Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260109
Гр. Севлиево, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СЕВЛИЕВО в публично съдебно заседание на 07.10.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОТЕВ ХРИСТОВ
При секретаря И.Ц.,
като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1003 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, предявен от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България”, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14
срещу Р.Л.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***.
І. Искания и възражения на страните, сочени
обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:
1. От страна
на ищеца:
Твърди,
че на 25.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" и Р.Л.Б., с ЕГН **********
бил сключен договор за потребителски паричен кредит № РLUS-15170430, посредством който кредиторът отпуснал на кредитополучателя заем в общ размер на 3000,00 лева
за срок от 36 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.09.2020
г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените
погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата главница. Договорено
било паричният кредит да бъде изплатен на 36 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 152,50 лева, като при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата.
На основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай била 05.12.2017 г., от която дата
вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на
кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга, от
кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- Севлиево за следните дължими
суми по договора за потребителски паричен кредит както следва:
-
сумата 3072,30 лева - главница, ведно със законната лихва за забава от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането;
-
сумата 1770,50 лева - възнаградителна лихва за периода от
05.11.2017 г. до 05.09.2020 година;
- сумата 769,44 лева - мораторна лихва за периода от 05.12.2017 г. до
08.07.2020 г.
Заявлението било уважено и по ч. гр. д. № 702/2020 г. по описа на
Районен съд- Севлиево била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Искането на ищеца е съдът да признае за
установено, че ответникът му дължи следните
суми:
- сумата 3072,30 лева - главница, ведно със законната лихва за забава от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
-
сумата 1770,50 лева - възнаградителна лихва за периода от
05.11.2017 г. до 05.09.2020 година;
- сумата 769,44 лева - мораторна лихва за периода от 05.12.2017 г. до
08.07.2020 г.,
за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 384/24.07.2020г.
по ч. гр. д. 702/2020г. на РС Севлиево.
Претендира да му
бъдат присъдени направените разноски по заповедното и исковото производство.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен
иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, прави искане съдът да
приеме, че е предявен осъдителен иск за посочените суми, както и да бъде прието, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на
препис от същия на ответната страна. Претендираните суми с осъдителния иск да
му бъдат заплатени по банкова сметка:
***: ***, ВIС: СIТI ВСSF,
Ситибанк Европа АД, клон България
2. От страна на ответника:
Оспорва предявените искове, като
неоснователни и недоказани, по причина на сключено споразумение между страните за
уреждане на отношенията по договора и извършени плащания по него.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна
намира следното:
1. Правна
квалификация:
Пред съда е
предявен установителен иск с процесуално правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК
и евентуален осъдителен иск.
Материалните
права на ищеца по установителния и евентуален осъдителен иск се основават на разпоредбите чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/; чл. 86 от ЗЗД относно претенцията за присъждане на мораторна лихва
/лихва за забава/.
2. От фактическа страна:
Не се спори, че на 25.08.2017 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" в качеството на кредитор и Р.Л.Б., с ЕГН **********,
в качеството на кредитополучател бил сключен договор за потребителски паричен
кредит № РLUS-15170430. По силата на посочения договор кредиторът
предоставил на ответника в заем сумата 3000 лева, която била преведена по
личната банкова сметка ***. Договорено било заемната сума заедно с 34,24%
договорна лихва да бъде погасена от ответника на 36 месечни вноски, всяка по 152.50 лева, с падеж 5-то число на месеца, през периода от
05.10.2017 г. до 05.09.2020 г. /видно от погасителния план отразен в договора/.
Длъжникът преустановил плащането
на вноските по договора на 05.11.2017 г., като към тази дата били погасени 1
месечна вноска.
По делото няма данни за достигнало
волеизявление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
На 27.10.2020 г. е сключено извънсъдебно споразумение между ищеца и
ответника, в което страните се съгласяват, че ответникът не е изпълнил
задълженията по сключения Договор за кредит № РLUS--15170430 от 05.11.2017 г. поради което Кредиторът пристъпил
към неговото изпълнение по принудителен ред, завеждайки ГД 1003/2020 г. по
описа на РС- Севлиево. Длъжникът се съгласил, че към датата на подписване
/27.10.2020 г./ на същото дължи на Кредитора сумите:
-
Главница - 3072,30 лв.;
-
Възнаградителна лихва - 1770,50 лв.;
-
Мораторна лихва - 864,55 лв.;
-
Съдебни разноски 393,71 лв.;
-
Обща сума на дълга: 6101,06 лв.
Съгласно споразумението длъжникът се задължава да върне установената
дължима сума на 33 броя равни месечни вноски в размер на 200 лв. всяка и
последна 34-та вноска в размер на 102,77 лв. Всички дължими суми следва да
бъдат заплащани до 31-во число на всеки календарен месец, считано от м.
Октомври 2020 г. до м. Юли 2023 г.
Дължимите суми следва да се погасяват в последователност: разноски, лихви,
главници / чл. 6 от споразумението/.
За периода до 01.04.2021 г., на която дата ищецът поискал възобновяване на
делото, ответникът заплатил три вноски – една непълна на в размер на 105 лева
на 30.10.2020 г. и две пълни вноски по 200 лева на 01.12.2020 г. и на 22.01.2021 г.
Освен тези вноски, след възобновяване на делото ищецът заплатил още три
пълни месечни вноски по 200 лева -
на 06.04.2021 г., на 20.04.2021 г. и на
03.06.2021 г.
3. От правна страна:
При така
установените факти съдът намира, че установителният иск по чл. 422 от ГПК
следва бъде отхвърлен. Източник на права и задължения на страните е сключеното извънсъдебно споразумение между ищеца и ответника, с което се
преуреждат отношенията на страните относно сключения между тях Договор за потребителски
паричен кредит № РLUS-15170430/25.08.2017 г. Посоченото споразумение съгласно чл. 20а от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ има силата на закон по отношение на страните. Тъй като същото не е основанието за
издаване на процесната Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 384/24.07.2020г. по ч. гр.
д. 702/2020г. на РС Севлиево, то неоснователен е установителният иск да бъде
прието за доказано, че ищецът дължи присъдените със заповедта суми на основание, което е
преуредено към момента на подаване на установителния иск.
Задълженията по
неизпълнения от ответника Договор за потребителски
паричен кредит № РLUS-15170430/25.08.2017 г. са посочени в постигнатото между тях споразумение, източник
на права и задължения и за двете страни. Последователността
на погасяване на дължимите суми по пера съответства на разпоредбата на чл. 76
ал. 2 от ЗЗД – разноски, лихви, главница.
Видно е от
установеното от фактическа страна, че ответикът не е заплатил две вноски,
договорени по споразумението – за м. февруари и за м. март. Поради това
основателно, съгласно договореното в чл. 10 от споразумението, ищецът е
предприел действия по принудително изпълнение срещу отвеника, като на
01.04.2021 г. е поискал възобновяване на делото.
Съгласно чл. 235
от ГПК съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право.
Между страните е
налице съгласие, т.е. извънсъдебно признание от страна на ответника, обективирано в сключеното извънсъдебно
споразумение, че ищецът дължи претендираните с осъдителния иск главница и възнаградителна лихва, и съгласно извършената
съдебно счетоводна експертиза те не са погасени от
заплатените от ответника вноски в общ размер на 1105,00 лева, поради което
осъдителните искове относно тях следва да бъдат уважени изцяло. Искът за
мораторна лихва следва да бъде уважен до размера от 153,26 лева, която е
непогасената сума по това перо, съгласно заключението на вещото лице, и отхвърлен
за разликата над посочената сума до претендирания размер от 769,44 лева,
като неоснователен.
4. Относно
претенциите за разноски:
Съгласно чл. 78
ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска.
В конкретния
случай разноски се претендирант само от ищеца.
Тъй като
установителният иск е отхвърлен изцяло, направените от ищеца разноски по
заповедното производство следва да останат в негова тежест.
По исковото
производство от ищеца се претендират разноски за държавна такса в размер на 131,47 лева,
за вещо лице в размер на 300 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, или разноски в общ размер на 531,47 лева.
Разноските
за държавна такса и за
вещо лице са направени, а съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ е определено възнаграждение в диапазона от 100 до 300 лева,
съответно следва да бъде определено претендираното минимално юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Пропорционално
на уважения материален интерес по исковете, общо разноските на ищеца за
исковото производство, които следва да му бъдат присъдени, са в размер на 473,12
лева /за държавна такса, вещо лице, юрисконсултско
възнаграждение /.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, с който се претендира ДА БЪДЕ
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Л.Б., с ЕГН **********,
с адрес: *** му ДЪЛЖИ:
- сумата 3072,30 лева - главница, ведно със законната лихва за забава от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането;
-
сумата 1770,50 лева - възнаградителна лихва за периода от
05.11.2017 г. до 05.09.2020 година;
- сумата 769,44 лева - мораторна лихва за периода от 05.12.2017 г. до
08.07.2020 г.,
за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК №
384/24.07.2020г. по ч. гр. д. 702/2020г. на РС Севлиево,
като
неоснователен .
2. ОСЪЖДА Р.Л.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да
ЗАПЛАТИ на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България”, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14
следните суми:
- сумата 3072,30 лева – главница, ведно със законната лихва от
25.09.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
изплащане на сумата;
-
сумата 1770,50 лева - възнаградителна лихва за периода
от 05.11.2017 г. до 05.09.2020 година;
- сумата 153,26 лева - мораторна
лихва за периода от 05.12.2017 г. до 08.07.2020 г.,
на основание чл.
79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения
осъдителен иск за присъждане на мораторна лихва за разликата над 153,26 лева до претендирания размер от 769,44 лева, като неоснователен.
3. ОСЪЖДА Р.Л.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България”, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата 473,12 лева – разноски по делото по воденето
на исковото производство, на осн чл. 78
ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия: