Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Плевен, 02. 07. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на двадесет
и шести юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 953 по описа за 2019
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл.92,
ал. l от ЗЗД
В районен съд гр. ***е постъпила искова молба от ***
ЕИК/БУЛСТАТ ***против Г. Т. Н., ЕГН **********,***, с правно основание на основание: чл.79 от ЗЗД
и чл.92, ал. l от ЗЗД цена на иска - 5 593. 67 лв. В исковата молба се посочва
следното:
На 08. 10. 2018 г. ***,
гр. ***, ж. к. ***, ЕИК ***,
представляван от *** ***, чрез адвокат Н.Н. ***, е сключила с ответника Г.Т.Н. ***, ЕГН **********,
договор за поръчка от купувач, по силата на който тя се е задължила да
предостави подходящи оферти за закупуване на имот, описани в регистър на
предложените от ***оферти, както и организационно обслужване до сключване на
окончателен договор за покупко - продажба, срещу уговорено възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от договора, ответникът се е задължил да заплати
на *** комисионна в размер на 2.5% от
обявената продажна цена, но не по - малко от 500 евро / петстотин евро /. На ответника
са предложени четири жилища, от които, видно от справка по лице в Служба по
вписванията - ***, е закупен имот,
находящ се в гр. ***, ул. ***. Закупеният имот е с обявена стойност от
52 000 евро, като огледът е извършен през м. октомври 2018 г. Ответникът е закупил
имота на 12. 12. 2018 г, видно от
записа в Справка
по лице на
Служба по вписванията - ***, но
до настоящия момент не е заплатил договорената комисионна на ***. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от договора за поръчка от купувач от 08. 10. 2018 г, когато клиентът, в случая
ответникът закупи имот, предложен от ***,
извън уговорките на договора за поръчка, той дължи и неустойка в размер
на 3% от продажната цена на имота.
С
покана от 18. 12. 2018 г, връчена лично на ответника на 21. 12. 2018 г, същият
е поканен да заплати дължимата комисионна по договора за поръчка от купувач в
размер на 1300 евро, с левова равностойност 2542.57лв. Отделно от това, поради
неизпълнение на задълженията по договора , е начислена и неустойка в размер на
3% от продажната цена - 1560 евро, с левова равностойност 3051.09 лв. Общият
размер на дължимата сума по договора е 2860 евро, с левова равностойност 5
593.67 лв.
За ищцата е налице правен интерес за завеждане на
настоящия иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да осъди Г.Т.Н. , ЕГН **********, да заплати на *** гр. ***, на
основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1300 евро, с левова равностойност 2542. 57
лв./две хиляди петстотин четиридесет и два лева и 57 ст./ - комисионна по
договор за поръчка от купувач от 08.10.2018г. и на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1560 евро, с левова
равностойност 3051.09 лв./три хиляди и петдесет и един лева и 09ст./ -
неустойка по договор за поръчка от купувач от 08.10.2018г., или общо сумата от
5 593.67лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и три лева и 67 ст./, ведно със
законните последици от това, както и направените деловодни разноски.
Приложени са следните доказателства: Копие от договор за поръчка от купувач от 08.
10. 2018 г, копие от покана от 18. 12. 2018 г, копие от обратна разписка от 21.
12. 2018 г, копие от справка по лица на СВ - ***. В срока по чл. 131 от ГПК от ответника
е постъпил писмен отговор, в
който се оспорва иска.
Ищецът се представлява от адв.
Н. – ПлАК и поддържа исковата молба.
Ответникът се представлява от адв. Б. – ПлАК и оспорва предявения иск като
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, прави следните правни изводи:
По допустимостта
на предявените искове. Исковете са допустими. С иска си по чл.79 от ЗЗД ищецът
претендира присъждането на сумата от 1300 евро /с левова равностойност 2542.57
лв./, представляваща комисионна по договор за поръчка от 08.10.2018 г.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установяват следните факти:
Първо, че офертата
за продажбата на процесния имот / 1 / 2 ид. част от ПИ с идентификатор ***и
ПЪРВИ ЕТАЖ от сграда с идентификатор *** Л, с административен адрес - гр.***,
ул. ***/ е била ИЗДИРЕНА ЛИЧНО от
ответника /чрез съсед на собственика - ***/
и че закупуването му е било предложено лично и договорено пряко със собственика /В този смисъл - показанията на
св. *** и св.Л.В./ .
Второ, че ищецът е предложил на ответника евентуалното закупуване на процесния имот и го
е завел на оглед след като ответникът вече го е бил издирил лично, след като вече му
е бил направил оглед и след като вече е бил договорил пряко със собственика
евентуалното му бъдещо закупуване /В този смисъл - показанията на св. Л.В./.
Трето, че ищецът по никакъв начин не е участвал в
организационното обслужване на сделката в документалната и подготовка; в сключването на
предварителен договор; в сключването на окончателен договор /В този смисъл -
показанията на св. Л.В. и св.И.С., а и съдържанието на ИМ, в която няма подобно
твърдение/.
При така
установените безспорни факти, сочещи за липса на изпълнение на което и да е от
задълженията по, чл. 1 от договора, търсеното от ищеца възнаграждение е явно
недължимо, а исковата му претенция, квалифицирана по чл.79 от ЗЗД - явно
неоснователна.
В тази връзка
изрично следва да се отбележи, че представеното от ищеца писмено доказателство
„Регистър на предложените от „***" ***" /което е изрично оспорено в
процеса, за което оспорване е открито и производство по чл.193 от ГПК/, реално
не доказва, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл.1 от договора за
поръчка, в частност, че е предложил процесния имот на 1.1. С иска си по чл.79
от ЗЗД ищецът претендира присъждането на сумата от 1300 евро /с левова
равностойност 2542.57 лв./, представляваща комисионна по договор за поръчка от
08.10.2018 г.
Ответникът не оспорва, че е сключил с ищеца договор за
поръчка /макар и не на посочената в него дата/, по който му е ВЪЗЛОЖИЛ срещу
възнаграждение /комисионна в размер на 2.5 % от продажната цена на имота, но не
по -малко от 500 евро/ да му бъде намерен подходящ за закупуване имот. Съгласно
чл.1 от този договор ищецът е бил длъжен да издири и предложи оферти за
закупуване на имот и да осигури организационно обслужване на сделката до
сключване на окончателен договор. Съгласно чл. 2 от договора възнаграждението е
дължимо при изпълнение на задълженията по чл.1 и при постигането на определен
резултат - сключването на предварителен договор за покупко - продажба на имот,
който е издирен и предложен на възложителя от ищеца.
При така
установените безспорни факти, сочещи за липса на изпълнение на което и да е от
задълженията по чл.1 от договора, търсеното от ищеца възнаграждение е явно
недължимо, а исковата му претенция, квалифицирана по чл.79 от ЗЗД - явно
неоснователна.
Алтернативно на
горното, претенцията на
ищеца е неоснователна и на друго
основание. С исковата си молба ищецът е предявил два обективно съединени иска -
първият по чл.79 от ЗЗД за присъждането на сумата от 1300 евро /с левова
равностойност 2542. 57 лв./, представляваща комисионна по договор за поръчка от
08.10.2018 г. и вторият по чл.92 от ЗЗД за присъждането на сумата от 1560 евро
/с левова равностойност 3051.09 лв./, представляваща неустойка по договор за
поръчка от 08.10.2018 г.
По дефиниция
неустойката обезпечава изпълнението на едно облигационно задължение и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. В зависимост от неизпълнението, неустойката е два вида - за пълно неизпълнение
/компесаторна/ и за неточно /забавено/ изпълнение /мораторна/. Накратко казано,
разликата между двете е, че в първият случай тя е търсима вместо изпълнението,
а във вторият - заедно с изпълнението.
Клаузата в договора, касаеща уговорената от
страните неустойка, е изключително неясна и непрецизна - съгласно чл. 3 от
договора, „В случай, че КЛИЕНТЪТ, негов близък или друго лице, с което се
намира в лични или други взаимоотношения закупи недвижим имот, предложен от ***
или сключи друг вид договор, даващ му право да ползва имота, КЛИЕНТЪТ се
задължава да заплати на *** неустойка в размер на 3 % от продажната цена на
имота.". Тълкуването и /което съдът следва задължително да направи предвид
вече спомената неяснота и непрецизност/ би следвало да бъде В СМИСЪЛ, че
неустойката е предвидена за случаите, в които изпълнителят по договора за
поръчка е намерил и предложил имот на възложителя, но възложителят е договорил
цената му и го закупил лично или чрез друго лице пряко от собственика, без по -
нататъшното съдействие на изпълнителя, като е отказал да заплати на последния
уговореното по договора им възнаграждение /комисионна/.
При това
съдържание и смисъл на клаузата за неустойка е повече от очевидно, че тя е уговорена
между страните като алтернатива на изпълнението /т. е. като компесаторна
неустойка/ и като търсима вместо изпълнението. Поради това търсеното от ищеца
възнаграждение е явно недължимо и на това основание, а исковата му претенция - явно
неоснователна.
В тази
връзка следва да
се добави, че
дори теоретично едновременното
търсене на изпълнение и компесаторна неустойка да е допустимо, това, предвид
характера на неустойката /договорна/, би било възможно, само ако е изрично
уговорено в договора за поръчка. Противно на тезата на ищеца /стр.2, абз. 2 от
и. м. / обаче, в процесния договор подобна уговорка липсва, т. е. липсва
каквато и да е уговорка между страните, че неустойката по чл. 3 ще се дължи
независимо от или заедно с възнаграждението по чл. 2,
ефектът можеше да бъде постигнат и с едно „И" пред думата неустойка
на ред четвърти от чл.3 , но в случая и това „И" липсва/. Поради това по
делото не са налице основания да бъде прието, че претендираната неустойката е
дължима и търсима отделно и независимо от претендираното изпълнение и съответно
- не са налице основания да бъдат присъдени и неустойката, възнаграждението за
изпълнение, т.е. ако бъде доказано неизпълнение, следва да се присъди
единствено компесаторната неустойка /в тази връзка следва да се отбележи, че в
съдебната практика идентични казуси са намирали и друго разрешение - съдът, по
аргумент от чл.79, ал.1 от ЗЗД, съгласно който, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетението
за забава или да иска обезщетение за неизпълнение, е приемал: че кредиторът не
може да претендира едновременно реално изпълнение и обезщетение за неизпълнение
и при условие, че уговорената неустойка има характера на компенсаторна,
кумулативното й претендиране с иска за реално изпълнение е недопустимо по
силата на императивната разпоредба на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, тъй като характерът
на задължението за заплащане на възнаграждение в пари е такова, че то винаги е
възможно, а кредиторът ще има интерес да го получи, дори и забавено; че
законодателят е дал приоритет на принципа на реалното изпълнение, заложен в
чл.79, ал. 2 от ЗЗД и при възможно реално изпълнение, то винаги следва да бъде
предпочетено пред обезщетяването на вредите от неизпълнението. Поради това,
след както ответникът бъде осъден да изпълни реално задължението си по договора
и да заплати уговореното възнаграждение, недопустимо е да бъде осъден и да заплати
компенсаторната неустойка./. Въвеждането на регистъра като част от съдържанието
на договора за поръчка, попълването му с адрес и описание на имот и
подписването му от възложителя след попълването, би следвало да има за цел да
удостовери предмета на всяка от предложените оферти и факта на предлагането. Съдържанието
на регистъра обаче предварително е опорочено от ищеца, който при сключване на договора,
е накарал Г.Т.Н. да подпише празна бланка на регистъра /всички пунктове в
регистъра от 1 до 4/, без да е въвел предмет на офертата /чрез въвеждане на
адрес и описание на имот/ и без изобщо към този момент да е предложил каквито и
да е оферти. Този факт безспорно се установява по делото както от елементарна
визуална съпоставка между представения от ищеца оригинал на договора и
представеното от ответника копие на договора, така и от назначената по делото
СГЕ, според чието заключение представеното от ответника копие на договора е
идентично с представения от ищеца оригинал в частта на подписите, поставени в
„Регистъра на предложените от „***" ***". Подобно съзнателно и
целенасочено поведение е недобросъвестно, защото дава възможност за
допълнителното и произволно вписване на данни и манипулиране на съдържанието на
регистъра /включително и за нуждите на настоящето исково производство/, без
знанието и съгласието на едната страна по договора и защото създава
предпоставки за злоупотреба с права. По - важното е, че с оглед на начина и при
обстоятелствата, при които е съставен документът /регистъра/ - чрез
предварителното полагане на подписи върху празна бланка, без да е попълнено
съдържанието и липсва надлежно материализирано изявление на ответника,
потвърждаващо предложение /оферта/ на ищеца. Това води и до извода, че фактите,
които цели да удостовери документа - че описаните ***, в частност - процесния,
са били предложени от ищеца - са неверени. Тези обстоятелства са и основание да
бъде прието, че по характера си документът е неавтентичен / неистински / В този
смисъл Решение № 74 / 13. 05. 2015 г. по гр. д. № 4426 / 2014 г. на ВКС,
постановено по реда чл.290 от ГПК, в което е прието, че когато има твърдение и
съответно се установи, че в оспорения документ е положен подпис върху бял лист,
респ. - непопълнена бланка, каквато имаме в случая - който впоследствие е
попълнен с текст, който не съответства на волята на лицето, е налице неавтентичност
на документа и за оспорването му следва да бъде открито производство по чл. 193
от ГПК/ и да бъде изключен със съдебното решение от доказателствата по делото,
на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото направените от ищеца
разноски остават за негова сметка. Ищецът следва да заплати на ответника разноските
по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения, ***ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от ***, гр. ***, ж. к. ***,
ЕИК ***, представляван от *** ***, против Г.Т.Н. , ЕГН **********,***, ***ска област, ул***с правно основание чл. 79
от ЗЗД за сумата от 1300 евро, с левова равностойност 2542. 57 лв./две хиляди
петстотин четиридесет и два лева и 57 ст./ - комисионна по договор за поръчка
от купувач от 08.10.2018г. и на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 1560 евро, с левова
равностойност 3051.09 лв./три хиляди и петдесет и един лева и 09ст./ -
неустойка по договор за поръчка от купувач от 08.10.2018г., или общо сумата от
5 593.67 лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и три лева и 67 ст./, ведно със
законните последици от това, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 194, ал. 2 от ГПК, изключва със
съдебното решение от доказателствата по делото, представеното от ищеца писмено
доказателство „Регистър на предложените от „***" ***".
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ***, гр. ***, ж. к. ***, ЕИК ***, представляван от *** ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Г.Т.Н., ЕГН **********,***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице общо в
размер на 900 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: