Р Е Ш Е Н И
Е № 260102
гр. Пловдив, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 21.10.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното
от съдията т. д. № 1059 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.537 ТЗ.
Подадена е искова молба от “ТРИЕРА“ ООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, ул. “Бяло
море“ №2, представлявано от Ч. И. П., чрез адв. И.Д., против Б.М.М., с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че ответникът по делото, като издател на запис на заповед от
24.07.2019 г., безусловно се е задължил да му заплати сумата от 100 000
лева на дата 30.09.2019 г. Задължението не било изпълнено. Това мотивирало
ищеца да потърси съдействие от съда. Подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК, като по
образуваното гр.дело (№16106/2019 г.) по описа на Районен съд – Пловдив
била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. за сумата от
100 000 лева – главница, без протест и без разноски, платим на 30.09.2019
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.10.2019 г. до
окончателното погасяване и разноски по делото в размер на 2000 лв – държавна
такса, както и 2460 лева – платено адвокатско възнаграждение. Въз основа на
издадения ИЛ било образувано изпълнително дело №20198260400379 по описа на ЧСИ
Ангел Ангелаков, рег. №826 на КЧСИ. Посочват, че в законоустановения срок
ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради
което изпълнителното дело било спряно. С това обосновават правния си интерес от
предявяване на установителния иск. Молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Б.М.М., че същият дължи на “ТРИЕРА“ ООД
сумите, предмет на заповедта за незабавно изпълнение, издадена по посоченото
вече гр.дело, както следва: 100 000 /сто хиляди/ лева – главница, дължима по запис
на заповед от 24.07.2019 г., без протест и без разноски, платим на падеж
30.09.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.10.2019
г. до окончателното погасяване на задължението. Претендират разноските в настоящото
производство, както и в заповедното.
В
двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Б.М.М. ЕГН **********,***,
чрез адв. С.Я., подава отговор на исковата молба вх. 4451/10.02.2020 г. Счита иска за
допустим, но неоснователен. Не оспорва, че М. е подписал представения с исковата
молба запис на заповед. Твърди, че ответникът не дължи пари на ищцовото
дружество. От ръководството на фирмата предявили претенции към М., че бил
присвоил от дружеството огромна сума пари, поради което в присъствието на трима
здрави мъже, които недвусмислено му подсказали с поведението си, че ако не
подпише документите, които са му поднесени, ще му се случи нещо лошо, свързано
с неговото здраве и живот, както и тези на семейството му, подписал записа на
заповед като гаранция, че ще върне на фирмата това, което те твърдели, че
липсва от касата. Посочва, че бил мотивиран да подпише по гореописания начин и
че никой не се задължавал със запис на заповед за 100 000 лева просто
така. Смята, че ищцовото дружество следвало да докаже липсите, които твърди, не
било уточнено също по какъв повод бил издаден записът на заповед. Посочва, че
записът на заповед се подписвал само като гаранция и представлявал обещание за
плащане, като самото задължение подлежало на доказване по общия ред с всички
доказателствени средства. Моли съда да отхъврли иска като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски по делото.
В срока
по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от “ТРИЕРА“ ООД,
с която навеждат твърдения, че възраженията на ответника в отговора на исковата
молба са изцяло неоснователни. Твърдят, че процесният запис на заповед, както и
множество други документи, били подписани от М. в офиса на ищцовото дружество,
в присъствието на негови колеги, без при това да са упражнявани спрямо него
каквито и да е заплахи, още по –малко такива, които да са в състояние да
предизвикат у ответника страх за здравето и живота му. Показател в това
отношение бил фактът, че М. не бил подал сигнал до компетентните органи за
подобни действия, както и това, че непосредствено преди падежа по менителничния
ефект се разпоредил с притежаван от него имот в полза на ** – М.М., с договор
за покупко-продажба. Посочват, че претенцията на ищеца се основава на запис за
заповед, издаден на 24.07.2019 г., с падеж 30.09.2019 г., с което издателят Б.М.
се задължил да заплати безусловно на поемателя - „ТРИЕРА“ ООД, сумата от 100
000 лева. Като се позовават на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, посочват, че
предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК е съществуване
на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл.
422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор следвало да докаже вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед.
В срока
по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от
ответника, с която изразява становище за допустимост, но неоснователност на
изложеното в допълнителната искова молба. В нея не се отговаряло на въпроса по
какъв повод се твърдяло М. да е подписал представения с ИМ запис на заповед,
както и липсвали ли пари от касата на дружеството – ищец и дали то твърди, че
липсата била вследствие на негови действия. Поддържа тезата, че е подписал
записа на заповед под страх от саморазправа с него и по искане на фирмата с цел
гарантиране връщането на твърдените липси.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч.гр.д. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК за исковата сума срещу ответника. В срока по чл.414 ГПК последният е
възразил срещу заповедта. Искът е предявен в предоставения на ищеца 1-месечен
срок. Налице е идентичност между предмета на заповедното производство и
исковото - основанието на вземането е процесният запис на заповед.
Поради
това установителният иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е допустим.
По същество:
Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е
съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Всяка от страните следва да
докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респективно несъществуването на вземане по записа на заповед и свързаното с
него каузално правоотношение.
Няма
спор между страните, че ответникът е подписал запис на заповед със соченото от
ищеца съдържание. Документът не е оспорен като неавтентичен – че подписът не е на
лицето, което се сочи за издател на ценната книга.
Касае се за абстрактна сделка с предвидени в закона
формални изисквания за действителност, при липсата на които документът губи
своето качество на ценна книга и едностранна сделка. В случая записът на
заповед съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 535 ТЗ и е валиден
от формална страна. Доколкото документът не е оспорен като неавтентичен, т.е.
формалната му доказателствена сила не е оборена, счита се, че негов автор е
подписалото го лице, което с изявленията си в текста признава, че се е
задължило спрямо ищеца за съответната сума на посоченото основание и падежна
дата.
В
случая ответникът е навел възражение за унищожаемост на сделката поради заплашване на основание чл.
30 ЗЗД, като в тази връзка твърди, че записът на заповед е подписан по повод на
установени липси при ищеца и отправено му обвинение за присвояване.
В хода на процеса ищецът
признава, че
съществува каузално правоотношение между страните, което записът на заповед
обезпечава, а именно пълната имуществена отговорност
на отчетника за липси по чл. 207, ал. 1, т.
2 от КТ, която ценната книга покрива частично.
Връзката между
записа на заповед и соченото от ищеца каузално правоотношение не се оспорва от ответника.
Напротив, правоунищожаващото му възражение се основава именно на тези факти.
Следователно, при така наведените от страните
твърдения, ищецът следва да докаже вземането си по каузалното правоотношение,
във връзка с което е издаден процесният запис на заповед, а ответникът –
възражението си за унищожаемост на едностранната сделка поради сключването й
при заплашване.
Ищецът установява вменените му в доказателствена
тежест факти, по които на практика няма и спор. Не са оспорени представените
писмени доказателства относно съществувалото между страните трудово
правоотношение, по което ответникът е извършвал отчетническа дейност в
качеството на материално – отговорно лице /продавач – консултант с поверени му
парични и материални ценности/, както и резултатите от извършена ревизия на
касовата наличност на дружеството, при която е установена липса на сумата от
293 776 лв. Не са оспорени като неавтентични и саморъчно написаните и
подписани от ответника заявления на л. 59 и л. 60, с първото от които признава,
че „в качеството си на служител с материално отчетническа функция“ е
„злоупотребил с присвояване на пари в брой от касата на дружеството в общ
размер 294 000 лв за периода от август 2014г до юли 2019г“, а с второто,
че присвоената сума е похарчена, „като съм залагал суми по различни хазартни
игри, билети от лотарии, тото, еврофутбол, казина и в чужбина – Гърция,
Германия, Франция, Италия, Великобритания, Испания“. Доколкото авторството на
последните два документа не се оспорва, освен формална те имат и материална
доказателствена сила спрямо ответника – че признатите неизгодни факти са верни.
Нещо повече, за тези два документа не се и твърди да са съставени и подписани
поради заплашване, както това се навежда за записа на заповед. Същевременно
съдържанието на изходящ от страната документ не може да бъде оборено чрез
свидетелски показания поради непреодоляната със съгласие на другата страна
забрана на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК.
Изцяло в подкрепа на горните факти са и показанията на
св. П. /** при ищеца/, който споделя непосредствените си впечатления за лично
възприети от него обстоятелства и които съдът възприема като подробни, логични
и в пълно съответствие с останалия доказателствен материал. Свидетелят детайлно
потвърждава категорично установените по делото факти около извършената ревизия
и резултатите от нея /неоспорени от ответника/, както и поведението и
обясненията му, дадени пред работодателя, кореспондиращи изцяло на извънсъдебните
му признания в коментираните вече два частни свидетелстващи документа. По – конкретно,
в кабинета на ** Ч.П., пред него, както и в присъствието на свидетеля, ** С.Г.и ** на фирмата, Б. бил започнат с обобщените справки
и констатации и „в един момент той така
ни призна нещо, което най-малко сме очаквали, в смисъл, че има проблеми с
хазартна зависимост и това е в основата. Той не отрече. Не само хазартна
зависимост, а ни описа как в район Тракия се затваряли заведения, харчели се
огромни суми за жени и тези суми са отивали за това“; „Той не отрече за тези
суми, напротив. Накрая, като трябваше да си признае всичко, се разчувства.
Оправда тези разходи с тази хазартна зависимост и успоредно с това водене на
такъв начин на живот. Това той ни каза и дали е така, не знам, е отишло за
компании, жени, не неговата, с която живее и т.н. Неща, които нормално не можех
да ги приема, но той си ги потвърди и то многократно, защото на по-късен етап
описа всичко това и пред другия ** И. Р., който също се присъедини към срещата“;
„Ние го попитахме дали има пари заделени, как ще процедираме, за да намерим
някакво интелигентно решение, което да е и за двете страни и в крайна сметка
той това, което ни каза, е, че има апартамент, който приключва и който
евентуално ще коментира със съпругата си да продадат, за да компенсира част от
сумата“; „След като призна на първата среща при управителя всичко това и
подписа собственоръчно кое е правил, как е правил, каква е била причината, тогава
юристката представи набор от документи, с които да се опитаме да си защитим
материалния интерес в някаква степен. Все пак, колкото и да са добронамерени
управителите, само на една дума, както се видя, не можем да разчитаме. Сред тях
имаше запис на заповед. Той в момента, в който преодоля това да си признае на
мен всичко, от там нататък той нямаше проблем, защото видя, че разговорът,
който се водеше с управителя, юристката и след това, като се присъедини другият
управител, беше в търсене на някакво решение и търсене на причината. Не е имало
някаква причина да се притеснява, че ние ще направим нещо и както се видя от
последващите действия /преди това свидетелят подробно разказва как
управителите дори взели решение да върнат ответника на работа при нова
организация на работния процес – без достъп до парични наличности, „за да не се изкушава“ и той действително
се върнал на работа за известно време, но после се отказал/; „Разговорът
беше с абсолютно нормален тон. Никакво насилие не е имало. Вие, ако познавате
собствениците на фирмата, ще разберете за какво става въпрос. Тези документи
бяха доброволно подписани, сред които и запис на заповед. На него проблемът му
беше докато си признае и за пред себе си, защото после аз го изпращах до
вратата долу на офиса и продължаваме да си говорим. То не е лесно пред хода, за
които си работил сигурно от 1997 год., да признаеш, че си ги окрал и то в този
размер. Чудеше се как ще сподели проблема с част от семейството си, какво щяло
да стане. Това са лични драми, които няма как да го контролираме, защото то му
стана ясно в един момент, че кой знае, кой не знае в семейството, в един момент
всички ще знаят какво се случва, така че ние го разбирахме, ама и той трябваше
да ни разбере, защото в крайна сметка особено собствениците, за тях е... За
толкова години във фирмата сме откривали липси, но в такъв размер просто…“.
Ответникът
на свой ред не установява при условията на пълно главно доказване да е бил
заплашен и поради това да е подписал опорочена сделка. Единственият ангажиран
от него свидетел в тази връзка е ** М., който не възпроизвежда свои лични
непосредствено възприети факти около подписването на ценната книга, а
споделеното от баща му след връщането му от работа. Но разказаното от ответника
на практика обективира твърдения за изгодни за него факти, които сами по себе
си нямат доказателствена стойност, а подлежат на установяване по предвидения за
това процесуален ред. Свои лични впечатления свидетелят споделя само за
непосредствено възприетото състояние на ответника /“притеснен, уплашен, на ръба на нервна криза“/, което е напълно
закономерно и логично на преживяното от него преди това /разкрити липси в
огромен размер, за които отговаря и направени признания пред дългогодишни
колеги и ръководители в тази връзка/, а и на личната драма да трябва да съобщи за
тях и на семейството си вкл. за начина си на живот, довел до тази ситуация.
Преживеният стрес след разговора с ръководството не може сам по себе си да
докаже при нужната за това категоричност записът на заповед да е бил подписан
поради заплашване, като никак не е изключено интензивното тревожно състояние,
което описва свидетелят, да е било резултат от безспорно установения огромен дълг,
невъзможността за погасяването му и евентуално направени признания на неизбежно
отразяващи се на семейните отношения факти или опита за прикриването им и
притеснението да не бъдат разкрити.
Следователно, ищецът доказва надлежно
възникнала за ответника пълна имуществена отговорност за липси в качеството му на
отчетник и връзката на отчетническата отговорност с процесния запис на заповед,
подписан за частичното й обезпечаване. Доколкото пълната имуществена отговорност на работника, в т.ч.
отчетническата, се реализира по общия
исков ред, няма процесуална пречка това да бъде направено и в исково производство
по чл. 422 ГПК, развило се след заявление по чл. 418 ГПК въз основа на запис на
заповед, в рамките на което работодателят да установи пълно и главно всички
предпоставки за надлежно възникване на вземането си по каузалното правоотношение,
както е в случая. Доколкото по делото няма обективни данни да е имало принуда или
заплашване при съставяне на ценната книга, а и на останалите документи,
съдържащи извънсъдебни признания на неизгодни за ответника факти, нито има
процесуална пречка страните да се опитат да уредят спора извънсъдебно, съставяйки
съответните документи /особено предвид конкретиката на случая и търсенето на
разумен изход от ситуацията и за двете страни/, претенцията на ищеца е
основателна и доказана. Друг би бил въпросът, ако се касаеше за реализиране на ограничената имуществена отговорност на
работника, в който случай КТ предвижда специален ред /чл. 210 КТ/ и спазването
му е предпоставка за надлежно реализиране на отговорността.
При този изход на делото ответникът дължи направените
от ищеца разноски. В заповедното производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер 2000 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер 2 460
лв. или общо 4460 лв. За исковото производство ищецът е направил разноски в общ
размер на 6320 лв – за ДТ и платено адвокатско възнаграждение в размер на 4320
лв съобразно списък на разноските на л. 61 и доказателствата за действително
направен разход в този размер. Възражението на ответника за прекомерност на
платения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като същият е съобразен с
минималния нормативен праг при така заявения материален интерес с вкл. ДДС
съобразно издадената фактура. Или общият размер на разноските на ищеца в
заповедното и исковото производство е 10 780 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.М.М. ЕГН ********** *** дължи
на ТРИЕРА ООД
ЕИК ********* седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, ул. “Бяло
море“ №2, сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева – главница, дължима по запис
на заповед, издаден на 24.07.2019 г., без протест и без разноски, платим на
падеж 30.09.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 07.10.2019 г., до окончателното погасяване, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 08.10.2019г по ч.гр.д. № 16106/2019 г на ПРС, ХХІ
гр.с.
ОСЪЖДА Б.М.М. ЕГН ********** *** да заплати
на ТРИЕРА ООД
ЕИК ********* седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, ул. “Бяло
море“ №2 сумата от общо 10 780 лв.– разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: