Определение по дело №371/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 август 2020 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20207240700371
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№308                                         26.08.2020г.                              Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и шести август  2020г.

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                   СЪДИЯ: Дарина Драгнева

Като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело №371 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по субективно съединени искове, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ предявени от М.Г.Х. против Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв за претърпени неимуществени вреди в периода 13.07.2004г до 01.06.2009г. и срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 4 000лв за претърпени неимуществени вреди в периода от 21.07.2003г до 13.07.2004г. и от 01.07.2013г до 01.06.2015г., причинени му от незаконосъобразно бездействие на Началника на затвора в град Стара Загора да му осигури храна, съобразена с изповядваната религия – ислям. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът изповядва религията ислям от 21.07.2003г, за което е уведомил Началника на затвора, но до 01.06.2015г. не му е предоставяна храна, в която да липсват свинско месо и свински продукти. В резултат е бил лишен от правото си по чл.9 от ЕКПЧОС да изповядва религията си като в периода от 21.07.2003г. до 01.06.2015г е изпитвал негативни чувства, емоции и състояния на недохранване и глад, напрегнатост, тревожност, нервност, възмущение, гняв, яд, главоболие, безсъние, депресивни състояния, плач, страх, обида и загуба на вяра във върховенството на закона при неговото прилагане.

        Позовава се и на влязло в сила решение, постановено по адм.д. №535/2014г по описа на АС Стара Загора, с което Началника на затвора в град Стара Загора е осъден да осигури съобразена с религията на ищеца храна без свинско месо и свински продукти.

    На съда е служебно известно, че на 02.07.2013г ищецът е предявил срещу ГД „ИН“ иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 13 000лв за неимуществени вреди, понесени в периода от 01.07.2008г. до 01.07.2013г. и причинени от незаконосъобразно бездействие на Началника на затвора в град Стара Загора да му осигури храна, съобразена с изповядваната религия- ислям, по който е образувано адм.д.№300/13г по описа на АС Стара Загора, преобразувано в адм.д. № 558/14г по описа на същия съд, след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.  В исковата си молба от 02.07.2013г ищецът твърди, че изповядва ислям от 16.07.2003г като до датата на предявяване на иска не му е предоставяна храна без свинско месо и свински продукти, въпреки че е искал многократно от Началника на затвора да упражнява свободно религията си, включително, чрез спазване на забраните за хранене. В същата искова молба е посочил, че негативните чувства на неудобство, дискомфорт, психоемоциален стрес, несигурност, незащитеност и страх, депресивни състояния, нервност, гняв, плач, обида, загуба на вярата във върховенството на закона,  са се породили у него в периода от 01.07.2008г и продължават до 01.07.2013г. С окончателно решение № 15961/22.12.2017г, постановено по адм.д.№5034/2016г. по описа на ВАС на РБ, ответника ГД „ИН“ е осъдена да заплати на ищеца сумата от 3200лв, представляваща обезщетение за неимуществените вреди в периода от 01.06.2009г., когато ГД „ИН“ е придобила статут на юридическо лице и оттук процесуална правосубектност да бъде субституент на държавата в производствата по реализиране на имуществената й отговорност, и до 01.07.2013г, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2013г до датата на изплащане на обезщетението. Искът е отхвърлен за сумата от 770лв за периода от 01.07.2008г. до 31.05.2009г, поради липса на правосубектност на ГД „ИН“ и за разликата от 3 200лв до пълния размер от 13 000лв. с оставяне в сила на Решение №292/19.01.2016г., постановено по адм.д.№558/14г по описа на АС Стара Загора.

      При тези факти и като съобрази разпоредбата на чл. 299 ал.2 вр.130 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, настоящия състав на АС Стара Загора намира следното: Съгласно чл. 299 ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а според ал.2 повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Разрешен с влязлото в сила решение №15961/22.12.2017г, постановено по адм.д.№5034/2015г по описа на ВАС на РБ е спорът за незаконосъобразно бездействие на Началника на затвора в град Стара Загора да предостави храна, съобразена с религията ислям, началния момент на това бездействие -16.07.2003г., както и датата, от която ищецът изпитва негативните чувства като пряка и непосредствена последица от бездействието – 01.07.2008г. Изрично е казано в исковата молба от 02.07.2013г., че тези чувства се пораждат на 01.07.2008г. като пряк резултат от бездействие с начало 16.07.2003г., което продължава към момента на предявяване на иска. Въз основа на тези вече разрешени и преклудирани факти, със сила на присъдено нещо е установено между страните, че Началника на затвора е бездействал незаконосъобразно в посочения период от 01.07.2003г и до 01.07.2013г., като в резултат на това въздействие, ищецът е понесъл неимуществени вреди в периода от 01.06.2009г до 01.07.2013г., за което му е присъдено обезщетение в размер на 3 200лв. Отхвърлянето на исковата молба за периода от 01.07.2008г до 31.05.2009г. срещу ГД „ИН“ отрича със сила на присъдено нещо процесуалната и материалната легитимация на този ответник, но Решение №15961/22.12.2017г постановено по адм.д.№5034/2016г по описа на ВАС на РБ е пречка да се предяви същия иск, на същото основание – за яснота под основание се разбират фактите, които се подвеждат правно под материалната норма на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, срещу който и да е от двамата ответници, тъй като те са процесуални субституенти на държавата тоест касае се за същите страни. С посоченото съдебно решение вече е преклудиран въпроса за началния момент на бездействието – 16.07.2003г, за началния момент на негативните емоции – 01.07.2008г., които са идентични с описаните в настоящата искова молба тоест претендира се за втори път обезщетяване на същите неимуществени вреди при това на същото основание – незаконосъобразното бездействие. Единствено за периода от 02.07.2013г. до 01.06.2015г предявения иск е допустим и то по отношение на ГД „ИН“ като в тази връзка следва да се каже, че Министерство на правосъдието е субституент на държавата до 31.05.2009г, когато влиза в сила ЗИНЗС.

      Водим от горното и на основание чл. 299 ал.2 вр. с чл.130 ГПК вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ВРЪЩА исковата молба на М.Г.Х. против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение в размер на 5000лв за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на Началника на затвора в град Стара Загора в периода от 13.07.2004г до 01.06.2009г.,  изразяващо се в не осигуряване на храна, без свинско месо и свински продукти и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№371/20г. по описа на АС Стара Загора в тази му част.

         ВРЪЩА исковата молба на М.Г.Х. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в периода от 21.07.2003г до 13.07.2004г., причинени от незаконосъобразно бездействие на Началника на затвора в град Стара Загора да му осигури храна без свинско месо и свински продукти и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№371/20г по описа на АС Стара Загора в тази му част.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на в 7-дневен срок от връчването му пред ВАС на РБ.  

 

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

Административен съдия: