РЕШЕНИЕ
№
355
гр.
Враца, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, VI-ти състав, в публично заседание на
06.10.2022 г. / шести октомври две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело
№ 310 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е второ по ред и е по
реда на чл. 156, вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), вр. чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси
(ЗМДТ).
С Решение № 4693/17.05.2022 г.,
постановено по адм. дело № 1451/2022 г. на ВАС-София е отменено Решение №
440/10.12.2021 г., постановено по адм. дело
№ 468/2021 г. по описа на АдмС-Враца и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на АдмС-Враца.
Образувано е по жалба на „В.“ АД ***, представлявано от * К.П.И. срещу АУЗД
№3639-1/10.06.2021 г., издаден от младши експерт в Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Враца, потвърден с Решение №1720/20.07.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „МДТ“, в частта, с която са установени задължения на
дружеството за заплащане на такса битови отпадъци за периода от 2016 г. до 2020
г. в размер на 315 486,25 лева главница
и
лихвите към тях в размер на 94 597,04
лева. В жалбата се твърди, че задължението е неправомерно установено, а
оспореният акт е незаконосъобразен и необоснован. Излагат се възражения, че
дружеството не дължи ТБО, тъй като за периода 2016г.-2020 г. не е работило и съответно не е генерирало
отпадъци, а общината не е извършвала услугата по сметосъбиране и сметоизвозване
за имотите на дружеството. Липсват доказателства за поставен контейнер и извършвана дейност в района, не са
представени пътни листа и график за извозване на сметта, доказателства за
закупено и изразходвано гориво, при което услугата реално не е престирана. Излагат
се твърдения, че без да е налице услугата по чл. 62 от ЗМДТ не може да има
задължение за заплащане на същата по чл. 71 от същия закон. Сочи се, че за 2016
и 2017 г. са подадени декларации, че имота няма да бъде ползван, а за 2018 г.,
2019 г. и 2020 г. са подадени заявления за определяне на ТБО за нежилищни имоти
според количеството битови отпадъци, а от справка на Община Враца ставало ясно,
че за 2019 г. ТБО е определена в пълен промил 7,5%, като не е взето предвид
заявеното според количеството битови отпадъци. Органът не е отчел при
определяне на ТБО за периода 2018 г. - 2020 г. и обстоятелството, че имот с
кадастрален № 12259.1021.47 и партиден № *********-003 е продаден с нотариален
акт № 4420/10.08.2017 г. Иска се отмяна
на АУЗД, в оспорената му част, като незаконосъобразен. В представени по делото писмени
бележки се поддържат и доразвиват изложените в жалбата аргументи.
Ответникът
- Директор
на „Местни данъци и такси“ при Община Враца
не ангажира становище по делото.
По делото са събрани допълнително писмени доказателства, с оглед
дадените от ВАС указания, както и са
приети и приобщени събраните доказателства при първоначалното
разглеждане на делото.
Административният съд, като се запозна с
доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната
преписка и след служебна проверка на оспорения акт, съобразно вмененото му
задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК,
намира за установено следното:
С Акт за установяване на задължение по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК, № 3639-1/10.06.2021 г., издаден от мл.
експерт в отдел „МДТ“ при Община Враца,
по отношение на оспорващото дружество в несъстоятелност са установени
задължения за ДНИ и ТБО за периода 2016 – 2020 г. в общ размер на 579 969,36
лева, от които 132 554,88 лева дължима главница за ДНИ, с лихви за
просрочие към 10.06.2021 г. – 37 331,19
лв. и ТБО с дължима главница в размер на 315 486,25 лева и с лихви за
просрочие към същия период в размер на 94 597,04 лева. Аналитично с
конкретизирани характеристики в табличен вид са представени задълженията с
посочено правно основание, година, размер, внесена сума, дължима главница,
дължима лихва и общ размер на задължението за съответния период. Постановения
АУЗД е оспорен от дружеството пред
Директора на Дирекция „МДТ“ в Община Враца, с жалба рег.№ 2600-1801/25.06.2021 г.,
в частта с която са определени ТБО за периода 2016-2020г. Въз основа на така подадената жалба, Директорът
на Дирекция „Местни данъци и такси“ в качеството му на ръководител на звеното
по местни приходи в Община Враца на основание чл.4, ал. 5 от ЗМДТ, с Решение № 1720/20.07.2021 г. е
потвърдил оспорения АУЗД. В решението са
изложени съображения, въз основа на които е прието, че АУЗД е издаден от
компетентен орган, при спазване на предвидената процедура, действащата
нормативна уредба и в предвидената от закона писмена форма. ДНИ и ТБО за
съответните години са изчислени на база подадени декларации от „В.“ АД в несъстоятелност, задълженията не
са платени в срок и не е извършвана ревизия на дружеството, като същите са
установени в сроковете по чл.109 от ДОПК.
Посочено
е, че по отношение на ТБО органът по приходите, издал акта няма правомощия за
доказване на извършване или не на определен вид услуга, а следва общите
правила, постановени в нормативните уредби. Границите на районите и видът на
предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване са определени със заповед на кмета на общината и ежегодно се обявяват
публично до 31 октомври на предходната година, съобразно чл.63, ал.2 от ЗМДТ.
Всички обстоятелства в хипотезите на освобождаване и облекчения през отделни
данъчни периоди са съобразени при установяване на вземанията и се съдържат в издадения
АУЗД от органа по приходите. Материалния закон е правилно приложен, като
размерите на приложените ставки, цени на съдове и основи е на база приетите и
действащи през проверявания период наредби на Общински съвет, както и ежегодно
приеманата План - сметка. Облагането с ТБО за периода от 2018 – 2020 г. е според
количеството съобразно чл.14б, ал. 1 и
ал. 2 от Наредбата, като е удовлетворено искането на лицето за един брой съд
тип мева/кука с периодичност определена със заповедта на кмета на общината по
чл.63 от ЗМДТ. За проверявания период органът по приходи е съобразил установяването
на таксата с писменото волеизявление на собственика, а той като данъчен субект
не е възразил и не е сигнализирал за неизвършване на услугите по сметосъбиране
и сметоизвозване, като услугите по поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения
не са обвързани с конкретен имот и са дължими. С оглед така установеното е
прието, че възражението на дружеството в
несъстоятелност е неоснователно, ДНИ и ТБО за посочените периоди са
дължими и АУЗД № 3639-1/10.06.2021 г. е потвърден.
Като
доказателства по делото са представени заповеди на кмета на Община Враца за
определяне на границите на районите и услугите по чл. 62 от ЗМДТ и решения на
Общински съвет Враца за приемане на План – сметка за проверявания период, съответно
със стойностите на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на
битовите отпадъци в РДНО – Враца. Представени с преписката са и декларации по
чл.14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ с вх. №№ 3268,3269, 3270, 3271, 3272 и 3273 от
30.06.2010 г., пет броя декларации от 09.12.2016 г. за освобождаване от такса
за сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 15а, ал. 3 от Наредба за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Враца, както и Заявления с вх. №123/28.12.2017г. и вх. №200/20.11.2018 г. за определяне на ТБО за
нежилищни имоти според количеството на битовите отпадъци по чл.14б, ал.1 и ал.
2 от същия подзаконов нормативен акт.
От
страна на оспорващото дружество е представен Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 167, том VI,
рег. № 5049, дело № 664/2017 г., видно от които дружеството-жалбоподател, на
10.08.2017 г. е продало собствен имот, а именно: ПИ с идентификатор №
12259.1021.47, находящ се в ***, с площ от 2531 кв.м., незастроен.
Представена
е от ответника и Справка рег. № 2600-2181/2/ от 01.10. 2021 г., относно ставки
и основи за определяне на ТБО по подадени данъчни декларации от „В.“ АД в
несъстоятелност за периода 2016 – 2020 г.
В настоящото производство във вр. с
дадените от ВАС указания при новото разглеждане на делото са изискани писмени доказателства с определение на съда от 05.07.2022г. и такива са
представени от ответника с писмо
вх.№ 3069/04.10.2022г. по опис. Представени са договори №
У-256/18.12.2013г. и № У-8/26/01.2017г. сключени между Община Враца и „БКС-В.“
ЕООД за извършване на „сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от
населените места на Община Враца; Поддържане чистотата на уличната мрежа и
терени, предназначени за обществено ползване в нормални и зимни условия в т.ч. снегопочистване на територията на ***. Представен е и договор № У-291/05.12.2016г.
сключен между същите страни с предмет „зимно почистване на общинската пътна
мрежа и част от уличната мрежа в селата сезон 2016/2017г. Представени са и
пътни листове за
2016г.,2017г.,2018г.,2019г. и 2020г., както и фактури за изпълнени услуги по горепосочените договори, графици, трудови договори с длъжностни характеристика
на работещите в ОП “БКС“ и поименни
разписания на длъжностите, двустранно подписани протоколи за извършен обем работа и др., както и Правилник за ВТР на ОП БКС –В. от 2018г.
С молба - становище в с.з.
представляващия дружеството синдик е оспорил така представените документи, като
частни документи, като произлизащи от страна извън страните по делото и не
носещи подпис на представител на несъстоятелното дружество, както по
съдържание, така и по тяхното авторство. Въпреки направеното оспорване не е
направено искане за откриване на производство по оспорване на така
представените документи. Съдът кредитира
така представените документи, като документи надлежно представени и заверени от
страна в производството, ответник по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в
законоустановения преклузивен срок,
против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
подлежащ на оспорване, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата
е неоснователна по следните съображения:
Обжалваният акт е издаден в предвидената
от закона писмена форма и от компетентен административен орган. Според чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва
по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по
реда на ДОПК. Нормата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Съгласно ал.4, служителите
по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.
Актът за установяване на задължения по
декларация е издаден от компетентен орган – младши експерт в отдел МДТ при
Община Враца, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията,
предоставени му със заповед № 425/19.03.2021 г. на кмета на Община Враца.
Оспореният акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който
органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по
декларация, когато задължението
не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за
служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че дружеството
не е платило задълженията си за ТБО за процесните периоди за притежавани от
него недвижими имоти на територията на Община
Враца.
При издаването на
обжалвания акт административният орган не е допуснал съществени процесуални
нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В издадения акт е
посочена дължимата ТБО в общ размер, като не са посочени поотделно размерите на
дължимите такси за всяка една от услугите, които се включват в
тази такса, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото
посредством представените по делото доказателства се установява начинът на
нейното определяне. Доколкото в акта е посочена отчетната стойност и данъчна
оценка на всеки един от процесните нежилищни имоти и размерът на таксата в
промили за всяка отделна услуга, които не се оспорват от дружеството, е въпрос
на прости математически изчисления да се определи конкретния размер на таксата
за всяка от трите услуги за процесния
период. Обстоятелството, че не са посочени отделни конкретни стойности
на трите вида услуги, а е посочената само общата стойност на ТБО не води до
материална незаконосъобразност на АУЗД само на това основание. В тази насока и
възраженията на оспорващия са неоснователни.
В случая за база на
изчисленията са взети декларираните от дружеството в Декларации по чл.14, ал.1 ЗМДТ с вх. №№ 3268;
3269; 3270; 3271; 3272 и 3273, всички от 30.06.2010г. (л. 27 – 50), данни за имоти с партидни №№
816089503_001; 816089503_002; 816089503_003; 816089503_004; 816089503_005;
816089503_006, относно местонахождението на имотите, отчетната им стойност и
другите обстоятелства имащи значение за
определянето на данъка, както и размера на самия данък. По делото няма данни, а
и дружеството не релевира възражения за промяна на декларираното с горните
декларации, послужило за база на направените от органа изчисления за ТБО.
В АУЗ за всяка от процесните години е
посочена главницата, представляваща сбора от ставките за всяка една от
услугите, а именно: ставката за услугите
по сметосъбиране и сметоизвозване; ставката за услугите по поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и ставката за
обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Размерът на всяка от трите
такси е бил определен поотделно за всяка конкретна година, за да бъде формиран
общия размер на задължението. За съответната година освен главница е посочена и
дължимата лихва, както и размера на общото задължение. Поради това,
жалбоподателят не е лишен от възможността да се защитава срещу всяка от таксите
поотделно и в този смисъл не е налице
съществено процесуално нарушение.
Размерът на таксата се определя по реда на
чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в
същата разпоредба дейности. По делото са представени решения на Общински съвет – Враца
по приемане на План – сметка за дейност „Управление на отпадъците“ и „Чистота“ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019
г. и 2020 година.
Условията, при които не се събира такса за
някоя от услугите са посочени в чл.71 от ЗМДТ, като по отношение на услугите
по сметосъбиране и сметоизвозване, и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината,
а по отношение на обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане
на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови
отпадъци – когато няма такива.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
За да е дължима таксата за битови отпадъци
е необходимо услугите по чл. 62 от ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от
съответния правен субект. Таксата за услугите не е данък и нейната дължимост не
се поражда само и единствено от наличието на установена в закона правна връзка
между недвижимия имот на територията на общината и съответния правен субект –
чл. 11 от ЗМДТ. По смисъла на цитираната законова разпоредба освен наличието на
правна връзка между недвижимия имот и правния субект, е необходимо и фактическо
престиране и съответно ползване на услугата. С оглед на различното съдържание
на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ и на различните цели, които се
преследват, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са
предоставени и кога се счита, че услугите не са ползвани.
По отношение на първото изискване от
представените и приобщени към делото заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на
Община Враца е видно, че услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване са предоставени от общината за процесните
периоди. В заповедите са определени и границите на районите, видът на
предоставените услуги и честотата на сметоизвозване.
От доказателствата по делото се установява
безспорно, че имотите на дружеството-жалбоподател
се намират в строителните граници на ***, в район, в който съгласно заповедите
на кмета са извършвани услугите по чл.
62 от ЗМДТ. Също се установява и от
събраните по делото доказателства/ пътни листове, графици,фактури, протоколи за
обем извършвани работи/ и от които е видно, че за визирания период 2016-2020г. са извършвани услугите по чл.62 от ЗМДТ, вкл. и
по отношение на дружеството. Дейностите
са извършвани от ОП БКС ***, което е общинско предприятие създадено с решение
на ОбС-Враца. Налице са сключени договори между Община Враца и „БКС-В.“ ЕООД № У-256/18.12.2013г.
и № У-8/26/01.2017г. за извършване на „сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци от населените места на Община Враца; Поддържане чистотата на уличната
мрежа и терени, предназначени за обществено ползване в нормални и зимни условия
в т.ч. снегопочистване на територията на ***, както и договор №
У-291/05.12.2016г. сключен между същите страни с предмет „зимно почистване на
общинската пътна мрежа и част от уличната мрежа в селата сезон 2016/2017г. и ОП БКС-В.. Също така следва да се посочи, че предоставянето на
услугите е предвидено и организирано за цялата територия на гр.Враца, поради
което и при обслужването на тази територия, недвижимите имоти, които попадат в
тези граници, също се обслужват, поради което за тези услуги се дължи съответна
такса. В случай, че собственикът на конкретен имот е счел, че за определен
период от време по отношение на неговия имот не са предоставяни услугите по
сметосъбиране и извозване, то същият е имал възможност своевременно да уведоми
за това Общината, която да извърши
съответната проверка. Факта, че
дружеството не е работело и
най-малко е ползвател на услугите не го
освобождава от задължението за заплащане на ТБО за посочения период. В тази насока и възраженията са
неоснователни.
Видно е също така от представените доказателства
– Комплексно разрешително № 5-Н1/2010 г. и Решение № 5-Н1-ИО-А1-ТГ1/2013 на
МОСВ, Изпълнителна агенция „Околна среда“ , на територията на Община Враца е
налично функциониращо депо за битови отпадъци, генерирани на територията на
Община Враца, на чиято територия са и имотите на дружеството.Наличието на
функциониращо депо на територията на Община Враца, свързано със съхранение на
битови отпадъци, на чиято територия е имота на жалбоподателя е достатъчно
условие за възникване на задължение за
ТБО за услугата „обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци“ и изключението
на чл.71, ал.3 от ЗМДТ не намира приложение и на това основание сумите са
дължими. Без значение е по отношение на тези услуги обстоятелството дали имотът
генерира отпадъци или не. Налице са представени по делото доказателства за
това, поради което са налице и предпоставките за начисляване на ТБО по тези
компоненти.
Предвид изложеното и въз основа на събраните
и приобщените към делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за
безспорно установено, че Община Враца действително е предоставила визираните в чл.
62 от ЗМДТ услуги за периода 2016 г. – 2020 г.
За да е дължима обаче таксата за битови отпадъци,
освен реално престирана услуга е необходимо и ползването й от съответния правен
субект. Тъй като е възможно лицето по чл.64, ал.1 от ЗМДТ да не ползва за
съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови
отпадъци, законодателят в нормата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е приел, че
общинският съвет с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ определя реда, по който лицата,
които не ползват услугата през съответната година установяват този факт. Целта
на тази законова възможност е от една страна, общината да е уведомена за това
кои задължени лица няма да ползват услугата и с оглед на обема на необходимата
услуга да организира дейността по нейното предоставяне, и от друга, да създаде
за собственика на имота възможност да докаже неползване на имота и съответно
негенериране на отпадъци и неползване на услугата сметосъбиране и
сметоизвозване.
Такава възможност е предвидена и в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги и права на територията на община Враца. Съгласно чл. 15а от цитирания
подзаконов нормативен акт, не се събира такса за сметосъбиране и
сметоизвозване , когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождение на
имота. Услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана от
фактическото ползване на имота от задълженото лице по чл. 64 от ЗМДТ, поради
което относно тази услуга не е предвидена възможност предварително да се
декларира неползване.
Не се спори и е видно от доказателствата по делото, че
за 2016 г. и 2017 г., представляващият дружеството жалбоподател е подал
декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване
през 2017 г. за 6 броя имоти с партидни №№ 816089503_001; 816089503_002;
816089503_003; 816089503_004; 816089503_005; 816089503_006, като за 2016 г. и
2017 г., ТБО е начислена върху
данъчната оценка на имотите по 5,60 %, при пълен промил 7,50 %,
съгласно справка /л. 139 и сл. от дело 468/2021г./. За 2018г.
и 2020 г. ТБО е изчислен съобразно подадените от дружеството декларации, според
количеството битови отпадъци – за 2018 г. по 2,60 %, при пълен промил 7,50 %о
плюс цената на съда – 253,76 лева и за 2020 г. по 2,60 %, при пълен промил 7,50 % плюс цената на съда – 173,04 лева. За 2020 г.
ТБО е определен на база пълен промил 7,50 %.
С оглед данните по преписката
съдът намира, че ТБО е правилно изчислена от органа за периода 2016г. -2020г.,
като са съобразени подадените от дружеството декларации и декларираните от него
факти и обстоятелства. Правилно е изчислена и лихвата за посочения период. В
случая събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се изведе
обосновано заключение, че процесните услуги са извършвани на територията, в
която се намира имотът на дружеството. Противно на изложеното от оспорващия по делото са представени достатъчно
доказателства за услугите по чл. 62 ЗМДТ по отношение на процесните имоти.
Възражението на оспорващия, че
имот с кадастрален номер №12259.1021.47-с партиден номер *********-003 е
продаден с нот.акт. от 10.08.2017г., което не взето предвид при определяне на
ТБО за 2018г. до 2020г. е неоснователно. Следва да се посочи, че по делото
липсват данни и не са налице твърдения от страна на оспорващия, че е декларирал продажбата на имота пред органа, с подаване на декларация за промяна
на обстоятелствата водещи до прекратяване на
основанията за начисляване на съответната ТБО по отношение на имота. От
друга страна в нот.акт. е посочено само кадастралния номер на имота, но не и
партидния номер, за да се приеме, че се касае именно за този имот с партиден
номер, който оспорващия посочва в жалбата, както и е видно че адреса на имота е
различен от адреса на имота описан в АУЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че акта в оспорената му част, е издаден при правилно
прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел, тъй като с АУЗ
е установено задължение на дружеството за услуги, които са предоставени от
Община Враца и съобразно декларираните от данъчно-задълженото лице данни,
поради което следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма
право на разноски, а от страна на ответника не са претендирани такива в
настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.“ АД *** в несъстоятелност,
представлявано от * К.П.И. срещу АУЗД №3639-1/10.06.2021 г., издаден от младши
експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Враца, потвърден с
Решение № 1720/20.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „МДТ“, в частта, с която
са установени задължения на дружеството за заплащане на такса битови отпадъци
за периода от 2016 г. до 2020 г. в размер на 315 486,25 лева главница и лихвите към тях в размер на 94 597,04 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба,
чрез Административен съд Враца пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
АДМ. СЪДИЯ: