Определение по дело №697/2012 на Районен съд - Радомир

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Радомир, 19.12.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Радомирският районен съд, ІІ състав, на деветнадесети декември, през двехиляди и дванадесетата година, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                               Районен съдия: К. Б.

 

като се запозна с гражданско дело № 697/2012 г по описа на Районен съд – Радомир, за да се произнесе взе предвид следното:

В срока за произнасяне с решение по делото, съдът намери, че предявеният иск се явява недопустим, поради което следва производството по делото да бъде прекратено. Това е така по следните съображения:

Съдът е сезиран с искова молба от Д.С.З., с ЕГН:********** и Ц.Н.С., с ЕГН:**********, и двамата с адрес *** против Д.К.Д. ***.

Обстоятелствата, от които произтича искането на ищците: твърдят, че на 29.09.1982г. Д.З. сключил с председателя на ОбНС гр.Земен договор за отстъпване на право на строеж /суперфиция/ върху държавна земя, съставляваща парцел. в кв., с граници: улица, парцел . в кв.. и парцел . в кв., край на регулацията. Тврърдят, че в имота са построили масивна жилищна сграда, спазвайки договорения срок за реализация на правото на строеж, както и че постройката е съобразена с действащите към момента на изграждането й строителни правила и норми – отстояние от 3 метра от дворищно-регулационната линия между парцел. и . в кв.. по предшестващия план на града, издадено строително разрешение №.., сключен договор със СД”Изграждане на селищни системи” гр.Перник и след издаден протокол за дадена строителна линия и определено ниво от технимеска служба при ОбНС гр.Земен. Сочат, че владеят терена и масивната жилищна сграда, която е тяхно единствено жилище. Твърдят, че не са изкупували правото на собственост върху земята, правото на строеж върху която са реализирали по законоустановения ред. Твърдят, че понастоящем теренът е собственост на Община Земен, която обуславя конституирането й като страна по делото. Сочат, че със заповед №.. е одобрен действащия и към момента дворищно-регулационен план на гр.З.. Твърдят, че съгласно този план, теренът на който са суперфициарни съсобственици съставлява парцел . в кв.. Сочат, че ответникът Д.К.Д. притежава правото на собственост или суперфиция на съседния парцел .. в кв... Твърдят, че е допусната грешка при заснемането на имот с планоснимачен номер ., изразяваща се в неточното отразяване на имотната граница между имоти с кадастрални номера. и . в кв... Твърдят, че кадастралната линия би трябвало да съвпада с дворищно-регулационната линия между парцел . и парцел . – и двата в кв. ., да се припокрива и с дворищно-регулационната линия между парцели . и . по предшестващия план на гр.З.. Сочат, че погрешно 50 кв.м. от имот с пл.№. са включени в имот с пл.№. като границите на тези 50 кв.м. са: улица, собствен имот, край на регулацията, Д.К.Д.. Трърдят, че многократно са настоявали пред двамата ответници грешката в кадастралния план  да бъде коригирана, като извършили и геодезическо заснемане със съответния проект за изменение на плана, но липсвало съгласие от страна на двамата ответници за това. Сочат, че възникналия между тях и ответниците спор за материално право обуславя и правния интерес от предявяването на иска.

Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че в кадастралния план на град З., област Пернишка, одобрен със заповед №.. е допусната грешка при заснемане на имот с планоснимачен номер .в квартал ., изразяваща се в погрешното отразяване на кадастралната граница между имоти пл.№. и пл.№., при което. кв.м. с граници: улица, собствен имот, край на регулацията, Д.К.Д., представляващи част от имот пл.№1363 са заснети като част от имот с пл.№.. Претендират и направените по делото разноски.

Препис от постъпилата искова молба и доказателства са изпратени на ответниците за писмен отговор по смисъла на член 131 от ГПК, като в рамките на едномесечния срок е постъпил такъв и от двете ответни страни.

В отговора си ответникът Д.К. Д., в полза на когото също е учредено право на строеж от страна на Община З., чрез процесуалния си представител е оспорил предявения иск, както и твърденияата на ищците, че е допусната грешка при заснемането на имот с пл.№., изразяваща се в неточно отразяване на имотната граница между имоти с кадастрални номера . и. в кв.. по плана на гр.З., както и със завземането му от страна на ответника Д. Д..

Ответната О.З. е изразила становище, че не оспорва предявения иск и счита иска за основателен. Оспорила е пасивната процесуална легитимация на Община З., доколкото компетентния орган съгласно чл.54 от ЗКИР за съответно изменение на кадастралната карта е Директора на Агенцията по геодеция, картография и кадастър, в случая Директора н АГКК- Перник и кметът на общината няма никакви правомощи в този случай. Заявява, че искът е процесуално недопустим, тъй като се споменавало в исковата молба кадастрална карта, каквото понятие нямало в текста на чл.53 от ЗКИР. Заявено е, че О.З. ще се ползва от представените от ищците доказателства и няма искания за събиране на други доказателства.

Съдът е задължен да следи за наличието на процесуална легитимация на страните през цялото време на процеса. Съдът намира, че доколкото предмет на иска по чл.53, ал.2, изр. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър е установяване на правото на собственост на ищеца върху частта от дворното място, заключена между погрешно нанесената според ищеца в кадастралната основа имотна граница с имота на ответниците и твърдяната вярна имотна граница към минал момент, а именно - към момента на одобряване на действащия регулационен план, то и правният интерес от иска се състои във възможността при установяване на правото на собственост към един предходен момент да се извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания да се извърши изменение и на дворищната регулация. Съдът следва да обсъди въпроса за собствеността върху спорната площ, посочена от ищците по отношение на съседния имот . по кадастралния план от 1985 г., идентичен с п.. в кв. по регулационния план от 1979г. И доколкото както към момента на влизане в сила на предходния регулационен план на гр.Земен, така и към обособяването на двата съседни имота през 1982г. ищците не са били собственици на имота, а в тяхна полза е било учредено само право на строеж от страна на Община Земен, то те не биха могли да бъдат процесуално активно легитимирани да водят иск по чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР именно поради обстоятелството, че предметът на този иск е установяване на право на собственост върху спорната част от имота, предмет на иска, за която те по принцип като носители само на ограничено вещно право върху урегулирания поземлен имот не биха могли да претендират изначално. Носител на правото на собственост както към 1979г., така и към 1982г., а също и към настоящия момент е Община Земен, която като собственик на УПИ принципно би могла да бъде активно легитимирана да предяви настоящия иск /макар, че в случая, доколкото О.З. е собственик и на съседния УПИ, тя не би могла да води такъв иск срещу себе си, а би могла да разреши спорния въпрос по административен ред/, но за ищците по настоящото дело липсва активна процесуална легитимация. Наистина, ищците са надлежно легитимирани да обжалват измененията в кадастралната карта /по аргумент от разпоредбата на чл.54, ал.1, във вр. с параграф 1, т.13 от ДР на ЗКИР/, но това важи единствено за административната процедура. При наличието на спор за материално право /по отношение на спорната процесна част от съответния УПИ/ към минал момент, какъвто представлява искът по чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР, те не биха могли да предявяват иск, с който да се установи, че те са били собственици към този минал момент на тази процесна част от съответния УПИ, доколкото те изначално твърдят, че не са били /и не са и към момента/ собственици на УПИ, върху който им е учредено правото на строеж.

Поради изложеното, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

Прекратява производството по гражданско дело №697/2012г. по описа на Районен съд гр.Радомир.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Районен съдия: