№ 978
гр. С., 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110140160 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И. О. С., ЕГН: **********,
с адрес: с.Ч. ул.(АДРЕС), чрез Д. В. М. – адвокат в Адвокатска колегияП. против
„(ФИРМА)” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
(АДРЕС), общ. Столична, обл. С. (област), представлявано от управителя П.Б.Д..
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал отговор на
исковата молба в законоустановения срок.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Твърди се, че И. О. С., ЕГН: **********, е страна по договор за паричен заем №
4491711/23.05.2022г., подписан с (ФИРМА)” АД, съгласно който ищецът трябва да върне
сумата по кредита в размер на 1 847.58 лева, при сума на получаване 1 700.00 лева, при 21
на брой вноски.
Твърди се, че във връзка договор за паричен заем № 4491711/23.05.2022г., ищецът
сключва с "(ФИРМА)” ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
който договор, ищецът дължи на "(ФИРМА)" ЕООД сумата от 903.42, платими разсрочено
на вноски, всяка от които в размер на 43.02 лева.
Твърди се, че договор за предоставяне на поръчителство № 4491711 е нищожен на
основание /чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите
на чл. 26 ал.1 пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като
съображенията за това са следните:
Твърди се, че е бил накърнен принципът на добросъвестността в облигационните и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. От това следва, че е бил накърнен и принципът на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, като достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца
с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Твърди се, че неквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се
1
претендира чрез договора за предоставяне на поръчителство № 4491711 в размер на 903.42
лв. съставлява допълнителна сума, която е в размер на 70% от сумата на отпуснатия кредит
от 1700.00 лв. Твърди се, че допълнителната сума се заплаща без ищецът да получава нищо
насреща, напротив същият е принуден да сключи договора за предоставяне на
поръчителство № 4491711 с предварително избрано от кредитодателя дружество, за да му
бъде отпуснат кредит.
На следващо място се твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство №
4491711 е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения
размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.
4 от ЗПК.
Твърди се, че уговореното възнаграждение по процесния договор по своята същност
представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР.
Аргументи за това се откриват в чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК .
Твърди се, че при извършена справка в ТР по партидата на ответната страна се е
установило, че едноличен собственик на капитала на „(ФИРМА)“ ЕООД е „(ФИРМА)“ АД.
Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Сочи
се, че печалбата на „(ФИРМА)“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като
поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „(ФИРМА)“ АД. С оглед това
обстоятелство се твърди, че със сключване на договора за поръчителство се е целяло да се
заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се е
уговорило възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на
„(ФИРМА)“ АД.
Твърди се, че с договора за поръчителство не се е целяло реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с „(ФИРМА)“ АД, доколкото, плащайки задължението на
потребителя в полза на същото, кредиторът плаща вземането си сам на себе си.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство № 4491711 е
недействителен на основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 т. 19 от ЗЗП. Същият е във вреда на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца като потребител
/ чл. 143 ал. 1 ЗЗП /. Твърди се, че посоченият по-горе договор за поръчителство не е
разбираем и не е позволил на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл. 143 ал. 2 т. 19 ЗЗП.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено
в правоотношенията между И. О. С., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч. ул.“(АДРЕС), и
„(ФИРМА)” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
(АДРЕС),, бул. (АДРЕС),, представлявано от управителя П.Б.Д., че договор за предоставяне
на поръчителство № 4491711, сключен между И. О. С., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч.
ул.“(АДРЕС), и „(ФИРМА)” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. (АДРЕС),, бул. (АДРЕС),, представлявано от управителя П.Б.Д., предвиждащ
заплащането на сумата от 903.42 лева е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19
ал. 4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
От съда се иска с решението да осъди ответната страна да заплати и направените в
настоящото производство разноски.
В срока за отговор на исковата молба – такъв е постъпил по делото, като
заявеният иск се оспорва като недопустим, както и по основание и размер.
С отговора на исковата молба се оспорва искът като недопустим. Твърди се, че
предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от ищеца.
Твърди се, че ищецът изначално е разполагал с по-засилена защита, а именно
осъдителен иск за връщане на заплатените без правно основание суми, а същият е предявил
установителен иск за нищожност.
Твърди се, че процесуалното поведение на ищцовата страна представлява злоупотреба
с право съгласно чл. 3 ГПК и съзнателен опит за обогатяване с допълнителни разноски по
всеки иск за сметка на ищеца и ответника.
Твърди се, че злоупотребата с право представлява съзнателно превратно упражняване
на субективно право, което е свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с
извличането на полза от превратното упражняване на права - какъвто именно е настоящия
2
случай.
Иска се да се прекратите настоящото производство като недопустимо.
Алтернативно, в случай че настоящият иск се счете процесуално допустим, то ищецът
излага следните аргументи:
Твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са
неоснователни.
Твърди се, че процесуално представляваното от ответника дружество е било вписано
като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с
основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в
това си качество - на търговец, дружеството следва да получава съответно възнаграждение
по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране
изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договор
за паричен заем. Твърди се, че с оглед на изложеното следва приложими са разпоредбите на
Търговския закон.
Оспорва се договорът между ищцовата страна и „(ФИРМА)“ ЕООД да е бил лишен от
правно основание. Твърди се, че именно изпълнението на договорното задължение на
заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за паричен заем е породило
сключването на договора за предоставяне на гаранция, а дружеството е сключило договора
поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.
Оспорва се твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е бил сключен в
противоречие на добрите нрави поради това, че в българското действащо право, в
отношенията между правните субекти, действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от
ЗЗД).
Твърди се, че ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в
процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен
морален принцип.
Оспорва се наличието на обосновка в тази насока в исковата молба, която прави
претенциите за нищожност голословни и недоказани.
Оспорва се нееквивалентността на престациите по процесния договор. Твърди се, че е
било поето задължение представляваното от ответника дружество да отговаря солидарно с
цялото си имущество за задълженията на заемателя, включително и разноските по събиране
на вземането.
Твърди се, че дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е
било определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за
несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.
Оспорва се твърдението, че заемодателят е поставил изискване към заемателя да
обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-гарант,
каквито твърдения са наведени в исковата молба. Твърди се, че заемодателят е предоставил
възможност за избор от три начина за обезпечаване на договора, а ако прецени да не
изпълни задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по общия ред.
Твърди се, че дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма
интерес да сключва безвъзмездни сделки. Твърди се още, че предоставянето на гаранционни
сделки е основният предмет на дружеството, поради което не може да си позволи да ги
извършва безвъзмездно.
Оспорва се твърдението за нищожност на договора за предоставяне на гаранция на
основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, сключен при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.
4 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК като неотносимо и неправилно.
Твърди се, че в исковата молба не е била наведена никаква конкретна обосновка в тази
връзка и твърденията на ищеца се явяват напълно голословни и неподкрепени от аргументи
или доказателствен материал.
Твърди се, че искането на нищожност на горното основание е неотносимо към
процесния договор, поради факта, че разпоредбата на чл. 11 ЗПК и последиците от
неприлагането й са относими единствено и само за договори за потребителски кредит,
какъвто процесният договор категорично не е.
Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция не се регулира от ЗПК, а от ТЗ и в
3
тази връзка всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно ирелевантни.
Иска се от ответника съдът да постанови решение, с което да отхвърлите изцяло като
неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца; в полза на ответника
да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски и възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 360.00 лева.
2.Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявен положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр.3 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.146, ал.1 и ал.2, т.5, т.15 и т.19 от
Закона за защита на потребителите .
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива;
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива;
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
- по иска за установяване на нищожност, доказателствената тежест е на ищеца, който
следва в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл. 154 от ГПК да установи:
- Сключването на договора за поръчителство; Твърдяния размер на превишение на
основния лихвен процент.
За ответника е тежестта да докаже, твърдяните с отговора на исковата молба факти, от
които черпи права, както и е негова тежестта да докаже, че процесния договор е
индивидуално уговорен такъв.
По доказателствените искания
По заявените доказателствени искания:
За допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства,
доколкото същите са относими, допустими и необходими, по отношение на правния
спор – съдът, с оглед на заявените възражения от ответника, следва да ги допусне като
такива в процеса;
По искането за предоставянето на договора за предоставяне на гаранция № 4491711 на
ищеца от ответната страна, за да бъде запознат какво се случва със заема, с оглед
липсата на вързажения на ответника, съдът следва да уважи искането;
По искането да бъдат задължени ищецът и упълномощеният по делото адвокат да
предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка
/IBAN,ВIC/, като в случай, че откажат или не предоставят тази информация да бъдат
уведомени, че дружество (ФИРМА)“ ЕООД като институция по чл. 56а ал. 3 от ЗКИ
ще се снабди с исканата информация чрез справка в Регистърa на банковите сметки и
сейфове, с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение и
възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се явяват платени от
клиента без основание, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски
хонорари, с оглед липсата на възражения от ищеца, съдът следва да уважи искането.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба писмени доказателства.
Задължава на основание чл.190 от ГПК ответникът да представи не по-късно от
първото по делото съдебно заседание – Договор за предоставяне на гаранция № 4491711
и приложимите към него Общи условия за процесния период, като указва, че ако не
стори това съдът ще приложи чл.161 от ГПК и ще приеме, че такъв договор не
съществува.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
4
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл. 159, ал. 1 от ГПК.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ настоящият съдебен състав разполага с
възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца,
като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по
съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano
Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-
241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи
в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28;
дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42;
дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва
да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ищецът като краен клиент,
който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на
потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор
и приложимите към него Общи условия – съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.
143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна
спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се
намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време,
средства и пестят усИ.. За решаване на спора страните могат да използват процедура по
медиация. Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните:
време, усИ. и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
5
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
6
се удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2.
електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че
съобщението е получено - при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
Указва на ищеца, че следва да посочи електронен адрес за връчване при условията
на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес.
За ответника - на основание чл.50, ал. 5 от ГПК - връчването на съдебните книжа
да се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се
направи регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на
следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ в случай, че се представлява от процесуален
представител – адвокат: Адвокатът е длъжен на основание чл.51, ал.1 и ал.2 от ГПК,
считано от 30.6.2022 година – да осигури връчването на адвоката да се извършва чрез
единния портал за електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира
по служба. Адвокатът може да заяви в портала по чл.51, ал. 1 от ГПК, че отсъства и
няма да приема съобщения за определени периоди от време, които в рамките на една
календарна година не може да бъдат с обща продължителност повече от 60 дни, с
изключение на дните на отсъствие поради временна неработоспособност, които също
се заявяват. Съобщенията, изпратени в заявения период на отсъствие, трябва да
бъдат изтеглени в 7-дневен срок, считано от деня, следващ изтичането на заявения
период на отсъствие. Съобщенията се смятат за връчени в деня на изтеглянето им
или в случай че не бъдат изтеглени – с изтичането на срока за изтегляне. Адвокатът
не може да откаже получаване на съобщение на своя доверител, освен след оттегляне
на пълномощното по реда на чл. 35 от ГПК, отказ от пълномощие по чл. 36 от ГПК,
както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за
инстанцията или производството, за които е уведомяването. Отказът на адвоката да
приеме съобщението се заявява по електронен път в единния портал за електронно
правосъдие, съответно се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на
връчителя. Необоснованият отказ не засяга редовността на връчването.
7
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 3.5.2023 година от
09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето определение на страните, като на ищеца
ведно с препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8