Р Е Ш Е Н И Е
№
62
гр.
Велико Търново, 25.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 778/2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 1, б. „ж“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на Й.И. ***, чрез адв. Н. К. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 20-0300-000162/28.10.2020 г. на началник група към
ОДМВР Враца, РУ Мездра, с която за нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП и на основание чл.
171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ „временно отнемане
на СУМПС на водач за срок от 1 месец“.
В жалбата се
изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е
незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Твърди, че в е сгрешена правната
квалификация и са нарушени съдопроизводствените правила при постановяване на
заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят
и процесуалния му представител не се явяват, не правят доказателствени искания,
но се представят писмени бележки от адв. К., в които се доразвиват мотивите за незаконосъобразност
на оспорения акт – на първо място, твърди се неяснота на описанието на
нарушението и липса на правната му квалификация и на второ място – оспорва, се че
И. е управлявал товарно ППС, тъй като прикаченото ремарке било без товар и ограниченията
за движение на товарни автомобили на процесното място не са важали за него. Оспорващият
претендира разноски, за които представя списък.
Ответната страна – началникът
на група към ОДМВР - Враца, РУ Мездра, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед №
20-0300-000162/28.10.2020 г. на началник група към ОДМВР Врца, РУ Мездра, спрямо
И.Й.И. ***, е приложена ПАМ по чл.
171, т. 1, б. "ж" от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство“ с № ********* за срок от един
месец. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 28.10.2020 г.,
около 12.25 часа в с. Лютидол, на ул. Георги Димитров до № 9, И. управлявал МПС
– Мерцедес Арокс с рег. № ....с прикачено ремарке Вилтон с рег. № ...., в посока
на движението от път ІІ-16 за Ботевград, като при въведена временна забрана за
движение извън населено място съгласно Заповед № РД 11-437/09.06.2020 г. на АПИ
навлиза и се движи след пътен знак В18, забраняващ навлизането на ППС с товар
над означенията, който е предварително указан с указател Ж – 3, който е
поставен на път ІІ-16, км. 1.650, с което виновно е нарушил чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
В заповедта е
цитиран и съставения на водача на автомобила с прикачено ремарке АУАН № GA54948/28.10.2020 г., в който е изложена фактическа
обстановка, идентична с тази по оспорената заповед. Същият е представен и приет
като доказателство по делото.
За установяване на
временната организация на движението, във връзка с която е въведена нарушената
забрана с цитирания пътен знак, от съда служебно са изискани и са приети по
делото писмени доказателствени средства – заповед № РД 11-437/09.06.2020 г. на
АПИ и графична Схема на въведената временна организация и безопасност на движението
на обект „Модернизация на участък от път І – 1 (Е 79) „Мездра – Ботевград“,
ЛОТ2 от км. 161+367 до км. 174 +800, участък от км. 166+100 до км. 174+800“, които
се твърди, че се отнасят до мястото на извършване на описаното в АУАН и
оспорената заповед административно нарушение, както и че към момента на
проверката, установяване и извършване на нарушението мястото на временната
организация на движението е означено чрез изградена вертикална сигнализация.
От ответника са представени
и са приети като доказателства относно компетентността на органа, издал
оспорената заповед: заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на
вътрешните работи и заповед № 369з-108/17.01.2020 г., издадена от министъра на
вътрешните работи.
Настоящият съдебен
състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите
и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка
на оспорения акт съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Предявената жалба е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес
от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните мотиви:
Индивидуалният
административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен
орган – „началник група“ при ОД на МВР – Враца в РУ Мездра. Съгласно чл. 172
от ЗДП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на
издаване на административния акт, със заповед № 3069з-108/17.01.2020 г.
директорът на ОДМВР Враца като ръководител на служба за контрол по ЗДвП е
делегирал компетентност на издателя на акта, т. е. заповедта е издадена от
компетентен орган.
Заповедта е издадена
в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, посочена
е нарушената от ЗДвП разпоредба – чл. 6, т. 1 от ЗдВП, посочено е и правното
основание за издаване на заповедта, а именно чл.
171, т. 1, б „ж“ ЗДвП, който гласи: „който при управление на моторно
превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените
места – за срок от един месец“.
При издаване на
обжалваната заповед обаче, неправилно е приложен материалният закон, като са
допуснати и нарушения на административно производствените правила, които са
съществени, доколкото препятстват субсумирането на поведението на водача под
цитираната правна норма като нарушена.
На първо място, следва
да се отбележи, че нормата, посочена като правно основание за прилагане на
процесната ПАМ касае нарушаване на въведена временна забрана за движение извън
населените места. В случая безспорно установено е, че водачът е управлявал МПС на
улица Георги Димитров в с. Лютидол – т.е в населено място, като не е ясно как
движението в това населено място кореспондира със временна забрана за движение
извън населените места съгласно цитираната в процесната заповед друга такава на
АПИ.
Според съдържанието на
цитираната в процесната заповед заповед на АПИ се затваря за движение участъка
между селата Ребърково и Лютидол, като се предвиждат няколко различни обходни
маршрута в зависимост от тонажа на
МПС и посоката, в която се движат. Във всички случаи обаче, за МПС до 4.5 тона
е предвидено да могат да се движат по общинската пътна мрежа на с. Лютидол. Т.е.
принципно не съществува абсолютна забрана за движение на МПС конкретно в това
населено място. Дали автомобилът на оспорващият е до 4.5 тона или над в оспорената
заповед не е посочено, но все пак е оспорена характеристиката му като товарен от
жалбоподателя и в този смисъл съдът приема, че е било в тежест на ответника да
установи, че процесният автомобил е с тонаж над 4.5 тона. Съдът е указал на ответника
да ангажира доказателства за наличието на всички обстоятелства, от които черпи
основания за прилагане на процесната ПАМ спрямо оспорващия, в това число за
вида на процесното ППС. Такива доказателства обаче, по делото няма. В
оспорената заповед няма дори твърдение за това какъв е тонажът на процесното
МПС и ремарке и че същите са над 4.5 тона, за да важи за тях забраната да се
движат в с. Лютдол като обходен маршрут. След като е така е основателно
възражението, че за жалбоподателя не е съществувала забрана да се движи по
общински път в селото, което е разрешено със заповедта на АПИ, посочена в
процесната такава за МПС до 4.5 тона.
Дори обаче да се
приеме, че МПС на оспорващия е над 4.5 тона, остава неясно каква забрана е
действала за неговото движение и най-вече - как е била обозначена тя. Според
представената на съда Заповед на АПИ обходният маршрут за движещите се в посока
Ботевград и София, които се включват в движението след Монтана е в два варианта
в зависимост от това дали МПС са до или над
12 тона. Същото важи и за движещите се в посока Видин. В процесната заповед
се твърди, че създадените със заповедта на АПИ обходни маршрути били
предварително указани с указателна табела Ж3, а конкретно относимата за
движещите се в посока Ботевград е била поставена на път ІІ-16, км. 1.650. В
изисканата от съда Схема обаче, табела Ж3 има само на км. 166+200, като същата при
това касае обход през Лютидол за автомобили над 10 тона. Т.е според схемата знакът В18, забраняващ навлизането на
ППС, касае МПС с товар над означените 10 тона. Дали процесният е такъв също
само може да се гадае. В тази връзка следва да се посочи, че знакът В18 се използва
за сигнализиране на пътен участък, в който се забранява движението на ППС с
маса (включително и товара) над определените стойности, като в знака се указват
конкретната допустима стойност за масата в товара. За процесния автомобил няма
данни за маса, още по-малко за товар и неговата маса, а наличието на такъв се
отрича от оспорващия.
Нещо повече, според
схемата сигнализацията се отнася за МПС над 10
тона, но представената и цитирана в оспорваната заповед друга такава на АПИ
коментира различни обходни маршрути за автомобили до 4.5 тона, до 12 тона и над 12 тона. Пътни знаци, забраняващи движението
на МПС с такива тонажи в представената по делото схема изобщо липсват. След
като това е така, съдът намира, че няма доказателства за това, че създадената със
Заповед № РД 11-437/09.06.2020 г. на АПИ временна организация на движението е
била коректно представена със съответните знаци на място на пътя и след като е
така няма как жалбоподателят да реализира нарушение на тази организация, която
не е била сведена до знанието му.
Съдът намира за
необходимо изрично да посочи, че прилагането на ПАМ не представлява
административно наказание. Принудителните административни мерки съобразно чл. 22 от ЗАНН се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
административни нарушения, но сами по себе си не са административно наказание.
ПАМ се прилагат в изрично посочените случаи, от изрично регламентирани в закона
административни органи и по точно определен ред. В конкретния случай обаче, за
да се установи законосъобразно ли административния орган е приложил конкретната
ПАМ следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на
ПАМ, посочени в чл.
171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП. Анализът на събраните доказателства не налага еднозначен
и категоричен извод, че са налице всички изискуеми предпоставки за издаване
точно на такава ЗППАМ и че същата е издадена в съответствие с материалния закон,
защото както се посочи по-горе няма доказателства за това, че създадената със
заповед № РД 11-437/09.06.2020 г. на АПИ временно организация на движението е била
транспонирана на място на пътя, доколкото пътните знаци, отразени в изпратената
на съда Схема на въведената временна организация и безопасност на движението на
обект „Моденизация на участък от път І – 1 (Е 79) „Мездра – Ботевтрад“, ЛОТ2 от
км. 161+367 до км. 174 +800, участък от км. 166+100 до км. 174+800“ не
кореспондират нито смислово, нито като местоположение със заповедта на АПИ,
цитирана в процесната.
След като това е
така, то оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава трябва да се
отмени.
Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата има такъв и на същия е платено, се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта. По делото няма доказателства за
платен адвокатски хонорар на адм. К., ето защо, искането на жалбоподателя за
присъждане на направените в хода на производството разноски за адвокатско
възнаграждение е неоснователно, а претенцията за разноски следва да бъде
уважена само в размер на 10 лева – за платената държавна такса в този размер.
Предвид изложеното и
на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Й.И. *** Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0300-000162/28.10.2020 г. на
началник група към ОДМВР Враца, РУ Мездра.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Враца да плати на И.Й.И. ***, с ЕГН **********
направените разноски по делото в размер на 10 (десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: