Р Е Ш Е Н И Е

№ 217

гр. Хасково, 04.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН    

                                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА

                                                   РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА

 

при секретаря Дорета Атанасова                  в присъствието на прокурор Антон Стоянов                             като разгледа докладваното от съдия П. Костова КАД №92 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Б.И.С. срещу Решение №293 от 23.04.2019г., постановено по и. адм. д. №574/2018г. по описа на Административен съд – Хасково. С обжалваното решение, в производство по реда на Глава Единадесета от АПК, във вр. с чл.285 и чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е осъдена да заплати на Б.И.С. сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 20.01.2017 г. до 06.04.2017 г. неимуществени вреди, причинени му като задържан под стража в Арест гр.Хасково, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 07.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като в останалата му част, до пълния претендиран размер от 10 000 лева, искът е отхвърлен.

Настоящото производство е образувано, след като с Определение №936/21.01.2020г., постановено по адм. д. №8190/2019г. по описа на Върховен административен съд, състав на Трето отделение е прекратил производството по делото и изпратил делото на Административен съд – Хасково по подсъдност.

В касационната жалба (неправилно озаглавена „въззивна“) се навеждат доводи, че постановеният акт бил неправилен, незаконосъобразен, немотивиран и противоречащ на константната съдебна практика и на европейското законодателство, а определеното обезщетение било прекалено занижено. Твърди се, че съдът обсъдил доказателствата едностранчиво и тенденциозно. Кредитирал изцяло изложеното в писмените доказателства, представени от ответника. Макар и голяма част да не касаели исковия период, съдът ги възприел и дори обосновал изводи на тяхна база. Въпреки, че изложил доводи, свързани с приложимостта на ЕСПЧ в конкретния случай, правел изводи, противоречащи на Конвенцията. Определеното обезщетение било прекалено занижено. За времето, прекарано в ареста от 20.01.2017г. до 26.04.2017г. бил определен размер от 200,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2018г. За престой в ареста за повече от три месеца било присъдено обезщетение под една минимална месечна заплата за страната. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, чрез процесуален представител е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли се за потвърждаване на решението, като се навеждат доводи, че същото било правилно, мотивирано и справедливо. Съдът всестранно обсъдил събраните доказателства и правилно направил своя извод.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и мотивирано, като е постановено след събиране на съотносимите към делото доказателства, които са били подложени на детайлен анализ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство пред Административен съд – Хасково се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на Б.И.С., против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди вследствие на неосигуряването на нормални условия за пребиваване по време на престоя му в Арест – гр. Хасково, при изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в периода от 20.01.2017г. до 06.04.2017г., изразяващи се в преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, които надвишават неизбежното ниво на мярката „задържане под стража“, ведно със законната лихва от 06.04.2017г. до изплащане на обезщетението. Претърпените неимуществени вреди е основавал на неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в следствения арест; липсата на достатъчно дневна светлина, отопление и проветряване; липсата на санитарен възел и течаща вода; неосигуряването на престой на открито; лоши хигиенно-битови условия.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.

С решението си по делото съдът е уважил частично предявения от С. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за сума в размер на 200 лева и го е отхвърлил в останалата му част, до пълния претендиран размер от 10 000 лева, като неоснователен. Присъдена е и законна лихва върху посочената сума, считано от 07.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в процесния период ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“, като при съобразяване изискването на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Според чл.3, ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.284, ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на съда, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ от ищеца в периода, предмет на исковата молба, в Ареста-гр. Хасково.

Съдът е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, поради това, че доказателства, оборващи твърденията на задържаното лице, не са представени. Тежестта на доказване е на административния орган. Съдът в изпълнение на изискванията на чл.284, ал.3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел за доказани твърдени в исковата молба факти.

На следващо място, законът забранява осъдените, респ. задържаните под стража, да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложеното им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липсата на минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението, не е било осигурено правото на престой на открито, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

При приложението на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Ареста – гр. Хасково. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на минимално необходимите условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.

Въз основа на гореизложеното, настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към същите, включително и по отношение на приложените от съда стандарти на защита на правото по чл.3 ЕКПЧ по отношение на ищеца.

Неоснователни са доводите на касатора С. за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото му се обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В тази връзка настоящата инстанция следва да отбележи, че от установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.52 от ЗЗД.

В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в Ареста гр. Хасково. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.

При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №293 от 23.04.2019г., постановено по исково адм. дело №574/2018г. по описа на Административен съд – Хасково.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 2.