О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№308 26.08.2020г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и шести август 2020г.
в
закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Дарина Драгнева
Като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева административно дело №371 по описа за 2020г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по субективно съединени искове, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ предявени от М.Г.Х. против Министерство на правосъдието за присъждане на
обезщетение в размер на 5 000лв за претърпени неимуществени вреди в
периода 13.07.2004г до 01.06.2009г. и срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 4 000лв за
претърпени неимуществени вреди в периода от 21.07.2003г до 13.07.2004г. и от
01.07.2013г до 01.06.2015г., причинени му от незаконосъобразно бездействие на
Началника на затвора в град Стара Загора да му осигури храна, съобразена с
изповядваната религия – ислям. В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че ищецът изповядва религията ислям от 21.07.2003г, за което е уведомил
Началника на затвора, но до 01.06.2015г. не му е предоставяна храна, в която да
липсват свинско месо и свински продукти. В резултат е бил лишен от правото си
по чл.9 от ЕКПЧОС да изповядва религията си като в периода от 21.07.2003г. до
01.06.2015г е изпитвал негативни чувства, емоции и състояния на недохранване и
глад, напрегнатост, тревожност, нервност, възмущение, гняв, яд, главоболие,
безсъние, депресивни състояния, плач, страх, обида и загуба на вяра във
върховенството на закона при неговото прилагане.
Позовава се и на влязло в сила решение, постановено по адм.д. №535/2014г
по описа на АС Стара Загора, с което Началника на затвора в град Стара Загора е
осъден да осигури съобразена с религията на ищеца храна без свинско месо и
свински продукти.
На съда
е служебно известно, че на 02.07.2013г ищецът е предявил срещу ГД „ИН“ иск с
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на
13 000лв за неимуществени вреди, понесени в периода от 01.07.2008г. до
01.07.2013г. и причинени от незаконосъобразно бездействие на Началника на
затвора в град Стара Загора да му осигури храна, съобразена с изповядваната
религия- ислям, по който е образувано адм.д.№300/13г по описа на АС Стара
Загора, преобразувано в адм.д. № 558/14г по описа на същия съд, след връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав.
В исковата си молба от 02.07.2013г ищецът твърди, че изповядва ислям от
16.07.2003г като до датата на предявяване на иска не му е предоставяна храна
без свинско месо и свински продукти, въпреки че е искал многократно от
Началника на затвора да упражнява свободно религията си, включително, чрез
спазване на забраните за хранене. В същата искова молба е посочил, че
негативните чувства на неудобство, дискомфорт, психоемоциален стрес,
несигурност, незащитеност и страх, депресивни състояния, нервност, гняв, плач,
обида, загуба на вярата във върховенството на закона, са се породили у него в периода от
01.07.2008г и продължават до 01.07.2013г. С окончателно решение №
15961/22.12.2017г, постановено по адм.д.№5034/2016г. по описа на ВАС на РБ,
ответника ГД „ИН“ е осъдена да заплати на ищеца сумата от 3200лв,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди в периода от 01.06.2009г.,
когато ГД „ИН“ е придобила статут на юридическо лице и оттук процесуална
правосубектност да бъде субституент на държавата в производствата по
реализиране на имуществената й отговорност, и до 01.07.2013г, ведно със
законната лихва, считано от 02.07.2013г до датата на изплащане на
обезщетението. Искът е отхвърлен за сумата от 770лв за периода от 01.07.2008г.
до 31.05.2009г, поради липса на правосубектност на ГД „ИН“ и за разликата от
3 200лв до пълния размер от 13 000лв. с оставяне в сила на Решение
№292/19.01.2016г., постановено по адм.д.№558/14г по описа на АС Стара Загора.
При
тези факти и като съобрази разпоредбата на чл. 299 ал.2 вр.130 от ГПК вр. с
чл.144 от АПК, настоящия състав на АС Стара Загора намира следното: Съгласно
чл. 299 ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда
друго, а според ал.2 повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Разрешен с влязлото в сила решение №15961/22.12.2017г, постановено по
адм.д.№5034/2015г по описа на ВАС на РБ е спорът за незаконосъобразно
бездействие на Началника на затвора в град Стара Загора да предостави храна,
съобразена с религията ислям, началния момент на това бездействие
-16.07.2003г., както и датата, от която ищецът изпитва негативните чувства като
пряка и непосредствена последица от бездействието – 01.07.2008г. Изрично е
казано в исковата молба от 02.07.2013г., че тези чувства се пораждат на
01.07.2008г. като пряк резултат от бездействие с начало 16.07.2003г., което
продължава към момента на предявяване на иска. Въз основа на тези вече
разрешени и преклудирани факти, със сила на присъдено нещо е установено между
страните, че Началника на затвора е бездействал незаконосъобразно в посочения
период от 01.07.2003г и до 01.07.2013г., като в резултат на това въздействие,
ищецът е понесъл неимуществени вреди в периода от 01.06.2009г до 01.07.2013г.,
за което му е присъдено обезщетение в размер на 3 200лв. Отхвърлянето на
исковата молба за периода от 01.07.2008г до 31.05.2009г. срещу ГД „ИН“ отрича
със сила на присъдено нещо процесуалната и материалната легитимация на този ответник,
но Решение №15961/22.12.2017г постановено по адм.д.№5034/2016г по описа на ВАС
на РБ е пречка да се предяви същия иск, на същото основание – за яснота под
основание се разбират фактите, които се подвеждат правно под материалната норма
на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, срещу който и да е от двамата ответници, тъй като те са
процесуални субституенти на държавата тоест касае се за същите страни. С
посоченото съдебно решение вече е преклудиран въпроса за началния момент на
бездействието – 16.07.2003г, за началния момент на негативните емоции –
01.07.2008г., които са идентични с описаните в настоящата искова молба тоест
претендира се за втори път обезщетяване на същите неимуществени вреди при това
на същото основание – незаконосъобразното бездействие. Единствено за периода от
02.07.2013г. до 01.06.2015г предявения иск е допустим и то по отношение на ГД
„ИН“ като в тази връзка следва да се каже, че Министерство на правосъдието е
субституент на държавата до 31.05.2009г, когато влиза в сила ЗИНЗС.
Водим
от горното и на основание чл. 299 ал.2 вр. с чл.130 ГПК вр. с чл. 144 от АПК, Административен
съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
ВРЪЩА исковата молба на М.Г.Х.
против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение в размер на
5000лв за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на
Началника на затвора в град Стара Загора в периода от 13.07.2004г до
01.06.2009г., изразяващо се в не
осигуряване на храна, без свинско месо и свински продукти и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.№371/20г. по описа на АС Стара Загора в тази му част.
ВРЪЩА исковата молба на М.Г.Х. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в периода от
21.07.2003г до 13.07.2004г., причинени от незаконосъобразно бездействие на
Началника на затвора в град Стара Загора да му осигури храна без свинско месо и
свински продукти и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№371/20г по описа на АС
Стара Загора в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на в
7-дневен срок от връчването му пред ВАС на РБ.
Препис от определението да
се връчи на страните.
Административен съдия: