РЕШЕНИЕ
№ 1960
гр.
Пловдив, 01.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на тринадесети октомври,
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора от ОП Пловдив Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 1919 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Община Пловдив обжалва чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
Кърчева Решение № 784 от 21.05.2020 г., постановено по АНД № 1576/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, 5 наказателен състав. С обжалваното решение е
отменено Наказателно постановление НП № 101/29.01.2020 г. на Заместник – кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на
„ДБП-75“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив,
е наложена имуществена санкция от 5000 лева на основание чл.32, ал.1 от
Наредбата за осигуряване на обществения ред на ОбС Пловдив за нарушение по
чл.11, ал.4 от Наредбата.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното съдебно
решение, предвид дадената неправилна оценка на съда относно приложимата
санкционна разпоредба, която е основана на несъответната предходна редакция на
Наредбата, а не на тази, която е била в сила към датата на извършване на
нарушението и съставянето на наказателното постановление. Прави се искане за
отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на наказателното
постановление. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован,
касационният жалбоподател не е изпратил представител.
Ответникът
по касационна жалба „ДБП-75“ ЕООД не изпраща представител в съдебно заседание,
но чрез управителя си Д.Пешкин депозира молба, с която заявява, че оспорва
жалбата, като моли да се остави в сила обжалваното решение по отмяна на наказателното
постановление, макар и не по мотивите, изложени от първоинстанционния съд.
Прилага писмена защита със становище по същество досежно липсата на осъществен
състав на административно нарушение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив
Станкова моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел разследване по делото, включително и чрез
събиране на гласни доказателства, е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, като конкретно по отношение на случилото
се около 01,00 часа на 14.12.2019 г. е посочил, че при пристигане на място,
полицейските служители установили, че от обекта на дружеството „ДБП-75“ ЕООД се
чува музика и вътре в него има около 40 човека. При така установеното съдът е
счел за несъмнено доказано, че санкционираното дружество е осъществило
вмененото му нарушение, доколкото на посочената дата и в посочения час, което
било след приключване работното време на обекта, било осъществено обслужване на
клиенти, намиращи се в заведението. Въпреки това, съдът е отменил наказателното
постановление, издадено за нарушение на чл.11, ал.4 от Наредбата за осигуряване
на обществения ред, като е посочил да е налице несъответно прилагане за това
нарушение на общата санкционна разпоредба на чл.32, ал.1, вместо специалната
такава по чл.26, ал.2 от Наредбата и е цитирал съдебна практика на
Административен съд Пловдив в подкрепа на изводите си. Посочените изводи,
настоящият съдебен състав, обаче, намира за неправилни. Съвсем правилно в тази
насока е изразеното в касационната жалба становище относно това, че след
приемане от Общински съвет Пловдив на Решение № 290, взето с Протокол № 15 от
17.09.2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата за осигуряване на
обществения ред /НООР/, разпоредбата на чл.26 от Наредбата вече има съвсем
различно съдържание от това, което е съобразил районният съд при постановяване
на решението си. С оглед общия принцип по чл.3, ал.1 от ЗАНН, следвало е
районният съд да вземе предвид настъпилото през месец септември 2019 г. изменение
на Наредбата за осигуряване на обществения ред и да прецени приложимия закон
към момента на извършване на нарушението. Ако бе сторил това, съдът, постановил
обжалвания съдебен акт, би установил, че нормата на чл.32, ал.1 от НООР е
напълно съответна на нарушената разпоредба на чл.11, ал.4 от Наредбата и не е
налице вече специален нормативен текст, който да изключва приложението на
чл.32, ал.1 от Наредбата.
Същевременно,
пак поради несъобразяване на приложимия към датата на извършване на нарушението
нормативен акт, районният съд не е съобразил и обстоятелството, че в
наказателното постановление, а и още в акта, описанието на фактическата
обстановка също не е било съобразено с настъпилите изменения в Наредбата, като
и актосъставителят, и наказващият орган са се позовали на несъществуваща към
момента на извършване на нарушението и издаване на наказателното постановление
разпоредба на чл.11, ал.1, т.2 от Наредбата, съответно посочили са интервал от
време, в който заведенията за хранене и развлечения могат да работят без
разрешение за удължено работно време /от 06,00 до 24,00 ч./, който обаче, към
момента на извършване на нарушението и издаване на наказателното постановление,
вече е бил регламентиран по различен начин, като е било предвидено заведенията
да могат да функционират, без съответно разрешение за работното време, в
интервала от 08,00 часа до 23,00 часа.
Отделно
от това, никъде в решението си съдът не е обосновал защо е счел, че в момента
на проверката в обекта на контрол е било осъществено обслужване на клиенти,
като в тази връзка не са били обсъдени и не е бил даден конкретен отговор на
възраженията на санкционираното дружество. Факт е, че в самото наказателно
постановление е отразено да е било установено наличието на клиенти, които
извършват консумация на храни и напитки и това се установява и от
доказателствата по делото, но този факт сам по себе си не води категорично до
извода, че от заведението се е извършвала дейност по обслужване на клиенти след
приключване на работното време и че обслужването на същите не е било вече прекратено
към момента на проверката, съгласно изискването на чл.11, ал.4 от НООР. Напротив,
от показанията на свидетелите, както и от приложените по делото писмени
доказателства, не може да се направи такъв категоричен извод, като в тази
насока, освен че част от свидетелите са заявили да е било изчаквано
приключването на фирмено празненство и разотиването на участниците в него,
налице са и доказателства, че сервитьорът на заведението, в чиито задължения на
практика влиза обслужването на клиентите, вече е бил напуснал същото към
момента на извършената проверка в 01,00 часа на 14.12.2019 г. В тази връзка и
независимо от факта, че провереният обект е бил в работен режим, извън
установеното работно време, то не се установява по категоричен начин в него,
след изтичане на разрешеното работно време, да е била осъществявана някоя от
посочените дейности в чл.11, ал.4 от НООР и по-конкретно да са били обслужвани
клиенти.
Съдът,
постановил обжалваното съдебно решение, не е съобразил изложеното по-горе
относно точното приложение на материалния закон и фактическата установеност на
конкретното нарушение, но на практика, като е отменил наказателното
постановление, макар и с некоректни мотиви, е достигнал до правилен краен
извод. И това е така, предвид посоченото по-горе установено несъответствие при
описанието на фактите в наказателното постановление с действащата към момента
на извършване на твърдяното нарушение нормативна уредба и липсата на
категорична установеност на поведение на санкционираното дружеството, което да
съставлява такова по смисъла на чл.11, ал.4 от НООР и в този смисъл да очертава
обективните признаци на нарушение по този текст.
При
това положение и съдът намира, че следва да остави в сила обжалваното решение,
с което е отменено наказателното постановление, доколкото като резултат същото
се явява правилно. С оглед този изход на спора и не следва да се уважава
искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 784 от 21.05.2020 г., постановено по АНД № 1576/2020 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.