№ 1017
гр. С., 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000502942 по описа за 2022 година
С решение № 1636 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 7394/2021 г., СГС, І-17 с-
в, ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК "Лев Инс" АД да заплати на
В. С. С. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на майка му Л. Д. С. в резултат на ПТП на 23.11.2020 г.,
ведно със законната лихва от 16.03.2021 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лева и за
мораторни лихви за периода 23.11.2020 г. - 15.03.2021 г.
Срещу решението, в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна
жалба от В. С. С., като се сочи, че той е единствено дете и поради това
връзката с майка му е била по-силна. Намира мотивите на съда за схематични,
несъобразени с чл. 52 ЗЗД, практиката на съдилищата и застрахователните
лимити. Претендира да се уважи иска изцяло, като се присъдят още 50 000 лв.
Срещу решението, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба
от ЗД „Лев Инс“ АД. Твърди, че смъртта на Л. С. е настъпила 19 дни след ПТП
и не е в пряка причинна връзка с инцидента. Намира, че се касае до
усложнение от КОВИД-инфекция, както и че настъпилото преплитане на
червата и последвалия перитонит не са в резултат от травматичните
1
увреждания от произшествието. Подчертава, че след инцидента, лицето, макар
и с увреждания, е било изписано в добро състояние от лечебното заведение.
Изтъква, че дори вещите лица по КСМЕ не са изключили варианта причината
за смъртта да е Ковид-инфекция. Не приема извода на вещите лица, че
недиагностицирана травма в белите дробове е довела до тромбозиране, като
твърди, че последното е резултат само от последвалото вирусно заболяване.
Сочи, че неправилно е отхвърлено доказателственото му искане за тройна
СМЕ, която да провери наличие на причинна връзка, като пред въззивната
инстанция поддържа такова, но за петорна експертиза с участие на
инфекционист, патолог, пулмолог, съдов специалист и коремен хирург, с
поставени задачи. Отделно от това оспорва размера на обезщетението, като
намира, че свидетелските показания са общи, че ищецът е на 55 г. и със
самостоятелно семейство. Моли да се отмени решението, като се присъдят
разноски.
Страните в постъпили писмени отговори оспорват взаимно жалбите си.
Въззивните жалби са подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът В. С. С. твърди, че при ПТП на 23.11.2020 г. в гр. С., неговата
майка Л. Д. С., била блъсната при пресичане на пешеходна пътека от лек
автомобил, водачът на който имал застраховка за гражданската си отговорност
при ответника. Пострадалата била приета по спешност в УМБАЛСМ
"Пирогов" в изключително тежко състояние, била лекувана и изписана на
01.12.2020 г. След седмица била отново хоспитализирана, оперирана,
получила полиорганна недостатъчност и на 11.12.2020 г. починала. Ищецът,
като твърди, че загубил най-близкия си и скъп човек, с който живеели в едно
домакинство и имали силна емоционална връзка, претендира ответника да му
заплати 150 000 лева, като обезщетение на неимуществените вреди, ведно със
законната лихва от 23.11.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва механизъм на ПТП, вината на
водача, причинната връзка между ПТП и леталния изход (поради наличие на
придружаващи заболявания, Ковид-инфекция, преплитане на червата и
2
настъпил перитонит). Позовава се на съпричиняване, твърди, че вредите са в
по-малък обем, с оглед възрастта на ищеца (55 г.) и на загиналата (78 г.).
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор относно застрахователния
договор, както и наличието на ПТП, при което травматични увреди е
претърпяла майката на ищеца. Спорни са въпросите за конкретната причини,
довела до леталния изход, както и за размера на обезщетението.
