Решение по дело №510/2018 на Окръжен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     №           /          2018 г.      

                                         

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в публично съдебно заседание на 23.04.2018г. в състав :

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ :          КОНСТАНТИН ИВАНОВ                                                                                                                        МАЯ НЕДКОВА

 

секретар : ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА

разгледа докладваното от председателя на състава

в. гр. дело № 510 по описа за  2018г.

 

            Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение № 71/ 08.01.2018г. постановено от Варненски районен съд, 11-ти състав, по  гр.д.№ 12313/ 2017г., както следва:

1. Х.Й.Г. , чрез адвокат А.Д., обжалва решението в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 вр. ЗОДОВ , за обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, е отхвърлен за разликата над присъдените 3000лв. до  претендирания размер от 6 000лв., като неоснователен.

 Счита решението за неправилно и необосновано в оспорената част, постановено в противоречие със събраните доказателства за претърпените неимуществени вреди вследствие на причинените душевни страдания от незаконно повдигнатото обвинение. Искането е за постановяване на решение, с което обезщетението да се присъди за разликата над 3000лв. до претендирания размер от 6000лв., ведно с направените по делото разноски пред двете инстанции.

2.Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура - Варна, обжалва решението в частите, в които са уважени предявените искове с присъждане на сумата 3000лв.за претърпени неимуществени вреди и сумата 400лв., за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение , със законната лихва върху сумите от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 20.02.-2017г. до окончателното изплащане на задълженията, и в частта на присъдените разноски в размер на 350.63лв. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението, постановяването му при отсъствие на доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство, и доказателства, че приетите от съда вреди са в причинно-следствена връзка с наказателното производство.

 По отношение на иска за имуществените вреди счита решението за неправилно, постановени при отсъстващи доказателства за изплащане на адвокатското възнаграждение. По същество поддържа искане за отмяна на решението в оспорените части и отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. В евентуалност, за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

            Съдът, при съобразяване на постъпилите жалби, събраните по делото доказателства и приложимия закон, на основание чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1 ГПК, приема следното :

Предявени са кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 400лв., настъпили в резултат на повдигнато и поддържано от ответника обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК , по което е образувано НОХД № 5444/ 2016г. по описа на Районен съд-Варна, приключило с оправдателна присъда. С решение № 40/ 22.02.2017г. постановено от Варненски окръжен съд по ВНОХД № 66/ 2017г. е потвърдено първоинстанционното решение.

            Съдът констатира факта на незаконното обвинение като основание по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ  да бъде определено обезщетение за претърпените от лицето вреди. Казусът изключва преценката за обстоятелства, които са инициирали образуването на наказателно производство, нито мотивите на съда към оправдателната присъда.

Фактически основания на иска за неимуществени вреди:

Ищецът- Х.Й.Г., твърди, че в ДП №16/ 2015г. на ОСлО при ОП- Варна, водено срещу неизвестен извършител за престъпление почл.310, ал.1 НК , е призован за разпит като свидетел. Въз основа на тези показания е образувано ДП № 5864/ 2015г. при РП- Варна, за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК  затова, че пред надлежен орган на властта- следовател, устно и съзнателно потвърдил неистина- не му е връчено НП № 1300/ 13г. на Началник РУ- Аксаково, и не е подписал разписка за получаването на документа.

По повод на внесения обвинителен акт и в хода на съдебното производство бил депресиран, изпитвал постоянен страх от предстоящата присъда, защото не се чувствал виновен, изживявал душевна мъка и страдания, до постановяване на оправдателната присъда.  Въпреки оказаното съчувствие от близки и колеги, че чувствал пренебрегнат и изолиран от тях, в семейството му се таяло неспокойствие и напрежение.

С писмения отговор ответникът оспорва наведените твърдения за неизлечими страдания, депресии, оскърбления, накърнено достойнство, травми, намиращи се в пряка и причинна връзка с незаконното обвинение. Счита, че са налице основания за прилагане на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ, доколкото ищецът с поведението си сам е дал повод за наказателното преследване срещу него. Образуваното досъдебно производство е ДП № 5864/ 2015г., вместо посоченото от ищеца ДП№ 16/ 2015г. Поддържа становище за неоснователност на главния иск, респективно акцесорния за присъждане на законна лихва. Алтернативно, противопоставя възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД. 

В процеса по установяване на спорните факти и обстоятелства ищецът следва да докаже , в условията на пълно и главно доказване, всички твърдения за неговото емоционално и психическо състояние след повдигнатото обвинение, които покриват съдържанието на претърпените неимуществени вреди. Указания в тази насока са дадени от първостепенният съд в доклада по делото, с който е допуснато  събиране на писмени и гласни доказателства, и назначено провеждане на съдебно-психиатрична експертиза.

Според заключението на СПЕ с вещо лице д-р Р.Б., освидетелстваният не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата- психоза. През първите три дни / след  задържането му в РПУ – Аксаково/ е бил  състояние на „ остра стресова реакция“ , която поради неразрешаване е преминала в „разстройство на адаптацията“. Към настоящия момент симптомите на смесената тревожно-депресивна реакция са отзвучали. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ищецът е имал страхови изживявания- страх от несправедливи наказания, задържане, които поради примитива на личността и малката правна култура, са отключили остра стресова реакция.

