Р Е Ш
Е Н И Е
Номер:
381., 04.11.2016г.,
гр.Исперих
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На четиринадесети октомври през 2016 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
А.В.,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 539 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно
основание чл.49, ал.1 от СК.
Постъпила е
искова молба вх.№ 2607/04.07.2016г. от Р.С. М, ЕГН-********** *** против Г.В.М., ЕГН-********** ***, като
моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак
между страните като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса
за вината. Претендира да й бъде предоставено упражняването на родителските
права спрямо роденото от брака им непълнолетно дете Е Г В, ЕГН-********** и да
бъде определено местоживеене на детето при майката; на бащата-ответник да бъде
определен подходящ режим на лични отношения с детето, както и да бъде
постановено да заплаща ежемесечна издръжка на детето в минималния размер,
определен от закона, начиная от датата на завеждане на исковата молба до
навършване на 18-годишна възраст. Не претендира за ползване на семейно жилище,
каквото съпрузите не притежавали. Не претендира и за издръжка между съпрузите.
В съдебно заседание заявява желание за запазване на брачното си фамилно име
след прекратяването на брака. Ищцата твърди, че заживяли като семейство на
квартира в гр.София, където сключили и гражданския си брак. От този брак имат
родено единствено детето Е През време на брака си съпрузите констатирали
несходство в характерите, възникнало неразбирателство помежду им. През 2012г.
се разделили и оттогава са във фактическа раздяла, продължаваща и понастоящем.
Всеки от съпрузите заживял свой собствен живот, в отделни жилища и в различни
населени места. Отчуждили се напълно един към друг, поради което ищцата счита,
че бракът й с ответника е напълно разстроен, не е възможно да бъде заздравен и
иска прекратяването му.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът Г.В.М., ЕГН-********** ***, представя такъв
вх.№ 3067/09.08.2016г., като не оспорва исковите претенции и ги счита за
основателни. Не излага съображения, не прави искания и възражения, не сочи
доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак,
страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 13/11.09.1995г. на Район
Б, Столична Община. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата
е приела фамилното име на съпруга си М вместо предбрачно си фамилно име И.
От
брака си страните имат родено едно дете – непълнолетната Е Г В, ЕГН-**********, сега на 17г. /представено Удостоверение за раждане на детето, издадено
от Район Б, Столична Община /.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели – Ф Х А и Б М М, от които първата майка, а втората позната на ищцата,
се установява, че през време на брака си съпрузите са имали неразбирателства,
караници и проблеми, тъй като ответникът не се грижел за семейството си. Ищцата
работела и сама издържала детето си. Твърдят, че вече 4 години съпрузите са
разделени, през който период не са поддържали никаква връзка помежду си, не
контактували по никъкав начин. Ищцата се установила да живее и работи в Б, като
вземала при себе си и детето Е, което посещавало училище в чуждата държава.
Обитавали квъртира с добри жилищни условия, а в Б живеели в дома на майката на
ищцата - в с.К, обл.Р. Ищцата успявала да осигурява издръжката им, въпреки
трудностите, които срещат, като ответникът много рядко ги подпомагал финансово.
За него свидетелите не съобщават данни, като твърдят, че не знаят нищо за него,
не знаят дали работи. Считат, че няма изгледи съпрузите да се съберат отново
като семейство.
По повод на изисканото от съда становището от Дирекция „Социално подпомагане”-гр.И, по
реда на чл.15, ал.6 във вр. с чл.21, ал.1, т.15 от Закона за
закрила на детето, е постъпило Писмо вх.№ 3725/04.10.2016г., което съобщава, че
ищцата и детето Е не са открити за извършване на социалното проучване поради
местоживеенето им в Б, където се установили трайно – майката работела, а детето
посещавало учебно заведение. По тази причина детето не е осигурено за
изслушване пред съда, съобразно изискванията на чл.15, ал.1 от Закона за
закрила на детето.
В производството по делото никоя
от страните не претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски, поради
което съдът не следва да ги обсъжда.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените
в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при
условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство. Никоя от страните не е поискала произнасяне относно вината за
това разстройство, поради което съдът не изследва този въпрос. От събраните по
делото доказателства категорично се установи, че съпрузите вече от четири
години са във фактическа раздяла, като не поддържат контакти помежду си. По
този начин се налага извода, че двамата съпрузи са изгубили взаимен интерес
един към друг. Очевидно нямат желание да живеят заедно като семейство. Между
тях са изчезнали чувствата и ценностите, които обичайно и нормално свързват
брачните партньори – обич, взаимност, съпричастност към интересите и желанията
на партньора. Съпрузите не консумират пълноценно брака си. Всеки
е устроил живота си по свой начин. При
тези обстоятелства,
съдът прецени, че няма изгледи бракът между тях да
бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само
формално, лишен от съдържанието, което
влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.
След
прекратяването на брака и занапред съпругата желае да запази
брачното си фамилно име М, което искане следва да бъде уважено при липса на
противопоставяне от ответната страна.
Относно местоживеенето и
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака ненавършило пълнолетие
дете Е, съдът прецени, че следва да бъде запазено сегашното фактическо
положение, като детето бъде оставено на грижите на своята майка. От събраните
по делото доказателства се налага извода, че тя е показала способността си,
като родител, да поеме и да носи отговорността за отглеждането на детето си. По делото не са
установени рискови фактори при оставане на детето при нея и данни за
неблагоприятно влияние от нейна страна при отглеждането и възпитанието му.
Напротив, според свидетелските показания детето е добре отглеждано при майката,
посещава училище, като майката осигурава и финансовата им издръжка. Имат и
подкрепата на близките си по майчина линия.
При
горните обстоятелства, съдът намира за
целесъобразно и в интерес детето да бъде определено местоживеенето
му при майката, като на нея бъде предоставено и упражняването на родителските права спрямо детето.
На бащата, като родител се следва
законното право на лични отношения с детето, като следва да му бъде определен
подходящ режим, а именно - право на бащата
да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с право на преспиване, както и
два пъти по 15 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на
майката.
Като родители на ненавършило
пълнолетие дете, страните му дължат издръжка. За удовлетворяване на
ежемесечните потребности на детето Е, съобразено настоящата му възраст, нуждите
му от храна, облекло, ученически пособия и други обичайни нужди, както и
съобразено с възможностите на родителите, съдът приема за необходима и нормална
сума за отглеждане при обикновени условия в размер на 200.00 лева, от която бащата следва да поеме
по-голямата част, а именно издръжка в размер на 130.00 лева. Съдът, счита за
подходящ този размер, като се има предвид, че майката поема непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието на детето и е нормално нейният дял във
финансовата издръжка да е намален. Издръжката е съобразена с разпоредбите на
чл.142 и чл.143 от СК. Във възможностите на бащата е да заплаща същата предвид,
че е в трудоспособна възраст. Издръжката е в нормативно установените размери на
дължима издръжка за ненавършилите пълнолетие деца и е около минималния размер
/1/4 от минималналата работна заплата за страната – понастоящем 420.00 лева –
чл.142, ал.2 от СК/. Издръжката следва да се изплаща лично на непълнолетното дете
Е и със съгласието на нейната майка и законен представител, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 04.07.2016г. до възникването на законови
предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
В хода на делото никой от
съпрузите не предявява претенции за ползване на семейно жилище.
При горния изход на делото и на
основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК, разноските по делото следва да останат за
страните така, както са ги направили, като и двамата съпрузи следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на РС-И сумата от 50.00 лева, или по 25.00 лева
всеки един от тях поотделно - окончателна ДТ по производството, дължима на
основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, а ответникът и дължима ДТ в размер на 187.20 /сто осемдесет
и седем лева и 20 ст/ лева върху присъдения размер на издръжката за детето - 4 % върху сбора на платежите за три години
/чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК/.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49,
ал.1 от СК, сключения с Акт № 13/11.09.1995г.
на Район Б, Столична Община, ГРАЖДАНСКИ БРАК между Р.С.
М, ЕГН-********** *** и Г.В.М., ЕГН-********** ***, поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.326
от ГПК, че след прекратяването на брака и занапред ищцата Р.С. М, ЕГН-********** ЗАПАЗВА БРАЧНОТО
си фамилно име М.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на роденото от
брака ненавършило пълнолетие дете Е Г В, ЕГН-**********,
сега на 17г., при неговата майка Р.С. М,
ЕГН-**********,
като на нея ПРЕДОСТАВЯ и упражняването на родителските
права спрямо детето.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Г.В.М., ЕГН-**********,
режим на лични отношения с детето Е
Г В ЕГН-**********, както
следва – право да вижда и взема
детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя с право на преспиване, както и два пъти по 15 дни през лятото, несъвпадащи
с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата Г.В.М., ЕГН-**********,
ДА ЗАПЛАЩА на детето Е Г В, ЕГН-**********, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева, платима лично на него и със
съгласието на майката Р.С. М,
ЕГН-**********, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 04.07.2016г. и занапред до възникването на законови предпоставки за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА Р.С.
М ЕГН-**********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-И сумата от
25.00 /двадесет и пет/ лева - дължима окончателна ДТ по производството.
ОСЪЖДА Г.В.М.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-И сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева,
дължима окончателна ДТ по производството, както и сумата от 187.20 /сто осемдесет и седем лева и 20 ст/ лева,
дължима ДТ върху присъдения размер на издръжката за детето.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: