№ 188
гр. Попово, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20233520100112 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с правна квалификация – чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във
вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът-„*****” АД, гр. В., чрез пълномощник – адв.Н.М. от РАК, твърди в исковата
молба, че ответникът му е клиент с клиентски №**********, във връзка с продажба на ел.
енергия за обект на потребление с абонатен № **********, находящ се в гр.****.
Твърди, че облигационните отношения между страните се регламентират от Общите
условия за продажба на ел. енергия на „*****“ АД.
Твърди, че за периода 20.07.2020г.-17.05.2021г. на ответника била начислявана
единствено мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, която се дължала
и не била обвързана от потреблението на ел.енергия, а само с предоставената мощност или
ангажирания от потребителя капацитет на мрежата
Така за този период, и тази услуга били издадени 12 бр. фактури, на обща стойност
249.90лв.
Твърди, че по заявление на ищцовата страна е образувано ч.гр.д. № 857/2022г. по
описа на Районен съд – П., по което със заповед за изпълнение са присъдени суми по
неплатени фактури и мораторна лихва. На осн.чл.415 от ГПК, в законоустановения срок
ищеца предявил настоящия иск.
Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на
подаване на исковата молба стойността на фактурите не била заплатена.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 242.90лв., представляваща
главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по 12 бр. фактури, издадени за периода
20.07.2020г.-17.05.2021г., за обект с абонатен № **********, с адрес гр.****, кл.
№********** и сумата 46.00лв., представляваща сбора от мораторна лихва за всяка
фактура, за периода от дата на падежа й до 01.12.2022г., ведно със законната лихва върху
главница, считано от 23.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №857/2022г. по описа на ПпРС.
1
Претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск чрез адв.Н.М. от АК-Р..
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника ЕТ
„***** И.“, гр.П., представлявано от Д. Ц. И., действащ чрез адв.Р.Р. от ТАК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен.
Прави възражение, че ЕТ „***** И." не е ползвал през въпросния период обекта, нито
е получавал и разходвал електроенергия, за обект находящ се в гр. ****,който представлявал
търговски обект. ЕТ „***** И.“ никога не била собственик на въпросния обект. От 2000г. до
януари 2010 г. едноличният търговец е бил наемател на този обект.След М. януари 2010т
когато бил прекратен договорът за наем, той освободил обекта и го предал на собственика,
който М. И. Б.
Твърди се, че от януари 2010г. ЕТ „***** И." не извършва търговска дейност, а
собственика живее и работи в чужбина.
Твърди се, че след 2010г. обекта бил ползван от „****“ до преди година, които са
ползвали и съседното помещение, което също било захранено със електрическа енергия от
същия електромер с горепосочените клиентски и абонатни номера, а в момента се полза от
друг търговец.
Тези твърдения на ответника се доказвали и от приложените документи към исковата
молба именно от: 1/.Протокол № 4047900/13.03.2018 г. за монтаж/демонтаж на електромер
за кл.№ ********** и аб.№ *********; 2/. Констативен протокол № 4029335/16.06.2020 г. за
подмяна на СТИ с кл.№ ********** с аб.№ ********** и 3/.Констативен протокол №
5427334/14.05.2021 г. за кл.№ ********** с аб.№ **********, на които не бил присъствал
нито собственика, нито упълномощено от него лице.
Предвид изложеното, ответника моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира и разноски по делото.
В съдебно заседание ответника се представлява от процесуален представител-адв.Р.Р.
от ТАК, който по същество поддържа депозирания отговор.
С Определение №147/03.04.2023г., съдът е конституирал като трето лице помагач на
страната на ответника М. И. Б. от гр.П.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не постъпи писмен отговор от третото лице
помагач на страната на ответника М. И. Б. от гр.П., не представя доказателства, не прави
доказателствени искания.
Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от „*****” АД - гр. В. заявление по чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. №857/2022г. по описа на ПпРС. По него е издадена Заповед №
257/05.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът ЕТ „***** И.“, гр.П., представлявано от Д. Ц. И. да заплати на
кредитора сумата сумата 242.90лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена
ел.енергия по 12 бр. фактури, издадени за периода 20.07.2020г.-17.05.2021г., за обект с
абонатен № **********, с адрес гр.****, кл.№********** и сумата 46.00лв.,
представляваща сбора от мораторна лихва за всяка фактура, за периода от дата на падежа й
до 01.12.2022г., ведно със законната лихва върху главница, считано от 23.12.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника, който в дадения му срок е депозирал възражение,
като изложил, че фирмата е бил наемател на помещението до 2010г. , и оттогава до сега не
2
знае кой е ползвал този имот.
Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по
чл. 415 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността на предоставена
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, по клиентския номер на
ответника за посочения по-горе абонатен номер.
За доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като
доказателства заверени копия на извлечение за фактури и плащания за период изд. от
„*****“ АД – към дата 01.02.2023г. за кл. № **********, клиент – ЕТ „***** И.“ П., справка
за потреблението през последните 12/24/36 към 01.02.2023г., за кл. № **********, клиент –
ЕТ „***** И.“, и 12 бр. фактури,издадени на ЕТ „***** И.“ П., кл. № **********, както
следват: Фактура № **********/20.07.2020г. за предоставена мрежова услуга "достъп до
разпределителната мрежа" за периода от 08.06.2020г. до 04.07.2020г. на стойност 3.06лв., с
падеж 10.08.2020г.; Фактура № **********/19.08.2020г. за предоставена мрежова услуга
"достъп до разпределителната мрежа" за периода от 05.07.2020г. до 04.08.2020г. на стойност
23.66лв., с падеж 10.09.2020г.; Фактура № **********/21.09.2020г. за предоставена мрежова
услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 05.08.2020г. до 04.09.2020г. на
стойност 23.66лв., с падеж 12.10.2020г.; Фактура № **********/ 08.10.2020г. за
предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от
05.09.2020г. до 30.09.2020г. на стойност 19.86лв., с падеж 27.10.2020г.; Фактура №
**********/20.10.2020г. за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната
мрежа" за периода от 01.10.2020г. до 04.10.2020г. на стойност 3.06 лв., с падеж 30.10.2020г.;
Фактура № **********/19.11.2020г. за предоставена мрежова услуга "достъп до
разпределителната мрежа" за периода от 05.10.2020г. до 04.11.2020г. на стойност 23.66лв., с
падеж 30.11.2020г.; Фактура № **********/21.12.2020г. за предоставена мрежова услуга
"достъп до разпределителната мрежа" за периода от 05.11.2020г. до 05.12.2021г. на стойност
23.68лв., с падеж 04.01.2021г; Фактура № **********/20.01.2021г. за предоставена мрежова
услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 06.12.2020г. до 05.01.2021г. на
стойност 23.68лв., с падеж 01.02.2021г.; Фактура № **********/18.02.2021г. за предоставена
мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 06.01.2021г. до
04.02.2021г. на стойност 22.91 лв., с падеж 01.03.2021г; Фактура № **********/19.03.2021г.
за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от
05.02.2021г. до 05.03.2021г., на стойност 22.15лв., с падеж 30.03.2021г; Фактура №
**********/20.04.2021г. за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната
мрежа" за периода от 06.03.2021г. до 04.04.2021г., на стойност 22.91лв., с падеж
05.05.2021г.; Фактура № **********/17.05.2021г. за предоставена мрежова услуга "достъп
до разпределителната мрежа", за периода от 05.04.2021г. до 14.05.2021г. на стойност
30.55лв., с падеж 27.05.2021г.
От посоченото по-горе доказателства е видно, че общата сума за плащане по
фактурите е в размер 242.90лв.
По делото са приети и приложените ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на
„Енерго Про Продажби“, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР , копие на
публикация в местен ежедневник, както и лицензия за обществено снабдяване с ел.енергия
на ищцовото дружество, издадено от ДКЕВР.
През 2018г. в посочения обект -кл.№ ********** и аб.№ ********* е извършен
монтаж/демонтаж на СТИ, за което е съставен Протокол № 4047900/13.03.2018 г. Подмяна
на СТИ е извършено и през 2020г., за което е съставен Констативен протокол №
3
4029335/16.06.2020 г. за подмяна на СТИ с кл.№ ********** с аб.№ **********. А през
2021г. е демонтиран електромера, за което е съставен Констативен протокол №
5427334/14.05.2021 г.
Видно от тези протоколи, при съставянето им не е присъствал законния представител
на ответника. В първите два протокола е посочено, че монтажа/демонтажа на СТИ е
извършени в присъствието на представители на клиента /Ан.И. и И.Х./, а последния
протокол е подписан от свидетел-С. Д..
Във връзка с твърденията на ответника, ищцовата страна бе задължена да
г.представи доказателства във връзка с откриване на партида в обект ЕТ „***** И.“ гр.П. –
по чие заявление е открита партидата, на чие име и кога, но такава налична документация,
касаеща търговеца, но такива доказателства от ищцовото дружество не са представени по
делото. Представени бяха отново извлечения за фактури и плащания за период на
посочения кл. и аб.№ към 10.07.2023г., както и справка за потребление през последните
12/24/36М. към същата дата. Представени са такива справки и към 21.07.2023г., касаещи
период от 10.08.2017г. до 10.08.2020г., от които се установява, че няма ползване на
ел.енергия за този период, съотв. няма начислени и неплатени суми.
Във връзка с искания на ответника, от страна на Община П. бе изискана информация
за собственика на посочения обект, от което писма се установява, че от 2000г до 2016г.
обекта е бил собственост на ЕТ „****“.От 2017г. до 05.04.2021г. този обект е бил
собственост на три лица-*****. След тази дата собственици на имота са М. Б. и ****. По
делото е представен и договор за наем за част от процесния обект на потребление, сключен
между **** и „*****“ ООД гр.П., на 01.01.2011г.
По делото са разпитани и свидетели.От показанията на св.В.И. /бивш съпруг на ФЛ –
търговец Д.И./ се установява, че той заедно с тогавашната си съпруга Д. И., през 2001г.
наели част от процесния обект на потребление , а другата част се ползвала от „*****“ ООД
гр.П. като склад. По данни на свидетеля те ползвали този обект като цех за закуски до
началото на 2010г., когато го напуснали и прекратили договорните си отношения за наем на
помещението. Това се случило поради отказ на собственика да предприеме мерки за
превеждане на помещението като такова за производство на хранителни стоки, съгласно
изискванията на ХЕИ /сега РЗИ/. Малко след това фирмата преустановила дейност, като
понастоящем ФЛ –търговец живее и работи в И., и то от доста години. От показанията на
този свидетел се установява още, че при наемане на помещението, по настояване на
собственика прехвърлили партидата на името на ЕТ, и докато били в договорни отношения
нямали проблеми с плащането на тока. При прекратяване обаче на тези отношения не
закрили партидата, тъй като считали, че това ще стори следващия наемател, или собственика
на имота. В подобен смисъл са и показанията на св.Т.Ангелова, която е работела във
въпросния цех за закуски от 2002г. до януари 2010г., когато фирмата преустановила дейност
и напуснали помещението на ул.“България“ №117 в гр.П.. От показанията на този свидетел
се установи, че още докато били в това помещение Д. И. напуснала страната и се установила
в И., като упълномощила съпруга си (св.И.) да се занимава с фирмата.
По делото е разпитан и св.М.Д., служител на „****“, който е съставили Протокол за
демонтаж на СТИ в обекта на потребление на 14.05.21г.От показанията на този свидетел се
установи, че той е получил заявка за демонтаж на въпросния електромер по ел.път, като в
тази заявка е посочен само аб.№ и името на когото се води. До самото заявление
служителите нямат достъп, и свидетеля не можа да отговори кой действително е подал
същото за демонтиране на СТИ през 2021г. Съгласно инструкциите на „Енерго про“, след
подаване на заявлението, заявката се изпращала по ел.път, като служителите имат 10 дневен
срок за изпълнението й. Отивали на място, и ако собственика го нямало намирали свидетел,
който присъствал при демонтирането на СТИ. Така се случило и при демонтиране на СТИ
на въпросния обект. След демонтирането на електромера, съставяли КП, който връщали
4
обратно в Центъра за работа с клиенти в гр.Търговище.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. чл. 98а ЗЕ, във вр. чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД.
Искът е допустим, тъй като, предвид подаденото от ответника възражение по чл. 414
ГПК против издадената заповед за изпълнение, ищецът има правен интерес от установяване
на вземането си.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за мрежова услуга „достъп“ до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност от 125кВтч. Приложими за казуса
са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г. за присъединяване на производители и
потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи в действащата им
редакция за процесния период. Материалната легитимация на ищеца да получи търсената
престация следва от разпоредбата на чл. 28 ПТЕЕ- битовите и небитовите крайни клиенти
на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител.
На първо място е налице спор относно обстоятелството, че ответникът има
качеството на потребител. Твърденията в тази връзка са, че ответникът е бил наемател и е
напуснал обекта преди 13 години.Тези твърдения безспорно бяха доказани от страна на
ответника, посредством събраните по делото гласни доказателства. Показаният на
свидетелите не бяха оборени от ищцовата страна, и тъй като същите са логични,
последователни, кореспондиращи едни с други, съдът ги кредитира изцяло. При това
положение в тежест на ищеца е да установи твърденията си, че ответникът има качеството
на потребител. Съгласно легалното определение на понятието „потребител на енергийни
услуги“ дадено в § 41 б.“б“ на ДР на ЗЕ, това е лице, който купува електрическа енергия, а
краен клиент по сМ. на § 27 б.“г“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствено
ползване. Доказателства в тази насока не са представени. Няма представени доказателства за
това как е открита тази партида на въпросния обект в гр.П., ул.“България“ №117. Не са
представени и доказателства каква мощност е заявена, от кое лице и кога.
Искът се явява неоснователен само на тези съображения, тъй като не се установява
ответникът да е задължено лице по възникнали и съществуващи облигационни
правоотношения по доставка на ел.енергия към процесния период.
Дори да е приеме, че ответникът е бил обвързан с договорното правоотношение,
възникнало в по-ранен период по отношение на същия имот, то ищцовото дружество не е
доказало, че реално е доставяло ел. енергия, тъй като в процесните 12 бр. фактури, липсва
количество доставена ел. енергия, а е начислена само такса за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител, а съгласно чл. 29, ал. 1 (в редакцията си в
ДВ, бр. 40/ 2020г. и ДВ бр. 110/2021г. относима към процесния период на фактурите)
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.
В конкретния случай безспорно се установява- от фактурите, издадени от самия
ищец, че в процесния обект за процесния период не е имало консумация на ел. енергия.
Предвид съдържанието на цитираната разпоредба, става ясно, че заплащането на мрежовата
услуга /включително за достъпът/ е пряко свързано с фактурираното количество ел. енергия
и се изчислява с оглед нейното количество. При това положение се налага изводът, че
5
липсва и основание за начисляване на цена на достъп до електроразпределителната мрежа за
процесния период, тъй като е липсвала реална консумация на ток. Следва да се има предвид
още, че принципно цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа
е свързана и би следвало да калкулира разходите на електроразпределителните дружества,
които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т. ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции,
средства за търговско измерване, отчитането и поддръжката им, както и всички други
административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна
мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. В случая, доколкото ответникът не е ползвал ел. енергия,
то поведението му изключва приноса му в разходите по управление и поддръжка на
разпределителната мрежа и води до отпадане на отговорността му за заплащане на
съответните мрежови услуги, при липсата на реална консумация и облигационно
правоотношение между страните по делото.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не е материално легитимиран
да отговаря по предявените искове, респективно - за заплащане на "такса достъп на база
предоставена мощност" в процесния обект. След като не се установи качеството
„потребител“ на ответника, нито че в процесния обект за посочения във фактурите период са
предоставяни мрежови услуги, които да обосноват начисляването на такса за достъп, то съда
намира, че такава е начислявана без основание.
При така изложените мотиви съда приема, че претенцията на ищцовото дружество се
явява изцяло неоснователна, и като такава подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат. Такива не се дължат и на
ответника, макар да има искане за присъждане на такива. По делото е представено само
пълномощно за упълномощаване на адв.Р. за осъществяване на процесуално
представителство по делото (л. 82 в оригинал), но не е представен договор за оказване на
правна помощ и съдействие, от който да се установи какво е договореното адвокатско
възнаграждение между страните, съотв. платено ли е то, как и кога е платено.
Водим от изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, представлявано заедно от ***** Д.а, против ЕТ „***** И.“ , ЕИК ****,
със седалище и адерс на управление-гр.*****, представлявано от Д. Ц. И. ИСК за
признаване за установено, че ЕТ „***** И.“ дължи на „*****” АД, сумата 242.90лв.
(двеста четиридесет и два лева и 90ст.) – главница по издадени фактури за предоставена
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ по 12 бр. фактури, издадени
за периода 20.07.2020г.-17.05.2021г., за обект с абонатен № **********, с адрес гр.****, кл.
№**********, както и сумата 46.00лв., (четиридесет и шест лева и 00ст.) – лихва за забава
върху всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до 01.12.2022г., ведно със
законната лихва върху главница, считано от 23.12.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №857/2022г. по
описа на ПпРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6
7