въведена с пътен знак Д-11. Превишението е от 64.46 км/ч с
приспаднат толеранс от 3%, скоростта е установена с АТСС SITRAFFIC LYNX ERS400 с
инд.№ **********В92, клип № 0003059047В922019100616565100009 с точен час, дата и
GPS координати и показан на водача при съставяне на АУАН.
На съда са представни следните доказателства: заверено копие от Наказателно
постановление № 20-0804-003324/09.10.2020 г. на началник сектор към ОД МВР Сливен;
заверено копие от свидетелство за регистрация част Първа; заверено копие от акт № 3324/20
бл. № 289062/25.09.2020 г. на мл. автоконтрольор Н. АТ. З.; справка за нарушител/водач на
Г. Д. Д.; заверено копие от покана до Г. Д. Д.; копие от докладна записка относно преписка
рег. № 804р-4332/2019 г. връчване на покана; заверено копие от покана на осн. чл. 40 ал.2 от
ЗАНН от 06.11.2019 г.; покана до Г.Д. Данев на осн. чл. 40 ал.2 от ЗАНН от 05.08.2020 г.;
покана на осн. чл.40, ал.2 от ЗАНН от 15.10.2019 г.; заверено копие от снимка №
003059047В922019100616565100009.sly, търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за „НКС-
АВТО МЕЧТИ“ ЕООД; копие на лична карта; копие на свидетелство за управление;
декларация за предоставяне на информация от 01.11.2019 г.
Видно от приложените доказателства нарушението е извършено на 06.10.2019 г. и
се състои в превишаване на максимално допустимата скорост за конкретизираното по-горе
място от ППС Категория В, също индивидуализирано по-горе, с превишение над нея след
приспаднат толеранс от 3% - 64.46 км/ч.
От представените доказателства се установи, че процесното МПС е собственост на
жалбоподателя Г. Д. Д. от 17.08.2020 г., но към датата на нарушението процесното МПС е
било собственост на юридическото лице „НКС-АВТО МЕЧТИ“ ЕООД – клон Пловдив с
управител С. Н. Ч. и законен представител, съгласно приложено пълномощно - В. Г. К. От
последния на 01.11.2019 г. е представена Декларация за предоставяне на информация, с
която е заявено, че към датата на извършване на нарушението превозното средство с peг.№
РВ2106ТХ е било във владение на жалбоподателя Г. Д. Д..
Поканата с която Г. Д. Д. на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН и във вр. с извършено
административно нарушение е поканен да се яви на 25.09.2020 г. при инсп.Д.М. е връчена на
съпругата му З. Д.а на 15.09.2020 г.
В откритото съдебно заседание разпитаните свидетели Н. АТ. З. и Д. П. М.
поддържат заявеното и потвърждават констатациите от съставения акт.
Свид.Д. Д. Г. също поддържа заявеното от сина му в жалбата.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия седемдневен срок и от лице
имащо право на жалба. Срещу същото лице е издадено обжалваното НП, следователно то
има правен интерес от обжалването.
Съдът не намира, че е било ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй
като същият не могъл да разбере в какво е обвинен.
Настоящият съд не споделя мотивите на жалбоподателя, относно наведеното, че
процесното нарушение не било извършено от него, а от баща му – свидетелят Г.. Част от
заявеното в молбата не кореспондира със свидетелските показания на свид.Г. и съдът ги
цени, но не ги кредитира, като такива по чл.172 от ГПК.
Освен това съдът намира за достоверно заявеното от свид.З. и М., че при явяване на
5
водача му се вземат документите и му се пише акта пред нарушителя самия нарушител, а не
е готов написан, както и че се дава възможност на собственика на МПС да попълни и подаде
декларация, кой е бил водача. Последното се подкрепя и от фактите, тъй като видно от
представените писмени доказателства на 01.11.2019 г. на тогавашния собственик на
процесното МПС - „НКС-АВТО МЕЧТИ“ ЕООД – клон Пловдив чрез законния му
представител В. Г. К.му е предоставена и приета такава декларация. Неправдоподобно
изглежда твърдяното, че не е била предоставена такава на жалбоподателя и баща му при
явяването им при М. вна 25.09.2020 г.
По отношение на твърденията на жалбоподателя, че към момента на съставянето на
АУАН, а именно на 25.09.2020 г. е изтекъл предвидения погасителен срок по смисъла на
чл.34, ал.1 от ЗАНН, съдът намира същите за основателни и доказани. Видно от
приложените по делото доказателства нарушението е извършено на 06.10.2019 г., а от
Декларацията за предоставяне на информация попълнена на 01.11.2019 г. от В. Г. К. в
качеството му на законен представител на процесното МПС към датата на нарушението то е
било във владение на жалбоподателя. Именно от тази декларация безспорно се установи, че
в случая се касае за първата хипотеза на чл.34, ал.1 от ЗАНН „...Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението...“, а в конкретния случай на л.31 по делото е
видно, че гл.инсп.Никола Симов – началник на трето РУ – Пловдив е изпратил до началника
на Сектор Пътна полиция Сливен гл.инсп.И. Н. Н. преписка, ведно с попълнената
декларация още на същата дата – 01.11.2019 г. Дори и да се предположи, че са били
необходими няколко дни за придвижване на кореспонденцията до Сектор Пътна полиция
Сливен, то отново не е налице спазването на визирания в разпоредбата на чл.34, ал.1 от
ЗАНН тримесечен срок, тъй като АУАН е съставен едва на 25.09.2020 г. или поне 10 месеца
след откриване на нарушителя.
Дори и в случаите, че не бъде открит своевременно нарушителят, за да му бъде
връчена покана за съставяне на акт, то същият се съставя и в негово отсъствие в
присъствието на свидетели, както гласи и разпоредбата на чл.40 от ЗАНН.
Изложеното е достатъчно за отмяна на атакуваното от жалбоподателя наказателно
постановление, дори и само на това основание.
При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че АУАН, въз основа
на който е издадено процесното НП е в нарушение на съществени процесуални правила,
поради което следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят и е претендирал разноски в производството за адвокатски хонорар
и такъв с оглед изхода на производството следва да му бъде присъден, съгасно
представените доказателства – в размер на 300.00 лв..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-0804-003324 от 09.10.2020 г.,
издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен
гл.инсп.И. Н. Н., с което на Г. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес: с.*** на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 800.00 лв./осемстотин лева/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- СЛИВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Д. с ЕГН ********** разноски в размер на 300.00
лв./триста лева/, представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Сливен по реда
6
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7