Първоначалната единична СМЕ, с в.л. Г., е дала становище, че при ПТП
пострадалата е получила черепно-мозъчна травма, мозъчно сътресение,
лицево-челюстна травма с четири разкъсно-контузни рани на лицето,
счупване на горната челюст, вкл. носни, слъзни и др. кости, контузия на дясна
очна ябълка с рана на горен десен клепач, гръдно-коремна травма с контузия
на гръден кош и двустранно счупване на четири десни ребра (от 4-то до 7-
мо) и две леви ребра (от 6-то до 7-мо), навяхване на дясна колянна става и
травма на лява колянна става с лезия на вътрешната колатерална
сухожилна връзка, водеща до медиална нестабилност. Няма данни за травма
на гръдни и коремни органи. Поради оплаквания тя е повторно
хоспитализирана на 8.12.2020 г. и поради клинични данни за остър
хирургичен корем е била проведена оперативна интервенция, при която е
установен странгулационен илеус, причинен от волвулус на сигмата с дифузен
серо-фибринозен перитонит. След операцията пострадалата развила
полиорганна недостатъчност и на 11.12.2020 г., поради непреодолим септичен
шок - починала. Според експерта пряка причинно-следствена връзка между
получените травми и леталния изход не може да бъде изведена, тъй като на
01.12.2020 г. лицето е изписано в добро общо здравословно състояние, в ясно
съзнание, с имобилизирани долни крайници и препоръки за вертикализация с
дозирано натоварване и раздвижване. Прието е, че основна причина за
смъртта е COVID 19 вирусна инфекция, тежко възпаление на белите дробове -
пневмония, съчетана с дифузното възпаление на коремницата (серо-
фибринозен перитонит и ендогенна интоксикация), възникнало на базата на
волвулус на сигмата. Дадено е становище, че увреждане на здравето от ПТП
се е съчетало с рязко променен режим, продължително обездвижване,
3
залежаване, нарушен хранителен режим (затрудненото усвояване на храна), а
всичко това - до отслабване на жизнените съпротивителни сили на организма.
Последното било предпоставка за настъпване на смъртта. Вещото лице се е
позовало и на данните, че при първия болничен престой не били регистрирани
отклонения в дихателната динамика, газообмена, нито данни за остър
хирургичен корем и увреда на вътрегръдни или коремни органи, нито
разкъсване на сигмовидното дебело черво. Настаняването в "Пирогов" е било
поради възпалителен процес, със затруднено дишане, поради COVID 19
инфекция и насложилото се бактериално възпаление от условно патогенни
микроорганизми на фона на затруднена механика на дишането от
продължително обездвижване, залежаване и отслабена имунна защита. При
аутопсията се установила множествена тромбоза в белите дробове и венозната
мрежа на долните крайници, което се дължало на увреждане на съдовия
ендотел, специфично за COVID 19 инфекцията. Това обусловило и
нарушеното кръвосъсирване. Настъпилият остър корем с волвулус се дължал
на нарушения хранително-диетичен режим поради лицево-челюстната травма.
Поради оспорване е допусната нова СМЕ, според която причината за
смъртта е множествената травма на главата, гърдите, корема и крайниците,
която обусловила принудително залежаване и нарушен хранителен режим, с
развили се усложнения на фона на установените хронични заболявания.
Вещите лица не са изключили възможността причина за леталния изход на
пострадалата да е COVID 19 инфекцията. При разпит в о.з. на 03.06.2022 г. е
пояснено, че при травматични увреждания може да се образуват тромби в
белия дроб и долните крайници, като е налице риск от тромбообразуване
особени при раздвижване. Изтъкнато е, че двустранната пневмония на
пациентката е резултат от гръдната травма и залежаването. Позовават се на
това, че пневмонията е "огнищна" (локално възпаление на белия дроб), а не
интерстициална - с фиброза на белия дроб, по-характерна за COVID 19
инфекцията. При пострадалата не е имало разгърната клинична картина на
вирусна инфекция от COVID 19, няма образни данни за това, нито такава е
установено при аутопсията. Обобщено е, че няма категорични данни за
изявена клинична картина на COVID 19 инфекцията, че по-скоро пневмонията
се е развила и към нея се е насложила COVID 19 инфекцията. Що се отнася до
установения волвулус (завъртане на част от стомашно-чревния тракт, в случая
на дебелото черво) - прието е, че той е провокиран от травмата, наложила
4
залежаване, нарушение в хранителния режим и смутената перисталтика
(срещано при възрастни хора). Установеното възпаление на коремницата и на
органите в коремната кухина са довели до тромбообразуване, а залежаването
и двустранното счупване на ребрата - увреда на белия дроб. Вещите лица не са
установили в медицинската документация потвърдена диагноза COVID 19,
характерни симптоми за този вид инфекция или постковиден синдром (няма
ПСР). Като първа причина за фаталния изход е приета травмата, обусловила
залежаване и нарушено хранене, но е посочено, че случаят е комплициран.
Изслушаната пред въззивната инстанция КСМЕ е дала становище, че
смъртта на Л. С. се дължи на съчетана травма с развила се като усложнение
многоорганна недостатъчност. Разяснено е, че при прием на пострадалата след
ПТП в лечебното заведение не са установени данни за хемопневмоторакс,
нито е констатирано разкъсване на сигмата. Отразено е, че данните при
пациентката при третия прием (пояснение в о.з. – л. 120) в болницата са
сочели на ковид-инфекция. В експертизата е вписано, че при приема на
8.12.2020 г. пациентката е била с данни за дифузен перитонит, след което е
изпаднала в кома и починала на 11.12.2020 г. Обобщено е, че водещата
причина за смъртта е наличието на коморбидност – едновременно развитие на
волвулус на сигмата и заболяване от Ковид 19 и настъпилите усложнения.
Инфекцията с Ковид 19 при жена с придружаващи заболявания, претърпяла на
23.11.2020 г. ПТП с множество наранявания в областта на лицето, челюстта,
торакоабдоминалната област и долните крайници, довели до продължително
обездвижване и рязко променен режим на хранене, затруднено усвояване на
храна поради наличие на лицево-челюстна травма, са довели до изключително
тежко протичане на Ковид 19. Заедно с налагащата се сериозна коремна
операция двете заболявания са довели до усложнения и крайния летален
изход. Според вещите лица налице е опосредствена от посттравматичните
последици връзка с настъпването на смъртта.
В о.з. е пояснено, че травматичните уреждания в долните крайници
могат да доведат до обездвижване, а от там и до дълбока венозна тромбоза,
без значение дали има ковид-инфекция. Вещите лица не могат да отдефинират
кое е водещото, тъй като пациентката е починала на фона на общо влошаване.
Посочено е, че ищцата е оперирана за волвулус – усукване на червото, което е
било резултат от травмата и самият перитонит е можел да доведе до смърт.
Изказано е предположение, че при конкретния случай вероятността за
5
леталитет на починалата е бил изключително голям. Изяснено е също, че само
по себе си залежаването в резултат на травмата би могло да доведе до залежна
пневмония и да стане самостоятелна причина за смъртта.
Св. Е. И. С., съпруга на ищеца, е разказала, че всички живеели заедно
(на различни етажи в една къща, но се хранели заедно), а В. (единствено дете)
бил в много добри, идеални отношения с майка си и били много близки,
нямали спорове. Смъртта се отразила не добре на ищеца, до сега не можел да
я преодолее, по цели нощи не спял, отслабнал много, не се хранел добре,
започнали здравословни проблеми, които не можел още да овладее – падали
му зъбите, кръвно, диабет, нервна система. Много му било трудно и не желаел
да ходи на етажа, където живеела майка му.
Представена е присъда, влязла в сила, по НОХД № 679/2023 г., СГС, 16
с-в, с която е признато, че водачът на МПС е причинил по непредпазливост
смъртта на пешеходката Л. С., поради нарушение на правилата за движение –
л. 129 и сл.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Както се посочи, страните не спорят пред настоящата инстанция, че на
23.11.2022 г. майката на ищеца претърпяла ПТП. Влязлата в сила присъда е
установила, че инцидентът е настъпил поради виновно и противоправно
поведение на водач, като пряка последица от което е настъпила смъртта на
наследодателката на С.. На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради казаното
за въззивния съд безспорно е налице основание да приеме, че Л. С. е починала
в резултат на ПТП.
Застрахователят се домогва да установи, че ПТП не е единствената
причина за леталния изход. По този спорен въпрос съдът намира, че дори да се
приеме, че установената при пострадалата ковид-инфекция е в състояние да
предизвика смъртта й на самостоятелно основание, това никак не игнорира
горния извод, приет в наказателното производство. След като углавния съд е
осъдил водача на ПТП за причинена смърт по непредпазливост, то повече от
ясно е, че е налице доказана пряка причинна връзка между противоправното
6
поведение на застрахования водач и леталния изход за пешеходката.
На следващо място – относимо е разрешението дадено в Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС, което има
приоритет при прилагане пред друга практика на върховните съдии, вкл. и
тази на която се позовава ответника по иска. В сочения тълкувателен акт се
приема, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Подобно поведение
на ищцата нито е твърдяно, нито е доказано в хода на процеса – не е
поддържано, че тя е способствало със свое противоправно поведение за
настъпването на вредните последици – напр. неспазване на предписан режим,
самозаразяване с ковид поради нарушение на императивни правила и пр. Ето
защо и на посоченото основание не може да се приеме, че обезщетението за
смъртта на пешеходката подлежи на редуциране поради принос.
На последно място – настоящият състав не намира за доказано по
изискуемия път - на пълно и главно доказване, на твърдението, че ковид-
инфекцията в случая с пострадалата обезателно и при всички случаи е щяло
да доведе до леталитет, ако тя не е била в тежко увредено здравословно
състояние, резултат от множеството сериозни травми в различни жизнено
важни анатомични области на тялото. Вещите лица са изложили
предположения и са изтъкнали статически данни относно нивата на
смъртност при развилата се пандемия, но по делото няма убедителни и
категорични доказателства, че само поради вирусното заболяване пациентката
е щяла да достигне до летален изход. Смъртта на лицето е настъпила (както е
прието в присъдата) поради пътното произшествие, като тя е била забавена от
провеждано лечение, но не е била предотвратена. Приетата пред САС
експертиза ясно е посочила, че тромбозата, която е характерен симптом и за
коронавирусното заболяване е била провокирана и от травмите при
катастрофата, поради което недоказано се явява твърдението, че ако не е имала
заразяване с Ковод-19 ищцата е щяла да преодолее смъртния изход. По делото
7
не се доказва, че при всички хипотези и само поради посочения вирус ищцата
е щяла да почине. Дори и хипотетично инфекцията да е можела да причини
смъртта, това не изключва извода, че само по себе си ПТП и тежките
физически травми от него са първопричината за срива в здравословния статус
на ищцата и в крайна сметка са довели до фатален край, както е постановено в
наказателното производство.
Ето защо, настоящият състав приема, че смъртта на наследодателката на
ищеца е настъпила изцяло като пряка последица от ПТП. Поради това са
налице основания да се ангажира отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение.
Що се касае до размера на обезвредата съдът намира, че същото следва
да се определи на стойност от 120 000 лв., при съобразяване на обичайната
съдебна практика, момента на настъпването на събитията през 2020 г.,
възрастта на загиналата (78 г.), възрастта на ищеца (55 г.), данните, че те са
съжителствали в една сграда, макар и на различни етажи, но са общували
сякаш са били в едно домакинство (хранели са се заедно), В. скърбял за майка
си, не спял, отслабнал много. От друга страна следва да се държи сметка, че
ищецът е на зряла възраст, има свое семейство и самостоятелност, а
пострадалата също е била в напреднала възраст.
Предвид казаното решението на СГС, в частта, в която искът е
отхвърлен над сумата от 100 000 лв. до 120 000 лв. следва да се отмени, като в
полза на ищеца се присъдят още 20 000 лв. Законната лихва следва да се
начисли от 16.03.2011 г., за което страните не спорят.
Решението следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден да
заплати в полза на ответното дружество разноски над сумата от 400 лв., а в
полза на ищеца следва да се присъдят допълнително 50 лв. като разноски пред
СГС. В полза на адв. Н. за представителство пред САС се дължи сумата от
1130 лв., а пред СГС още сумата от 180 лв. Застрахователят следва да заплати
допълнително по сметка на бюджета като държавни такси още сумата от 1200
лв. общо за двете инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение от 25.03.2019 г., по гр.д. № 2062/18 г., СГС, І-12 с-в, в
частта, в която се отхвърля иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
предявен от В. С. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за сумата над 100 000 лв. до
сумата от 120 000 лв. както и в частта, в която В. С. е осъден да заплати
разноски над сумата от 400 лв. до сумата от 480 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на В. С. С.,
ЕГН **********, допълнително сумата от 20 000 лв. на основание чл. 432, ал.
1 КЗ, като обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
16.03.2021 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. С. Н. на основание чл. 38
ЗА допълнително сумата от 1310 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на В. С. С. допълнително
разноски от 50 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на бюджета на САС
като държавни такси сумата от 1200 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9