Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на дванадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно
гр. дело № 1493 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 286067/05.12.2017г. по гр.д № 41343 по описа за 2015г. на Софийски
районен съд, 71-ви състав е отхвърлен
иска на М.Р.Р., ЕГН ********** със
съдебен адрес:***, пл. „******срещу Д.
фонд „З.”, Булстат ******, с адрес: *** с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 100лв. – частичен иск,
целият за 24446лв., представляващи неплатена част от безвъзмездна финансова
помощ по договор № 4/112/01863/27.07.2009г. по мярка „Създаване на стопанства
на млади фермери” от Програма за развитие на селските райони за периода
2007г.-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, като погасен чрез
плащане в хода на съдебното производство, като Д. фонд „З.”, Булстат ******е осъден да заплати на М.Р.Р., ЕГН ********** на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 5730,80лв., представляващи обезщетение за
забава за периода от 01.01.2013г. до 22.04.2015г. на плащането на главницата от 24 446лв.,
както и сумата от 2,31лв.,
представляващи законната лихва за забава на плащането на сумата от 100лв. за
периода от 22.04.2015г. до дата на плащане 13.07.2015г., на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1030лв.
съдебни разноски.
С определение от 15.05.2018г. СРС
е оставил без уважение молбата на М.Р.Р.,
ЕГН ********** по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, като му се присъди изцяло претендирания адвокатски хонорар.
С определение от 07.12.2018г. СРС
е изменил решението в частта за разноските като вместо 1030лв. на ищеца М.Р.Р., ЕГН ********** са присъдени
разноски от 1390лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5001180/04.01.2018г.
изпратена по пощата на 22.12.2017г. от ответника по исковете Д. фонд „З.”, Булстат ****** в частта,
в която исковете са уважени. Изложил
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение
на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че с искането
от 23.08.2012г. ищецът не бил представил оригинали на приложените с него
документи, а това било необходимо за да се приеме, че то е редовно и така ответникът не бил
изпаднал в забава на плащането на сумата 4 месеца след това. Редовна заявка за
плащане на втората част от помощта била подадена едва на 17.03.2015г. и тогава
на същата бил даден входящ номер. Условията за плащане на сумата не били
настъпили към 01.01.2013г. Този падеж не бил настъпил и поради това, че до
15.08.2014г. имало висящ съдебен спор между страните за валидността на договора
. Районният съд неправилно не съобразил това му възражение. Претендирал е
разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски
за възнаграждение за адвокат.
Въззиваемият- ищец М.Р.Р., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е , че
решението в обжалваната част е правилно. Срокът за плащане на втората вноска
бил уговорен на 4 месеца считано от искането придружено с необходимите документи
при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 единици, тези
условия били настъпили към 01.01.2013г. Посочил е, делото по иска за нищожност
на договора било образувано от ДФ”Земеделие” и този иск бил отхвърлен с влязло
в сила съдебно решение по дело № 3134/2012г. на РС-Велико Търново, потвърдено с
решение от 09.06.2014г. на ОС-Велико Търново по дело 1214/2013г. по време на
делото ищецът си изпълнявал задълженията по договора и на 23.08.2012г. подал
заявка за второ плащане ведно с всички нужни документи. Ответникът признал пред
СРС че изискуемото нарастване на икономическия размер на стопанството бил
постигнат, това било признато и с писма и становища от 2014г. 2015г. на ДФ”Земеделие”. Плащането било направено едва на 13.07.2015г.
и правилно районният съд приел, че за периода от 01.01.2013г. до 13.07.2015г.
ответникът бил изпаднал в забава. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 8030/22.04.2015г. по входящия регистър на РС-Велико
Търново, изпратена по подсъдност на СРС, изменена по размер на 06.07.2006г.
депозирана от М.Р.Р., ЕГН **********
със съдебен адрес:***, пл. „******срещу Д.
фонд „З.”, Булстат ******, с адрес: *** с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 100лв. – частичен
иск, целият за 24446лв., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до изплащането й, представляващи неплатена част от безвъзмездна
финансова помощ по договор № 4/112/01863/27.07.2009г. по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери” от Програма за развитие на селските райони за
периода 2007г.-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони; сумата от 5730,80лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 01.01.2013г. до 22.04.2015г. на плащането на главницата от 24 446лв.,
както и разноски по делото. Навело е твърдения, че с ответника сключили на
27.07.2009г. договор за финансова помощ
от 48 892лв. по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програма за
развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, сумата следвало да се плати на
две вноски, втората вноска следвало да се плати до 4 месеца от искането при
нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици, ищецът изпълнил задълженията си по договора и
на 23.08.2012г. подал искане за плащане на втората вноска от помощта, но това
не било направено. Посочил е, че независимо от образуваното производство с основание на иск по чл. 55 от ЗЗД нищожност на договора той продължил да
изпълнява задълженията си по договора в хода на съдебното дело, което
приключило с отхвърляне на иска за ДФ”Земеделие”. Посочил е че в хода на съдебното
дело на 13.07.2015г. му била платена главницата от 24446лв.
Ответникът Д. фонд „З.”, Булстат ****** в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че действително с ищеца били сключили договора за
безвъзмездна финансова помощ, но условието за изплащане на втората вноска не
било само достигане на икономически ръст с 5 икономически единици, а и подаване
на заявка с всички необходими документи. Ищецът бил достигнал уговорения
икономически растеж, но в случая искането от 23.08.2012г. не било
окомплектовано с нужни документи-оригиналите им и затова не му било даден и
уникален идентификационен номер. Ищецът
следвало да направи редица инвестиции по Приложението, както и да изпълнява
задължения по договора 5 години след сключването му. Платил бил втората вноска
по договора на 13.07.2015г. Не бил изпаднал в забава на плащането й, защото
имало висящ съдебен спор за валидността на договора до 15.08.2014г. Претендирал
е разноски.
С определение от 06.07.2016г.
районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ищецът е бил изправна страна по договора и втората вноска по договора от
24 446лв. е платена от ответника на ищеца след подаване на исковата молба.
По делото е приет неоспорен от
страните договор № 04/112/01863/27.07.2009г., Приложение № 1 , допълнително споразумение
от 25.02.2011г., носещи подпис на
страните по него, съгласно който ДФ”Земеделие” се е задължило да предостави на М.
Р.Р. безвъзмездна финансова помощ в размер на общо 48892лв. за изпълнение на инвестиции , основни
дейности и цели по бизнес-план по проект
№ 04/112/01863 и по Приложение № 1 към договора по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери” от Програма за развитие на селските райони за
периода 2007г.-2013г. Съгласно чл. 2 от договора сумата се изплаща на две равни
вноски, като второто плащане се извършва при нарастване на икономическия размер
на стопанството с 5 икономически единици. Съгласно чл. 3 от договора
инвестициите, основни дейности и цели
следва да се извършат до 27.07.2012г., като съгласно чл. 5.1. от договора
заявката за второто плащане се подава до 1 месец след този срок. Съгласно чл.
4.13. и чл. 5.5. от договора плащането се извършва в срок от 4 месеца от
постъпването на заявката за второто плащане заедно с всички необходими
документи, доказващи изпълнението на инвестициите основните дейности и цели.
По делото е прието уведомително
писмо от 24.09.2009г., съгласно което ДФ”Земеделие” е указало на М.Р., че
първото плащане по договора е направено на 14.09.2009г.
По делото е прието писмо вх. № 02-040-6500/2568/23.08.2012г.,
съгласно което М.Р. е поискал от ДФ”Земеделие” да му се изплати втората част от
финансовата помощ по договора от
27.07.2009г., с което е представил и заявка по образец заедно с 42бр. приложения,
представляващи копия и оригинали на документи, с посочване че оригиналите на
документите са при него и при поискване ще бъдат представени. Приложената
заявка за плащане е с УНР 384797, като съдържа изявления, че основни дейности и
цели, инвестиции са изпълнени и са представени всички документи, описани в
заявката по образец, но за документи по раздел „увеличаване на обработваема
земеделска площ” и „Създаване, презасаждане и възстановяване на трайни
насаждения”, „Подобряване сграден фонд”, Подобряване механизация на стопанство”,”Увеличаване
на брой животни”, преминаване към биологично производство”, „Отглеждане на
крави за производство на мляко” са отбелязани както че са представени
документи, така и че не са представени такива. Заявката с приложенията сочи
разходите.
По делото е приет контролен лист
от 20.01.2011г. съставен от служители на ДФ”Земеделие” съгласно който е
извършена проверка на място и е
установено, че измерената площ е по-голяма от тази по проекта поради развитието
на разсадника по план за втората година, а и поради липса на видими граници на
а парцел е част от по-голям блок, закупен е трактор с прикачен инвентар –плуг,
чизел-култиватор и фреза по бизнес-план и има документи за същото, отглеждал е
описаните култури, декларираното се потвърждава при проверката.
Приет е контролен лист от 21.03.2014г. съгласно който машини и
съоръжения функционират съобразно одобрен проект, разсадник е на две отделни
места в парцела, не са представени документи за готова реализирана продукция,
за закупуване на торове и препарати, няма данни за фиктивно прехвърляне на
земеделско стопанство от „М.”ЕООД на М.Р..
Прието е писмо от 24.01.2015г. от
ДФ”Земеделие” до М.Р. с което ответникът е заявил, че заявката от 23.08.2012г.
за плащане на втората част от помощта ще се приеме, че е в срок, като е
поискано да се представят в оригинал част от документите, представени с това
искане за и да попълни „Формата за
наблюдение и оценка на проекта”.
По делото са приети писма от
26.05.2015г. от 18.06.2015г., , конторелн лист от 10.06.2015г., , оторизация,
съгласно които всички задължения по
договора от 2009г. са изпълнени и ДФ”Земеделие” няма забележки,
идентификационен номер на заявката за второ плащане е от 17.03.2015г.
По делото се прието платежно
нареждане, съгласно което на 13.07.2015г. ответникът е наредил по сметка на
ищеца 24446лв. с основание „ 112 РСР, **********.
По делото са приети влезли в сила
на 15.08.2014г. Решение от 12.06.2013г.
по дело № 3134/2012г. на РС-Велико Търново и Решение № 607/09.06.2014г. по дело
№ 20134100501214 на ОС-Велико Търново, с които е отхвърлен като неоснователен
иска на ДФ”Земеделие” срещу М.Р. за признаване за установено съществуване на
вземане на ДФ”Земеделие” срещу М.Р. на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 55 от ЗЗД за връщане на сумата от 24446лв. и за лихва върху нея от
подаване на заявлението до изплащането й като
платена първа вноска по нищожен договор
№ 04/112/01863/27.07.2009г, за което е издадена заповед по заявление от
29.11.2010г. по заповедно дело № 5351/2010г. на РС-Велико Търново.
По делото са приети книжа по
преписка по договора от 27.07.2009г., от които се установява, че в периода от
2011г. -2012г. ищецът е отправял искания
до ответника във връзка с договора, като с писма, становища, от 14.11.2012г. и 28.01.2013г. ДФ“Земеделие“ е твърдяло, че
договора е развален, защото е нищожен. В преписката се съдържа докладна записка
от 21.11.2014г. на служител на ДФ“Земеделие“, сочеща че отказа да се даде
уникален номер на искането за плащане от 23.08.2012. е , че договорът е
анулиран и на 28.08.2012г. било съставено изрично писмо съдържащо тези причини
за отказ да се приеме заявка. В преписка се съдържат становище на дирекция
правна, на директор на ОД на ДФЗ сочещи , че заявката от 23.08.2012г. е в срок
и е валидно сезиране с искане за плащане.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД – осъдителен иск за заплащане на обезщетение за забава на плащане на суми по договор за безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програма
за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г.
При така предявеният иск в тежест
на ищеца е да докаже, че страните са били обвързани от валиден договор за
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г.,
че е изпълнил задълженията си по договора и за ответника е възникнало валидно и
изискуемо задължение за плащане на втората част от финансовата помощ, че ответникът
е изпаднал в забава на плащането й.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че в срок е изпълнил задължението си за плащане
на втората вноска по финансовата помощ.
Съдът приема за установено по делото,
че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор №
04/112/01863/27.07.2009г., по което ДФ”Земеделие” се е задължил да изплати на М.Р.Р.
безвъзмездна финансова помощ в размер на общо 48892лв. на две
вноски за изпълнение на инвестиции , основни дейности и цели по
бизнес-план по проект № 04/112/01863 и
по Приложение № 1 към договора по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г.
Това се установява от приетите по делото неоспорени от страните подписани от
тях договор с приложения, влезли в сила съдебни решения по дело № 3134/2012г. на РС-Велико Търново и
и по дело № 20134100501214 на ОС-Велико Търново. Договорът е подписан от
страните, предмет на съдебните дела е било вземане на ДФ”Земеделие” срещу М.Р.
за връщане на платената първа вноска по договора поради нищожност на същия,
исковете са отхвърлени като неоснователни и силата на пресъдено нещо на така
постановените решения обвързва страните и съда
по отношение на валидността на договора от 27.07.2009г.
Съдът приема за установено по
делото, че М.Р. в сроковете по договора е изпълнил точно задълженията си по
него като е извършил инвестициите и дейностите, съответно е постигнал
целите по Приложение № 1 към договора и
бизнес-плана. Това се установява от приети по делото писма, контролни листове
от 2011г., 2014г, 2015г., от проеденото поведение от ответника извънсъдебно - плащането
на финансовата помощ в пълен размер, както и от признатото от ответника в проведено
пред СРС публично съдебно заседание , че ищецът е бил изправна страна по
договора и е изпълнил задълженията си по него.
Спорен въпрос по делото е дали
ответникът е изпаднал в забава на плащането на втората вноска за процесния
период с начален момент на забавата 01.01.2013г.
По делото е установено от приетия
договор от 27.07.2009г., че плащането на втората вноска по договора е следвало
да се извърши, ако е постигнат растеж на стопанството с 5 икономически единици,
като плащане е в срок от 4 месеца от подаване на заявка за същото , към която
са приложени необходимите документи.
Съдът приема за установено по делото, че към
23.08.2012г. са били изпълнени всички условия по договора за извършване на
инвестиции, дейности, постигане на цели с оглед изплащане на втората вноска по
договора. По делото не се спори, че към
този момент са били извършени всички инвестиции, дейности и цели по договора.
Това обстоятелство се установява и от приетите по делото контролни листове,
писма, становища. В подкрепа на извода на съда е и обстоятелството , че по
делото не се твърди и не се установява след тази дата ищецът да е извършвал
дейности и инвестиции по договора, което е аргумент в подкрепа на извода, че
установеното при проверките от март 2015г. е било извършено до 23.08.2012г.
Съдът приема, че подаденото на
23.08.2012г. искане за плащане е било в срока по чл. 5.1. от договора, както и
че същото е съответствало на изискванията за форма, съдържание и приложения.
Срокът за изпълнение на инвестициите по договора е бил 27.07.2012г., заявката е
следвало да се подаде до 1 месец след този срок, поради което и подаването на
заявката на 23.08.2012г. е било в срок. Съдът приема, че тази заявка е
съдържала всички необходими данни и документи. Приетата заявка сочи
представянето на конкретни документи, по делото не се твърди и не се установява
някой от изискуемите документи да не е бил представен с тази заявка. В подкрепа
на извода на съда е изявлението на
ДФ”Земеделие” в писмото от 24.01.2015г. в което изрично се сочи, че
искането от 23.08.2012г. се приема за направено в срок искане за плащане на
втората вноска, като същевременно ДФ“Земеделие“ не е отправил искане за представяне
на допълнителни доказателства. Действително, с това писмо е направено искане за
представяне на оригинали на конкретни документи. Копия на тези документи, обаче,
вече са били представени от ищеца със заявката от 23.08.2012г., искането за
оригинали е било с оглед проверката за съответствие между копия и оригинали,
поради което и съдът приема, че същото не е от естество да обоснове извод, че
на 23.08.2012г. не са били представени всички необходими документи от ищеца. В
подкрепа на изводите на съда е обстоятелството, че по делото не се твърди и не се
установя след 23.08.2012г. ищецът да е представил други документи на ответника,
че е подадено друго искане за плащане на втората вноска по договора. Същевременно по делото е установено, че на
13.07.2015г. ответникът е платил на ищеца втората вноска от финансовата помощ
по договора, като е прието, че всички необходими документи са представени. При
така събрани доказателства и установено извънсъдебно поведение на ответника
съдът приема, че установяват, че заявката от 23.08.2012г. е съответствала на
изискванията и е била придружена с всички необходими документи. Следва да се посочи, че приетите книжа по
преписката по договора установяват, че отказа да се даде уникален номер на
заявката от 23.08.2012г. не е нередовност на същата, а твърдяното към този
момент от ответника нищожност на договора за финансова помощ. С оглед
гореизложеното съдът приема, че по делото е установено, че на 23.08.2012г.
ищецът е изпълнил всички задължения по договора, в срок е направил искане за плащане на втората вноска,
придружено с всички необходими документи, поради което и от този момент е
започнал да тече 4-месечния срок по чл. 4.13 от договора.
Неоснователни са доводите на
ответника, че висящността на делото пред РС-Велико Търново и ОС-Велико Търново
е основание да не се плаща втората вноска по искането от 23.08.2012г. през
време на висящността на спора. Предявеният иск от ДФ „Земеделие” по тези дела е
бил за връщане на платена първа вноска по договора като платено по нищожен договор
за финансова помощ. Този иск е бил отхвърлен, което обосновава извод, че
оспорването на валидността на договора от ДФ „Земеделие” не е имало основание.
Действително, ДФ”Земеделие” е разполагал с право да предяви този иск като реализация на правото му на защита на
накърнени по негова преценка права. Отхвърлянето на иска му обаче означава, че
преценката му за това дали правата му са
били накърнени е била неправилна. ДФ „Земеделие” не разполага с възможност да
извлича благоприятни за себе си последици от неправилната си преценка и от отречените
му със сила на пресъдено нещо права, поради което и висящността на съдебното
производство пред РС-Велико Търново и ОС-Велико Търново не е от естество да
обоснове извод, че ответникът не е изпаднал в забава на изпълнение на
задължението за плащане на втората вноска по искането от 23.08.2012г.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че срокът от 4 месеца за изплащане на втората вноска от финансовата помощ е бил
изтекъл към 01.01.2013г. и правилно районният съд е приел, че от този момент
ответникът е изпаднал в забава на плащането на втората вноска от финансовата
помощ в размер на 24446лв.
При така възприето и като
съобрази, че с жалбата не се въвеждат оплаквания срещу изводите на районния съд
за размер на вземането, че по делото е установено погасяване на задължението за
плащане на втората вноска чрез плащането
на 13.07.2015г., то съдът приема, че решението на СРС, с което исковете са
уважени е правилно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски от 300лв.
представляващи платено възнаграждение за адвокат във въззивното производство.
Неоснователно е възражението за прекомерност на същото, защото този размер на
възнаграждението не надхвърля минималния размер на адвокатското възнаграждение
по наредба № 1/2004г.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 286067/05.12.2017г. по гр.д № 41343 по описа за
2015г. на Софийски
районен съд, 71-ви състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Д. фонд „З.”, Булстат ******, с адрес: *** да заплати на М.Р.Р., ЕГН ********** със съдебен адрес:***, пл. „******на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 300лв. (триста лева),
представляващи съдебни разноски, направени във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.