Решение по дело №1372/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ФОР - МОКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ****, представлявано от управителя Е.Т.А., против Решение № 685/05.05.2023г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 1690/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 03-013950/21.07.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.142, ал.6 КТ и на основание чл.416, ал.5 КТ, вр.чл.414, ал.1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че ВРС не е преценил правилно съставомерността на нарушението, правните последици от него, нито направените възражения, вкл. и за неправилна правна квалификация и маловажност на случая. Твърди, че съдът не е взел предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелствата и деянието, за което е ангажирана отговорността на търговеца, представлява маловажен случай. По същество твърди, че ВРС неправилно е приел, че е налице нарушение на почивките на работещите, като в тази връзка сочи, че е общоизвестно, че работното време се определя общо сумарно, вкл. времето за реално отработване на съответните почивки в тях. Пекарите във всеки обект почиват повече от един час на работна смяна и поради тази причина определеното работно време е с един час повече от 12 часов работен ден. Отработените реално часове са по-малко от 12 часа, като тези обстоятелства не са взети предвид нито от АНО, нито от съда. Фактът, че лицето е подписало декларации, не означава престиране на труд. АНО не е изследвал колко почивки имат работниците и с какво времетраене. По изложените съображения твърди, че решението е немотивирано и иска неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответната страна - директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуалния си представител - н-к отдел АИПО О., оспорва жалбата. Моли същата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че по делото не са установени обстоятелства, които дават основание за приложението на чл.28 ЗАНН. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 13.07.2021г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на „ФОР-МОКО“ ЕООД. При проверката, на територията на пекарна, находяща се в гр. Варна, ***, в 06,05 часа, било установено лицето К. И. А., която престирала труд като „продавач-консултант“ в обекта. На работника била предоставена декларация за попълване. Впоследствие, в 18,50 часа, била извършена повторна проверка, при която отново било установено лицето К. И. А. да престира труд като „продавач-консултант“ в обекта. Отново била предоставена декларация за попълване. Тъй като лицето било установено да полага труд на 13.07.2021г. с работно време от 06,00 часа до 19,00 часа, било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.142, ал.6 КТ, за което му бил съставен АУАН № 03-013950/16.07.2021г., а въз основа на него било издадено НП № 03-013950/21.07.2021г., с което му била наложена санкция в размер на 2000,00лв.

От правна страна ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения - спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Проверяващите са изяснили фактическата обстановка обективно и пълно, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки положилото труда лице, характеристиките и времетраенето на трудовото правоотношение, както и полагането на труд в смяна от 06,00 часа до 19,00 часа. В АУАН се съдържа подробно описание на нарушението, като дадената му правна квалификация е правилна, правилно е наложена и санкция над минималния размер. За неоснователни са приети оплакванията, че АНО не е съобразил, че лицето работи на ненормиран работен ден и НП е издадено без да са обследвани всички факти и доказателства, имащи отношение към административнонаказателното производство. В тази връзка е съобразено, че лицето е установено двукратно да престира труд в рамките на работния ден - по време на първата проверка в 06,05 часа и при втората проверка - в 18,50 часа, в който смисъл са попълнените от К. А. декларации, установяващи времетраенето на работната й смяна от 06,00 часа до 19,00 часа. Относно твърденията за маловажност на случая и прилагането на чл.415в КТ, ВРС е приел, че фактите по случая са неотносими към приложението на разпоредбата, т.к. по същество липсват доказателства нарушението да е било отстранено веднага след установяването му. Освен това от същото безспорно са произтекли вредни последици за работника, който е бил лишен от възможността да се ползва от полагащата му се почивка, при нормално продължаваща работна смяна.

Така постановеното решение е неправилно.

Неправилен и в противоречие на събраните доказателства е изводът на ВРС, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, че проверяващите са изяснили фактическата обстановка и са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение. Неправилно ВРС е приел и за безспорно доказан факта, че установеното в обекта - пекарна, находящ се в гр.Варна, ***, лице - К. И. А., е полагала труд в рамките на 12-часова смяна от 06,00 часа до 19,00 часа. Всъщност фактите, които се установяват от събраните доказателства, не обосновават по безспорен начин вмененото нарушение по чл.142, ал.6 КТ.

Съгласно цитираната разпоредба, максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

В декларацията от 13.07.2021г., попълнена от А. в 06,05 часа, същата е посочила работно време от 6,00 часа до 12,00 часа. В последващата декларация от 18,50 часа, А. е посочила работно време от 6,00 часа до 19,00 часа. От доказателствата по делото обаче не се установява, че на посочената дата лицето е полагало труд в рамките на 12-часова смяна при въведено сумирано изчисляване на работното време.

Вярно е, че в представения Правилник за вътрешния трудов ред, т.17 от Раздел V „Работно време, почивки“ е посочено, че в предприятието е въведено сумирано изчисляване на работното време с едномесечен период на отчитане, но по делото не са представени графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, каквито се изискват от чл.9а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Отделно, между обстоятелствената част на АУАН и НП е налице противоречие, т.к. в АУАН е посочено, че работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време - в който случай би била приложима забраната по чл.142, ал.6 КТ, докато в НП липсва констатация за установено от работодателя сумирано изчисляване на работното време.

При липсата на представени графици за работа за периода, за който се въвежда сумирано изчисляване на работното време, противоречивите декларации, попълнени от работника по време на проверките относно продължителността на работното време и в контекста на противоречието между АУАН и НП, необосновано от доказателствата АНО, а впоследствие и ВРС, е извел извод, че в предприятието действително е въведено сумирано изчисляване на работното време и лицето е полагало труд в обекта, в нарушение на забраната оп чл.142, ал.6 КТ. Без в НП да е посочено и от доказателствата по преписката да се обосновава, че в обекта е въведено сумирано изчисляване на работното време, деянието се явява несъставомерно по чл.142, ал.6 КТ.

От друга страна, според представения по преписката трудов договор № 00127/03.07.2021г., К. И. А. е назначена на работа във „ФОР - МОКО“ ЕООД на длъжност „продавач-консултант“ в условията на непълно работно време - 4 часов работен ден, с уточнението - че продължителността на работното време съгласночл.138, ал.1 КТ е определена в Правилника за вътрешния трудов ред.

Според т.18 от раздел V на Правилника за вътрешния трудов ред, за работниците, назначени на 4-часов работен ден, работодателят е въвел следните смени: първа смяна - от 5,00 часа до 9,30 часа; втора смяна - от 10,00 часа до 14,30 часа и трета смяна - от 14,30 часа до 19,00 часа.

При така въведената на основание чл.141, ал.1 КТ работа на смени в предприятието, в контекста на установените при проверката факти по-скоро може да се предположи извършено от работодателя нарушение на чл.141, ал.5 КТ - работа през повече от една смяна за деня, но и то не се обосновава безспорно от събраните доказателства, т.к. попълнените от А. декларации установяват, че на 13.07.2021г. е престирала труд в 6,05 часа и в 18,50 часа - т.е. в рамките на първа и трета смяна, но липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че в рамките на този времеви интервал, лицето е престирало труд непрекъснато.

Установените при проверката факти и събраните доказателства не обосновават безспорен извод за конкретно извършено нарушение на трудовото законодателство, поради което като е стигнал до други правни изводи, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Независимо от изхода на спора, разноски в полза на касатора не следва да се присъждат, т.к. не са представени доказателства за извършването им.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 685/05.05.2023г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 1690/2023г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013950/21.07.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.142, ал.6 КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ, на „ФОР-МОКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.****, представлявано от управителя Е. Т. А., е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: