Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 532 18.12.2020г.
град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова и
с участието на прокурор като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 497 по описа
за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.107, ал.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на С.Ю.Й. *** , чрез пълномощника му
по делото адвокат А.С. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1800/ 07.08.2020г., издадена от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Стара Загора. С оспорената
заповед, на основание чл. 107,ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1 , буква” а”
и буква „б” и т. 4, буква” б” и ал.2, т.1 и т.3 от Закона за автомобилните
превози, е приложена принудителна административна мярка – временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече
от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и
свидетелство за регистрация част ІІ на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № **** и отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство №********* и контролен талон към СУМПС № 5874708 - до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване
на императивните изисквания досежно съдържанието на административния акт. Жалбоподателят
поддържа, че в заповедта не са изложени изискуемите се мотиви, обосноваващи от
фактическа страна възприетото административно решение за наличие на
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка
по чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП. Твърди, че обжалваният административен
акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани,
обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е
довело до необоснован от фактическа страна и съотв. до неправилен от гл.т на
закона извод за съществуването на хипотезата на 106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП. Счита, че в конкретния случай не било
установено, че е извършвал обществен превоз на пътници, защото от събраните в
хода на производството доказателства не се твърди, че е заплатено или
договорено заплащане на превоза. Обясненията на возените от Й. лица били снети от полицейски орган и били негодно
доказателствено средство, те не били взети нито от административния орган, нито
от определено от него длъжностно лице. Не били снети обясненията на адресата на
заповедта. Заповедта за ПАМ била постановена и при явно несъответствие с целта
на закона. По подробно изложени в жалбата съображения за фактическа, правна и
доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен
орган извод за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ
по чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП, е направено искане за отмяна на
оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр. Стара Загора не изпраща представител и не взема становище
по подадената жалба.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Видно от писмо рег.№ 3499000-16989 от 07.08.2020
година \ лист 27 от делото/
и доклад от 07.08.2020 година при
извършена проверка на служители на ОД на МВР гр. Стара Загора на 06.08.2020
година в 18 часа в района на с. Пчелиново по образувана ДП№ 349 зм-280/06.08.2020
година по описа на ОД на МВР гр. Стара Загора във връзка с извършено
претърсване и изземване на т.а. „Мерцедес” с рег.№ СТ0386 РН, собственост и управляван от С.Ю.Й. е установено, че в МПС-то са пътували 8 лица
срещу обещание за заплащане, на които им били снети обяснения. Парите следвало
да бъдат предадени след пристигането в Кралство Холандия на шофьора Й.. Според
служителите на ДАИ гр. Стара Загора в изготвения от тях доклад пътниците обяснили на В., че превозът е
извършвал срещу заплащане.
По
делото за приети сведенията на лицата К.С.С.,
М.А.М., Е. З.М., Е.С.Ю., В.К.М., М.М.М., Е.К.К.. Според вписаното тези
обяснения /без тези на Е. М./ те са
снети от старши инспектор В. В.. Обясненията са снети в присъствието на
инспектори З. и М. Г., служители на
регионална дирекция „ АА” – Стара Загора.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1800/07.08.2020г., издадена от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Стара Загора
на основание чл. 107, ал.1 във връзка с 106а,
ал.1, т.1, буква” а” и буква „б” и т. 4, буква „б” и ал.2, т.1 и т.3 от Закона
за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка – временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна
регистрационна табели и свидетелство за регистрация част ІІ на лек автомобил
марка „ Мерцедес” с рег. № **** и отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство №********* и контролен талон към СУМПС № 5874708 до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година. От фактическа
страна издаването на заповедта и приложената с нея принудителна административна
мярка се основават на извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗДвП и
ЗАвП и при оказано съдействие на орГ.те на ОД на МВР гр. Стара, въз основа на
които административният орган е приел, че на 06.08.2020г. е установено, че водачът
С.Ю.Й. управлява автомобил марка „Мерцедес” с рег. № ****, извозвайки седем броя
пътници К.С., М.М., Е. М., Е.Ю., В.М., М.М. и Е.С. и извършва обществен превоз
от с. Пчелиново до Кралство Холандия и република Германия, според сведенията на
пътниците, снети по реда на чл. 43,ал.2 от АПК без да притежава лиценз за
извършване на международен превоз на пътници /лиценз на Общността/, като от направената справка в информационната
система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че
превозното средство не е включено в списък към лиценз за международен превоз на
пътници. С оглед на което е направен извод, че е изпълнено материалноправното
основание по чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от
ЗАвтП за прилагане на принудителната административна мярка – „временно спиране
от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца и отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече
от една година.
По делото
са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № РД-14-1800/ 07.08.2020г.
От събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетели се установи, че свидетелят В. е извършил проверка на
06.08.2020 година на бус „Мерцедес“ 213 с рег. № **** по сигнал в с. Пчелиново
на паркинг. МПС-то било управлявано от С.Й.. В автобуса имало 7-8 човека. Той
снел обясненията на пътниците. Те твърдели, че пътуват срещу обещание за
заплащане на суми от 50 до 100 евро до Холандия и до Германия. Тези суми следвало
да бъдат дадени на шофьора при пристигането на лицата до Холандия. В. се обадил
на служителите на ДАИ –Стара Загора, които пристигнали по-късно на място. Г.,
служител на ДАИ присъствал при снемане на обясненията на пътниците и от тях
разбрал, че те имали уговорка за превоз с Й. до Холандия и друга дестинация, но
предварително пари не били давани. Плащането за транспорта следвало да се извърши по-късно. Служителите
на ДАИ –Стара Загора не съставили АУАН на място на Й., тъй като никой от пътниците
не казал, че е дал пари за превоза. Те взели документа за регистрация на
автомобила на Й.. Свидетелството му за управление на МПС било иззето от
полицейските орГ. и им било предадено
по-късно. Обясненията били свалени от полицаите в присъствие но служители на
ДАИ. Колата била задържана като веществено доказателство. От свидетелките
показания на свидетелите Е.С. и М.М. се установи, че на 06.08.2020 година те
пътували в буса на С.. Били спрени от орГ.те на полицията до с.Пчелиново. Е.
пътувал заедно с майка си за Германия, М.
за Холандия. Били им изискани обяснения
от орГ.те на полицията, спрели микробуса. Е.С. написал лично сведенията, а М.М.
ги подписал, но те били написани от свидетеля В.. И двамата свидетели са
категорични, че те се са давали пари на Й. за превоза, а уговорката им била при
пристигането им в чужбина да си разделят парите за нафтата. Й. ходел често в
чужбина, от където внасял уреди втора употреба.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес /собственик на пътното превозно
средство, спрямо което е приложена обжалваната ПАМ/, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или
от упълномощени от него лица. От представената и приета като доказателство по
делото Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г., е видно, че на основание чл.107,
ал.1 от ЗАвтП и 7, т.5 от
Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в заповедта
длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл.
Директорите на Регионални дирекции „Автомобилна администрация”. От фактическа
страна не е спорно, че подписалото като издател на обжалвания административен
акт лице – А.С.С. заема длъжността
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Стара Загора.
С оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14-1800/
07.08.2020г., е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган в условията на допустима от закона делегация,
при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му правомощия.
Обжалваният
административен акт е постановен при спазване на нормативно установените
изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както правното
основание за налагане на принудителната административна мярка - чл.106а, ал.1,
т.1, буква „а” и „б” и т.4, буква” б” от
ЗАвтП, така и фактическото основание за издаването на заповедта. Противно на
твърденията на жалбоподателя, посочени са всички релевантни факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът
свързва прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1и т. 4 от ЗАвтП – извършен на 06.08.2020г. с автомобил
марка „Мерцедес” с рег. № ****, собственост на С.Ю.Й. международен превоз на пътници
по маршрут Р България – Германия - Холандия, без да притежава лиценз за
извършване на международен превоз на пътници /лиценз на Общността/. Посочването
на правно релевантните за наличието на хипотезата на чл.106а, ал.1, т.1 и т. 4 от ЗАвтП обстоятелства, са необходимите
и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни
предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на
акта да защити правата си. Изпълнено е както общото изискване на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване
на мотивиран административен акт. А дали и доколко е налице така обоснованото
от фактическа и правна страна основание за прилагане на принудителната административна
мярка, е въпрос на материална, а не на формална законосъобразност на
административния акт.
Обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1800/07.08.2020г., на Директора на
РД „Автомобилна администрация“, гр. Стара Загора е издадена в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. Съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, респективно -
дали се следват разпоредените с акта правни последици.
По смисъла на чл. 106а, ал.
1 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения по този закон се прилагат
изрично предвидените в него ПАМ, поради което те са от вида на
преустановяващите. Именно такава е и мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1, изразяваща
се във " временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението на водач и
по чл. 106а,ал.1,т.4 от ЗАвП отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, който извършва
обществен превоз на пътници или товари с
моторно превозно средство, без да има
издадено удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;
За прилагане на
ПАМ по чл. 106а, ал.
1, и т.1 т. 4 от ЗАвтП е
необходимо да е осъществено административно нарушение - извършване на обществен
превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено
заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено
в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници
Съгласно чл. 6, ал. 1
от Закона за автомобилните превози, обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз
на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение
за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза,
наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които
превозвачът извършва дейността.
По делото не се оспорва обстоятелството,
че процесното МПС не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на
Общността за извършване на международен превоз
на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
За нарушение на изискването за
извършване на обществен превоз на пътници
без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на
ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от
ЗАвП.
Легална дефиниция на понятието
"обществен превоз" се съдържа в
§ 1, т. 1 от
ДР на ЗАвт.Пр и представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство
Превозът на пътници е услуга с търговска цел,
която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по
смисъла на § 1, т. 4 от
ДР на ЗАвт.Пр, който представлява превоз
на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен
единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван
със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
Именно това е и спорния момент между
страните - дали между водача на автомобила и пътниците е договорено заплащане
на цената на превоза.
Трайно в съдебната практика е прието, че
анализът на § 1, т. 1
и т. 2,
във вр. с т. 4, б.
"б" от ДР на ЗАвтПр налага извод, че основната предпоставка,
по която се различават „общественият превоз"
и „превозът за собствена сметка" е
възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане, с
нетърговска или нестопанска цел, превозът
на пътници е такъв за собствена сметка.
За да бъде установено нарушение на
разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на обществен превоз
на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал.
1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има
уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.
Последното обстоятелство не се установява по делото.
Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи
в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и
обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени
по друг начин, а ал. 2 допълва: сведенията се дават писмено, подписват се от
лицата, които са ги дали, и се преподписват от административния орган или от
определен от него служител. В случая дадените от горните лица обяснения не са
преподписани от директора на регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Стара
Загора или от определен служител по смисъла на чл. 44, ал.
2, изр. второ АПК от административния орган. Съгласно чл. 171, ал.1
от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда. Сведенията не са преподписани от
административния орган или от определен от него служител, административният
орган не е разяснил на лицата, неучастващи в производството, че при оспорване
на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели.
(Решение № 7314 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14395/2011 г., VII о.)
Следователно административният орган е изградил извода си за извършване на
обществен превоз на пътници срещу заплащане, при липса на годни доказателства,
събрани по предвидения в закона ред. В с. з. разпитаните пътници изрично
заявиха, след като бяха предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
че не са заплащали пари за превоза.
Предвид което, сведенията дадени в хода на административното производство и
дадените в с. з., съдът приема за недоказано изложеното в процесната заповед,
че жалбоподателят е осъществил обществен превоз
на пътници по смисъла на § 1 от ДР на
ЗАвтПр с посочения автомобил.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК
визира, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и орГ.зации. Административният орган
е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения
между жалбоподателя и посочените лица. Органът не е събрал чрез
регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства,
удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. Следва да се има предвид също, че не е съставен и АУАН,
както изрично заявила служителят на ДАИ заяви, че това не е извършено поради
неустановено от тях плащане на пари за превоза.
При така очертаната законова
регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ
по чл. 106а, ал.
1, т. 1 и т.4 от ЗАвтПр не е
доказана. След като не е безспорно установено, че соченият като извършител на превоза е осъществявал дейност срещу заплащане,
дори и тази дейност да има инцидентен характер, то няма как обосновано да се
приеме, че са налице основаният за налагане на преустановителната ПАМ, посочена
в чл. 106а, ал.
1, т.1 и т. 4"б" от ЗАвтПр
"... извършва обществен превоз на
пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено
в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено
копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече
от една година“. Още повече с издадената заповед за ПАМ в т. 1, вече е
постигната целта - преустановяване на административното нарушение.
С оглед на изложеното съдът приема, че
жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1800/07.08.2020г., издадена от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Стара Загора, с която на
основание чл. 107, ал.1 във връзка с 106а, ал.1, т.1 , буква „а” и буква „б ” и т. 4, буква „б” и ал.2, т.1
и т.3 от Закона за автомобилните превози, е приложена принудителна
административна мярка – временно спиране от движение на моторно превозно средство
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на предна регистрационна табела и свидетелство за регистрация част ІІ
на лек автомобил марка „ Мерцедес” с
рег. № **** , и отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство №********* и контролен талон към СУМПС № 5874708 - до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година, като
постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото и с оглед
направеното от пълномощника на жалбоподателя своевременно искане за адвокатско
възнаграждение и приложен по делото договор за правна защита и съдействие, на
основание чл. 143, ал.
1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 410 лева, от
които 10 лв. - държавна такса и 400лв. - договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Ю.Й. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1800/07.08.2020г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“, гр. Стара Загора , с която на основание чл. 107, ал.1
във връзка с 106а, ал.1, т.1 , буква „а” и буква „б ”и т. 4, буква „б” и ал.2, т.1 и т.3 от Закона за автомобилните
превози, е приложена принудителна административна мярка – „временно спиране от
движение на моторно превозно средство” до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и
свидетелство за регистрация част ІІ на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № **** и „отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство” №********* и контролен талон към СУМПС № 5874708 до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Стара
Загора да заплати на С.Ю.Й. *** направените от него по делото разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: