№ 14202
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110123033 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 86342/29.04.2022
г., подадена от Ц. Б. И., ЕГН: **********, Ю. Г. А., ЕГН: ********** и А. Г.
М., ЕГН: **********, чрез адв. С. А., против а Н. Ч., ЕГН: *******
/идентичен с имената Л. б/, с която са предявени искове с правно основание
чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание от 15.02.2016 г., извършено от а Н.а и, ЕГН ********,
починала на 22.03.2017 г., в полза на Л. б, ЕГН: ******* /идентичен с имената
а Н. Ч./, с което е направено универсално завещателно разпореждане в полза
на Л. б на всички недвижими имоти, парични влогове, ценности и други,
собственост на а Н.а и, поради това, че завещанието не е изцяло саморъчно
изписано от а Н.а и и не е подписано от нея, а в условията на евентуалност –
искове с правно основание чл. 43, б. "б.", пр. 1 от ЗН за унищожаване на
същото завещание, като направено поради грешка, тъй като действителната
воля на завещателя а Н.а и, ЕГН ********, е била да завещае в полза на Л. б,
ЕГН: ******* /идентичен с имената а Н. Ч./ всичките си движими вещи,
парични влогове, ценности и други, а в завещанието погрешно е написано
„недвижими имоти, парични влогове, ценности и други“.
В исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон на а
Н.а и, ЕГН ********, починала на 22.03.2017 г. Поддържа се, че ответникът е
завел срещу ищците гр. д. № 20214110103212/2021 г. по описа на РС – Велико
Търново, по което се легитимира за единствен собственик на наследствени
недвижими имот на основание процесното саморъчно завещание от
15.02.2016 г., извършено от а Н.а и, ЕГН ********, починала на 22.03.2017 г.,
в полза на ответника Л. б, ЕГН: ******* /идентичен с имената а Н. Ч./.
Ищците твърдят, че посоченото завещание е недействително, като с него
1
ответната страна засяга собственическите им права върху имотите, придобити
по наследство от а Н.а и, поради което считат, че имат правен интерес да
оспорват същото в настоящото производство.
Във връзка с изложеното ищците поддържат, че атакуваното завещание
не е изписано изцяло саморъчно от а Н.а и и не е подписано от нея, от което
правят извод, че са нарушение изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, поради което
искат същото да се обяви за нищожно на основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл.
25, ал. 1 ЗН. В условията на евентуалност, в случай че се установи
завещанието да е изписано изцяло саморъчно от а Н.а и, ЕГН ******** и да е
подписано от нея, ищцовата страна иска то да бъде унищожено, като
направено поради грешка. В тази връзка се поддържа, че действителната воля
на завещателя а Н.а и, ЕГН ********, е била да завещае в полза на Л. б, ЕГН:
******* /идентичен с имената а Н. Ч./ всичките си движими вещи, парични
влогове, ценности и други, а в завещанието погрешно е написано
„недвижими имоти, парични влогове, ценности и други“.
Моли се за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
15.02.2016 г., извършено от а Н.а и, ЕГН ********, починала на 22.03.2017 г.,
в полза на Л. б, ЕГН: ******* /идентичен с имената а Н. Ч./, с което е
направено универсално завещателно разпореждане в полза на Л. б на всички
недвижими имоти, парични влогове, ценности и други, собственост на а Н.а
и, поради това, че завещанието не е изцяло саморъчно изписано от а Н.а и и
не е подписано от нея, а в условията на евентуалност – искове с правно
основание чл. 43, б. "б.", пр. 1 от ЗН за унищожаване на същото завещание,
като направено поради грешка, тъй като действителната воля на завещателя а
Н.а и, ЕГН ********, е била да завещае в полза на Л. б, ЕГН: *******
/идентичен с имената а Н. Ч./ всичките с и движими вещи, парични влогове,
ценности и други, а в завещанието погрешно е написано „недвижими имоти,
парични влогове, ценности и други“. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството, с който исковете се
оспорват. Твърди се исковата молба да е нередовна, тъй като не съдържа
изложение на фактическите обстоятелства, на които се основават исковете.
