№ 13187
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110126375 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 5581,63 лв.,
представляваща цена за водоснабдителни услуги за периода от 20.03.2012 г. до
16.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2022 г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането;
1591,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
20.04.2012 г. до 16.10.2020 г.
Ищецът – „Св“ АД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника Е. К.
М., по силата на което му предоставя водоснабдителни услуги в имот с адрес: гр. ххх,
като ответникът дължи заплащането на цената на доставените водоснабдителни
услуги. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок
стойността на доставената му услуга, поради което ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както
следва: 5581,63 лв., представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода
от 20.03.2012 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2022 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане
на вземането; 1591,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 20.04.2012 г. до 16.10.2020 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е дал указания
1
за предявяване на искове по чл. 422 ГПК. В изпълнение на дадените указания ищецът
предявява искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2022 г. по ч.гр.д. №
12262/2022 г. по описа на СРС, 140 състав, III ГО. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – Е. К. М., оспорва исковете, като твърди, че между страните не е
налице договор за предоставяне на водоснабдителни услуги в процесния имот. Не
оспорва, че ищецът е предоставил такива с цена в размер на претендираната сума, но,
предвид липсата на договор, счита, че не отговаря за задължението. При условията на
евентуалност релевира възражение за давност. Претендира разноските по
производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 12262 по описа на Софийски районен съд за 2022 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 44619 от 08.03.2022 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2022
г. Същата е връчена редовно на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е
дал указания за предявяване на искове по чл. 422 ГПК. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
„Св“ АД е предявило искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД:
Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че
между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е
задължението на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 5581,63 лв.,
представляваща цена за водоснабдителни услуги за периода от 20.03.2012 г. до
16.10.2020 г., кл. № ххх, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2022 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на
вземането
На първо място, по делото следва да се установи, дали между ищеца и ответника
е било налице облигационно отношение по силата на договор за предоставяне на
водоснабдителни услуги, в това число, че ответникът е бил собственик или носител на
вещно право на ползване по отношение на имота, предмет на делото, за претендирания
период. С доклада на делото съдът е разпределил в доказателствена тежест на ищеца да
докаже посоченото обстоятелство. Въпреки изложеното, по делото не са ангажирани
2
годни доказателства, от които да се установява, че между ищеца и Е. К. М. е бил
налице договор за предоставяне на водоснабдителни услуги за кл. № ххх – имот,
намиращ се в гр. ххх. Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява
кой е бил собственик или носител на вещно право на ползване в процесния период по
отношение на имота, предмет на делото. В тази връзка следва да се посочи, че
представената от ищеца „Справка по лице“ от 13.10.2021 г. е частен документ, оспорен
от страна на ответника, поради което същата няма доказателствена стойност за
отразеното в нея обстоятелство, а именно - че по отношение на имот, намиращ се в гр.
ххх, е учредена договорна ипотека със страни: кредитор – „Вк“, ипотекарен длъжник –
Е. К. М.. От посочената справка не може да се направи извод относно собствеността по
отношение на процесния имот за периода, предмет на делото, тъй като същата е частен
документ, представен от ищеца и оспорен от ответника, не съдържа данни за
собственика на имот, датата и основанието за придобиването на собствеността по
отношение на него.
Следователно и при недоказване на посочените факти при надлежно
разпределена доказателствена тежест трябва да се приеме, че между ищеца и ответника
не е бил налице договор за предоставяне на водоснабдителни услуги за кл. № ххх –
имот, намиращ се в гр. ххх, поради което и ответникът не дължи плащане на
претендираната цена за водоснабдителни услуги за цитирания клиентски номер.
Ето защо, съдът счита, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД следва да се отхвърли изцяло.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава.
По делото не се доказва наличието на главен дълг, представляващ дължимо и
непогасено задължение по договор за предоставяне на водоснабдителна услуга, от
което следва, че и обусловеният иск за лихва е неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски нито за исковото, нито
за заповедното производство.
Възражението на ищеца за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на ответника е основателно. Делото не представлява фактическа и
правна сложност, поради което разноските на ответника за адвокатско възнаграждение
в исковото и в заповедното производство следва да бъдат намалени до минимума,
предвиден в НМРАВ, а именно – 481,06 лв. за заповедното производство и 688,66 лв. за
исковото производство.
3
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника сумата в размер на 1169,72 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в исковото и в заповедното производство.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Св“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, срещу Е. К. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ххх, искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 5581,63 лв., представляваща цена за водоснабдителни
услуги за периода от 20.03.2012 г. до 16.10.2020 г., кл. № ххх, ведно със законната
лихва, считано от 08.03.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до изплащане на вземането; 1591,50 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 20.04.2012 г. до 16.10.2020 г., за които
в производството по ч.гр.д. № 12262/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2022 г.
ОСЪЖДА „Св“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, да заплати в полза на Е. К. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 1169,72 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото и в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4