№ 6392
гр. С., 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110131218 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. И. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. М., с
която срещу „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********** са предявени иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП, чл. 33, ал. 1 ЗПК и иск по чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.6 от Договор за
потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 от 30.12.2021 г., сключен между страните, както и на
т. 9 от Анекс към Договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 по Транш с пореден №
300682 от 08.02.2022 г., в който е уговорен размер на неустойката.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние
№ 300203, съгласно който получил заемна сума в размер на 200 лв. В чл. 6.1. – 6.5. от
процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант – две физически лица, с доход не по-малко от 1500 лв. или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 6.6 страните са уговорили, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срокa по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която се заплаща
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищецът твърди, че му е начислена
неустойка съгласно посочената клауза, като видно от справка от ЦКР, за заем от 200 лв.
следва да върне в срок от 6 месеца сумата от 242,46 лв., от което се получава, че ГПР е в
размер на 96,58 % (двойно над допустимото съгласно ЗПК), а ГЛП е в размер на 69,53 %.
Според ищеца така уговорената клауза за неустойка – чл. 6.6 от договора за паричен заем е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – поради неспазване на чл. 11, чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД –
1
поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка твърди, че не е могъл да влияе върху
клаузите на договора, тъй като се касае за еднотипни договори, в случая на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не
стори това дългът му нараства, неустойката накърнява добрите нрави, тъй като няма данни
за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, с което се излиза
извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се
цели единствено постигане на неоснователно обогатяване - в полза на кредитора се уговаря
още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, което
противоречи с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита, че непредоставянето на обещаното с договора
обезпечение е основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но не и за
начисляване на неустойка. Ищецът твърди, че клаузата за неустойка не е индивидуално
уговорена съгласно чл. 146 ЗПК, както и е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. По изложените съображения моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът „А.Т.Е.Г.“ АД оспорва
иска като неоснователен. Посочва, че на 08.02.2022 г. между страните е бил сключен Анекс
№ 300682 към Договор за кредит № 300203, като заемната сума от 200 лв. е била
предоставена в брой на 08.02.2022 г., като е уговорена лихва в размер на 17,36 лв.,
погасяването се извършва на 4 равни месечни вноски в размер на всяка от тях – 54,34 лв.,
съгласно приложен към договора погасителен план. Излага, че преди сключване на
съглашението на ищеца е предоставена информация под формата на стандартен европейски
формуляр и той се е съгласил с така уговорената неустойка. Оспорва да е налице нищожност
на процесната клауза, като поддържа, че в ГПР са включени всички разходи към момента на
сключване на договора, а уговорената неустоечна клауза е във връзка с неизпълнение на
договора и същата на основание чл. 19, ал. 3 ЗПК не следва да бъде включвана в ГПР. Освен
това неустойката се начислява само за периоди, в които не е предоставено обезпечение, като
кредитополучателят сам се е съгласил с това. Според ответника неустойката и нейният
размер съответстват на обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката. В
случая се касае за високо рисков кредит, клаузата е ясно и точно формулирана,
индивидуално уговорена е, цели гарантиране на възможността кредиторът да събере
вземането си впоследствие. Ограничението за размера на обезщетението по чл. 33, ал. 2 ЗПК
се прилага единствено при забава за парични плащания, но не и по отношение на размера на
обезщетението за неизпълнение на други задължения на кредитополучателя, предвидени в
договора за кредит. В заключение сочи, че клаузата за неустойка е действителна – не
противоречи на закона и на добрите нрави. При тези съображения моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото договор за
2
потребителски кредит „Г.К.“ № 300203, че на 30.12.2021 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит под формата на
кредитна линия с максимално разрешен лимит съгласно спецификацията на кредитните
продукти на „А.Т.Е.Г.“ АД в размер на 200 лв., договорът е сключен за срок от една година,
с възможност за автоматичното му продължаване с допълнителна една година при
условията, посочени в чл. 3.1, уговорен е ГЛП - в размер на 41 %, ГПР – в размер на 49,62
%.
В чл. 6 от договора страните са уговорили, че в срок до края на следващия ден, считано от
деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди
обезпечение – банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за
ползване на кредита – 217,36 лв., със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за
погасяване на всички задължения по договора; или поръчителство на две физически лица,
които следва да отговарят на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход
в размер на 1500 лв., да бъдат лица над 20 годишна възраст, да работят по безсрочен трудов
договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са
кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с
кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат
задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната
история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
‚Редовен“. В чл. 6.6 от договора страните са предвидили заплащането на неустойка при
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди обезпечение, за всеки
период, за който не е предоставил обезпечение, в размер, който е изрично посочен в
погасителния план към сътветния транш по кредита – 100,48 лв., която неустойка се
начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
По делото е приет и Анекс към договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 по
Транш с пореден № 300682, сключен на 08.02.2022 г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца транш по кредита в размер на 200 лв., със срок на погасяване – 4
месеца, размер на погасителната вноска – 54,34 лв., брой погасителни вноски – 4, лихва за
ползване на новия транш – 17,36 лв., ГПР – 49,62 %, в т. 9 е посочен размер на неустойката в
случай на непредоставяне на обезпечение по чл. 6.6 от договора за кредит – 0,84 лв. средно
на ден или 100,48 лв. за целия срок на погасяване на транша по кредита, като е уговорено,
че общият размер на всички суми, дължими от кредитополучателя при неизпълнение е в
размер на 467,84 лв. (с включени такси за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения).
По делото не е спорно, а и се установява от приетата разписка за получаване в брой на
сума по заема съгласно договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203, че на 08.02.2022
г. ищецът е получил в брой сумата от 200 лв., представляваща транш по кредита с пореден
№ 300682 съгласно подписания между страните договор за потребителски кредит „Г.К.“ №
300203.
По делото е приет погасителен план към договор за потребителски кредит на транш по
3
кредита № 300682, с предоставена сума – 200 лв., срок на транша – до 08.06.2022 г., размер
на вноската – 54,34 лв., брой погасителни вноски – 4, договорна лихва – 17,36 лв., неустойка
– 100,48 лв., или общо 317,84 лв., като сумата за неустойка е включена в погасителния план
и разпределена към месечните погасителни вноски в размер от по 25,12 лв.
По делото са представени и всички приложения към договора за заем – искане за увояване
на нов транш по договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 от 30.12.2021 г. от
08.02.2022 г. – в размер на 200 лв., със срок на погасяване – 4 месеца, размер на
погасителната вноска – 54,34 лв., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 3 ЗПК и общи
условия към договора за потребителски кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11 ЗПК, чл. 19,
ал. 4 ЗПК, чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП, чл. 33, ал. 1 ЗПК и евентуален установителен иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.6 от Договор за
потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 от 30.12.2021 г., сключен между страните, както и на
т. 9 от Анекс към Договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 по Транш с пореден №
300682 от 08.02.2022 г., в който е уговорен размер на неустойката.
Kогато искът е за прогласяване недействителност на сделка, а в обстоятелствената част на
исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност,
съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при
един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са
предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно
основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната
недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за
недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете
преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-
леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма (така
решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).
С оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесните клаузи, съдът
приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно основание – нищожност
поради нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11 ЗПК.
Сключеният между ищеца и „А.Т.Е.Г.“ АД договор е потребителски, поради което намира
своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
4
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В разглеждания случай са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК (виж чл. 22 от закона). Доколкото е бил договорен фиксиран лихвен
процент на годишна основа, не е необходимо посочването на методика за изчисляване на
референтен лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че
е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план,
който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датата на плащане на
погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните неизплатени
суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът съдържа и предупреждение за последиците за
потребителя при просрочие на вноските, както и наличието на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Доказано е също така
по делото, че Д. И. Д. е получил своевременно преддоговорната информация във формата на
стандартен европейски формуляр, както и сумата от 200 лв. на 08.02.2022 г. – главница по
транш с пореден № 300682 от същата дата.
Същевременно настоящият съдебен състав приема, че не е спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР
(индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а
5
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В
разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от
предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил
да заплаща неустойка в размер на 100,48 лв. С уговорената в чл. 6.6 от договора за кредит
неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на заемната сума - т. н. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод на първо
място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение
на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане на поръчителство за връщане
на заема от две лица, отговарящи на определени условия на следващия ден от сключване на
договора или банкова гаранция. По този начин кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за
заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от две лица, отговарящи на посочените изисквания, каквато възможност, той
има съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще
бъде заплащано заедно със съответната погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие
между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а
това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за
обезпечение - банкова гаранция, в размер на всички дължими по договора суми, е житейски
немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото
кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на
банковата гаранция. Съдът намира, че с разглежданата неустоечна се уговоря по-висок
размер на разходите по кредита от нормативно допустимия – чл. 19 ЗПК. Задължението за
обезпечаване на кредита е допълнително и реално не се отразява върху необходимостта от
връщането на кредита съобразно договореното между страните. Функцията му е да даде
допълнителна сигурност на кредитора, като предостави възможност да иска изпълнението
от няколко лица, независимо дали това е поръчител или банка, предоставила гаранция. И в
двата случая задължението на кредитополучателя да върне предоставената сума не се
променя, поради което и от самото непредоставяне на обезпечение не настъпват вреди. Така
уговореното задължение единствено увеличава подлежаща на връщане сума и при плащане
6
на всички вземания (главница, лихва и неустойка), осигурява допълнително възнаграждение
за предоставената от кредитодателя услуга - възмездно ползване на определена сума за
определен период от време.
Съгласно трайно установената съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай, че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от
неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва
изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна
на длъжника по договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, с която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Като примерни критерии дали неустойката излиза извън рисъщите й
три функции са посочени: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Съдът намира, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 6.6. от договора с
останалите клаузи от същия може да се направи несъмнен извод, че предвидената неустойка
не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното – както се
посочи, представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за
ползването на предоставения от него финансов ресурс. Сумата от 100,48 лв. е въведена в
процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя
задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване
на договора и начинът, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е
видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването
на стойността на неустойката като скрита добавка към възнаградителната лихва. Краткият
срок за изпълнение на задължението от 1 ден, високите изисквания, на които следва да
отговаря обезпечението, както и предварителното разсрочване на задължението
за неустойка – на месец, заедно с погасителната вноска, сочат, че същата не е уговорена да
обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е
предпоставена невъзможността за неговото изпълнение в този срок и при тези условия. Това
не се променя от факта, че неустойката спира да се начислява при представяне на
обезпечение макар и след срока, тъй като във всички случаи за длъжника ще възникне
задължение за неустойка, а същият ще може да влияе само на размера й. В този случай
обаче, вече начислената неустойка не би имала обезщетителна функция, доколкото
обезпечение ще бъде представено и то ще обезпечи цялото евентуално неизпълнение, макар
7
и в един по-късен момент. Дължимостта на пълния размер на неустойката също не
обезпечава кредитора, тъй като за него кредитният риск ще остане, но ще възникне
допълнително вземане.
Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и
възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки
това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се
обогатил със сумата за неустойка.
С оглед това, задължението по чл. 6 от договора не е свързано с неизпълнението на
договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в противоречие на
правилото чл. 11, т. 10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата
сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки, че формално в
договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без
включването в тях на обсъжданата сума по чл. 6.6, те не могат да изпълнят отредената им
функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр.
д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.). Ето защо това
допълнително плащане се отнася до разходи за потребителя, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, предвид предоставената сума (200 лв.), процентът на възнаградителна лихва (41
%), размерът на неустойката (100,48 лв.) и срока на заема (4 месеца).
С оглед изложеното, съдът приема, че процесните клаузи са нищожни на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД – като нарушаващи чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и исковете
за прогласяване на нищожността им следва да бъдат уважени.
Предвид уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на иска, предявен в условията на евентуалност, поради което не
дължи произнасяне по него. В случая правните последици, с които законът свързва
нищожността на всяко от заявените от ищеца основания са едни и същи и се свеждат до
недължимост на неустойката, уредена в клаузата по чл. 6.6 от договора за кредит,
респективно т. 9 от анекс № 300682/08.02.2022 г. С оглед на това съдът намира, че не следва
да се произнася по нищожността на неустоечната клауза на основанията по чл. 143, ал. 1
ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи да заплати
направените от ищеца разноски за производството в размер на 50 лв. - държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. Д. М. адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство в минимален размер от 480 лв.
съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК както следва: клаузата на чл. 6. 6. от Договор за
потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 от 30.12.2021 г., предвиждаща заплащането
на неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и клаузата на т. 9 от Анекс към
Договор за потребителски кредит „Г.К.“ № 300203 по Транш с пореден № 300682 от
08.02.2022 г., в която е уговорен размер на неуйстойката – 100,48 лв., по предявените от
ищеца Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, „З.“, вх. ет., ап. срещу ответника
„А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 16,
бл. ....., искове.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „С.“ № 16, бл. ..... да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, „З.‘,
вх. ет., ап., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – разноски за държавна такса в
производството.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „С.“ № 16, бл. ..... да заплати на адвокат Д. М. М. - САК, ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж. к. „м.н.“, ....., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца Д. И. Д.
безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9