ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
гр. Монтана, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Олег Софрониев
Членове:Костадин Живков
Димитрина Николова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора А. Евг. И.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно
наказателно дело № 20231600600091 по описа за 2023 година
Производството е чл.65, ал.7-9 НПК, образувано по жалба на защитника
на обвиняемия М. Б. В. против определение № 46 на Районен съд- Лом,
постановено на 23.02.2023 година по частно наказателно дело № 82/2023
година, с което е оставена без уважение молбата за изменение мярката за
неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и
неговият защитник поддържат жалбата, като излагат конкретни доводи в тази
насока.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт
във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните,
приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
Мотивите на Окръжен съд – Монтана са следните:
С влязло в сила определение по частно наказателно дело № 584/2022
година, Районен съд-Лом е взел мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по отношение на жалбоподателя в настоящото производство М. Б. В..
Към настоящия момент В. е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
като от момента на вземане на мярката за неотклонение „задържане под
1
стража“ до настоящият момент са обединени две досъдебни производства
/930 и 938 и двете по описа за 2022г. на РУ Лом/.
За да вземе тази мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, съдът е
приел, че от събраните по досъдебното производство доказателства може да
се направи обосновано предположение, че обвиняемият В. е извършител на
горепосоченото престъпление. Съдът в това определение е приел също така,
че съществува реална опасност той да се укрие и да извърши друго
престъпление. Тези изводи са направени въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство писмени доказателства. Те са споделени и от
Окръжен съд- Монтана по въззивно частно наказателно дело №3/2023 година,
като с определение от 05.01.2023 година въззивния съд е потвърдил
определението по частно наказателно дело № 584/2022 година на Районен
съд-Лом, с което съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“
по отношение на жалбоподателя в настоящото производство М. Б. В..
В производството, приключило с атакуваното в настоящото въззивно
производство определение - по чл.65, ал.1 НПК, предметът на обсъждане е
свързан с това дали е настъпила промяна в обстоятелствата, при условията на
които спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“, считано от влизане в сила на акта на съда, постановяващ
„задържане под стража“ на обвиняемия М. Б. В..
От момента на произнасянето на Районен съд-Лом с цитираното
по[1]горе определение до настоящия момент не са настъпили каквито и да
било нови обстоятелства, с оглед на които определената по отношение на
обвиняемия мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена
в по-лека. Обосноваността на предположението, че В. е извършител на
престъплението, не е разколебана. Изтеклият период на задържане не
надвишава срока по чл.63, ал.4 от НПК и е в рамките на разумните граници с
оглед разследването на делото. Не е отпаднала опасността обвиняемото лице
да се укрие и извърши друго престъпление. В подкрепа на този извод са
обективните данни по делото, коментирани и от първостепенния съд, както и
от въззивния съд на 05.01.2023г.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че искането за
изменение на мярката за неотклонение от „задъжане по дстража“ в по-лека
правилно - обосновано и законосъобразно е оставено без уважение с
обжалваното в настоящото производство определение на
първоинстанционния съд, като законосъобразно е приложена и разпоредбата
на чл.65, ал.6 НПК.
По горните мотиви определението на Районен съд-Лом следва да бъде
потвърдено, затова въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд- Лом, постановено на
23.02.2023 година по частно наказателно дело № 82/2023 година, с което е
оставена без уважение молбата на М. Б. В., с ЕГН ********** за изменение
мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3