№ 1100
гр. П., 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20241720100685 по описа за 2024 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от Р. Р. Н., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.Б.“ ** чрез адв. М. М. А., против ”ТИЕМ
ФИНАНСИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К.“, **
** п.к. ****, представлявано от управителя Н.Н.Б., с която са предявени няколко обективно
съединени иска, като се моли да бъде постановено решение, с което да се прогласи за
нищожен сключения между Р. Р. Н. и „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД, Договор за паричен кредит
№ ****/**** г., като ако бъде прието, че е нищожен сключения Договор, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. трето от ЗЗД да бъде осъдено „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД с ЕИК ********* да
заплати на Р. Р. Н., сумата в размер на 3,630.01 лв. /три хиляди шестстотин и тридесет лева и
една стотинка/, представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – ****г., до окончателното
заплащане на сумата, като в условията на евентуалност, се моли ако бъдат отхвърлени
главните искове, то да се прогласят за нищожни чл. 11 от Договор за паричен кредит №
****/**** г., уреждащ неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение и чл. V, т. 11 от
Общите условия за предоставяне на кредити на потребители от „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД
от 05.06.2023 г., към Договора, допускащ начисляване на таксата „администриране на
просрочен кредит“, като в случай, че бъде уважен иска, предявен в условията на
евентуалност, да бъде осъдено „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД с ЕИК ********* да заплати на Р.
Р. Н., сумата в размер на 1 426,92 лв. /хиляда четиристотин двадесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща получена от ответника сума на отпаднало
основание за неустойка и такса „администриране на просрочен кредит“, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба - ****г., до окончателното заплащане на
1
дължимите суми, като се присъдят и направените по делото разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Същата е предявила насрещен иск, като молим да се приеме за съвместно
разглеждане по делото иск, който се предявява от „ТИЕМ ФИНАНСИ"' ООД против Р. Р.
Н., като при условията на евентуалност в случай, че съдът приеме за основателен
предявения по делото главен иск от Р. Р. Н., , против „ТИЕМ ФИНАНСИ"' ООД, да се
прогласи за нищожен сключения между същите Договор за паричен кредит № ****/**** г. и
от съда се уважи този иск, то да бъде осъден Р. Р. Н., да заплати на „ТИЕМ ФИНАНСИ"'
ООД, сумата 2000.00 лева, представляваща предоставената му от „ТИЕМ ФИНАНСИ"' ООД
ЕИК: ********* и получена от него сума по Договор за паричен кредит № ****/**** г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния
иск до окончателното изплащане на главницата, като се присъдят и направените по делото
разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства от страните
се установява, че на **** г. между Р. Р. Н. и “ТИЕМ ФИНАНСИ” ООД е сключен договор за
паричен кредит № ****, по силата на който са му предоставени заемни средства в размер на
2 000,00 лв. при годишен лихвен процент по заема 39,00 %, годишен процент на разходите
/ГПР/ - 45, 71 % и срок за погасяване на заема четири месеца при месечна погасителна
вноска в размер на 541.27 лв. Така общата дължима сума по Договора за кредит възлиза на
общо 2 165.08 лева.
В чл. 12 от подписаните към Договора между страните Общи условия за
предоставяне на кредити на потребители от „Тием Финанси“ ООД от 05.06.2023 г., е
предвидено задължение на заемателя да предостави на заемодателя обезпечение за
предоставения кредит - запис на заповед, банкова гаранция или да осигури подписването на
договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в тридневен срок от подписване на
Договора за паричен кредит, като не се спори по делото, че това не е било сторено от страна
на ищеца.
Съгласно чл. 11 от Договора, при неизпълнение на задължението да предостави някое
от посочените обезпечения в тридневен срок от сключването на същия или ако
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Договора за паричен
кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 926, 92 лв.,
заплащана разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските
се добавя сумата в размер на 231,73 лв.
Към Договора е приложен погасителен план, в който са посочени в табличен вид
падежните дати, размер на вноската от 541,27 лв. (включващ главница и лихва), оскъпяване
2
в случай на непредставяне на обезпечение от по 231,73 лв. и общ размер на погасителната
вноска с неустойката в размер от 773,00 лв.
В случая е била начислявана и такса „администриране на просрочен кредит“
предвидена в чл. V, т. 11 от Общите условия към Договора, според която „“ТИЕМ
ФИНАНСИ“ ООД, има право да начислява такси и разходи за допълнителните услуги,
съгласно Тарифа за таксите и разходите за допълнителните услуги, събирани от „ТИЕМ
ФИНАНСИ“ ООД от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми:
такса „Администриране на просрочен кредит“ в размер на 2,5% от размера на отпуснатата
главница за всеки 7 дни забава по кредита.
Видно от заключението на вещото лице Я. П. А., се установява, че по Договор за
паричен кредит № **** от **** год. от „ТИЕМ ФИНАНСИ" ООД с ЕИК *********
предоставена/платена на Р. Р. Н., сумата от 2 000,00 лева. По Договор за паричен кредит №
**** от **** год. Р. Р. Н. е платил на „ТИЕМ ФИНАНСИ" ООД общо 3 630,01 лева, от тях:
780.00 лева с Приходен касов ордер №********** от **** г.
2 850,01 лева с Приходен касов ордер №*********** от **** г.
С платената сума от 3 630,01 лева са погасени:
2 000,00 лева главница, 165,08 лева договорна лихва, 926,92 лева неустойка, 500.00 лева
такса администриране на просрочен кредит, 38,01 лева разноски законна лихва за периода от
14.09.2023 г. до 13.12.2023 г. по дати, основание и размер описани в таблица № 1 в
констативната част на експертизата.
Вещото лице сочи, че годишния процент на разходите изчислен по формулата в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от Закон за потребителския кредит:
с включена сумата за неустойка от 231,73 лева по всяка месечна вноска е 794,20 %,
с включена сумата за неустойка от 231,73 лева по всяка месечна вноска и сумата от 500,00
лева таксата за администриране на просрочен кредит е 4208,28 %.
Съгласно чл. 11 от Договор за паричен кредит № **** от **** год.
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 926,92 лева и съгласно чл. V,
т. 11 от Общите условия за предоставяне на кредит „ТИЕМ ФИНАНСИ" ООД има право да
начисли: такса Администриране на просрочен кредит в размер на 2,8% от размера на
отпуснатата главница за всеки 7 дни забава по кредита.
С внесените от Р. Р. Н. суми по Договор за паричен кредит № **** от ****г. в размер
на 3 630,01 лева са погасени всички задължения по кредита, в т. ч.:
1. 926,92 лева неустойка по чл. 11 от Договора
2. 500,00 лева такса администриране на просрочен кредит по чл. V, т. 11 от
Съответно, годишният процент на разходите по чл. 19, ал. 3, т. 1 от Закона за
потребителския кредит и Приложение № 1 с включена главница и лихва по договор е в
размер на 46,78%.
3
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като
не е включил възнаграждението за допълнителната услуга „ Администриране на просрочен
кредит“, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което
договора за допълнителна услуга, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент
на разходите, е нищожен.
Също така съдът намира за нищожна клаузата касаеща Администриране на
просрочен кредит, като противоречаща на закона. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК, кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК, да бъдат
свързани с усвояване и управление на кредита. /В този смисъл с изменението па ЗПК през
22.04.2014 г., като в мотивите се посочва /Забранява се на банките да събират някои видове
такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне
на кредита, а именно - такси и комисионни за действия по одобрение и усвояване па кредит,
както и за неговото управление. Освен това, кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие. Въвежда се изискване видът,
размерът и действието, за което се събират таксите и комисионните, да се описват ясно и
точно в договора за кредит./ Безспорно е, че такса „Администриране на просрочен кредит " е
свързана с управлението на кредита и събираемостта на предоставената сума. Същата не
представлява допълнителна услуга. Следва да се посочи, че сумата, която е заплатена за тази
„услуга“ е твърде висока - за кредит от 2000.00 лв., кредиторът начислява такса в размер на
500.00 лв..
Наред с горното в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ответното дружество не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„неустойка" и „Администриране на просрочен кредит“, като и двете по своята същност
представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която както бе посочено се
плаща периодично, съгласно погасителния план с всяка месечна вноска, поради което трябва
да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.
Съдът приема и възражението на ищеца за нищожност на цитираната клауза за
осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите,
съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е
неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е
4
задължил в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: запис на заповед, банкова гаранция или да осигури подписването
на договор за предоставяне на поръчителство с поръчител, като неизпълнението на това
задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка. Уговорената
неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване,
доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По
изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил
правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.
За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната
и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по
описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК.
Предвид изложеното така предявените установителни искове относно прогласяване
нищожността на клаузи от договора, като основателни следва да бъдат уважени.
Съответно с оглед обстоятелството, че цитираните клаузи се явяват нищожни и
същите не са породили действие изначално, то останалите клаузи по договора, като
уговорена главница, възнаградителна лихва и пр. се явяват действителни и същите са
породили следващите се права и задължения на страните, поради което и съдът приема, че
договора в останалата му част не се явява нищожен при уговорените параметри и посочено
ГПР в размер на 46,78%, в което не се включват начисленията за неустойка и
администриране на просрочен кредит, които не са породили изначално задължение за
плащане .
С оглед на горното, съдът намира предявените искове за осъждане на ответното
дружество да заплати сумата в размер на 1 426,92 лв., представляваща получена от
ответника сума на отпаднало основание за неустойка и такса „администриране на просрочен
кредит“, за основателни. Както бе посочено, вещото лице, след извършената проверка е
установило наличието на плащане от страна на ищеца в полза на ответника на посочената
сума. В тази връзка ищцовата страна е представила и писмени доказателства а именно -
Извлечение от **** г. за извършените и предстоящи плащания по Договора за паричен заем,
за заплатени суми в общ размер от 3 630,01 лева. Доколкото сумата от 1 426,92 лв. е била
заплатена на нищожно основание, то и същата подлежи на връщане от ответната страна,
която със същата сума се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца.
5
На основание чл.86 от ЗЗД, следва да бъде присъдена и законната лихва върху
сумата от 1 426,92 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - ****г., до
окончателното заплащане на същата.
Предвид всичко изложено главните искове за прогласяване нищожността на
сключения между страните Договор за паричен кредит № ****/**** г., като да бъде
осъдено „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД да заплати на Р. Р. Н. сумата в размер на 3,630.01 лв.,
представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – ****г., до окончателното заплащане,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като бъдат уважени така
предявените евентуални искове да се прогласят за нищожни чл. 11 от Договор за паричен
кредит № ****/**** г., уреждащ неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение и чл.
V, т. 11 от Общите условия за предоставяне на кредити на потребители от „ТИЕМ
ФИНАНСИ“ ООД от 05.06.2023 г. към Договора, допускащ начисляване на таксата
„администриране на просрочен кредит“, както и да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищеца, сумата в размер на 1 426,92 лв. , представляваща получена от ответника
сума на отпаднало основание за неустойка и такса „администриране на просрочен кредит“,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - ****г., до
окончателното заплащане на дължимите суми, като основателни и доказани.
Тъй, като иска за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор
за паричен кредит № ****/**** г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, то и не
следва да бъде разглеждан предявения насрещен иск от ответното дружество в условията на
евентуалност, а именно в случай, че съдът приеме за основателен предявения по делото иск
от Р. Р. Н., против „ТИЕМ ФИНАНСИ"' ООД, да се прогласи за нищожен сключения между
страните Договор за паричен кредит № ****/**** г. и от съда се уважи този иск, то да бъде
осъден Р. Р. Н., да заплати на „ТИЕМ ФИНАНСИ"' ООД, сумата 2000.00 лева,
представляваща предоставената му от ответното дружество и получена от него сума по
Договор за паричен кредит № ****/**** г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на
главницата.
С оглед изхода на делото и доколкото в случая са предявени от ищцовата страна
шест обективно съединени иска, като не се уточнява, изплатеното адвокатско
възнаграждение в какъв размер е за всеки един от исковете, а три от шестте иска, следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни, то в полза на ищцовата страна следва да бъде
присъдено половината от сторените разноски по делото, съобразно представения списък за
сторените разноски по реда на чл.80 ГПК, като ответното дружество следва да бъде осъдена
да заплати разноски в размер на 922.60 лева, съобразно уважената част на исковите
претенции .
Съответно ищеца, следва да заплати на ответното дружество направените разноски
по делото, съобразно отхвърлената част на исковите претенции, в размер на 740.00 лева,
съобразно представения списък за сторените разноски по реда на чл.80 ГПК.
6
И двете страни са направили възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско
възнаграждение, като съдът намира, че и двете възражения са неоснователни. В случая,
както бе посочено са предявени шест обективно съединени иска и един насрещен иск, като
общата сума на заплатените адвокатски възнаграждения се явява под минимума определен в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ТИЕМ ФИНАНСИ” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К.“, ** ** п.к. ****,
представлявано от управителя Н.Н.Б., по иска предявен от Р. Р. Н., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.Б.“ ** чрез адв. М. М. А., че уговорените клаузи в чл. 11 от
Договор за паричен кредит № ****/**** г., уреждащ неустойка в случай на непредоставяне
на обезпечение и чл. V, т. 11 от Общите условия за предоставяне на кредити на потребители
от „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД от 05.06.2023 г. към Договора, допускащ начисляване на
таксата „администриране на просрочен кредит“, се явяват нищожни, като противоречащи на
закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА ”ТИЕМ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „К.“, ** ** п.к. ****, представлявано от управителя Н.Н.Б., да заплати
на Р. Р. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.Б.“ ** сумата в размер на 1
426,92 лв. /хиляда четиристотин двадесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание за неустойка и такса
„администриране на просрочен кредит“, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба - ****г., до окончателното заплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Р. Р. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
П., ул. „Д.Б.“ ** чрез адв. М. М. А., срещу ”ТИЕМ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К.“, ** ** п.к. ****, представлявано от
управителя Н.Н.Б., за прогласяване за нищожен сключения между страните Договор за
паричен кредит № ****/**** г., като бъде осъдено „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД с ЕИК
********* да заплати на Р. Р. Н. сумата в размер на 3,630.01 лв. /три хиляди шестстотин и
тридесет лева и една стотинка/, представляваща получена от ответника сума на отпаднало
основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – ****г.,
до окончателното заплащане на дължимите суми,, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА ”ТИЕМ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „К.“, ** ** п.к. ****, представлявано от управителя Н.Н.Б., да заплати
на Р. Р. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.Б.“ ** направените разноски
по делото в размер на 922.60 лева, съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА Р. Р. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.Б.“ ** да
7
заплати ”ТИЕМ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „К.“, ** ** п.к. ****, представлявано от управителя Н.Н.Б., сторените разноски в
размер на 740.00 лева, съобразно отхвърлената част исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8