Оспорва се и основателността на исковете, с твърдения, че атакуваното
завещание отговаря на всички законови изисквания, действителната воля на
завещателя е ясна и е спазена цялата регламентирана процедура по
обявяването на завещанието.
Моли се за оставяне на исковата молба без движение, като нередовна,
респективно, за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
2
По делото е представено и прието като доказателство завещание от
15.02.2016 г., в което е посочено, че а Н.а и, ЕГН: ********** завещава на
брат си Л. б – жител на Маями, Флорида, всичките си недвижими имоти,
парични влогове, ценности и други.
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.
№ 3/18.01.2021 г., издадено от Столична община, район „Триадица“, името Л.
б и името а Н. Ч. са имена на едно и също лице.
От прието по делото удостоверение за наследници изх. № УГ01-8295/1
от 26.10.2020 г., издадено от Столична община, район „Красно село“ се
установява в производството, че а Н.а и, ЕГН: ********** е починала на
22.03.2017 г., като е наследена от съпруга си Кирил Благоев Игнатов и брат си
а Н. Ч..
От представено и прието по делото удостоверение за наследници изх.
№ УГ01-8295 от 26.10.2020 г., издадено от Столична община, район „Красно
село“, се установява в производството, че Кирил Благоев Игнатов е починал
на 18.06.2017 г., като е наследен от сестрите си Христина Б. Г. и Ц. Б. И.. От
същото удостоверение се доказва, че Христина Б. Г. е починала на 21.04.2018
г. и е наследена от децата си Ю. Г. А. и А. Г. М..
Представен е протокол за обявяване на саморъчно завещание, съставен
от нотариус Чайка Бележкова, рег. № 077, район на действие – СРС, съгласно
който на 09.12.2019 г. в кантората на нотариуса се е явил а Н. Ч., като е
депозирал молба с искане да бъде обявено донесеното от него саморъчно
завещание от а Н.а и. В протокола е удостоверено, че завещанието е
подписано, датирано и написано на пожълтял кариран лист от тетрадка
формат А-4, с текст, разположен на страница и една трета от листа, написано
със син химикал, четливо, с нанесена поправка в изписване на думата
„Маями“ и не вписан ЕГН на заветника.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Таня Темелакиева и, Лъчезар Иванов Иванов и Нели Апостолова
А.а.
От показанията на свидетелката Таня и се установява, че завещателят а
и е била нейна свекърва - майка на съпруга й, като с нея винаги били в добри
отношения. Посочва, че Л. б живеел в Америка от преди приемането на
демокрацията в Република България, но поддържал непрекъснато връзка с
майка си и сестра си а, като ги подпомагал и материално. Изяснява, че
Леонрад не е идвал често в България и не е живял в страната, като при
посещенията си е ходил на гости на сестра си за по една седмица.
Свидетелката заявява, че в края на 2015 г., след разговор са а, разбрала, че
последната иска да завещае недвижимите си имоти на брат си Л. б. Пояснява,
че в началото на 2016 г. а е споделила, че е написала планираното
завещание. Сочи, че през м.10.2016 г. а и трябвало да бъде оперирана по
спешност, за което брат Леонрад б изпратил сума в размер на 10 000 лв.
Свидетелката споделя, че тя е казала на ответника за извършено от а в негова
3
полза завещание, а последният споделил, че е открил същото в чекмедже в
стаята на а.
От показанията на свидетеля Лъчезар Иванов се установява, че а му е
вуйна, като той и майка му поддържали контакт с нея и били в добри
отношения. Посочва, че 5-6 години преди а да почине научил от майка си, че
тя има брат, като от майка си знаел, че същият живеел в Америка и нямал
намерение да се върне, че бил милионер, че поддържал връзка, но рядко се
чувал със сестра си и че а искала имотите да останат за лелята и майката на
свидетеля, а именно – Христана и Ц., с които била в добри отношения.
Заявява, че от родителите си знае, че а сама е плащала за лечението си, като
не му е известно Леонрад б да е изпращал пари.
От показанията на свидетеля Нели А.а се установява, че същата познава
а и от края на 70-те години, като двете се виждали често. Посочва, че няколко
години след 1981 г. разбрала, че а има брат, който е избягал в САЩ. Сочи, че
не знае двамата да са поддържали контакт и да са се виждали, както и брат
да е изпращал пари. Споделя, че а е казвала, че е разочарована, понеже брат
не я търси. Заявява, че а никога не е казвала, че ще завещае нещо на брат си
Л. б, а напротив – свидетелката е чувала лично, че тя има намерение да остави
всичко на сестрите на съпруга си: Христана и Ц..
От приетата по делото съдебно-графологична експертиза се установява,
че положеният подпис за „Завещател“ в процесното завещание, е положен
именно от завещателя а Н.а и, като са налице достатъчно съвпадения в
общите и частните графични признаци на почерка, за да се стигне до този
категоричен извод. От заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебно-графологическа експертиза се
установява още, че текстът в процесното завещание е изпълнен с равномерни
отстояния между редовете и „вълнообразни” (ляво и дясно) полета. Същият
може да се определи като „разтеглив” по хоризонтала, тоест наблюдава се
вариращо отстояние на буквите една спрямо друга в състава на думите и на
думите една спрямо друга като цяло в текста. Установяват се и поправка,
която може да бъде определена като правописна, а именно върху букви „ия”
са написани букви „ям“ в състава на думата „Маями“ на ред пети отдолу
нагоре и видимо „сближаване” на думи в началото на ред трети отдолу нагоре
при изписаната представка „не” в състава на думата „недвижими“.
Установява се още, че почеркът се характеризира с до средна степен на
обработеност, със смесени форми и посоки на движенията, с вариращ (до
среден) размер, като цяло с десен наклон (изписването на представката „не“ с
лек ляв), с ниска степен на свързаност, с умерен, равномерен темп на
изпълнението. Вещото лице посочва още, че освен разликата в наклона при
изписване на представката „не“, се установяват паралелно - съвпадение във
формата и посоката на движенията при изписване елементите на букви „н“ и
„е“ и известно различие във взаимното разположение на движението при
изписване началната част на II-ри елемент на буква „н“ - в представката може
да се определи като „отворен ъгъл”, в останалия текст този ъгъл е
4
„затворен”/остър/, като вещото лице изрично е посочило, че констатираното
по-горе дава основание да се допусне, че представката „не“ и текстът
„движими“ са изпълнени с един и същ почерк. Съгласно експертното
заключение в текста на процесното завещание не са налице признаци на
имитация. Според вещото лице, текстът на завещанието е изписан със сходни
химикални пасти. Вещото лице посочва още, че констатираните съвпадения в
общите и частни графически признаци са характерни и достатъчни като
съвкупност за извод, че изследваният подпис /в процесното саморъчно
завещание/ е положен от лицето, изпълнило наличните подписи -
сравнителни образци - а Н.а и.
От приетата по делото допълнителна съдебно-графологична експертиза
се установява, че химикалната паста, с която е изписана представката „не“
към думата „движими“ и поправките в думата „Маями“ е сходна, като е
сходна и с химикалната паста, с която е изписана останалата част от текста в
процесното завещание. Според експертизата в думата „недвижими“ първо със
синя химикална паста е изписана думата „движими“ и след това е изписана
представката „не“. В думата „Маями“ първо са изписани буквите „М-а-й-я“,
след което третата буква „й“ е поправена на „я“, а четвъртата буква „я“ е
поправена на „м“.
Съдът кредитира експертните заключения като обективни, обосновани
и компетентно изготвени.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
СРС, II ГО, 160-ти състав е сезиран с главни искове с правно основание
чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и съединени в условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 43, б. „б“, пр. 1 от ЗН.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, обективирани в
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на
ВКС, когато предмет на завещанието е определен недвижим имот на
завещателя, цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН е равна на
данъчната оценка на този имот към момента на завеждане на делото, а ако
такава няма - на пазарната цена на вещното право /чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка
с т. 2 ГПК/. В случай, че предмет на завещанието е определена движима вещ
или облигационни права на завещателя, цената на иска с правна
квалификация чл. 42 ЗН е равна на стойността на сделката, тоест на
стойността на движимата вещ или облигационното право към момента на
завеждане на делото /чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК/. Ако предмет на завещанието е
цялото или дробна част от имуществото на завещателя /тоест, когато
завещанието е общо/, искът с правна квалификация чл. 42 ЗН също е оценяем,
тъй като имуществото на наследодателя представлява съвкупност от неговите
имуществени права и задължения, които имат парична оценка. Поради това
цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН за прогласяване
нищожността на общо завещание също се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4
5
ГПК с оглед стойността на сделката - стойността на цялото имущество на
наследодателя или на завещаната дробна част от това имущество към
момента на завеждане на делото. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска и
в този случай, както и във всички останали случаи, следва да бъде посочена
от ищеца. Ако най-късно до първото заседание по делото ответникът или
съдът повдигнат въпроса за цената на иска с мотив, че има несъответствие на
указаната цена с действителната, цената на иска по чл. 42 ЗН за прогласяване
нищожността на универсално завещание се определя от съда приблизително,
като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата
съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото /чл. 70, ал. 3
ГПК/. В случай, че във връзка с решаването на спора не се е наложило и не са
били събирани доказателства за конкретните вещи и права, включени в
наследството, и за тяхната парична стойност, първоначално определената
цена на иска, респективно събраната държавна такса остават непроменени.
В настоящия случай, предмет на оспореното в настоящото
производство завещание са всички недвижими имоти, парични влогове,
ценности и други на завещателя а Н.а и. Доколкото към датата на депозиране
на исковата молба в съда не са се съдържали данни и документи, от които да
се установява по безспорен начин какво имущество е притежавала а Н.а и към
датата на смъртта си, респективно, какво имущество е предмет на оспореното
завещателно разпореждане, съдът е определил цена на исковете и е указал на
ищците да внесат съответната държавна такса. Впоследствие са събрани
доказателства, че в имуществото останало от а Н.а и са били включени
поземлени имот, находящи се в с. Хотница, община Велико Търново, област
Велико Търново и поземлен имот и жилище, находящи се в с. Церово,
община Своге, област Софийска, като с оглед събраните данни за данъчните
оценки на същите имоти, не са били налице предпоставки за изменение на
произнасянето, касаещо цената на иска, дължимата държавна такса за
разглеждането на същия и родовата подсъдност на делото. Данни за други
имущества, принадлежали на завещателя а Н.а и към датата на смъртта й, не
са събрани в производството.
Предвид гореизложното, настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове са допустими, като именно Софийски районен съд е
компетентен, по правилата на родовата и местна подсъдност, да разгледа
делото.
По главния иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. чл. 25, ал. 1
ЗН в тежест на ответника е да докаже, че процесното завещание е съставено
при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН – т.е., че същото е изписано
изцяло саморъчно от а Н.а и, ЕГН ********, както и че е подписано от
последната. По силата на чл. 154, ал.1 ГПК ползващата се от частния
документ страна е длъжна да установи автентичността на документа и то по
нетърпящ съмнение начин /в този смисъл решение № 243/31.05.2011 г. по
гр.д. № 976/2010 г., ВКС, І г.о./.
6
По евентуалния иск с правно основание чл. 43, б. „б“, пр. 1 от ЗН в
тежест на ищците е да докажат, че при съставянето на процесното саморъчно
завещание, действителната воля на а Н.а и, ЕГН ******** е била да завещае в
полза на ответника всичките си движими вещи, парични влогове, ценности и
други, а не както е записано в завещанието „недвижими имоти, парични
влогове, ценности и други“.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, б. „б“ ЗН завещателното разпореждане
е нищожно, когато при съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите
на чл. 25, ал. 1 ЗН, а според тези разпоредби саморъчното завещание трябва
да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Завещание,
което не е съобразено с някое от тези три задължителни изисквания, е
нищожно. Саморъчното завещание е частен документ, който не носи подписа
на страната, която го оспорва, поради което тежестта за доказване
истинността на завещанието пада върху заветника като страна, която го е
представила. Ползващата се от частния документ страна е длъжна да
установи автентичността на документа, и то по нетърпящ съмнение начин, т.
е. - чрез пряко и пълно доказване.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и
неоспорена от страните съдебно-графологична експертиза, се установи в
производството, че положеният подпис за „Завещател“ в процесното
завещание, е положен именно от завещателя а Н.а и, като са налице
достатъчно съвпадения в общите и частните графични признаци на почерка,
за да се стигне до този категоричен извод.
Следователно настоящият съдебен състав приема извод, че положеният
подпис за „Завещател“ в процесното завещание, е положен именно от
завещателя а Н.а и.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и
неоспорена от страните съдебно-графологична експертиза, се установи още,
че че текстът в процесното завещание е изпълнен с равномерни отстояния
между редовете и „вълнообразни” (ляво и дясно) полета. Същият може да се
определи като „разтеглив” по хоризонтала, тоест наблюдава се вариращо
отстояние на буквите една спрямо друга в състава на думите и на думите една
спрямо друга като цяло в текста. Установяват се и поправка, която може да
бъде определена като правописна, а именно върху букви „ия” са написани
букви „ям“ в състава на думата „Маями“ на ред пети отдолу нагоре и видимо
„сближаване” на думи в началото на ред трети отдолу нагоре при изписаната
представка „не” в състава на думата „недвижими“. Установява се още, че
почеркът се характеризира с до средна степен на обработеност, със смесени
форми и посоки на движенията, с вариращ (до среден) размер, като цяло с
десен наклон (изписването на представката „не“ с лек ляв), с ниска степен на
свързаност, с умерен, равномерен темп на изпълнението. Вещото лице
посочва още, че освен разликата в наклона при изписване на представката
7
„не“, се установяват паралелно - съвпадение във формата и посоката на
движенията при изписване елементите на букви „н“ и „е“ и известно различие
във взаимното разположение на движението при изписване началната част на
II-ри елемент на буква „н“ - в представката може да се определи като
„отворен ъгъл”, в останалия текст този ъгъл е „затворен”/остър/, като вещото
лице изрично е посочило, че констатираното по-горе дава основание да се
допусне, че представката „не“ и текстът „движими“ са изпълнени с един и
същ почерк.
Установява се и обстоятелството, че в изследваните текст и подпис,
обекти на експертизата, се наблюдават графически признаци и структурна
сложност на движенията, характерни за изпълнение от титуляр, а именно:
изпълнени са със свободни и сигурни движения, с устойчив равномерен темп,
с устойчива прова в структурната сложност на графичните знаци, поради
което се налага извод, че в изследваните текст и подпис в процесното
саморъчно завещение, не се установява наличие на признаци за имитация.
