Решение по дело №1906/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2648
Дата: 24 декември 2021 г. (в сила от 24 декември 2021 г.)
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20215330101906
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2648
гр. Пловдив, 24.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330101906 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, против АР. М. ЕМ., ЕГН **********, с която е
предявен осъдителен иск по чл. 500, ал.2 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на ...., в гр. Б... на ул. „Я...... в.. АР. М. Е.....,
управлявайки л.а. „Ф...Г..., с рег. № ......... собственост на А.... Д.... Л..., загубил контрол над
управлението на автомобила, качил се на тротоара и ударил А.... К.... Я... който се движил
по тревната площ с м...., собственост на К... А.... Я...При процесното ПТП, ответникът
виновно причинил неимуществени вреди на пострадалия, изразяващи се в претърпени
морални болки и страдания, свързани с причинената му фрактура на ляво бедро и лява
подбедрица.
За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от .... от и.... С...Р... дежурен .... В констативния протокол било посочено, че виновният в... е
шофирал без свидетелство за управление на МПС. На ответника бил съставен АУАН.... и
въз основа на него било издадено НП № ........, с което му била наложена глоба за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление.
Твърди се, че към датата на причиняване на процесното ПТП, за увреждащия л.а.
„Ф.... Г..., с рег. № ..., собственост на А...Д.... Л.... била налице валидна застраховка ГО за
МПС при ищеца, съгласно .....Сочи, че К... А.... Я.....– в качеството му на б... и з.... п..... на
пострадалия от процесното ПТП – А...К... Я.... ЕГН **********, предявил искова молба в
СГС против ищеца, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60
000 лева. С Решение № ...., постановено по гр.д. № ........ по описа на СГС, осъдил ищеца да
заплати на А..... К... Я.... действащ чрез з... п....К..... Я.... следните суми: 15 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, получени при ... ведно със законната лихва от
27.06.2011 г. до пълно погасяване, както и 50 лева – разноски за производството по делото.
Решението на СГС било обжалвано от А..... К.... Я...., където по образуваното в.гр.д. № ...,
1
било отменено частично решението на СГС и е осъден ищецът да заплати допълнително
сумата от 9000 лева, представляваща разликата от 15 000 лева до 24 000 лева, ведно със
законната лихва от 27.06.2011 г. до окончателното погасяване на сумата.
Твърди, че след приключване на гореописаните съдебни производства, ищецът е
изплатил обезщетение за неимуществени вреди на А... К... Я.... чрез з.... п..... К.....Я.... по
банкова сметка, сумата в общ размер на 39 671.07 лева, както следва: сумата от 23 383.96
лева, включваща главница в размер на 15 000 лева и законна лихва в размер на 8383.96 лева,
считано за периода от 27.06.2011 г. до 16.12.2016 г., преведена с преводно нареждане от .....
сумата от 14 607.91 лева, включваща главница в размер на 9 000 лева и законна лихва в
размер на 5607.91 лева, считано за периода от 27.06.2011 г. до 04.08.2017 г., преведена с
преводно нареждане от .......; както и сумата от 1 679.20 лева, която била преведена по
сметка на ......, по образувано срещу ищеца изп.д. № ......, представляващи разноски по
горецитираните гр.д. и изп. дело.
Твърди, че поради липса на притежавана правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, на основание чл. 500, ал. 2 КЗ,
възникнало регресно вземане в размер на платеното обезщетение.
Въпреки поканата за плащане, такова не постъпило.
Искането е да се осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лева – частичен иск
от дължима сума от 9 000 лева – главница, представляваща разликата от 15000 до 24000
лева, представляваща част от присъдено с решение № ....., постановено по в.гр.д. № ..... и
изплатено от ищеца обезщетение за неимуществени вреди на А.... К.... Я...по щета № ......
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.02.21 г. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника АР. М. ЕМ., при
условията на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, чрез с... на дружеството - работодател, според
актуалната справка от НАП, със задължение да предаде, като в законоустановения
едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът АР. М. ЕМ. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, при
условията на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, чрез служител на дружеството - работодател,
според актуалната справка от НАП, със задължение да предаде, като в изпратената призовка,
ведно с Определението по чл.140 ГПК №...... изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото
да се гледа в нейно отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на .... ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238,
ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на
исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с
което предявените искове да се уважат изцяло.
Относно разноските:
На ищеца следва да се присядат направените разноски в общ размер от 911 лева, от
които 200 лева – платена държавна такса за настоящото производство, 696 лева– заплатено
2
адвокатско възнаграждение за настоящото производство, 15 лева – ДТ за частна жалба, по
която е образувано в.ч.гр.д. № 498/2021 г. по описа на ПОС.
С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА А... М. ЕМ., ЕГН **********, с адрес: село Б....... да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ АД, ЕИК .........със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, следните суми: 5 000 лева /пет хиляди лева/ –
частичен иск от дължима сума от 9 000 лева – главница, представляваща разликата от
15000 лева до 24000 лева, представляваща част от присъдено с Решение № ........ и изплатено
от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, обезщетение за неимуществени вреди на А.... К....Я......
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.02.2021 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 911 лева
/деветстотин и единадесет лева/ – деловодни разноски по настоящото гр. д. № 1906/2021 г.
по описа на ПРС и по в.ч.гр.д. № 498/2021 г. по описа на ПОС.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/.......................
3