Р Е Ш Е Н И Е № 260000
11.01.2021
г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на дванадесети ноември 2021г., в
следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 761 по описа за 2021
година и за да се произнесе, съобрази:
Сливенският
районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „Агенция за събиране на
вземания„ /АСВ/, със седалище гр.София. Твърди се, че на 18.12.2018г. между
„Сити кеш“ООД и ответницата Р.Г.Г., по направено преди това от нея искане, е
бил сключен договор- № 247329, по силата на който й е предоставен паричен заем
в размер на 400лв. Условията на сделката били посочени в предоставения от
дружеството на жената негови Общи условия към договорите за заем, както и
Стандартен европейски формуляр. С това заемодателя изпълнил задълженията си, а
за заемополучателя възникнали такива да му заплати погасителни вноски, указани
по размер и брой в самия договор. Тези вноски представлявали изплащане на
главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка
и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
дружеството. Ищецът посочва, че страните по сделката постигнали съгласие
договорната лихва да бъде 28.52лв., като по този начин общото задължение на Г.
възлязло на 428.52лв., което тя трябвало да изплати на 16 равни погасителни
вноски, всяка по 26.78лв., първата от които дължима на 25.12.2018г., а последната- на 09.04.2019г.
Ищецът твърди, че жената не е изплащала задълженията си, а същите той
изкупил от кредитора й -“Сити кеш“ООД, по силата на Договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/, сключен между двете дружества на 24.09.2019г.
Ищецът счита, че тъй като жената не е изпълнявала задълженията си, е
изпаднала в забава, поради което пък за нея възникнало задължение за заплащане
на обезщетение за такава в размер на 90.23лв., за периода от 02.01.2019г. до
датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК пред съда. То било наложено от необходимостта от
съдействие на последния, тъй като Г. продължавала да не прави престации на
кредитора си. Жената обаче подала възражение против издадената на АСВ заповед
за изпълнение, поради което дружеството предявява искове с решение да бъде
установено, че Г. му дължи главница от 384.30лв., заедно със законната лихва,
както и обезщетение за забава в размер на 90.23лв.
АСВ претендира сторените от него разноски- както в заповедното
производство, така и в настоящото, исково.
Уточнява, че изпратеното до Г. уведомление за цесия не е било получено от
нея, но пък и прави изрично изявление в исковата молба, че се позовава на
нарочна практика на съдилищата в РБългария, позволяваща заедно с преписа от
нея, на ответницата да бъде връчено и това уведомление, което представя именно
като приложение на исковата молба.
На ответницата е връчен препис от исковата молба, но не бе депозиран писмен
отговор.
На
проведеното по делото съдебно заседание не присъства процесуален както на
ищцовото дружество, така и на ответника. Чрез писмено изявление на негов
юрисконсулт обаче се поддържат исковете. Представя и списък по чл.80 от ГПК на
сторените от ищеца разноски, които според него са формирани от заплатени
държавни такси за образуване на заповедното и исковото производства, както и
юрисконсултско възнаграждение за всяко от тях.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са
установени следните факти:
Видно от документа, представляващ листи 4 и 5 от материалите по настоящото
дело, на 18.12.2018г. между „Сити кеш“ООД и Р.Г.Г. е сключен Договор за паричен
заем, с № 247329, по силата на който тя получава сумата 400лв. Жената не
оспорва тези факти, както и ищцовото твърдение, че не е правила погасителни вноски. Те са
предвидени в Погасителен план, представляващ част от договора и доказателстгвения
по делото материал. Сред него са и Общите условия на дружеството по този вид
договори.
На 24.09.2019г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, по силата на който продавача /т.е. цедента/ „Сити кеш“ прехвърля
на купувача /т.е. цесионера/ „Агенция за събиране на вземания“ЕАД свои
вземания, а конкретните, по всяка „отделна партида“ е предвидено да се посочват
в Приложение №1, неразделна част от този договор. По делото е представено
извлечение или по-скоро- заверено ксерокопие на част от това приложение,
касаеща процесния договор- л.л.18 и 19 от материалите по настоящото дело, като от него се установява, че АСВ е изкупило
и задълженията на Г. по договор № 247329 /втора, трета и четвърта вертикални
колони/ от 18.12.2018г. /шеста колона/.
За вземанията си АСВ е депозирало, на 26.11.2020г., пред Сливенски районен
съд заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 4300/ 2010 г., заповед за
изпълнение - № 260804/ 03.12.2020г., с която на Р.Г.Г. е разпоредено да му
заплати главница от 384.30лв.; обезщетение за забава в размер на 90.23лв.,
както и разноски от 25лв. и юрисконсултско възнаграждение 75лв.
Срещу нея жената е подала възражение, че е погасила изцяло, с плащане,
задълженията си. Възражението е от 14.01.2021г., а с него е представен платежен
документ от същата дата, за 474.53лв.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания
/положителни установителни искове/. Едното от тях е главно, а другото- акцесорно.
От ангажираните от ищеца писмени доказателствени средства се установи, че Р.Г.
е получила назад във времето заем в размер 400лв. от цитираното в исковата
молба дружество-кредитор. Така също, по-късно вземанията от нея са прехвърлени
с цесия на актуалния й кредитор- АСВ.
В хода на делото, а всъщност- още в заповедното производство, жената е
погасила задълженията си – чрез плащане. След като на АСВ е била издадена
заповед за изпълнение и същата е връчена на Г., на следващия ден тя е превела в
полза на дружеството сумата 474.53лв. Това плащане представлява признание на
ответницата на задължението й. Впрочем, тя и не го е оспорвала, нито пък е
оспорвала основанието, на което е възникнало и съществува. Видно от
съдържанието на заповед за изпълнение № 260804/ 03.12.2020г., на толкова-
472.53лв., се равнява сбора от главницата и обезщетението за забава по нея.
Т.е., с този паричен превод жената е погасила задълженията си. Ето защо съда по
исковото производство не може да уважи предявените срещу нея искове- иначе
кредитора би получил две плащания на едно и също основания от един и същ
длъжник. Останали са обаче непогасени задълженията на Г. за разноски- 25лв.
-заплатена от АСВ такса за образуване на частното гражданско дело и
юрисконсултско възнаграждение за него от 75лв. Те са дължими от жената, защото
с поведението си тя е дала повод за образуване на заповедното производство,
респ. за извършването на разноски от кредитора-заявител в него- тъй като е
погасила дълга си по договора, но след като срещу нея вече е било започнато
съдебно производство и дори е била издадена заповед за изпълнение. Ето защо те
ще бъдат присъдени на ищцовото дружество.
То претендира и разноски по настоящото исково- такива обаче съда няма да му
присъди- защото ответницата не е давала повод с поведението си за предявяването
на установителните искове. Тя своевременно е реагирала и то по указан от закона
начин- чл.414а от ГПК- депозирала е възражение против заповедта, че
задълженията по нея са погасени, за което е представила и доказателство-
платежен документ. При това положение заповедния съд не е трябвало да насочва
заявителя към предявяване на искове, а да му връчи препис от възражението и
платежния документ, като след това да обезсили заповедта за изпълнение
касателно главницата и обезщетението за забава, а на заявителя да издаде
изпълнителен лист само за вземането за разноски. Т.е., причина за направените
от АСВ разходи по настоящото гражданско дело е опущението, т.е. поведението на
съда, а не поведението на ответницата. За това тя не бива да бъде
санкционирана.
При горните аргументи, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяване на задълженията на ответницата чрез
извършено от нея плащане, исковете на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с
ЕИК *********; със седалище гр.София и адрес на управление на дейността
бул.“П.Дертлиев“№25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, ап.4, с правно основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК, да бъде прието за установено, че Р.Г.Г.
с ЕГН ********** и адрес: *** му дължи сумите за главница и обезщетение за
забава, за които му е издадена, от Сливенски районен съд и в производството по
ч.гр.д.№ 4300/2020г. на СлРС, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК- № 260804/
03.12.2020г.
ОСЪЖДА Р.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД
с ЕИК ********* на осн. чл. 78 ал. 1 и ал.8 от ГПК разноски в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер 75лв.
/седемдесет и пет лева/, за заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№
4300/2020г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК ********* да бъде
осъдена Р.Г.Г. с ЕГН ********** да му заплати разноски и юрисконсултско
възнаграждение, за исковия процес, развил се в настоящото гр.д.№ 761/2021г. на
СлРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез
районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок,
считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: