Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.03.2021
г.
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.02. 2021
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
в.т.д. № 1587 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано е Решение №260067/04.09.2020г. по гр.д.
№6389/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което отхвърля предявеният от Н.К.Б., ЕГН **********,***, съдебен адрес
чрез адв.Р.А. *** иск против „Е.Е."ЕАД, за заплащане на сумата от 231,08
лв, представляваща цената на допълнително количество ел.енергия, начислена по
фактура №**********/27.02.2019г., с която е коригирана сметката на Н.К.Б. за
ИТН *** в гр.***7 и клиентски номер ********** за минал период – 90 дни, както
следва: от 29.09.2016г. до 28.12.2016г. и е осъдена ищцата да заплати на
ответното дружество разноските по делото от 100 лв юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивникът Н.К.Б. излага подробни доводи за неправилност
и незаконосъобразност на решението, като моли въззивния съд да отмени същото и
да уважи предявения иск.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемата страна „Е.Е."ЕАД
взема становище, че жалбата е неоснователна, като излага съображения в тази
връзка. Направено е искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, като взе предвид
твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото
и съобразно чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
Предмет на иска е осъждане на ответника „Е.Е." ЕАД, да плати на ищеца,
като получена без основание, сумата от 231,08 лв, представляваща цената на
допълнително количество ел.енергия, начислена по фактура
№**********/27.02.2019г., с която е коригирана сметката на Н.К.Б. за ИТН *** в
гр.***7 и клиентски номер ********** за минал период – 90 дни, както следва: от
29.09.2016г. до 28.12.2016г.
Ищецът поддържа, че е липсвало правно основание за плащане на сумата, респ.
за получаването й от ответника, което е и основания спорен въпрос по делото.
По делото не е спорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия за
посочения по-горе обект, както и че между страните е съществувало през
процесния период действително договорно правоотношение по договор за продажба
на електроенергия. Няма спор и че на ищеца е начислена сумата от 231,08 лв,
представляваща цената на допълнително количество ел.енергия, начислена по
фактура №**********/27.02.2019г., както и че сумата е платена на ответника.
С оглед предмета на спора, направените от въззивника възражения в жалбата и
насрещните възражения на въззиваемия в отговора на жалбата, основните въпроси
по делото, свързани с преценката дали е било налице основание за плащане на
сумата от ищеца в полза на ответника, на които следва да се даде отговор, са
дали са били налице предпоставките за корекция на сметката на ищеца с
допълнително начисленото му количество ел. енергия, също дали действително е
доставена и потребена допълнително начислената за обекта на ищеца ел. енергия и
ако това е така, дали ищецът дължи заплащане цената за същата на доставчика.
Следва да се прецени и дали евентуалната липса на приет в ОУ на доставчика ред
за уведомяване на абоната при хипотеза на корекция на сметката му е основание
абоната да не дължи плащане стойността на допълнително начислената му ел.
енергия, както и дали за последното е релевантно наличието или липсата на
виновно поведение у абоната, довело до неизмерване или частично измерване на
ел.енергия.
В тази връзка, ответното дружество поддържа, че са били налице
основания за корекция на сметката на абоната, че е спазена визираната за това
процедура в действащите към периода на корекцията ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР в
рамките на учредената му законова делегация, като в рамките на същата е било
установено, че СТИ в обекта на ищцата е измервал с грешка от -42,12 %, в
резултат на което е отчел със същия процент по-малко ел.енергия през процесния
период, за който е извършена корекцията. Тези твърдения се потвърждават от
доказателствата по делото.
На първо място, според представения по пред първата инстанция констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 337065
г. от 28.12.2016 г., подписан от двама
служители на „“Е.Е.“ ЕАД и двама свидетели, поради съмнения за
манупулация, електромер фабричен №*********, измерващ консумацията на ел.
енергия в имота на ищцата, е демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбиран
и изпратен за експертиза. Видно от Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване №1728/23.10.2018 г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, Регионален отдел – Пловдив, електромер с идентификационен №********* е
представен за експертиза в платнена безшевна торба, пломбиран с пломба на EVN,
в съответствие с протокола за демонтаж. Констатирано е, че пломбата против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера е унищожена. При
проведени контролни измервания е установено, че при кратковременно включване с
импулсите на изхода за проверка, електромерът отчита с грешка около минус 42%,
а при продължително включване – минус 43%. Относно техническото състояние на
СТИ, е посочено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, има
изменение в електрическата схема, като изводите на куплунг Х2 са закъсени
допълнително с пластинка, като по този начин са изменени техническите и
метрологични характеристики на СТИ и преминаващата през него ел. енергия се
измерва с отклонение извън границите на допустимото, посочено в т.4.4 и т.4.6
на експертизата.
Тези констатации в експертизата на БИМ не се оспорват от ищеца, нито се
опровергават с ангажирани доказателства, както в първоинстанционното
производство, така и в отговора на въззивната жалба.
Предвид така установените факти, въззивният съд приема, че в случая е било
налице основание за корекция на сметката на ищеца, при условията на чл.48,
ал.1, т.1, вр. чл.51 ПИКЕЕ (приети от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от
14.10.2013 г.), тъй като те са действали до 20.03.2017 г., т.е. действали са към
периода, за който е извършена корекцията (29.09.2016г. до 28.12.2016г.). Това
означава, че към осъществилите се през този период факти – в случая, измерване
с грешка от - 42%, водещо до непълно измерване на консумираната ел. енергия, е
относимо действащото към този период законодателство, като е без значение, че
към датата на издаване на ф-рата за стойността на допълнително начислената ел.
енергия (в случая 27.02.2019г.), относимите норми на ПИКЕЕ са били отменени.
Освен това, съгласно принципа за недопускане на неоснователно обогатяване в
гражданското право на Република България и доколкото отношенията между страните
са се развивали на плоскостта на действителен договор за продажба на ел.
енергия, при установяване на факта на неточно отчитане на ел. енергия от СТИ в
обекта на абоната за определен период и при точно установен измерител на
грешката при измерването, абонатът следва да заплати стойността на доставената
му в повече и неизмерена ел енергия поради общото си задължения за заплащане на
цената на доставена му стока по договора, дори да липсва или да е отменена
конкретната нормативна уредба, уреждаща правото на дружеството, продаващо ел.
енергия, да коригира сметката на абоната за минал период.
Горното се приема и от ВКС, който в актуалната си практика приема следното:
От
правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът
следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод
следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21
от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/. В случая след
влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката
са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени
от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв
начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния
факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството
електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на
потребителя/решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т.О.
на ВКС/. Ето защо отговорът на първия въпрос е, че трябва да се приложат
разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от
21.12.2016 г. до 20.03.2017 г. и са били отменени едва с решение на ВАС,
обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби,
тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на
общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура
по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане
на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия,
а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора
значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия,
следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото
нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия
в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение
е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред.
В случая, тъй като се касае за задължение за заплащане на цената на
доставена стока по договор за продажба, въпросът дали манипулацията на СТИ е
извършена от абоната е ирелевантен, тъй като не се касае за вземане за
обезщетение за вреди (при което да се изследва има ли виновно поведение от
страна на абоната), а за задължение на купувача да заплати пълната цена на
доставената му стока (чл.183 ЗЗД).
В настоящия случай, съдът съобрази и споделя актуалната практика на ВКС,
цитирана от въззиваемия, че липсата на приет в ОУ на доставчика ред за
уведомяване на абоната при хипотеза на основание за корекция на сметката му, е
евентуална пречка абонатът да бъде поставен в забава в извънсъдебната фаза на
спора, но не е основание за недължимост на начислената допълнително цена за ел.
енергия, ако в съдебното производство се установи, че ел. енергията е реално
доставена и консумирана от абоната, какъвто е и настоящия случай.
По изложените съображения, предявеният от Н.К.Б., ЕГН **********,***,
съдебен адрес чрез адв.Р.А. *** иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД против „Е.Е."ЕАД,
за заплащане на сумата от 231,08 лв, представляваща цената на допълнително
количество ел.енергия, начислена по фактура №**********/27.02.2019г., с която е
коригирана сметката на Н.К.Б. за ИТН *** в гр.***7 и клиентски номер **********
за минал период – 90 дни, както следва: от 29.09.2016г. до 28.12.2016г., се
явява неоснователен и ще се отхвърли изцяло.
Тъй като районния съд е стигнал до същия извод, решението му ще се потвърди
изцяло.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, Н.К.Б., ЕГН **********,*** ще бъде осъдена да
заплати на „Е.Е.”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от М.М.М.-Д., Ж.П.С. и
Р.Д., 100 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260067/04.09.2020г. по гр.д. №6389/2019г. по
описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Н.К.Б., ЕГН **********,*** ще бъде осъдена
да заплати на „Е.Е.”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от М.М.М.-Д., Ж.П.С. и
Р.Д., 100 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.