О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№………./..........04.2020 гoд.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдията Павлова
въззивно частно търговско дело № 418 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх.№ 8604/13.03.2020 год. на Я.Р.А., ЕГН **********, от гр. Варна,
подадена чрез пълномощника адв. Милена Димитрова
(ВАК), срещу разпореждане № 57223/23.12.2019 год., постановено по ч.гр.д.№
15918/2019 год. на Варненски районен съд, 12-ти състав, с което е върната на
жалбоподателя частна жалба вх.№ 95889/23.12.2019 год. срещу разпореждане №
54001/04.12.2019 год. по същото дело, с което е оставено без движение
депозирано по делото възражение на длъжника срещу издадената заповед №
8464/29.09.2010 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 14755/2010
год. на ВРС /унищожено/.
Жалбоподателят
сочи, че неправилно районният съд е приел, че разпореждането, с което се оставя
без движение квалифицираното по чл. 423 ГПК възражение на жалбоподателя не
подлежи на обжалване, тъй като с него се
преграждал по-нататъшния ход на делото. Като
твърди, че депозираното възражение е своевременно направено в срока по чл. 414 ГПК, намира квалифицирането му от заповедния съд по чл. 423 ГПК за неправилно.
При тези оплаквания моли за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на
районния съд за администриране на възражението по чл. 414 ГПК.
За да се
произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на
обжалване е разпореждане на районния съд, с което е върната на жалбоподателя
частна жалба вх.№ 95889/23.12.2019 год. срещу разпореждане № 54001/04.12.2019
год. по ч.гр.д.№ 15918/2019 год. на ВРС, с което е оставено без движение
депозирано по делото възражение на длъжника. Частната жалба е подадена в срок,
от процесуално легитимирана страна - длъжник в заповедното производство, поради
което съставът на въззивния съд приема същата за
процесуално допустима за разглеждане.
От данните по
ч.гр.д. № 15918/2019 год. по описа на ВРС, 12-ти състав, се установява, че
същото е образувано във връзка с подадено възражение вх.№ 71995/04.10.2019 год.
на Я.Р.А., срещу заповед № 8464/ 29.09.2010 год. за изпълнение на парично
задължение по унищоженото ч.гр.д.№ 14755/2010 год. на ВРС.
С разпореждане
№ 54001/04.12.2019 год. ВРС е оставил без движение депозираното възражение,
като с оглед наведените в него твърдения е приел, че се касае за възражение по
чл. 423 ГПК и следва да бъде заплатена държавна такса в размер на 25 лева
съгласно чл. 16 от ТДТСГПК.
Срещу
посоченото разпореждане жалбоподателят депозира частна жалба вх.№
95889/23.12.2019 год., в която излага подробни съображения защо счита, че
неправилно районният съд е квалифицирал възражението като такова по чл. 423 ГПК, вместо по чл. 414 ГПК. В частната жалба е повторено изложеното в
уточняващата възражението молба на длъжника, че поканата за доброволно
изпълнение на задълженията по заповедта не му е била връчена лично, както и че
подписът върху разписката за връчване не е негов. Отправено е искане за отмяна
на разпореждането, с което възражението е оставено без движение.
Разпоредбата на
чл.274, ал.1 от ГПК изрично предвижда категориите определения, подлежащи на
самостоятелно обжалване и това са 1/ преграждащите по-нататъшното развитие на
делото и 2/ изрично посочени в закона случаи.
В конкретния случай, се касае за акт по администриране на възражението,
поради което и разпореждането, с което то е оставено без движение не подлежи на
самостоятелно обжалване, нито пък има преграждащ характер.
В допълнение
следва да се посочи, че настоящият състав не споделя изложеното от
жалбоподателя досежно допуснато процесуално нарушение
от районния съд при определяне квалификацията на възражението. Така в ТР от
18.06.2014 год. по т.д. 4/2013 год. на ОСГТК, ВКС, са дадени достатъчно ясни
указания във връзка с преценката дали предприетата от длъжника защита
представлява възражение по чл. 414 или чл. 413 ГПК, като съществено значение
имат изложените от него твърдения, които следва да бъдат преценени именно от
администриращия съд. Съдът, в това число и заповедният, не е обвързан от
квалификацията на страните.
По тези
съображения съставът на въззивния съд намира
предявената частна жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за
правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 57223/23.12.2019 год., постановено
по ч.гр.д.№ 15918/2019 год. на Варненски районен съд, 12-ти състав, с което е
върната на Я.Р.А., ЕГН **********, от гр. Варна, частна жалба вх.№
95889/23.12.2019 год. срещу разпореждане № 54001/04.12.2019 год. по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ДА СЕ УВЕДОМИ частния жалбоподател за резултата – по телефон, факс
и/или имейл.
ДА СЕ ИЗПРАТИ в.ч.т.д.№ 418/2020 год. на Варненски районен съд, с
посочване, че ч.гр.д.№ 15918/2019 год. е приложено по в.ч.т.д.№ 415/2020 год.
по описа на ВОС.
ДА СЕ ДОКЛАДВА в.ч.т.д.№ 415/2020 год. на съдия-докладчика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: