Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 565 Година 2022, 04.04. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
23.02.2022 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 1718 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Л.К.В. с
посочен адрес *** срещу Решение №1040-02-103/ 04.06.2021г. на Директора на ТП
на НОИ – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №О-02-000-00-01461592 от
14.04.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на
НОИ – Бургас, с което на основание чл.40 ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване/КСО/ и чл.47 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/ е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на лицето по
болничен лист №Е20201286287.
Недоволен от така издаденото
решение на Директора на ТП на НОИ – Бургас, жалбоподателят обосновава твърдения
за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му.
Претендира разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата - Директор
на ТП на НОИ – Бургас намира същата за неоснователна. Подробни съображения
излага в депозирано по делото становище.Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд – VІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните
в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в рамките
на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Производството е започнало
по повод подадено за Л.К.В. в ТП на НОИ - Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД
удостоверение, приложение №9 към НПОПДОО с вх.№Р14-02-000-00-**********/16.06.
2020г. с данни относно правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване на лицето по болничен лист №Е2020
1286287 за периода от 08.06.2020г. до 14.07.2020г. /вкл./.
След извършена проверка по
разходите от ДОО на осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД от контролен орган
на ТП на НОИ – Бургас, приключила с Констативен протокол
№КВ-5-15-00805586/01.09.2020г., е установено, че дружеството не е извършвало
стопанска дейност, поради което е прието, че наетите по трудови правоотношения
лица, не са полагали труд, не са извършвали реално трудова дейност и за тях не
е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 ал.1 КСО. Подаден е сигнал до
Районна прокуратура – Бургас. Мотивирано е, че наличието на трудов договор е
предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на
осигурителното правоотношение, са необходими още и основанията, изброени в
чл.10 КСО в тяхното кумулативно проявление. Предвид констатираните
обстоятелства, е прието, че липсват доказателства лицето да е полагало труд и
да е извършвало реална трудова дейност при този осигурител, поради което за
него не е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 КСО при този осигурител и
няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност по представения
болничен лист за периода от 14.08.2020г. до 12.09.2020г. включително.
С тези мотиви Ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Бургас е постановил
Разпореждане №О-02-000-00-01461592/14.04.2021г., с което на Л.К.В. е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист №Е20201286287, на основание чл.40 ал.3 КСО и чл.47
ал.1 НПОПДОО. Последното е връчено на жалбоподателя на 16.04.2021г.
При осъщественото
задължително административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – Бургас
е преповторил изводите на долустоящия административен
орган, като е посочил обаче, че лицето няма право на парично обезщетение за
временна неработоспособност по представения болничен лист за периода от
08.06.2020г. до 14.07.2020г. включително.
Допълнително е посочено, че
във връзка с анализирани данни за неизрядни осигурители, които периодично
подават данни по чл.5 ал.4 КСО с високи осигурителни доходи на лица с
регистрирани трудови договори, но в последствие данните се използват за
определяне и отпускане на осигурителни плащания, е издадена Заповед №ЗР-5-02-00738075/17.02.2020г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ - Бургас за
извършване на проверка в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД.
От изготвена в хода на така
назначената проверка Докладна изх.№1042-02-30#1/10.03.2020г. на контролния
орган, на който е възложено извършването на проверката е установено, че при
изясняване на факти и обстоятелства, свързани с дейността, осъществявана от
осигурителя, е констатирано, че дружеството е с единствен управител Я.Л.-
Украйна, а собственик е „Нимиц 3“ЕООД, гр. Ловеч. На
посочения за седалище адрес в гр.Свети Влас управителят и дружеството не са
известни. След справка по ЕГН на лицата с данни по чл.5 ал.4 КСО е установено,
че всички са с постоянни адреси на територията на област Пловдив. Също така
адрес, известен от електронния подпис, чрез който се подават данни, е в гр.
Пловдив, Район 4 - ти Северен, ул. „Васил Левски“ №8Б, с тел. 032/9599241. По
ЕИК на дружеството са установени данни за наети лица по трудови правоотношения
през периода 2015-2020г. и подадени уведомления за 29 договора с 24 лица.
Последно по време е подадено уведомление за сключен трудов договор на
26.02.2020г. Към момента на съставяне на докладната/10.03.2020г./ непрекратени
са договорите на общо 9 лица. Месечните осигурителни доходи на работещите в
дружеството през периода 2018г.-2019г. са в диапазон 1500 лв. - 3000 лв. За
разглеждания период няма данни за постъпили осигурителни вноски към ДОО. В опит
за контакт със законен представител на дружеството, контролният орган се е
свързал с лицето П.Г.Б. от гр.Пловдив - работил в дружеството, който обяснил,
че няма пълномощно от управителя на дружеството, но е посочил друго
упълномощено лице - адв.Г. Г. В разговора контролният
орган е установил, че адвокатът е запознат с новоназначените работници в
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД, като е обяснил, че поради отсъствието на Л. от
България повече от година, за подписване на трудовите договори, същите се
изпращали до гр. Киев.
Мотивирано е също така, че в
отговор на сигнал от ТП на НОИ – Бургас до ТД на НАП – Бургас за невнесени
осигурителни вноски от дружеството „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД, е получено
писмо с вх.№9101-02-297/ 24.02.2020г., от което е установено, че срещу
дружеството е образувано изпълнително дело №*********/2018 по описа на ТД на
НАП - Бургас на 23.02.2018г. С Постановление № С170002-023-0000828/07.03.2017г.
е наложен запор на банкови сметки във всички банки на територията на страната.
Към датата на налагане на запора задълженото лице има сметка в „ЦКБ“АД,
съгласно отговор от банката - без авоар. На 11.10.2018г. е изпратено
разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, като
съгласно постъпил отговор от банката – сметката е без авоар. Документите не са
връчени на представител на дружеството - върнати са в ТД на НАП - Бургас с
печат „непотърсен“. Същите са изпратени за връчване и чрез информационна
система „Връчвания“ в приложение БИДИС. Към момента на съставяне на
писмото/24.02.2020г./ няма потвърждение за връчването им. Изготвено е искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, което заедно
със съобщението за доброволно изпълнение и ПНОМ са изпратени за връчване чрез
полиция на адреса на управителя на дружеството/съгласно справка в Търговския
регистър, считано от 23.05.2018г. управител е Я.И.Л.- гражданин на Република
Украйна/ в гр.Пловдив, ул.„Белград“№21. На 29.10.2018г. е получена докладна
записка от Началника на 03 - РУ Пловдив - посетен е адресът на управителя и е
проведен разговор с домоуправителя на жилищната кооперация. Установено е, че
лицето Я.И.Л.никога не е живяло на адреса.
Във връзка с изпратено
искане до Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП е извършена проверка на паричните
потоци и начините на разплащане от страна на задълженото лице, при която е
установено следното: по данни на управителя – дружеството осъществява дейност в
гр.Пловдив, бул.„Марица“ №93 и ул.„Васил Левски“№3; дружеството няма
декларирани приходи от продажба за 2018г.; дружеството декларира, че не
извършва плащания през чужда банкова сметка ***. На 22.03.2019г. до ТД на НАП -
Пловдив е изпратено искане за извършване на действия по делегация - връчване на
документите по изпълнителното дело на декларираните от управителя адреси.
Посетени са адресите в гр.Пловдив, бул.„Марица“№93 и ул. „Васил Левски“№8. На
нито един от двата адреса не е открит офис или база на задълженото лице. На
01.04.2019г. е посетен адресът на дружеството в гр. Свети Влас, ул.„Сирена“№1,
ет.1, ап.2/деклариран като адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 ДОПК/. На
посочения адрес се намира хотел – неработещ, заключен и не е открит офис или
представителство на дружеството. Извършено е и второ посещение и отново е
установено, че няма такова дружество на този адрес. На 19.06.2019г. на
електронния адрес на управителя е изпратено искане за предоставяне на документи
относно притежаваните от дружеството активи и покана за среща в ТД на НАП -
Бургас, като отново не е получено потвърждаване за получаването на документа,
нито отговор. Извършено е пълно проучване на имущественото състояние на задълженото
лице, изпратени са запитвания до ОД„Земеделие“, Община Бургас, Община Пловдив,
Община Несебър, сектор „ПП“ към ОД на МВР, Министерство на земеделието, храните
и горите. Извършвани са справки в регистрите на ЦРОЗ, ГД„Гражданска
въздухоплавателна администрация“, Морска администрация, ИКАР, регистър „Заеми“.
Установено е, че задълженото лице не притежава активи, които да послужат за
удовлетворяване на публичното вземане.
Посочено е също така от
ответния административен орган, че е изпратено писмо с изх.№1042-02-30#2/12.03.2020г.
до ТП на НОИ – Пловдив за извършване на проверка на дружеството за установяване
на действителното полагане на труд от наетия персонал, уточняване на реда за
възникване на трудовите правоотношения и лицето, подписвало документите в
дружеството. В резултат на извършената проверка е съставен Констативен протокол
№КВ-5-00805586/01.09.2020г., от който се установява, че е издадена Заповед
№ЗР-5-**********/10.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив за извършване
проверка на осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД. За връчването й са
предприети действия, в т.ч. е изпратено писмо до Началника на Сектор
„Миграция“, получен е и отговор, че управителят Я.И.Л.е напуснал Република
България на 17.06.2018г., проведени са телефонни разговори с П.Б. на
предоставените по преписката телефонни номера, който е обяснил, че ще потърси
пълномощно, както и че всички счетоводни документи на дружеството са при него.
На 22.04.2020г. ИПДПОЗЛ е връчено на П.Б., който е заявил, че ще представи
пълномощно на по-късен момент. В тази връзка, и с оглед липсата на представено
надлежно пълномощно, заповедта за извършване на проверката не е връчена на това
лице. На 24.04.2020г. в ТП на НОИ – Пловдив са представени документи в
деловодството с молба с вх.№1130-15-265#3 от Георги С., а именно: ведомости за заплати и присъствени форми за
периода от м.януари 2016г. до м.юли 2017г., за периода от м.май 2018г. до
м.19.2019г. и за периода от м.януари 2020г. до м.март 2020г., ГДД по чл.92 ЗКПО
и пълномощно на Г.Р.С., съгласно което Я.И.Л.упълномощава З. Д. Х., а същата е преупълномощила Г.Р.С. да представлява „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД. До С. е изпратено писмо за явяване в ТП на НОИ – Пловдив във
връзка с извършваната проверка, като същото е връчено на М.С.а на 19.06.2020г.
Лицето не се е явило в ТП на НОИ – Пловдив, а при извършено на 31.08.2020г.
посещение на постоянния и настоящ адрес, е проведен разговор с домоуправителя,
който е заявил, че от два месеца С. на живее на този адрес, поради което лицето
не е открито, съответно е изискано съдействие от Пето РУ – Пловдив. На 15.07.
2020г. от ТП на НОИ – Бургас в ТП на НОИ – Пловдив е заведена преписка с вх.
№4022-15-38#36 от А.П.Х., като са
представени ведомости за заплати и присъствени форми за м.април и м.май 2020г.
на осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД. Извършена е проверка въз основа на
информационната система на НОИ и представените в деловодството на ТП на НОИ –
Пловдив документи, представляващи ведомости за заплати и присъствени форми за
периода от м.януари 2016г. до м.юли 2017г., за периода от м.май 2018г. до
м.12.2019г. и за периода от м.януари 2020г. до м.май 2020г. Посочено е, че са предоставени
трудови договори на лица, работещи по трудови правоотношения, в т.ч. на лицата А.П.Х.и
Н.М.А., които договори са били сключени с представляващ Я. И. Л., както и
трудови досиета на следните лица: П.Г.Б., чийто трудов договор е сключен с
представляващ К.Г.Б., както и на А.Д.С., П.И.Д., Е.М.М.,
С.М.В., К.Л.В., Л.К.В., всички сключени с Я. И. Л. Установено е, че не всички
трудови досиета са предоставени за проверка. До лицето А.П.Х.са изпратени 2 бр.
писма да се яви в ТП на НОИ – Пловдив и представи информация относно упражняваната
от нея трудова дейност, като писмата са се върнали с гриф „непотърсено“, а
лицето не се е явило. До Я.Г.Б.също е изпратено писмо да се яви в ТП на НОИ –
Пловдив и представи информация относно упражняваната от него дейност, писмото е
получено от съпругата му, но на определената дата, същият не се е явил.
Представени са били също така ОПР и счетоводни баланси за отчетните от 2016г.
до 2019г., в които отчети са начислени суми, представляващи разходи за
възнаграждения в размер на 10 000 лева за 2016г., 982 000 лева за
2017г., 1 097 000 лева за 2018г. и 2 118 000 лева за 2019г.
Счетоводните баланси и ОПР са представени в ТП на НОИ – Пловдив с
вх.№4022-15-38#34 от 16.06.2020г. от ТП на
НОИ – Бургас въз основа на подадени молби от лицата А.П.Х.и Н.М.А..
Въз основа на представените
ведомости за заплати за периода от м.януари 2016г. до м.юли 2017г., за периода
от м.май 2018г. до м.12.2019г. и за периода от м.януари 2020г. до м.май 2020г.
е установено, че са изготвени, като са начислени трудови възнаграждения с
високи осигурителни доходи на лицата, работещи по трудови правоотношения, като
липсват положени подписи, а общият размер на осигурителния доход по разчетно-платежните ведомости е следният: за 2016г. –
10 207,00 лв., за 2017г. – 397 354,00 лв., за 2018г. –
1 097 274,00 лв. и за 2019г. – 2 118 060,00 лв. До горецитираните лица се посочва, че са изпратени писма, с
които са призовани да се явят в ТП на НОИ – Пловдив за предоставяне на писмени
обяснения относно упражняваната от тях трудова дейност в спорния осигурител,
като са се явили само лицата К.П.П.и С.М.В., които са
декларирали, че с преките задължения са запознати от П.Б. и не всички заплати
са им изплатени. По телефона е взета информация от Л.К.В., който е обяснил, че
е в недобро здравословно състояние и не може да дойде, но е потвърдил, че пряк
ръководител е П.Б. и от 2018г. не са му изплатени трудовите възнаграждения.
При извършена последваща проверка е установено, че в осигурителя
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД са назначени доста лица с роднинска връзка на П.Г.Б.,
а именно А.П.Х.– дъщеря, Е.А.Б.– съпруга, Г.П.Б.– син, Я.Г.Б.– брат, Н.Д.Б.–
съпруга на брат му.
В тази връзка за органа са
възникнали съмнения относно представените по пощата документи от осигурителя
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД и заведени в деловодството на ТП на НОИ – Пловдив,
без да се е явил пълномощникът на дружеството Г. С. пред контролен орган на ТП
на НОИ – Пловдив. По представените трудови досиета е вписано името на
управителя Я.И.Л.и има негови подписи, а е установено, че същият е напуснал
Република България на 17.06.2018г.
При така установеното от контролните органи, е
изразено съмнение за упражняване на трудова дейност на дружеството „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, в т.ч. и действителното полагане на труд от наетия персонал.
В тази връзка и на основание чл.108а КСО до Районна прокуратура – Бургас е
изпратено писмо с изх.№Ц1030-02-2546#1/16.09.2020г.
за предприемане на действия по компетентност относно осигурителя. Освен това е
посочено, че от Стоян Ваклинов е представено заверено копие на Заповед
№1/16.03.2020г., подписана от управителя Я. Л., за който е установено, че е
напуснал Република България през 2018г. и оттогава не се е завръщал.
От събраните в хода на
административното производство данни административният орган е достигнал до
извод, че „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД не е извършвало търговска дейност,
жалбоподателят не е полагал труд в този осигурител, за който да подлежи на
осигуряване и съответно не е осигурено лице съгласно чл.10 КСО. Цитирани са
нормите на чл.40 ал.1 КСО и §1 ал.1, т.3 ДР на КСО, като е прието, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 КСО. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение е
счетено, че не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува според
административния орган идентичност на трудовото и осигурителното
правоотношение, доколкото наличието на трудово правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно.
Посочено е, че изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
„осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е.
не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало
трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на
това правоотношение, в каквато връзка е цитирана и актуалната съдебна практика.
В хода на съдебното
производство по делото са приети, приложени към жалбата Счетоводен баланс към
31.12.2018г., ОПР за 2018г., Счетоводен баланс към 31.12.2019г., ОПР за 2019г.
– всички на осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД, копие на Трудов договор
№018/23.11.2018г., сключен между „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД и Л.К.В.;
Заявление от Л.К.В. до „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД от 24.03.2020г. за ползване
на платен отпуск в размер на 21 работни дни, считано от 16.03.2020г.; Заявление
от Л.К.В. до „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД от 07.04.2020г. за ползване на платен
отпуск в размер на 18 работни дни, считано от 14.04.2020г., ведно със Заповед
№1 от 24.03.2020г. и Заповед №2 от 07.04.2020г., с които е разрешен исканият
платен годишен отпуск; представени от пълномощника на жалбоподателя в о.с.з.,
проведено на 17.11.2021г. копия на Акт за встъпване в длъжност от 23.11.2018г.,
РКО №9-1/07.09.2021г. и РКО №10-1/06.10.2021г., ведно с фиш за заплати за
м.06.2020г., РКО №8-1/06.08.2021г., ведно с фиш за заплати за м.01. 2020г.,
Заповед №5/06.12.2018г. на управителя на „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД, 3 бр.
разписки за внесени суми по фондовете на ДОО, ЗО и ДЗПО за м.02.2020г., 4 бр.
декларации от Е.Б., П.Д., А.Х.и Г.Б., 3 бр. заповеди, ведно със страници от
книга за периодичен инструктаж, Счетоводен баланс към 31.12.2020г., ОПР за
2020г., както и копие на Решение №2386/03.12.2021г., постановено по
гр.д.№15089/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.състав, представено от пълномощника на жалбоподателя в последното
о.с.з.
Като свидетел по делото е
разпитан П.Г.Б., чиито показания ще се преценяват от съда, с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на разпитаното
лице.
Прието е и заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по което, след запознаване с
наличните по делото доказателства, в т.ч. и новопредставени
такива и извършена проверка в счетоводството на дружеството-осигурител, е
установило, че за периода 2018г. – 2020г. от страна на „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД през 2020г. са заплащани осигурителни вноски по фондовете на
ДОО, в т.ч. и здравно-осигурителни вноски. За жалбоподателя В. са констатирани
данни за изплащани трудови възнаграждения в размер на 200 лева на 06.08.2021г.
от работната заплата за м.януари 2020г., в размер на 200 лева на 07.09.2021г.
от работната заплата за м.юни 2020г. и 244,07 лева на 06.10.2021г. доплащане от
работната заплата за м.юни 2020г., или общата сума в размер на 644,07 лева,
изплатена в брой с РКО е установено, че представлява частично плащане от 200
лева на работна заплата за м.януари 2020г. и 444,07 лева – пълен размер на
работната заплата за м.юни 2020г. Съдът кредитира заключението
на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде
коментирано при разглеждане на спора по същество.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Оспореният пред съда
административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Бургас,
в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата
материална и териториална компетентност. Освен това, същото е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и формално съдържа всички реквизити,
съгласно нормата на чл.59 ал.2 АПК, приложима по силата на чл.117 ал.5 КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
Това обаче не е в състояние да санира допуснатите
съществени процесуални нарушения и направените въз основа на неточните
фактически констатации неправилни изводи относно приложението на материалния
закон.
Не е спорно между страните,
че съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 КСО, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Казано
по друг начин, за да придобие право на изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по болничен лист, жалбоподателят следва да е
осигурено лице. Легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“ е дадена в §1
ал.1, т.3 ДР на КСО, според която разпоредба „осигурено лице“ е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски;
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава
и през периодите по чл.9 ал.2, т.1-3 и 5 КСО. А според чл.10 ал.1 КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски, и продължава до прекратяването й. Или, фактическият състав, при чието
проявление възниква осигуряването, включва освен започване на трудова дейност и
внасяне или дължимост на осигурителни вноски.
От събраните по делото
доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че жалбоподателят
е сключил безсрочен трудов договор с „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД, с който
считано от 23.11.2018г., същият е назначен на длъжност машинен оператор,
металорежещи машини с място на работа „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД, Отдел 2000
Производствен, гр. Пловдив, област Пловдивска. Сключването обаче на един трудов
договор само по себе си не означава, че лицето е „започнало трудова дейност“ по
смисъла на чл.10 ал.1 КСО и §1 т.3 ДР на КСО, доколкото съобразно разпоредбата
на чл.61 ал.1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. Не води до различен извод и
подаването на уведомление по чл.62 ал.3 КТ в съответната териториална дирекция
на НАП. Аргумент в тази насока пък е нормата на чл.63 ал.1 КТ, според която
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В този смисъл
следва да се посочи, че наличието на сключен трудов договор, който, както вече
се посочи, се сключва преди постъпването на работа, сам по себе си не може да
обоснове наличие на възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 ал.1 КСО,
доколкото за последното е необходимо лицето да е „започнало трудова дейност“ –
обстоятелство, което в конкретния случай административният орган е приел от
събраните в хода на административното производство доказателства, че не се установява
по отношение на жалбоподателя.
Видно от мотивите на
разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с
него се отказва отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване на В. по болничен лист №Е20201286287, който болничен
лист се констатира, че касае периода от 08.06.2020г. до 14.07.2020г. вкл.,
същевременно обаче с разпореждането е прието, че лицето няма право на парично
обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист за
периода от 14.08.2020г. до 12.09.2020г. вкл., който период очевидно не
отговаря на претендирания от лицето. Директорът на ТП
на НОИ – Бургас обаче, вместо да отчете това обстоятелство и евентуално да
сезира Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите за предприемане
на процедура по реда на чл.62 АПК, с оглед установяване неговата действителна
воля, се е произнесъл по жалбата на В., в т.ч. е потвърдил разпореждането, като
безкритично е приел, че касае парично обезщетение за временна
неработоспособност по болничен лист за периода от 08.06.2020г. до 14.07.2020г.
вкл.
В конкретния случай липсата
на ясно посочване, както в обстоятелствената част, така и в разпоредителната
такава, кой е претендирания период за временна
неработоспособност – от 14.08.2020г. до 12.09.2020г. вкл., както е приел
Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите, или от 08.06.2020г.
до 14.07.2020г. вкл., както е приел Директорът на ТП на НОИ – Бургас, нарушава
правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да организира
защитата си и препятства съда да упражни съдебен контрол върху акта, в т.ч. и
обсъждане на приетите по делото доказателства.
С оглед на установеното
съществено процесуално нарушение, препятстващо извършването на проверка на акта
по същество, съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, а преписката
следва да се на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас за ново
произнасяне.
За процесуална икономия, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че в нарушение на чл.35 АПК административният орган не е изяснил и фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл.36 ал.1 АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил принципа за служебно начало, залегнал в чл.9 ал.2 АПК. Казано с други думи, административният орган не е събрал всички доказателства/независимо от обстоятелството дали е имал или не искане за това от заинтересованото лице/, необходими за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството.
Видно от документите в
административната преписка, в хода на административното производство са
направени опити за изясняване на спорните обстоятелства. Подходът обаче е бил
неправилен, а и извършеното от органите недостатъчно, тъй като в крайна сметка
не са успели да достигнат до действителното фактическо положение, което би се
отразило на съдържанието на крайния акт. Вместо това, в случая са формирали
фактически изводи в нарушение на правилата от чл.35 и чл.36 ал.3 АПК, което е
довело до издаване на административния акт при неизяснени факти и обстоятелства
от значение за случая.
Не се установява също така и
на В. да е предоставена възможността по чл.34 АПК да участва в
административното производство, като изрази становище и възражение по
основателността на направените от административния орган констатации, в т.ч. и
по събраните в хода на извършените проверки документи и да представени
доказателства, каквито намери за необходимо. В потвърждение на гореизложеното
са множеството представени в хода на съдебното производство доказателства,
които не са взети предвид от административния орган при постановяване на
неговото решение, именно с оглед непредоставената на жалбоподателя възможност
по чл.34 АПК.
Изключение от горното прави
единствено представеното в последното по делото съдебно заседание Решение
№2386/03.12.2021г., постановено по гр. дело №15089/2021г. по описа на ПРС,
което разгледано през призмата на чл.142 ал.2 АПК, представлява доказателство, установяващо
нови факти от значение за делото след издаване на акта. С оглед констатираната
обаче невъзможност съдът да упражни съдебен контрол върху акта, поради
констатираните по-горе допуснати съществени процесуални нарушения и това
доказателство следва да бъде обсъдено от административния орган, в т.ч. чрез
отчитане на обстоятелството, че съдебното решение е постановено при признание
на иска, а процесът е воден след като са приключили предишни производства по
откази за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на
същия жалбоподател.
Изложеното до тук обосновава
крайния извод, че Решение №1040-02-103/04.06.2021г. на Ръководителя на ТП на
НОИ – Бургас и потвърденото с него Разпореждане №О-02-000-00-01461592 от
14.04.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на
НОИ – Бургас, следва да бъдат отменени.
На основание чл.173 ал.2 АПК
делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ
- Бургас за ново произнасяне по подадено за Л.К.В. в ТП на НОИ - Бургас от
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД Удостоверение Приложение №9 към НПОПДОО с данни
относно правото на парично обезщетение, представено в НОИ с вх.№Р14-02-000-00-**********/16.06.2020г.
за изплащане на парично обезщетение за временната неработоспособност по
болничен лист №Е2020 1286287, след изясняването и обсъждането на всички факти и
обстоятелства от значение за случая, при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
При посочения изход на
спора, на основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя се дължат извършените
разноски по производството. В конкретния случай по делото са представени доказателства
за заплащане на възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева. Възнаграждението за един адвокат, съгласно
чл.8 ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в размер на 350 лева. При това положение,
настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
като частично основателно и съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото приема, че на жалбоподателя трябва да бъдат заплатени
разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лева.
Или, на жалбоподателя се следват разноски в общ размер на 700 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №1040-02-103/04.06.2021г.
на Директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него Разпореждане №О-02-000-00-01461592
от 14.04.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП
на НОИ – Бургас.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас
за ново произнасяне по подадено за Л.К.В. в ТП на НОИ - Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД
Удостоверение Приложение №9 към НПОПДОО с данни относно правото на парично
обезщетение, представено в НОИ с вх.№Р14-02-000-00-**********/16.06.2020г. за
изплащане на парично обезщетение за временната неработоспособност по болничен
лист №Е20201286287, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт –
София, да заплати на Л.К.В. ***, сумата от
700/седемстотин/ лева разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на чл.119 КСО във вр. с чл.117 ал.1 т.2 б.“е“ КСО, е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване или протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :