№ 14366
гр. София, 02.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110118262 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Подадена е искова молба от С. В. Й. срещу ЮЛ, с която е предявен частичен
отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че
ищцата, в качеството си на наследник по закон на В.П.К. не дължи на ответното
дружеството сумата от 1000,00 лева, представляваща част от претендираните от
банката вземания в общ размер от 9702,01 лева, предмет на изпълнително дело №
2016****0400536 по описа на ЧСИ Р.Д., рег. № **** в КЧСИ. Съгласно изложеното в
исковата молба, вземанията произтичали от договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 28.09.2007 г. между ЮЛ и наследодателя на ищцата В.П.К. починала в хода
на образувания за събиране на вземанията изпълнителен процес. Ищцовата страна
обосновава недължимостта на процесните задължения с твърдения за нищожност на
договора за кредит, съответно - на отделни негови клаузи, както и за изтекла спрямо
вземанията погасителна давност.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, на основание чл. 118 ГПК и след
като съобрази релевантните по делото обстоятелства намира следното:
Според настоящия съдебен състав, така образуваното дело не е подсъдно на
Софийски районен съд, с оглед разпоредбата на чл. 113 ГПК, съгласно която исковете
на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния. Твърденията в
исковата молба аргументират извода, че се касае за потребителски спор, свързан с
качеството на наследодателя на ищцата и нея самата като страна по облигационно
отношение с потребителски характер за по договор за кредит, като единствено
основанието, от което произтичат отношенията между страните (в случая -
1
потребителски договор), е от значение за качеството потребител на едно физическо
лице (в този смисъл Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. 2502/2019 г. на ВКС, ІІ-
ро т. о.). Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се
извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13,
т. 1 ЗЗПотр, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони,
когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за
потребителския кредит, § 1, т. 41б, б. "а" от Закона за енергетиката и др. Посоченото
общо определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики,
дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз,
установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на
обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като
страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо
задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното
в ЗЗПотр понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор,
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен
отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител е даден в
редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него потребителят е винаги и
само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели
удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези
отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с
конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За
да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера
и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и
доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице
е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели
от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на
общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор,
възникнал от потребителски договор, включително тогава, когато в същината на спора
лежи въпросът дали този договор е действителен, дали е породил правни последици и
дали между страните е налице облигационно отношение по него, следва да се
приложат не само транспонираните в националното законодателство специални
материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и
интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и
цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС
2
и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми
от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите
(арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).
Въз основа на изложеното и на основание чл. 119, ал. 3 ГПК, предвиждащ
задължение за съда да следи служебно за местната подсъдност по чл. 113 ГПК до
приключване на първото по делото заседание, съдът установи, че настоящият и
постоянният адрес на ищцата е в гр. Тетевен, видно от служебно изготвената справка
от Национална база данни „Население“. Това обстоятелство налага, предвид
потребителския характер на процесния спор, образуваното в Софийски районен съд
исково производство да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено за разглеждане на
Районен съд – Тетевен, на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 113 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 18262/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, поради липса на местна компетентност за
разглеждането му.
ИЗПРАЩА делото, образувано по искова молба с вх. № 106128/01.04.2024 г. на
С. В. Й. срещу ЮЛ, по подсъдност на Районен съд – Тетевен, като в придружителното
писмо до съда се посочи, че с исковата молба е направено искане за допускане
обезпечение на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3