Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………./…………………………..г.,
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IX тричленен състав,
в публично заседание на двадесет и
трети юни през 2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Димитрова
Мария И.а - Даскалова
при
секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура
Варна Мирослав Георгиев, като разгледа докладваното от съдията – докладчик Мария
Даскалова КАНД № 718 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на „Електроразпределение север“ АД – Варна, ЕИК ****1, чрез
адв.Н.Б. *** - упълномощен представител на членовете на управителния съвет, срещу
Решение № 161/22.12.2021г., постановено по АНД № 206/2021г. по описа на Районен
съд – Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
НП-62/12.05.2021г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/, и наложената на жалбоподателя „имуществена санкция“ в размер на
60 000 лева за нарушение на чл. 206, ал.1, вр. чл. 206, ал.3 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/.
Жалбоподателят
твърди, че е недопустимо квалифицирането на извършеното нарушение като
„повторно“ да бъде извършено едва с постановяването на НП, а не в АУАН, тъй
като ограничавало правото на защита на наказаното лице, и счита, че
установеното нарушение следва да бъде санкционирано именно по основния текст на
Закона. Счита, че е налице маловажност на случая съгласно чл. 28 от ЗАНН. В
условията на евентуалност моли наложеното административно наказание
„имуществена санкция“ да бъде сведено до минимума му от 20 000лева. В
съдебно заседание дружеството се представлява от адвокат, който поддържа
изложеното в жалбата и моли за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с
него НП, както и за присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът по касация – КЕВР, в
съдебно заседание се представлява от упълномощен представител, намира
въззивното решение за правилно и законосъобразно по съображения, подробно
развити в представени по делото писмени бележки /л.24-29 вкл. от преписката/.
Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
оспореното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
страна с процесуална легитимация, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, поради което
се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна
поради следните съображения:
Производството пред Районен съд –
Провадия е образувано по жалба на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК ****1 срещу НП № НП-62/12.05.2021г. на
Председателя на КЕВР, с което на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 60 000 лева на основание чл.
206, ал.1, вр. ал.3 от ЗЕ.
Въз основа на доказателствата,
представени ведно с административнонаказателната преписка, както и тези,
събрани в хода на съдебното дирене, първостепенният съд приел следната
фактическа обстановка:
Проверката на дружеството била
инициирана от жалба на клиент и възлагателно писмо, адресирано до КЕВР, с вх. №
Е-08-31-8/07.10.2020г. от Върховна административна прокуратура. Констатациите
на компетентния орган били обективирани в Констативен протокол №
Е-6/02.12.2020г. и Констативен протокол № 336/09.11.2020г., в които било
установено, че за периода от 30.10.2020г. до 06.11.2020г. жалбоподателят е
доставял електрическа енергия на клиента Ж. И. Д., с абонатен № ***, с адрес:
с. ***, с качество, което не отговаряло на определените показатели в т.
3.2.1.3.2. от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и
контрол на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и
крайни снабдители.
Съгласно т. 3.3.1 от Лицензия №
Л-138-07/13.08.2004г., лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на
електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на
потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването,
определени с решение на КЕВР. Видно от Решение № 87/17.06.2010г. държавната
комисия за енергийно и водно регулиране /сега – КЕВР/ приема Методиката.
Съгласно т.3.2.1.3.2 на Методиката, „при нормални условия на работа“ 95% от
усреднените за 10 min ефективни стойности на захранващото
напрежение, в продължение на произволен период от една седмица трябва да бъдат
в обхвата на UN = 10%. Всички усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение трябва
да бъдат в обхвата на UN = 10% /-15%/.
След установеното разминаване в
изискуемото качество на електрическата енергия, доставяна от
„Електроразпределение Север“ АД на горепосочения потребител, и нормите,
установени в т.3.2.1.3.2. от Приетата с решение по Протокол № 87/17.06.2010г., контролните
органи приели, че дружеството е нарушило т.3.3.1. от Лицензия №
Л-138-07/13.08.2004г., което нарушение било квалифицирано по чл. 206, ал.1 от ЗЕ.
За същото бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ Е-КРС-22/19.01.2021г., надлежно връчен, без постъпили възражения в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган възприел констатациите, обективирани в
АУАН, като въз основа на него издал процесното наказателно постановление, с
което наложил на жалбоподателя „имуществена санкция“ в размер на 60 000
лева за нарушение по чл. 206, ал.1 от ЗЕ. При така установената фактическа
обстановка въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на
всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН, от надлежно оправомощени лица,
съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и че нарушението било
установено по безспорен начин.
Обективираният от районния съд извод
за законосъобразност на НП, издадено за нарушение по чл. 206, ал.1, вр. ал.3 на същия текст от ЗЕ, касационната
инстанция намира за неправилен, като съображенията за това са следните:
Към инкриминирания период
30.10.2020г – 06.11.2020г, както и понастоящем, специалният ЗЕ не съдържа
легална дефиниция за повторно нарушение, въпреки че предвижда конкретни глоби и
санкции за такива нарушения. Към момента на осъществяване на санкционираното с
НП административно нарушение, както и към момента на постановяване на решението
на ВРС – 22.12.2021г, легална дефиниция липсва и в общия ЗАНН. Новата
ал.2 на §1 от ДР на ЗАНН /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г /,
породила ефект във висящността на съдебното производство по обжалване на НП,
вече съдържа такава дефиниция, и според нея предвиденото наказание за повторно
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или общината се налага, когато
нарушението от физическото лице или неизпълнението от юридическо лице към
държавата или общината е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт,
с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или
имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в
специален закон не е предвидено друго. От изложеното следва, че след като в
специалния закон липсва определение за „повторност“ при извършване на
нарушенията, то приложима е общата норма поради липса на специална, които да я
дерогира.
Съгласно чл. 3, ал.2 от ЗАНН, ако до
влизане в сила на НП последват нормативни изменения, прилагат се тези
разпоредби, които са по-благоприятни за нарушителя. Безспорно изменението на §1 от ДР на ЗАНН
чрез въвеждане в действие на неговата ал.2 в деня след постановяване на
въззивното съдебно решение е такъв по-благоприятен закон. С него значението на
предходно влезлите в сила НП за нарушения от същия вид като основание за
квалифициране на последващо нарушение като повторно е темпорално ограничено в
рамките на 1 година, за разлика от предхождащото положение, при което липсват
други изисквания за повторност освен наличието на предходно НП за същото
нарушение.
Като доказателства в настоящото
производство са представени наказателни постановления № НП-331/27.02.2015г., №
НП-332/27.02.2015г. и № НП-333/27.02.2015г., с които дружеството-касатор е
санкционирано за нарушения от същия вид – такива на т.3.3.1 от Лицензия
№Л-138-07 от 13.08.2004г, за които не се спори, че са влезли в сила. Съобразно
датите на издаване и влизане в сила на същите е очевидно, че тези наказателни
постановления са извън едногодишния срок по §1, ал.2 от ЗАНН, и не могат да
послужат като основание за квалифицирането като повторно на нарушение,
осъществено в периода 30.10.2020 г – 06.11.2020г. С оглед гореизложеното и
фактологията по настоящото производство, изводът на АНО и първостепенния съд за
повторност на санкционираното с НП административно нарушение по см.чл.206 ал.3
от ЗЕ е незаконосъобразен.
Гореизложеното налага
преквалификация на санкционираното с НП административно нарушение по основния
текст на чл.206, ал.1 от ЗЕ, съответно – и определяне на нов размер на самата
санкция в рамките на установените в него специални минимум и максимум. Съгласно
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС по т.д. № 1/2020г., I и II колегии, след като отмени решението
на районния съд, административният съд като касационна инстанция няма
правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административно-наказващия орган факти под друга нарушена
разпоредба. Тъй като настоящият състав на Административен съд – Варна не е
компетентен да преквалифицира нарушението, то единствената възможност е обжалваното
решение на РС-Провадия да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд – Провадия, при съобразяване с мотивите на
настоящото решение и прилагане на действащата правна уредба, която съгласно
изискването на чл.3, ал.2 от ЗАНН
При този изход на спора по
претенциите за разноски на страните следва да се произнесе въззивният съд при
новото разглеждане на делото съгл.чл.226 ал.3 от АПК.
По
изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 161/22.12.2021г.,
постановено по АНД № 206/2021г. по описа на Районен съд – Провадия и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Провадия съобразно
дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.