№ 56
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Въззивно гражданско дело №
20221800500357 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение №8 от 17.01.2022 г., постановено по гр. д. №144/2021 г. по
описа на Районен съд- Е.П., е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният иск от А. С. П. срещу Х. Г. И., с правно основание чл. 109 ЗС, с
който се претендира Х. И. да преустанови неоснователните си действия,
пречещи на ищцата адекватно да упражнява правото си на собственост върху
собствения й недвижим имот с идентификатор № 61248.377.16, находящ се в
кв. „В.“, с. Р.П., Община Е.П., изразяващи се в поставянето на фургон, ограда
и различни вещи около него и паркиране на автомобили в улица- тупик с №
61248.377.17, които действия ограничават възможността й на достъп до имота
с моторни превозни средства.
С посочения съдебен акт са отхвърлени и предявените искове от А. С.
П. с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с които се претендира Х. Г. И. да й
заплати обезщетение от 4950. 00 лева, за периода от 01.10.2015 г. до
01.10.2020 г., от които 1950. 00 лева представляващи имуществени вреди и
3000. 00 лева, представляващи неимуществени вреди от действия си.
С оглед изхода на делото, в тежест на А. С. П. са възложени сторените
от ответника по делото разноски, в размер на 3512 лева.
Недоволна от поставения акт е останала ищцата по делото, която с
въззивна жалба оспорва първоинстанционния акт като неправилен,
необоснован и незаконосъобразен.
Прави оплаквания, че неправилно са били интерпретирани
1
доказателствата по делото, в резултат на което първоинстанционният съд е
достигнал до погрешни правни изводи.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
Х. Г. И., с който се оспорва същата като неоснователна. Отправено е искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
С определение от 05.04.2022 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1
ГПК, първоинстанционното решение е изменено в частта за разноските, като
ищцата е осъдена да заплати на ответника по делото сумата от 2020 лева.
Срещу посоченото определение, е подадена частна жалба от Х. И., с
която е отправено искане за отмяна на обжалвания акт и осъждане на ищцата
да заплати сумата от 3512 лева, представляващи сторени разноски по делото
пред районния съд.
В срок е представен и отговор на частната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна. Отправено е искане за потвърждаване на
обжалваното определение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните се установи, че въззивната жалба е подадена срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок, поради което същата се явява допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е
правилно отразена в решението на районния съд, като обобщена, същата се
свежда до следното:
От нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 6, т.
№ 3, нот. дело №406 /1968 г. е видно, че С. Н. Г. е признат за собственик на
основание давностно владение на дворно място от 800 кв. м., находящо се в
кв. В., с. Р.П., Софийски окръг в неурегулиран терен, заедно със застроената
върху него масивна едноетажна постройка около 50 кв. м.
След смъртта на С. Н. Г., настъпила на 10.08.2009 г., същият е бил
наследен от Т. С. В. и А. С. П.- ищца, които се явяват негови дъщери и
наследници по закон. Този факт се установява от удостоверение за
наследници с изх. № 788/24.09.2020 г. по описа на село Р.П..
Видно от нотариална покана от 27.10.2020 г., получена на 22.11.20 г. от
Х. И., се установява, че ищцата по делото е отправила покана до ответника да
освободи общински път с идентификатор 61248.377.17 от поставените от него
вещи – фургон, два броя МПС-та, джанти, автомобилни гуми, бидони за
отпадъци тъй като ограничават достъпа до имота й.
От скица № 15-345275-17.04.2019 г. , издадена от АГКК – Софийска
област се установява, че имот с идентификатор 61248.377.16, находящ се в с.
Р.П., Община Е.П., представлява поземлен имот с площ от 728 кв. м. /стар
идентификатор 61248.377.500/, като съседи са имоти с идентификатори както
следва: 61248.377.563; 61248.377.556; 61248.377.17; 61248.377.552;
61248.377.609; 61248.377.553. За собственик на имота е посочено лицето С. Н.
2
Г..
Видно от предписание изх. № 453/27.06.2013 г. , издадено от кмета на
село Р.П. се установява, че е указано на Г. И. М./баща на Х. И./, да премахне в
срок незаконно поставена ограда на пътя, както и да преустанови
паркирането на колата по начин който възпрепятства преминаването по пътя
и затваря достъпа до съседни имоти. Указано е на адресата да премахне и
натрупаните строителни материали до оградата, като процесното предписание
е било съобщено лично на Х. И. на 01.07.2013 г.
По делото е приета жалба вх. № 399/11.06.2019 г. по описа на кметство
с. Р.П., подадена от ищцата, с която същата се е оплакала, че достъпът до
имота й, находящ се в кв. В., с. Р.П. е препятстван от ответника по делото и
неговия баща. Последните двама са били поставили две джанти и арматурна
мрежа на единствения път който води до имота й.
От жалба вх. № Ж-02-959-9/02.12.2019 г. по описа на Община Е.П. се
установява, че ищцата се е оплакала срещу действия на служител в Община
Е..
Видно от постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 10.10.2019 г., постановено по пр. пр. 959/2019 г. по описа на
РП - Е.П. се установява, че във връзка с подадена жалба от ищцата срещу
ответника по делото не са установени достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
17.09.2013 г., постановено по пр. пр. 923/2013 г. по описа на РП - Е.П., е
отказано да се образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК, във връзка с подадена жалба на С. М. П. срещу Г. И. М..
Видно от писмо с вх. № Ж-02-959(5)/06.11.2019 г. по описа на Община
Е.П., става ясно, че на 30.10.2019 г. е била извършена проверка във връзка с
подадена жалба от ищцата по делото, в резултат на която е установено, че в
поземлен имот с идентификатор 612148.377.17, в южната му част е изграден
гараж от ламаринени платна и е затворен с метална врата неправомерно. Чрез
посоченото действие е бил ограничен достъпа до съседните имоти, сред които
е и имота на ищцата.
Представено е постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, постановено по пр. пр. № 1141/2013 г., образувана във връзка с
жалба от Х. И. срещу неправомерни действия на съседите му сред които е и
ищцата по делото. От същото се установява, че е районната прокуратура е
приела, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер.
Видно от представено постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 16.04.2020 г., постановено по пр. пр. 1133/2019 г. по описа на
РП- Е.П., става ясно, че не са установени достатъчно данни за образуване на
досъдебно производство във връзка с подаден сигнал от страна на ищцата по
делото срещу инж. Б. А.- служител в община Е.П..
Видно от заповед № 32/12.01.2021 г. издадена от кмета на Община Е.П.
се установява, че е наредено да се изземе по административен ред от
3
ответника по делото част от недвижим имот – публична общинска
собственост с кадастрален номер 61248.377.17 по кадастралната карта на
строителен полигон В., с. Р.П., Община Е.П.. Указано е принудителното
изземване да се осъществи на 20.01.2021 г., като е допуснато предварително
изпълнение на заповедта. Определено е да се извърши описване, отнемане и
предаване държането върху частта от недвижимия имот, като се вдигне,
премахне и откара на наказателен паркинг поставения в края на имота фургон
и поставената от ответника прозирна ограда.
По делото са представени и писма на Община Е.П. адресирани до
ищцата, с които се излагат становища във връзка с депозирани от нея жалби.
Видно от договор за продажба на недвижим имот от 13 юли 1969 г.
става ясно, че Г. И. М. е придобил собствеността по отношение на 514 кв. м. в
местността „Банището“, находящ се в кв. В., село Р.П..
По делото са приложени и отговор по жалба от ответника по делото,
подадена във връзка с жалба от ищцата, както и жалба вх. № ДГ-3784-
17/04.02.2021 г. подадена от ответника относно заповед № РД-16-2/01.02.2017
г., касаеща неправилно нанесени граници в КККР на кв. В., с. Р.П. по начин
със запазване заварената ситуация.
Видно от писмо изх. № 11-00-38-2/19.08.2021 г. по описа на Областна
администрация Софийска област се установява, че в областната
администрация не е установено наличието на данни за проведени
отчуждителни процедури на основание чл. 34а, ал. 2 от Закона за държавната
собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор 61248.377.16.
Видно от писмо изх. № 1916/16.07.2021 г. на АССО се установява, че
адм. дело № 271/2021 г. по описа на АССО е образувано по жалба на
ответника против отказ по заявление с рег. № Ж-02-959/38 от 27.01.2021 г.,
обективиран в административен акт № Ж-02-959-/48/ от 26.02.2021 г. на кмета
на Община Е.П.. С определение по делото съдът е оставил без разглеждане
жалбата на ответника и производството по делото е прекратено, като
постановения акт е обжалван и делото е изпратено на ВАС.
От приетите във въззивното производство решение №1946/01.03.2022 г,
постановено по адм. дело №11153/2021г. по описа на ВАС и решение
№948/28.09.2021г., постановено по адм. д.№127/2021г. по описа на АССО се
установява, че подадената жалба на ответника срещу заповед №32/12.01.21г.
на кмета на Община Е.П. е отхвърлена като неоснователна.
В първоинстанционното производство са допуснати до разпит следните
свидетели:
От показанията на свид. И. М. П./син на ищцата/ се установява, че
страните по делото са имали възникнал конфликт още през 2013 г. Конфликта
е възникнал, когато пътят до имота на майка му е бил блокиран от поставени
върху него дървени колове и филцове. Възникнал е спор между бащата на
ответника, който е твърдял, че посочения път е негов и майка му. Според
свидетеля по нареждане на тогавашния кмет на селото, е било наредено да се
постави трайна ограда, в изпълнение на което са били поставили метални
колове и нова телена ограда. След тези действия, ответника е поставил
4
автомобилни джанти, две коли и мрежа, с който е запушил входа и изхода за
техния имот и са започнали проблемите. Сочи, че през 2017 г. е била влязла в
сила заповед, по силата на която е прието, че спорния участък е отреден за
улица. В резултат на това ответникът е махнал поставената ограда, като е
поставил фургон в началото на улицата. Твърди се, че под фургона са били
поставени различни вещи, докато до него е бил поставил бидон, който е
ползван за септични нужди, а отстрани на фургона ответника е паркирал
своята кола- марка „Мерцедес“. С тези своя действия ответникът е
ограничавал достъпа до техния имот, като е трябвало да преминават отстрани
през имот, който е с различно предназначение и през зимните сезони се е
превръщал в блато. Сочи, че след като са сменили колата си с по- голяма са
били принудени да паркират на разстояние от имота им, тъй като не е можело
да се мине по улицата. Свидетелят твърди, че заедно с майка си и брат си
посещават няколко пъти седмично имота им, като в него отглеждат различни
зеленчуци и дръвчета. Поради създалата се ситуация, изразяваща се в
създаване на пречки от ответника за достъп до имота им са били принудени
да носят строителните материали на ръце до имота, тъй като не е имало
възможност за прекарването им с кола. Свидетелят твърди, че през годините
са сигнализирали до различни държавни органи за ситуацията, в резултат на
което са давали указвали на ответника да предприеме действия по
отстраняване на въпросните вещи, но всичко е било без резултат. Според
свидетеля на 20.01.2021 г. по принудителен ред от улицата е бил изтеглен
фургона на ответника, като след това той е продължил да паркира ползваните
от него превозни средства, а именно лек автомобил марка „Опел“, модел
„Корса“ и л.а. „Мерцедес“, модел „Комби“. С тези си действия той е
продължил да затруднява достъпа им до имота, като не са били премахнати и
вещите, които са се намирали под самия фургон. Свидетелят сочи, че за
достъп до имота най- често са ползвали лек автомобил марка „Фолксфаген“,
модел „Поло‘, който е собственост на неговата майка. Във връзка с
ползването му се е наложило да се извършат редица ремонти, тъй като са
преминавали през лош и кален път. Свидетелят заявява, че имота е посещаван
и с други коли, като след посещенията му се е налагало да ги почиства на
автомивка. Според него майка му се страхува да посещава имота си, тъй като
ответника и неговият баща са я били заплашвали. Свидетелят твърди, че
поставената ограда в имота им не пречи на собстветниците на съден имот- с
номер 556 да ползват имота си по предназначение. При анализа на
показанията на свидетеля, настоящият съдебен състав намира, че свидетелят
макар и да е роднина на една от страните по делото, то показанията му се
явяват логични и достоверни, поради което следва да се кредитират в тяхната
цялост.
От показанията на свидетеля П. А. Т., който настоящият състав
кредитира изцяло като достоверни, логични относими към предмета на спора
се установява, че той се познава с ответника по делото, но не и с ищцата.
Според свидетеля ищцата често ползвала имота си, като я е бил виждал да
събира реколта от намиращите се в него засаждания. Свидетелят е
служител/охрана/ в намиращ се на близо склад, наричан „К.“, от където е
5
имал частична видимост към имота на ищцата. Според него от страната на
склада не е имало достъп до имот й, като най- вероятно ищцата е имала
достъп от другата му страна.
С показанията на свидетелката М. Д. К. се установява, че същата
познава страните по делото. Нейният имот граничи с имота на ответника, като
свидетелката живее постоянно в имота си. Свидетелката твърди, че достъпа
до имота на ищцата се осъществява през нива, която е дълга около 50 метра и
широка около 10 метра, като в последната е била поставила незаконно ограда,
която е била премахната принудително през 2021 г.
Свидетелката сочи, че от 2015 г. до този момент ищцата заедно с
нейното семейство са посещавали често имота си, като за да достигнат до
него са преминавали винаги през тази нива и са успявали да паркират пред
своя имот. В имота им дори е имало барака в която са вкарвали колата си.
Свидетелката твърди още, че когато е имало поставен фургон на улицата от
ответника, не е имало пречка ищцата да премине с кола покрай него. Въпреки
това тя е предпочитала да преминава през нивата.
Свидетелката сочи, че ищцата има достъп до имота от две места, като
според нея не е бил ограничаван достъпа й до имота. Сочи, че ответника е
паркирал своите коли, както и това, че е бил поставил фургон и вещите под
него, но същите не са били в състояние да запушат целият път. Показанията
на свидетелката правилно следва да се кредитират в тяхната цялост като
относими и логични.
От показанията на свидетеля Г. Н. В. се установява, че същият е
служител в РУ- Е.П.. Свидетелят твърди, че познава двете страни във връзка
със служебните си задължения и подаваните сигнали между тях. Свидетелят
сочи, че е извършвал проверка през 2019 г. или 2020 г., като е установил, че в
близост до имота на ответника е имало поставен фургон и вещи, които според
него не са ограничавали достъпа до имота на ищцата, тъй като тя е можела да
стигне до него през намираща се в близост поляна, която е била достатъчно
широка.
От изготвената по делото СТЕ, която не е била оспорена в
първоинстанционното производство и настоящият съдебен състав намира за
достатъчно обноснована, за да се кредитира в нейната цялост се установява,
че имота на ищцата представлява поземлен имот с идентификатор
61248.377.16, докато имота на ответника е поземлен имот с идентификатор №
61248.377.541. Двата имота се намират в кв. „В.“, с. Р.П., Община Е.П. като
не са в съседство.
Съседи на имота на ищцата са: от север – ПИ 61248.377.552; от изток
61248.377.17 и 61248.377.556; от запад – ПИ 61248.377.553; от юг -
61248.377.563 и от югозапад – ПИ 61248.377.609.
Имота на ищцата с площ от 728 кв.м. и е ограден от всички страни с
ограда телена мрежа и бетонови колове, като до него може да се стигне през:
1. ПИ 61248.377.17, с предназначение за движение и транспорт
/улицатупик/ с ширина 4, 50 м;
6
2. през ПИ 61248.377.610 с предназначение – за второстепенна улица с
ширина 8 м. и част от ПИ 61248.377.17/;
3. през ПИ 61248.377.609 с предназначение – за второстепенна улица /до
северозападния ъгъл с имота на ищцата с ширина 2, 60 м., а след него – с
ширина 1, 20 м.
Вещото лице е дало заключение, че в ПИ, с идентификатор
61248.377.17, след 2013 г. е имало огради и преместваеми обекти, като към
момента на огледа в него се е намирала единствено паркирана лека кола. Към
експертизата е представена и ръчна скица.
Настоящият съдебен състав прие следното от правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 109 ЗС- за осъждане на
ответника да премахне поставения фургон, ограда и различни вещи около
него, както и да преустанови паркиране на автомобили в улица- тупик с №
61248.377.17/общинска собственост/, с които неоснователно въздейства върху
упражняването на правото на собственост на ищцата върху недвижим имот с
идентификатор № 61248.377.16, находящ се в кв. „В.“, с. Р.П., Община Е.П.,
като по този начин ограничава достъпа й до имота.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
н а имота според нейното предназначение, но без да отнема владението на
собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да
бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет
на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху
вещта, като в процесния случай е спорно дали с действията си ответника е
въздействал неоснователно върху упражняването на правото на собственост
на ищцата върху недвижим имот с идентификатор № 61248.377.16, находящ
се в кв. „В.“, с. Р.П., Община Е.П..
По делото се установи, а и не е спорно между страните, че ищцата е
собственик по наследство на 1/2 идеални части от недвижим имот с
идентификатор № 61248.377.16, находящ се в кв. „В.“, с. Р.П., Община Е.П.,
поради което може да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия
състава на иска по чл.109 ЗС.
При така установените факти по делото не се установи, с действията на
ответника да са създадени пречки на ищцата за използването на собствения и
имот по- големи от обикновените. Достъпът до имота й може да се реализира
чрез преминаването през три различни имота, единият от които е през имот с
идентификатор 61248.377.17. В този имот на 20.01.2021 г. е бил иззет по
принудитлен ред намиращият се в него фургон. Посоченото неоснователно
действие на ответника, макар и да няма законово основание, по своя характер,
засяга правото на собственост на общината, доколкото имотът е общинска
собственост. Не се доказа да е засегнато упражняването на правото на
собственост на ищцата върху нейния имот.
В тежест на ищцата е да докаже, че действията на ответника са
7
неоснователни и й пречат да упражнява своето право на собственост. В
случая действията на ответника макар и да могат да се квалифицират като
неоснователни, то не се доказа от ищцата по делото с тях да се смущава
упражняването на правото й на собственост. Доколкото поставените през
годините вещи в недвижим имот с идентификатор № 61248.377.17 от
ответника и неговия баща са ограничавали правото на собственост на трето
лице по делото, както и с оглед това, че ищцата освен през този имот е могла
и е осъществявала достъп до имота си през друг имот в района, то не може да
се направи извод, че за нея е възникнало затруднение свързано упражняване
на нейното право на собственост. Изложеното обуславя неоснователност на
предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, поради което след като
съвпадат изводите на двете инстанции, то обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на предявените искове с правна квалификация чл. 45 от
ЗЗД, с който се претендира Х. Г. И. да заплати на ищцата обезщетение от
4950. 00 лева, от които сумата от 1950. 00 лева представляващи причинени
имуществени вреди- създадена невъзможност да се отглеждат и добиват
зеленчуци и плодове в имота, за периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2020 г.,
както и сумата от 3000. 00 лева, представляващи причинени неимуществени
вреди- изпитване на обоснован страх при посещения на имота си, в резултат
на действията на ответника и от вещи негова собственост, които
неоснователно са възпрепятствали ищцата да упражнява в пълнота правото си
на собственост върху имота й, то въззивният съд намира, че изводът на
първоинстанционния съд, че исковете са недоказани е правилен.
При условията на пълно и главно доказване в тежест на ищеца е да
докаже, че с протП.правно действие или бездействие на ответника и от
действието на вещ, негова собственост или намираща се под негов надзор са
и били причинени сочените вреди. На доказване подлежи и обстоятелството,
че тези вреди са в причинно следствена връзка с процесното деяние. Макар и
по делото да се установи, че през годините ответникът със свои действия е
поставял без правно основание сочените в исковата молба вещи в чужд
недвижим имот с идентификатор № 61248.377.17, то не се доказа от ищцата с
неговите действия или вещи да са причинили претендираните от ищцата
вреди. Ищцата е имала достъп до нейния имот през годините, ползвала го е и
е събирала плодове от него, като постановяването на вещи в чужд на нейния
имот, не обуславя извод, че тези действия са и причинили претендираните
вреди.
Ето защо, доколкото не е реализиран фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, то и предявените претенции за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди на ищцата са
неоснователни, а обжалваното решение в тази му част следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, ответникът по
въззивна жалба има право на сторените по делото разноски пред настоящата
инстанция за един адвокат. Въззивницата по делото е отправила възражение
за прекомерност на заплатено възнаграждение за адвокат от страна на
8
ответника по въззивна жалба, което следва да вземе предвид от въззивния
съд. Настоящият съдебен състав намира отправеното възражение за
основателно, като вземайки предвид, че по делото са предявени 3 обективно
кумулативна иска, то съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2 и т. 3
НМРАВ/съобразно актуалните разпоредби към момента на приключване на
съдебната прения/, вр. чл. 36, ал. 2 ЗА, следва да се намали възнаграждението
за един адвокат на ответника по въззивна жалба на 1720 лева/сума
представляваща сбора от сумата от 600 лева за иска по чл. 109 ЗС, както и
суми от 680 и 440 лева за предявените искове по чл. 45, вр. чл.50 ЗЗД/.
Настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба против
определение от 05.04.2022 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с
което е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските е
неоснователна.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, в редакцията му към онзи момент,
адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално
представителство по граждански и търговски дела се определя съгласно
цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на
адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но
тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, както и
като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под
материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от наредбата, законодателят е
имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове,
а не техният сбор. С исковата молба е бил предявен неоценяем иск по чл. 109
ЗС, за който съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от процесната наредба минималното
възнаграждение за един адвоката е 600 лева. Предявени са били и два иска по
чл. 45, вр. чл. 50 ЗЗД, по които първоначалните претенция, преди да бъде
изменен размера на претендираните обезщетения е бил в размер на 7000 лева
за имуществени вреди и 3000 лева за неимуществени вреди.
За посочените искове съгласно чл.7, ал.2, т. 2 и 3 НМРАВ минималния
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 680 лева и 440 лева,
като сбора от минималните възнаграждения по трите иска е в общ размер на
1720 лева.
Районният съд правилно е отчел фактическата и правната сложност на
делото и участието по делото на процесуалния представител на ответника,
като е определил, че възнаграждението за адвокат не следва да се намали до
посочения в наредбата минимум, а да бъде определен към средния размер
предвиден от законодателя за иска по чл.109 ЗС, а именно сумата от 900 лева.
Правилна е била преценката на първоинстанционния съд и по отношение на
определените възнаграждения по предявените искове по чл. 45, вр. чл.50 ЗЗД,
като е определил, че дължимото възнаграждение за тях би следвало да е общо
в размер на 1120 лева. Доколкото се явява правилен изводът на
първоинстанционния съд, обжалваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба да
бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото по частната жалба, в
9
полза на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8 от 17.01.2022 г., постановено по гр. д.
№144/2021 г. по описа на Районен съд- Е.П..
ОСЪЖДА А. С. П., ЕГН**********, да заплати на Х. Г. И.,
ЕГН**********, сумата от 1720 лева, представляваща сторени разноски по
делото пред настоящата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.04.2022 г., постановено по гр. д.
№144/2021 г. по описа на Районен съд- Е.П. по реда на чл. 248 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10