Като свидетел на ищеца е допусната С.А.Н., с която живеят на семейни начала. Свидетелката заявява, че бил стресиран, не спял добре , говорил , че ще го съдят. Затворил се в себе ски, не излизал навън, защото хората му се присмивали, не ходел на работа  от 2014г. , защото не се чувствал добре.

От справка за съдимост се установява, че Х.Г. е осъждан за престъпление по чл.343Б, ал.1 НК и с влязло в сила споразумение № 793/от 12.11.2014г. по  НОХД № 5144 / 2014г.ВРС е приел наложените пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1 и т.2 от НК. Наказанието е изтърпяно на 24.04.2015г.   

От неоспорените данни по делото се установява, че Г. е разпитан като свидетел  на 04.03.2015г. по ДП№ 16/ 2015г. на ОСлО при ОП-Варна, където е отговарял на въпроси за НП № 1300/ 2013г. Въз основа на тези показания е образувано ДП 5864/2015г. ОСлО при ОП-Варна.Обвинението е предявено на 09.11.2015г. С привличането му като обвиняем за престъпление по чл.290, ал.1 НК е наложена мярка за неотклонение „подписка“, отменена с постановление на ВРП от 14.07.2016г.

Съдът прилага критериите на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението, след преценка на всички релевантни факти и обстоятелства. В конкретния случай отчита тежестта на обвинението и предвиденото наказание - лишаване от свобода до пет години в съответния състав на НК, продължителността на наказателното преследване- година и три месеца, от привличането му като обвиняем на 09.11.2015г. до влизане в сила на оправдателната присъда, на 22.02.2017г., вида на претърпените вреди.

В тази насока съобразява, че още на първа инстанция ищецът е  получил оправдателна присъда, която е окончателно потвърдена от въззивния съд. С привличането му като обвиняем е наложена най-леката мярка на процесуална принуда- подписка, която не ограничава трудовата му ангажираност, нормалните отношения със семейството и социалните контакти, които е поддържал.

Съобразно заключението на СПЕ ищецът е преживял остър стрес от привличането му като обвиняем, но след приключване на производството тревожно-депресивната симптоматика е отзвучала. Констатациите на вещото лице, че е изпитвал  страх и безпокойство  от евентуална осъдителна присъда, несигурност от бъдещето, невротични/ панически/ симптоми/, като негативни преживявания на здравата в психологично отношение личност, в резултат на повдигнатото обвинение,  не са оспорени с конкретни възражения от ответника. Същевременно, те са в границите на нормалната психилогична реакция при стрес, и не са създали предпоставки за влошаване на общото му здравословно състояние. Тези обстоятелства не могат да се игнорират и поради факта, че  е имал наказание за друго престъпление , предходно  н.о.х.д.№ 5144 /2014г., тъй като няма съвместяване на двете производства. 

Неоснователно е възражението за намаляване на обезщетението по чл.5, ал. 2 от ЗОДОВ, доколкото не може да се приеме, че с поведението си  като свидетел ищецът е допринесъл за повдигане и поддържане на обвинението.

По делото не са ангажирани убедителни доказателства, че поддържаното обвинение е възпрепятствало полагането на труд, доколкото с показанията на единствения свидетел се установява, че ищецът не работи от 2014г., и съответни на твърденията му обстоятелства, че е бил пренебрегнат от колеги и близки.

Във връзка с установените неимуществени вреди, изразяващи се комплексно в негативни преживявания по време на воденото наказателно производство-остър стрес и безпокойство, страх и несигурност за бъдещето, приема за справедливо по размер обезщетение от 2000лв., на основание чл. 52 от ЗЗД.

Решението, в частта на присъденото обезщетение следва да бъде отменено за разликата над 2000лв. до 3000лв. , съответно предявеният иск да се отхвърли в посочения размер като неоснователен и недоказан.

ІІ. По претенцията за имуществени вреди :

На основание чл. 2, ал. 1, т.3  във вр. чл. 4 от ЗОДОВ  ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 400лв., доказан разход в размер на заплатено адвокатско възнаграждение  по договор за правна защита и съдействие / 09.11.2015г./.

 Решението, с което обезщетението е  присъдено в пълен размер , ведно със законната лихва от 22.02.2017г., е правилно, съобразено с ТР № 3 / 2005г. на ОСГТК, и следва да бъде потвърдено в посочената част.   

На основание  чл.271 от ГПК, съдът 

 

                       Р    Е    Ш    И    :

 

            ОТМЕНЯ решение № 71/ 08.01.2018г. постановено от Варненски районен съд, 11-ти състав, по  гр.д.№ 12313/ 2017г., в частта, в която на основание чл. 2, ал.1, т.3 от  ЗОДОВ  Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х.Й.Г., ЕГН- **********, обезщетение за неимуществени вреди, които са пряко и непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение за деяние по чл. 290, ал.1 НК , по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда за разликата над 2000/ две хиляди/ лева  до  присъдените в размер на 3000лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Х.Й.Г., ЕГН- **********, срещу Прокуратурата на РБ , за обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 2000лв. до 3000лв., със законната лихва върху тази сума от 22.02.2017г. , на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

            ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд  на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                2.