Установява се също, че при проведеното сравнително графическо
изследване на почерка, с който е изпълнен текстът на процесното завещание и
наличния почерк на а Н.а и (ръкопис), са налице съвпадение в степента на
обработеност, в преобладаващите форми и посоки на движенията, в размера и
наклона, в степента на свързаност и в темпа на изпълнението, както и в
следните по- характерни частни графически признаци: 1/форма и посока на
движенията при изписване и свързване елементите на букви „м, н, р, Е, Н, я,
к, а, п, в, т и др.; 2/ форма и посока на движението при изписване и свързване
на II-ри и III-ти елемент на буква „ф“; 3/ форма, посока и количество на
движението при изписване на началната част на буква „С“; 4/ форма и посока
на движението при изписване и свързване на I-ви и II-ри елемент на буква
„Б“; 5/форма, посока, структурна сложност и последователност на
движенията при изписване на елементите на буква „х“; 6/ разместване по
вертикал на движението при свързване на елементите на буква „Д; 7/
продължителност на движението при изписване на първите елементи на
букви „м, А, л, И и Л; 8/ разположение на точките на начало и край на
движението при изписване на буква „о“ и на първи елемент на буква „ф“; 9/
вид на връзката между движенията при изписване на съотносими елементи на
букви „Б“, „л“ и „ф“; 10/ форма и посока на движенията при изписване на
съотносими елементи на цифри „2, 6, 9, 8“; 11/количество на движенията при
изписване на цифри „1,4“ и др., като при извършено паралелно с горното
сравнително графическо изследване на почерка, с който е изпълнена
представката „не“ /пред „движими“/ и наличния почерка на а Н.а и, се
установяват аналогични съвпадения във формата и посоката на движенията
при изписване на елементите на букви „н“ и „е“.
Същевременно от заключението на вещото лице по допусната,
изготвена, приета и неоспорена от страните допълнителна съдебно-
графологична експертиза се установи в производството, че химикалната
паста, с която се изписани представката „не" към думата „движими" и
8
поправките в думата „Маями", е сходна, както по между си, така и с
химикалната паста, с която са изписани останалите текстове в Саморъчно
завещание, изхождащо от а Н.а и, ЕГН **********, датирано на 15.02.2016 г.
и съхраняващо се по н.д. № 4/2019 г. в кантората на нотариус Чайка
Бележкова, per. N9 077 от НК.
Установените по-горе обстоятелства водят до извод, че текстът и
подписът в процесното саморъчно завещание, са изписани от лицето а Н.а и.
Действително по делото се установи наличие на известно различие във
взаимното разположение на движението при изписване началната част на
втори елемент на буква „н“ в представката „не“ /раздалечено – отворен ъгъл, а
в останалия текст този ъгъл е затворен/, но само по себе си това обстоятелство
не е в състояние да обори правилността на извода, че текстът и подписът в
процесното саморъчно завещание, са изписани от лицето а Н.а и, при
положение, че се установи в производството: 1/ че представката „не“ и
текстът „движими“ са изпълнени с един и същ почерк; 2/ че в изследваните
текст и подпис в процесното саморъчно завещение, не се установява наличие
на признаци за имитация; 3/ че при проведеното сравнително графическо
изследване на почерка, с който е изпълнен текста на процесното завещание и
наличния почерк на а Н.а и (ръкопис), са налице съвпадение в степента на
обработеност, в преобладаващите форми и посоки на движенията, в размера и
наклона, в степента на свързаност и в темпа на изпълнението; 4/ както и че
химикалната паста, с която се изписани представката „не" към думата
„движими" и поправките в думата „Маями", е сходна, както по между си, така
и с химикалната паста, с която са изписани останалите текстове в Саморъчно
завещание, изхождащо от а Н.а и, ЕГН **********, датирано на 15.02.2016 г.
и съхраняващо се по н.д. № 4/2019 г. в кантората на нотариус Чайка
Бележкова, per. N9 077 от НК.
Действително се установи в производството, че при изписване на
думата „недвижими“ – представката „не“ е изписана /във времево отношение/
след „движими“, но само по себе си това обстоятелство не може да обуслови
извод за нищожност на процесното завещание, още повече, че по делото се
установи, че и представката „не“ и „движими“ са изписани с един и същи
почерк и от лицето а Н.а и, ЕГН **********, поради което се налага извод, че
именно обективираната в завещанието е била действителната воля на лицето а
Н.а и, ЕГН **********.
Горните установени по делото обстоятелства водят до извода, че
текстът и подписът в процесното саморъчно завещание, са изписани от
лицето а Н.а и.
Като допълнение, следва да се посочи, че почеркът на лицето а Н.а и е
специфичен и характерен, като е видим идентитета в същия между
представеното по делото Саморъчно завещание, изхождащо от а Н.а и, ЕГН
**********, датирано на 15.02.2016 г. и съхраняващо се по н.д. № 4/2019 г. в
кантората на нотариус Чайка Бележкова, per. N9 077 от НК и събрания в
9
производството сравнителен материал /декларация от а Н.а и с нотариална
заверка на подписа от 18.11.2005 г. и заявление от а Н.а и от 10.08.2007 г./.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявените от Ц. Б. И., ЕГН: **********, Ю. Г. А., ЕГН: ********** и А. Г.
М., ЕГН: **********, чрез адв. С. А., против Л. б ЕГН: ******* /идентичен с
имената а Н. Ч./ искове с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1
ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 15.02.2016 г.,
извършено от а Н.а и, ЕГН ********, починала на 22.03.2017 г., в полза на Л.
б, ЕГН: ******* /идентичен с имената а Н. Ч./, с което е направено
универсално завещателно разпореждане в полза на Л. б на всички недвижими
имоти, парични влогове, ценности и други, собственост на а Н.а и към датата
на смъртта й, следва да бъдат отхвърлени.
Предвид отхвърлянето на исковете с правно основание чл. 42, б. "б" от
ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, настоящият съдебен състав намира, че следва да
разгледа предявените в условията на евентуалност искове с правно основание
чл. 43, б. "б.", пр. 1 от ЗН за унищожаемост на саморъчно завещание от
15.02.2016 г., извършено от а Н.а и, ЕГН ********, починала на 22.03.2017 г.,
в полза на Л. б, ЕГН: ******* /идентичен с имената а Н. Ч./, с което е
направено универсално завещателно разпореждане в полза на Л. б на всички
недвижими имоти, парични влогове, ценности и други, собственост на а Н.а и
към датата на смъртта й, като направено поради грешка, тъй като
действителната воля на завещателя а Н.а и, ЕГН ********, е била да завещае
в полза на Л. б, ЕГН: ******* /идентичен с имената а Н. Ч./ всичките си
движими вещи, парични влогове, ценности и други, а в завещанието
погрешно е написано „недвижими имоти, парични влогове, ценности и
други“.
По евентуалния иск с правно основание чл. 43, б. „б“, пр. 1 от ЗН в
тежест на ищците е да докажат, че при съставянето на процесното саморъчно
завещание, действителната воля на а Н.а и, ЕГН ******** е била да завещае в
полза на ответника всичките си движими вещи, парични влогове, ценности и
други, а не както е записано в завещанието „недвижими имоти, парични
влогове, ценности и други“.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, б. „б“, пр. 1 ЗН завещателното
разпореждане е унищожаемо, когато е направено поради грешка.
От събраните по делото доказателства се установи действителната воля
на завещателя а Н.а и, ЕГН ********, а именно обективираната в Саморъчно
завещание, изхождащо от а Н.а и, ЕГН **********, датирано на 15.02.2016 г.
и съхраняващо се по н.д. № 4/2019 г. в кантората на нотариус Чайка
Бележкова, per. N9 077 от НК. Не се доказа при пълно и главно доказване, че
при изготвяне на процесното Саморъчно завещание, изхождащо от а Н.а и,
ЕГН **********, датирано на 15.02.2016 г. и съхраняващо се по н.д. № 4/2019
г. в кантората на нотариус Чайка Бележкова, per. N9 077 от НК, същото да е
направено поради грешка, твърдяна от ищците в исковата молба. Такова
10
обстоятелство не се установява от събраните в производството доказателства.
Действително се установи в производството, че при изписване на
думата „недвижими“ – представката „не“ е изписана /във времево отношение/
след „движими“, но само по себе си това обстоятелство не може да обуслови
извод за нищожност на процесното завещание, още повече, че по делото се
установи, че и представката „не“ и „движими“ са изписани с един и същи
почерк и от лицето а Н.а и, ЕГН **********, поради което се налага извод, че
именно обективираната в завещанието е била действителната воля на лицето а
Н.а и, ЕГН **********.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявените от Ц. Б. И., ЕГН: **********, Ю. Г. А., ЕГН: ********** и А. Г.
М., ЕГН: **********, чрез адв. С. А., против Л. б ЕГН: ******* /идентичен с
имената а Н. Ч./ искове с правно основание с правно основание чл. 43, б. "б.",
пр. 1 от ЗН за унищожаемост на саморъчно завещание от 15.02.2016 г.,
извършено от а Н.а и, ЕГН ********, починала на 22.03.2017 г., в полза на Л.
б, ЕГН: ******* /идентичен с имената а Н. Ч./, с което е направено
универсално завещателно разпореждане в полза на Л. б на всички недвижими
имоти, парични влогове, ценности и други, собственост на а Н.а и към датата
на смъртта й, като направено поради грешка, тъй като действителната воля на
завещателя а Н.а и, ЕГН ********, е била да завещае в полза на Л. б, ЕГН:
******* /идентичен с имената а Н. Ч./ всичките си движими вещи, парични
влогове, ценности и други, а в завещанието погрешно е написано „недвижими
имоти, парични влогове, ценности и други“, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на делото право на разноски в производството има
ответникът.
От името на ответника се претендират разноски за заплатена адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 1000 лева, като са
представени и доказателства за извършването на претендираните разноски.
От името на ищците своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната
страна адвокатско възнаграждение в производството, което настоящият
съдебен състав намира за частично основателно. В полза на ищеца следва да
се определи размер на адвокатско възнаграждение, съобразно защитения от
страната интерес и при съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редкцията й към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие/, а именно 850 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Б. И., ЕГН: **********, Ю. Г. А., ЕГН:
********** и А. Г. М., ЕГН: **********, против Л. б ЕГН: *******
/идентичен с имената а Н. Ч./ искове с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН
вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
15.02.2016 г., извършено от а Н.а и, ЕГН ********, починала на 22.03.2017 г.,
в полза на Л. б, ЕГН: ******* /идентичен с имената а Н. Ч./, с което е
направено универсално завещателно разпореждане в полза на Л. б на всички
недвижими имоти, парични влогове, ценности и други, собственост на а Н.а и
към датата на смъртта й.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Б. И., ЕГН: **********, Ю. Г. А., ЕГН:
********** и А. Г. М., ЕГН: **********, против Л. б ЕГН: *******
/идентичен с имената а Н. Ч./ искове с правно основание чл. 43, б. "б.", пр. 1
от ЗН за унищожаемост на саморъчно завещание от 15.02.2016 г., извършено
от а Н.а и, ЕГН ********, починала на 22.03.2017 г., в полза на Л. б, ЕГН:
******* /идентичен с имената а Н. Ч./, с което е направено универсално
завещателно разпореждане в полза на Л. б на всички недвижими имоти,
парични влогове, ценности и други, собственост на а Н.а и към датата на
смъртта й, като направено поради грешка, тъй като действителната воля на
завещателя а Н.а и, ЕГН ********, е била да завещае в полза на Л. б, ЕГН:
******* /идентичен с имената а Н. Ч./ всичките си движими вещи, парични
влогове, ценности и други, а в завещанието погрешно е написано „недвижими
имоти, парични влогове, ценности и други“.
ОСЪЖДА Ц. Б. И., ЕГН: **********, Ю. Г. А., ЕГН: ********** и А.
Г. М., ЕГН: ********** да заплатят в полза на Л. б ЕГН: ******* /идентичен с
имената а Н. Ч./, сумата от 850,00 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12