Определение по дело №420/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. чл.317 от ГПК.

С решение № 116/04.10.2011 г., постановено по гр.д. № 1002/2011 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от А. Я. Х. от Г. против “О.” – Г. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ относно отмяната на заповед № 72/12.05.2011 г. и заповед № РД-09-178/28.04.2011 г. и признаване уволнението за незаконно, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, като неоснователни и недоказани.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът А. Я. Х., представляван от процесуален си представител, който го обжалва като постановено при нарушаване на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не отговаряли на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, като не било ясно какво е нарушението на въззивника. Разпитаният по делото свидетел В.К. не бил конкретизирал нарушенията, които били посочени в заповедта. Нарушено било изискването на чл.195, ал.1 от КТ да се установи в какво се изразява нарушението. Работодателят не провел дисциплинарното производство съгласно изискванията на закона, което било достатъчно да се отмени дисциплинарното уволнение. Обясненията на ищеца били във връзка с провежданото досъдебно производство, а не по повод предстоящото му дисциплинарно уволнение. В заповедта били изложени съображения за извършена кражба на имущество, което работодателят нямал право да прави, преди да има влязла в сила присъда. Излагат се и съображения за опорочаване на вътрешното убеждение на съда. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да уважи предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не взема становище по жалбата си.

Въззиваемият “О.” – Г., представляван от ю.к. М., оспорва жалбата в представен отговор на основание чл.263 от ГПК. Твърди се, че решението на Кърджалийския районен съд е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, представителят на въззивника поддържа изложеното в отговора и моли съда да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно, за отмяна на заповеди № РД-09-178/28.04.2011 г. и № 72/12.05.2011 г. на Изпълнителния директор на “О.” – Г., възстановяване на А. Х. на предишната му работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Ищецът сочи в исковата молба, че не бил извършил дисциплинарните нарушения, като заповедта за уволнение не била мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ и в нея не били обективирани конкретни дисциплинарни нарушения.

От представеното като доказателство по делото лично трудово досие на А. Я. Х. се установява, че същият е бил в трудово правоотношение с “О..” – Г. за времето от 07.08.1995 г. до 12.05.2011 г., като е заемал длъжността “стрелочник”.

Със заповед № РД-09-153/12.04.2011 г. на Изпълнителния директор на “О.” – Г. били поискани писмени обяснения от Б.Ю.Р. и А. Я. Х. във връзка с кражба на метални елементи, установена от полицейски автопатрул на РУ “Полиция” на 10.04.2011 г. и докладна записка от началник “О.” в “О.” – Г.. В изпълнение на посочената заповед въззивникът А. Я. Х. дал писмени обяснения, в които посочил, че на 10.04.2011 г. бил на работа дневна смяна и около 10.00 часа прескочил оградата и отишъл с колегата си за цигари. На пътя ги спрели полицаи и намерили железа в автомобила, като бил задържан. Посочил също, че не знаел какво има в колата.

От показанията на свидетеля В.К. се установява, че на 10.04.2011 г. същият бил уведомен за извършена кражба от охранителя С.Х, който му съобщил, че били задържани две лица от полицейски служители по сигнал на пазача, който охранявал оранжерия в съседство с ж.п. портала. Пазачът на оранжерията съобщил, че видял две лица, които изнасят метални елементи под портала и съобщил с каква кола са. В последствие двете лица били задържани в близост до пункт за вторични суровини. Свидетелят отишъл в РУ “Полиция” където били задържани Б.Р. и А. Х., които му казали, че ги е срам и помолили да им съдейства да бъдат освободени. След това свидетелят заедно с полицейски служители посетил мястото, от където били изнесени металите, като видял следи от влачене на метали.

При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са неоснователни и недоказани и правилно са били отхвърлени от Кърджалийския районен съд, чието решение е обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че въззивникът е изнесъл движими вещи (метални елементи), собственост на ответното дружество. Това се установява най-вече от показанията на разпитания по делото ±видетеля К., който описва извършеното от въззивника нарушение и задържането му от полицейски служители в близост до пункт за вторични суровини. Твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, че отишъл до ж.п. гарата, за да изпълни служебните си задължения се опровергават както от показанията на свидетеля К., така и от дадените от А. Х. писмени обяснения, в които същият посочва, че на 10.04.2011 г. бил на работа като прескочил оградата и отишъл за цигари. Обясненията са дадени по повод заповед № РД-09-153/12.04.2011 г. на Изпълнителния директор на “О.” – Г., която е била връчена на въззивника на 10.04.2011 г. В тази връзка съдът не споделя изложените доводи, че обясненията на ищеца били дадени по образуваното досъдебно производство, тъй като се намират в трудовото досие на въззивника и са дадени не в деня на задържането му – 10.04.2011 г., а в деня на връчване на заповед № РД-09-153/12.04.2011 г. на Изпълнителния директор на “О.” – Г., която без съмнение касае извършеното дисциплинарно нарушение.

Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ като е приел писмените обяснения на въззивника. Следва да бъде посочено, че КТ не вменява задължението на работодателя да издаде някакъв формален акт за започване на дисциплинарно производство, каквито неоснователни доводи се излагат във въззивната жалба. При налагане на дисциплинарното нарушение не са нарушени императивни законови разпоредби, а в заповедта е описано дисциплинарното нарушение, съгласно изискванията на чл.195 от КТ и по начин, разбираем за работника, като няма никакво основание да се приеме твърдението, изложено във въззивната жалба, че А. Х. не е знаел за какво му е било наложено дисциплинарното наказание.

Що се отнася до изложения довод за опороченост на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд поради позоваване на съдебни актове, постановени по в.ч.н.д. № 178/201 г. по описа на ОС – Кърджали, то същият е необоснован, тъй като представените съдебни решения представляват писмени доказателства, които първоинстанционния съд е обсъдил съгласно изискванията на закона. Освен това обстоятелството дали извършеното дисциплинарно нарушение е и престъпление и дали ще бъде образувано наказателно производство е без значение за дисциплинарната отговорност на работника. Дисциплинарната отговорност съществува наред с наказателната и работодателят следва да упражни правото да наложи дисциплинарно наказание в срока по чл.194, ал.1 от КТ.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 116/04.10.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1002 по описа за 2011 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не се претендират от въззиваемия, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.315, ал.2, във с чл.316 от ГПК, във вр. с чл.317 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/04.10.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1002 по описа за 2011 г. на същия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от обявяването му.

Председател: Членове:1. 2.