№ 58/10.03.2021г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1157 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕООД МК Стройконсулт
– Х., ЕИК ****,
против Решение №260063/13.10.2020г., постановено по анд №628/2020г. по описа на
РС Хасково. Твърди се, че така постановеното решение е незаконосъобразно и
неправилно. Съдът не обсъдил възражението относно нарушение на чл.40 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН били допуснати нарушения и актът бил съставен за
нарушение, което не било констатирано от органите на Дирекция Инспекция по
труда. В самия АУАН било посочено, че нарушението било установено при проверка
на документи, постъпили с писмо от 13.05.2020г. и представляващи преписка
№704/2020г. на РП Хасково. Спорно било дали при съставянето на АУАН са нарушени
разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, което представлявало съществено
нарушение на процесуалните правила, както и дали бил приложим текстът на чл.40,
ал.4 от ЗАНН в случая. В процесния АУАН било вписано, че бил съставен в
присъствието на един свидетел при съставянето на акта, поради липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението. Така
въпреки наличието на свидетели при установяването на нарушението – служители на
МВР, то АУАН бил съставен при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН в присъствието
на свидетел при съставянето на акта. В т.10 от Постановление №10 от
28.09.1973г. на Пленума на ВС било посочено, че при наличие на очевидци при
извършването на нарушение или констатирането на същото, то те следва да се посочат
в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина. От
друга страна не било посочено, че актът не може да се състави в присъствието на
тези свидетели. Освен това КП от 09.05.2016г. не представлявал официален
документ, въз основа на който било установено нарушението. Съгласно чл.93, т.5
от НК официален документ бил този, който бил издаден по установения ред и форма
от длъжностно лице в кръга на възложените му функции. Не бил официален документ
и писмото, изпратено от РП Хасково. Поради това нарушението било съществено и
опорочавало цялото производство по издаването на наказателното постановление и
било процесуално основание за отмяна на последното. Иска се да бъде отменено решението,
като вместо това бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло
Наказателно постановление №26-000934/16.06.2020г. на Директор Дирекция
Инспекция по труда – Хасково.
Ответната страна по касационната жалба - Дирекция
Инспекция по труда – Хасково, считат, че съдът правилно е приел констатираното
нарушение за безспорно доказано и искат да бъде потвърдено първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Окръжна Прокуратура - Хасково предлага решението на РС
Хасково да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил
Наказателно постановление №26-000934 от 16.06.2020г. на Директор Дирекция
Инспекция по труда-Хасково, с което на ЕООД МК Стройконсулт – Х., на
основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е определено
административно наказание Имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за
административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. За да постанови обжалваното
решение, съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, като е спазена
изцяло административнонаказателната процедура по съставяне на акта и издаване
на обжалваното наказателното постановление и не са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето и връчването им. От фактическа страна съдът
е приел за безспорно установено, че дружеството – жалбоподател, е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение по чл.61, ал.1 от КТ.
Посочено е, че твърденията на жалбоподателя, че лицето извършвало определена
работа по граждански договор били дадени с оглед изграждане на защитната теза. В
случая естеството на полагания труд изисквало явно наличие на трудов договор, а
не граждански. Прави се извод, че правилно е била ангажирана отговорността на дружеството
- в качеството му на работодател, чрез налагане на административно наказание
Имуществена санкция, като процесното нарушение е правилно квалифицирано.
Посочено е, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка съдът е приел, че наложеното наказание е правилно определено, а
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му. Компетентността на административните органи
във връзка с издаването на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление се установява от представените по делото
заповеди и длъжностна характеристика.
Според настоящия състав на съда, а както и районният
съд е приел, описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно
доказано. По безспорен начин е установено, че посочената в АУАН и НП лице – Х.
М. Ю., е работел, изпълнявайки възложената му от жалбоподателя работа на
строителен работник - извършвал строително-монтажни дейности на обект,
представляващ Спа хотел С., т.е на конкретно определено работно място, за определено работно време - от 08.00 часа до 17.00 часа. Няма спор, че
между изпълняващия и търговското дружество не е имало сключен в
писмена форма трудов договор. Районният съд
правилно е счел, че въпреки представения граждански договор от 15.04.2020г., то отношенията между жалбоподателя и работника са били трудовоправни и е следвало между
тях да бъде подписван трудов договор. Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на районния съд относно законовите изисквания за сключване на трудовия договор и необходимите и задължителни елементи в него, като следва да се има предвид и че фактите по
делето са установи след извършен разпит на работника, представителя на
работодателя и друг работник на дружеството, извършени по БП №445/2020г. и
приложени в преписката на административнонаказващия орган. По делото е
приложена и Декларация от самия работник от 20.04.2020г., че полага труд на
същата дата, поради което напълно защитен е направеният извод, че към датата на
нарушението няма сключен валиден договор между
жалбоподателя и Х.М., а обсъденият граждански договор от 15.04.2020г. не може
да промени правоотношението от трудово в гражданско, тъй като
естеството на полагания труд определя вида на договора, а не обратното.
Извършваната дейност – поставяне на гипсокартон, е била с определено работно време и срещу уговорено възнаграждение, като
представлява престиране на работна сила, а не изработване по смисъла на чл.258 от ЗЗД. В случая са налице елементите на
трудово правоотношение, и дори и да се приеме възможност за сключване на
граждански договор относно вид строителна дейност, то в конкретния случай с
оглед доказателствата по делото и установената фактическа обстановка се
прикрива съществуването на трудово правоотношение и не е налице
гражданскоправно. Представеният по делото граждански договор не може да бъде
приет за договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, тъй като всеки
граждански договор се характеризира със самостоятелност на изработващия по
отношение на време и място, като се дължи фактически резултат, а изпълнителят
не е ангажиран с осъществяване на трудов процес. Именно поради това отношението
е следвало задължително да се уреди като трудово със сключването на писмен
трудов договор, а не с граждански договор.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния
съд, че процесното нарушение, с оглед неговата правна квалификация, попада в
кръга от деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ. Обосновани са изводите на
районния съд, че наложената в случая имуществена санкция е правилно определена
в минимален размер.
По отношение на изложеното възражение в касационната
жалба за съставяне на АУАН в присъствието на един свидетел и в нарушение на
разпоредбите на чл.40 от ЗАНН, съдът намира, че е неоснователно. Съгласно чл.43,
ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в
него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го
подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1-3 от
ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване
или установяване на нарушението; когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие; при липса на
свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Единствената възможност АУАН да се
състави в отсъствие на свидетели е визирана в чл.40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който
е свидетел по съставяне на акта. Възражението на жалбоподателя за нарушение на нормата
на чл.40, ал.3 от ЗАНН се явява неоснователно, тъй като самият
законодател допуска възможност за
съставяне на акт и без свидетели, когато нарушението е установено въз основа на
официални документи. В тази връзка доводите на жалбоподателя, че при
съставянето на АУАН е следвало да присъстват служители на МВР, пред които е
представена декларацията от 20.04.2020г. са неоснователни, тъй като те не са
свидетелите на акта на постъпването на работника на работа без преди това да е
бил сключен трудов договор. Пред служителите на МВР работникът само е
представил декларация, че работи на процесната дата на строителния обект. В
самия акт за установяване на административното нарушение изрично се посочва, че
описаното нарушение се установява при проверка на документите, постъпили от РП
Хасково. Последните са приложени в преписката ведно с описаното придружително
писмо, адресирано до административнонаказващия орган. Съдържащите се в преписката
документи – разпит на свидетели, са официални удостоверителни документи,
които представляват годно доказателствено средство. Относно тях няма спор, че
са съставени по установения ред и форма от съответното длъжностно лице в кръга
на службата му, както не е спорно и че са положени от свидетелите подписи в
протоколите за разпит, поради което и са ценени от административнонаказващия
орган, а и от въззивната инстанция. В този смисъл АУАН е съставен именно в присъствието
на един свидетел, който е свидетел при съставяне АУАН, т.е. възраженията за
нарушение на разпоредбите на чл.40 от ЗАНН се явяват неоснователни. Дори да се
приеме, че е налице допуснато нарушение, тъй като не е изрично посочено, че е
съставен акта на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН, то това не е нарушение от
категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не се нарушават правата
на нарушителя. В случая в АУАН се установяват безспорни факти, които
обуславят съставомерността на деянието, времето и мястото на извършване на нарушението
и личността на нарушителя /дружеството – работодател/. Посоченото обуславя
извод на касационната инстанция, че не е допуснато нарушение на процесуалните
правила на чл.40 от ЗАНН при съставяне на АУАН.
Поради това, касационният състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е направил обоснован и правилен извод. С оглед извода за неоснователност на жалба, то следва да бъде уважено искането на ответната страна да бъдат заплатени направените разноски за юрк.възнаграждение в минимален размер от 80,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, пр.първо
от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260063/13.10.2020г., постановено по анд №628/2020г. по описа на РС Хасково.
ОСЪЖДА ЕООД МК Стройконсулт – Хасково, ЕИК ****, да заплати
на Дирекция Инспекция по труда – Хасково, направените по делото разноски за
юрк.възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.