РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. Благоевград, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200501014 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение №325 от 07.05.2024 г. по гр.д.№722/2023г. по описа на РС Благоевград,
съдът е отхвърлил иска на С. Л. С., ЕГН ********** и Б.Д. С. ЕГН **********, чрез адв. Г.
Ю., против А. С. С., ЕГН **********, Г. Й. Н., А. Й. М., ЕГН **********, А. М. П., ЕГН
********** и С. М. П., ЕГН **********, да се приеме за установено по отношение на
ответниците Г. Й. Н., А. Й. М., ЕГН-**********, А. М. П., ЕГН-********** и С. М. П., ЕГН-
**********, че реална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68792.252.30, в
земището на село Л., махала „ С.ци“, с площ за целия имот от 6 997 кв.м. с трайно
предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване- нива/орна земя/, стар
идентификатор - 252030, с площ за реалната част от 1100/6997 /хиляда и сто върху шест
хиляди деветстотин деветдесет и седем / идеални части, която идеална част представлява
реална част с граници и съседи за същата - от две страни полски път, поземлен имот на А. С.
и реална част от поземлен имот с идентификатор 68792.252.40 с площ за целия имот от 4000
кв.м. с трайно предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване-
нива/орна земя/, стар идентификатор - 252040, която реална част с площ от 718 кв.м. /
седемстотин и осемнадесет/ квадратни метра, е собственост на ищците на основание
соченото по- горе владение и която реална част е с граници и съседи- от две страни полски
път и имот на А. С., както и да се признае по отношение на ответника - А. С. С., ЕГН-
1
**********, че реална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68792.252.40 с площ за
целия имот от 4 000 кв.м. с трайно предназначение - земеделска територия, с начин на
трайно ползване- нива/орна земя/, стар идентификатор - 252040, с площ за реалната част от
718/4000 / седемстотин и осемнадесет върху четири хиляди / идеални части, която идеална
част представлява реална част е с граници и съседи за същата- от две страни полски път,
поземлен имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор 68792.252.30, с
площ за целия имот от 6997 кв.м. с трайно предназначение - земеделска територия, с начин
на трайно ползване- нива/орна земя/, стар идентификатор - 252040, която реална част с площ
от 1100 кв.м. / хиляда и сто / квадратни метра, е собственост на ищците на основание
давност, текла в периода от 1911 г. до настоящия етап, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Въззивна жалба с вх.№14975/26.06.2024г. е подадена от адв.Г. Ю., като пълномощник
на С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С., всички със съдебен адрес: гр. Б., ул. „***“ №*, ет.*, кантора
на адв.Г. Ю., против Решение №325 от 07.05.2024 г. по гр.д.№722/2023г. по описа на РС
Благоевград.
Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го считат за
неправилен, необоснован, постановен при нарушение на материалните и
съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от
съда да отмени решението и да уважи предявения иск. С въззивната жалба не са представени
нови доказателства и не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемите страни, от които са постъпили
отговори на въззивната жалба. Считат, че решението е правилно и искат от съда да го
потвърди.
Въззивният съд е конституирал като страна в процеса наследниците на Б. С.а – А. С.
и Д. С., на основание чл.227 ГПК.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при
извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна
страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен
орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и
2
допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск - предявен от
надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез
депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение
е неправилно и следва да бъде отменено.
Съображенията за това са следните:
Производството пред РС е образувано по искова молба от С. Л. С., ЕГН ********** и
Б.Д. С., ЕГН **********, чрез адв. Г. Ю., против А. С. С., ЕГН **********, Г. Й. Н., А. Й.
М., ЕГН **********, А. М. П., ЕГН ********** и С. М. П., ЕГН **********. Б.Д. С., ЕГН
********** е починала в хода процеса и е заместена от своите наследници А. С. и Д. С..
Поддържа се в молбата, че двамата ищци имат сключен граждански брак от 1980.
Твърди се, че първият ищец е наследник на С. С. С.ски, бивш жител на село Л., общ.
Благоевград, починал на *** г., видно от приложеното копие на Удостоверение за
наследници с изх.№ 15/17.11.2022г, издадено от Община Благоевград. Твърди се, че законен
наследник на дядото е бил бащата на ищеца - Л. С. С., също бивш жител на гр.
Благоевград, починал на **г, видно от приложеното копие на Удостоверение за наследници
с изх.№ 417/22.01.2021г, издадено от Община Благоевград. Поддържа се, че към 1911 г.
дядото на ищеца е притежавал имот в землището на село Л., махала „ Стойновци“, с площ
от около осем декара, имот, който сега се намира в близост до язовира в селото, изграден 70-
те години, който имот му е бил дарен от неговите родители.
Твърди се, че дядото бил девет години войник и като такъв е участвал в три войни -
Балканската, Първата световна и Междусъюзническата война, като преди това е бил и
редовен войник, но имотът през този период се е владеел от неговата съпруга и баба на
ищеца, която е владяла за семейството им. След като получил имота от своите родители и
преди да замине на първото си участие във война, дядото е започнал да изгражда паянтова
жилищна сграда за семейството си, която не е била напълно довършена преди да постъпи в
казармата, но в тази къща се ражда бащата на ищеца и негов брат, и която къща е довършена
от близките на съпругата му - баба и в която сграда заживява семейството и е продължило
да живее и след връщане на дядото от войната.
Твърди се, че към онзи период - когато имотът е бил предоставен на дядото от
неговите родители до преди образуване на ТКЗС същият е имал граници: от едната страна,
в долния си край дъб, като между имота на дядо му и имот на брат му -Х. С., който дъб стои
и към настоящия етап, над имота на Х. С. е имало имот, собственост на С.М., като и двата
имота са били разположени по дължината на границата между имотът на дядо му и тези два
имота и тази граница съвпада по линия определена от дъба- почти права линия нагоре към
горната част на имота, в която горна част / някъде по средата/ се е намирала изградената
паянтова жилищна сграда, в която се е родил бащата на ищеца, от другата страна на имота,
3
успоредно на линията, образувана от основата на дъба, съседи на имота са били имоти на
брата на дядо му - Х. С. и неговия син М. С.; от долната страна-плевнята, която е била
изградена от дядото на самата граница на имота, разположена по дължината на линията,
която се образува от дъба, но по долната граница на имота, от към страната на язовира /сега,
който към онзи момент не е съществувал/, и която плевня и в момента е на самата граница на
имота и долната му част, и продължава да е разположена на границата между имота и
стария път за махалата, който стар път стои и се ползва и към настоящия етап; от горната
страна е входа за имота. Твърди се, че заради денивелацията на място, почти по средата на
имота, около 1918-1920 г., дядото е изградил и подпорна стена от камъни, които са
пренасяни от около пет километра от имота, част от която подпорна стена стои и към
настоящия етап в имота.
Сочи се, че в периода от време, в който е изградил подпорната стена, дядото е
изградил и хармана, засадил е и овощни дръвчета - сливи и ябълки, част от които стоят и към
настоящия етап и са видни на място. Освен овощните дръвчета, на мястото под подпорната
стена, част от която стои все още и имало засадено лозе и всички го знаели като старото
лозе. Твърди се, че след връщането от войната дядото е изградил плевня и харман, като и
към настоящия етап плевнята е видима, като се виждат и следи от хармана. Плевнята е
изградена 1918-1920г- в долния край на имота, над стария път.
Твърди се, че през 1936 дядото и бащата на ищеца изграждат и хамбара, който стои
също в имота и на лицевата му страна има надпис с годината, в която е построен - 1936 г. В
този период от време в имота от бащата на ищеца е изградена и втора паянтова жилищна
сграда за нуждите на него и семейството му.
Твърди се, че всички тези подобрения в имота са правени от дядото и бащата на
ищеца в продължение на много години, след като дядото е установил владение върху имота,
и преди и след участието му във войните, имот който му е предоставен от неговите
родители, като дарение, като след навършване на пълнолетие върху имота наред с дядото,
владение е установил и бащата на ищеца, който заедно със знанието и съгласието на своите
родители е владял и подобрявал състоянието на имота и насажданията в него, засаждал е
овощни дръвчета и се е грижел за лозето, като собственик, грижел се е и за постройките в
имота, като собственик, участвал е в тяхното поддържане и стопанисване, участвал е и в
построяването на хамбара.
Твърди се, че в горната част на имота, т.е. в частта над изградената от дядото
подпорна стена е имало и зеленчукова градина, в която били засаждани различни
зеленчукови култури за нуждите на семейството на дядото и бащата на ищеца, както и на
нуждите на семейството на ищците, след като установили свое владение през 1980 г.
Твърди се, че след образуване на ТКЗС, имотът има следните граници, конто са
актуални и към настоящия етап и са видими на място, а именно: от едната страна, в долния
си край продължава да стои дъба, като межда между имота и съществуващ вече черен път,
реализиран по цялата дължина в бившите имоти на Х. С. и С. М., и след който път е било
блок на ТКЗС, сега частни имоти, от другата страна на имота, успоредно на линията,
4
образувана от основата на дъба, съседи на имота са имоти на брата на дядо му-Х. С. и
неговия син М. С.; от долната страна- продължава да стои плевнята, която е била изградена
от дядо му на самата граница на имота, разположена по дължината на линията, която се
образува от дъба, но по долната граница на имота, от към страната на язовира /сега, който
към онзи момент не е съществувал/, и която плевня и в момента е на самата граница на
имота и долната му част, и продължава да е разположена на границата между имота и
стария път за махалата, който стар път стои и се ползва и към настоящия етап; от горната
страна е входа за имота, като площта на имота не е променена и същата е такава, каквато е
била и преди образуване на ТКЗС- около 8/осем/ декара.
Поддържа се, че дядото и бащата на ищеца са вдадели имота, както следва - дядото
С. С. С. от 1911г. до кончината си - ***, а бащата на ищеца С. Л. С. от 1929 г. до кончината
си -1988 г., независимо от образуването на ТКЗС, доколкото тази територия никога не е била
част от блоковете/масивите на ТКЗС, като след навършване на пълнолетие, със знанието и
съгласието на неговите родители, бащата на ищеца е присъединил своето владение, към това
на неговите родители, и всички заедно са продължили да владеят имотите - поземления имот
и сградите в него до кончината на всеки един от тях, и противопоставяне не е имало от
който и да било, като през 1980 г. двамата ищци, със знанието и съгласието на наследодателя
на първия от ищците - С. Л. С., установили свое владение върху имота и изградените в него
постройки, каквото упражняват от 1980 г. до настоящия етап, без противопоставянето на
който и да било и със знанието и съгласието на всички - и наследници на общите
наследодатели и всички които имат имоти въобще в селото и околността.
Навежда се, че до образуване на ТКЗС никой не е спорил на бащата на ищеца и
дядото установеното и упражнявано от същите владение, и същите са били собственици на
описания по- горе имот и на изградените в същия постройки и подобрения в имота на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, а по отношение на сградите -
построяване, установено върху същите владение и придобиване правото на собственост на
основание изтекла в тяхна ползва придобивна давност.
Твърди се, че след 1980 г. и за обслужване на имота в цялост, двамата ищци
изградили водопровод за напояване на насажденията в имота и за зеленчуковата градина, и
който водопровод е на място и към настоящия етап, но който реално вече не функционира,
тъй като е преустановена дейността на помпените станции към Напоителни система АД, но
който до преди няколко години функционирал и използвали за напояване на овощните
дръвчета и зеленчуковата градина. Поддържа се, че в имота има засадени над 50 овощни
дръвчета, като повече от половината са засадени от двамата ищци преди повече от 20 години
и същите са разположени в двете условни половини на имота, съобразено с описаната
подпорна стена, част от която стои в имота. Твърди се, че дръвчета са поддържани и дават
реколта всяка година, като част от най-старите са премахнати, но следи от тяхното
съществуване има в имота.
Поддържа се, че от приложеното копие на Удостоверение с изх.№ 1564/19.05.1986г,
издадено от АПК „ Д.Благоев“ се установява - „..комплексът няма вещноправни претенции
5
за следния имот: дворно място от 1200 кв.м., находящо се в село Ст.Лисичково,
Благоевградско, ведно с построените в това място- две паянтови жилищни сгради, плевня,
две пердета, хамбар, при съседи: ПА. Хр.С.ова, място за лично ползване на К. М. С. и път от
две страни.... Имота има жилищен характер, а такъв е имал и по време на масовизацията. На
това основание не е подлежал на внасяте в ТКЗС и върху него собствеността е запазена в
реални граници...“. С Разрешение за строеж № 66/16.11.1989 г., издадено от Общински
народен съвет гр. Благоевград, издадено на името на първия от ищците, е разрешено да
построят по стопански начин - вилна сграда в махала „Стойновци“ върху площ от 58.90 кв.
м., в имота, описа в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност
№ 174, том № 1, дело № 577/ 1986г на БРС.
Твърди се, че за част от целият владян от ищците поземлен имот с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № **, том №*, дело № ** г. на БРС по
реда на чл. 483 ГПК / отм./ и Нотариален акт за собственост на основание давностно
владение № *, том №*, дело № *** на нотариус М.К. с рег.№ **на НК и с район на действие
PC Благоевград, на основание давностно владение, са признати ищците за собственици на
недвижим имот, както следва: с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № **, том №*, дело № *** на БРС по реда на чл. 483 ГПК / отм./ - недвижим
имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 600 кв.м. / шестстотин /кв.метра, ведно с
паянтова жилищна сграда, състояща се от две стаи и мазе, находящи се в землището на село
Ст. Лисичково, махала „Стоичковци“, извън регулация, при съседи: път от две страни, П. Х.и
Л. А.С., с Нотариален акт за собственост на основание давностно владение № *, том №*,
дело № *г на нотариус М.К. с рег.№ *на НК и с район на действие PC Благоевград за още от
около 500 кв.м от поземлен имот с идентификатор 68792.709.4 /шестдесет и осем хиляди
седемстотин деветдесет и две точка седемстотин и девет точка четири/, съгласно КККР на
село Л., общ.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-01-43/05.10.2012г на Началника на
СГКК гр.Благоевград, с адрес на поземления имот - с.Л., п.к.2737, местност- махала „ С.ци“,
с площ за целия имот от 1053 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана,
начин на трайно ползване-ниско застрояване / до 10 метра/, с номер по предходен план-няма,
при граници и съседи на имота- поземлени имоти с идентификатори No 68792.709.3, №
68792.709.5, No 68792.197.4 и № 68792.252.30. С Нотариален акт за собственост на
основание давностно вдаденне № *, том №*, дело № *г на нотариус М.К. с per.No *на НК и с
район на действие PC Благоевград, двамата ищци бяхме признати за собственици на
основание изтекла в полза на ищците придобивна давност на следните построени в имота
сгради: СГРАДА с идентификатор 68792.709.4.1/шестдесет и осем хиляди седемстотин
деветдесет и две точка седемстотин и девет точка четири точка едно/, съгласно КККР на
село Л., общ.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-01-43/05.10.2012г на Началника на
СГКК гр.Благоевград, с адрес на поземления имот - с.Л., п.к.2737, местност- махала „ С.ци“,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68792.709.4/шестдесет и осем хиляди
седемстотин деветдесет и две точка седемстотин и девет точка четири/, цялата със застроена
площ от 52 кв.м. /петдесет и два /квадратни метра, брой етажи- 2/два/, с предназначение -
Жилищна сграда- еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 68792.709.4.2 /шестдесет и осем
6
хиляди седемстотин деветдесет и две точка седемстотин и девет точка четири точка две/,
съгласно КККР на село Л., общ.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-01-
43/05.10.2012г на Началника на СГКК гр.Благоевград, с адрес на поземления имот -с.Л.,
п.к.2737, местност- махала „ С.ди“, разположена в поземлен имот с идентификатор
68792.709.4/шестдесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и две точка седемстотин и
девет точка четири/, цялата със застроена площ от 51 кв.м. /петдесет и един/квадратни
метра, брой етажи-2/два/, с предназначение -Жилищна сграда- еднофамилна; СГРАДА с
идентификатор 68792.709.4.3 /шестдесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и две точка
седемстотин и девет точка четири точка три/, съгласно КККР на село Л., общ.Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18-01- 43/05.10.2012г на Началника на СГКК гр.Благоевград, с
адрес на поземления имот -с.Л., п.к.2737, местност- махала „ С.ци“, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68792.709.4/шестдесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и две
точка седемстотин и девет точка четири/, цялата със застроена площ от 23 кв.м. / двадесет и
три/квадратни метра, брой етажи-1 /един/, с предназначенне -хангар, депо, гараж; СГРАДА с
идентификатор 68792.709.4.4 /шестдесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и две точка
седемстотин и девет точка четири точка четири/, съгласно КККР на село Л.,
общ.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-01-43/05.10.2012г на Началника на СГКК
гр.Благоевград, с адрес на поземления имот -с.Л., п.к.2737, местност- махала „ С.ци“,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68792.709.4/шестдесет и осем хиляди
седемстотин деветдесет и две точка седемстотин и девет точка четири/, цялата със застроена
площ от 12 кв.м. / дванадесет/квадратни метра, брой етажи- 1/един/, с предназначение -
селскостопанска сграда.
Твърди се, че преди около два месеца - началото на м. февруари 2023г. на ищеца се е
обадил първия ответник А. С., който заявил, че иска да му заплатят собствеността, която има
в имота на ищците, тъй като ако не му я заплатят по цени, които той ще определи, ще
предложи имота за продан.
Твърди се, че след съответните справки в началото на м. март 2023 г. установили, че
ответниците действително притежават документ за собственост на част от имота, но същите
никога до сега не са заявявали каквито и да било претенции по отношение на имота, не са
претендирали владение върху същия, респективно не са искали неговото ползване.
След справките установили, че с Договор за доброволна делба на недвижими имоти
от *г, вписан в СВ гр.Благоевград с вх. рег.№ *, том № *, акт № *, дело № *г на нотариус М.
К. с per.№ *на НК и с район на действие PC Благоевград, съделителите по договора, част от
които ответници по настоящата искова молба са се „определили“, като собственици на
ИМОТ № 252030 / двеста петдесет и две хиляди нула тридесет/, находящ се в местността
„Скорушата“, в землището на село Л., общ. Благоевград, с площ за имота от 6.997 дка / шест
декара и деветстотин деветдесет и седем/ кв. метра, с начин на трайно ползване - нива, вид
собственост - частна, категория на земята при неполивни условия - седма, при граници и
съседи за имота: № 252039 - нива на М. С. И., № 252040 - нива на А. С. С., № 197004 - Др.
сел. ст. територия на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 000266 - Др. сел. територия на м.“
7
Стойновци“, с. Л., № 000713 - полски път на Община Благоевград и № 252033 - полски път
на Община Благоевград. Навежда се, че с този договор за доброволна делба - т. 3 и т. 4 от
същия, имотът е предоставен в дял и изключителна собственост на ответниците Г. Й. Н., А.
Й. М., А. М. П. и С. М. П., както следва: на ответниците Г. Й. Н. н А. Й. М. е предоставен в
съсобственост дял от описания имот, както следва - 5000/6997 / пет хиляди върху шест
хиляди деветстотин деветдесет и седем/ идеални части от ИМОТ № 252030 / двеста петдесет
и две хиляди нула тридесет/, находящ се в местността „Скорушата“, в землището на село
Л.,общ.Благоевград, с площ за имота от 6.997 дка / шест декара и деветстотин деветдесет и
седем/ кв.метра, с начин на трайно ползване- нива, вид собственост - частна, категория на
земята при неполивни условия -седма, при граници и съседи за имота: №252039-нива на М.
С.а И., № 252040- нива на А. С. С., № 197004 - Др. сел. ст. територия на Земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, № 000266 - Др. сел. територия на м.“ С.ци“, с. Л., № 000713 - полски път на Община
Благоевград и № 252033 - полски път на Община Благоевград; на ответниците А. М. П. и С.
М. П. е предоставен в съсобственост дял от описания имот, както следва - 1997/6997 /хиляда
деветстотин деветдесет и седем върху шест хиляди деветстотин деветдесет и седем/ идеални
части от ИМОТ № 252030 / двеста педсет и две хиляди нула тридесет/, находящ се в
местността „Скорушата“, в землището на село Л., общ.Благоевград, с площ за имота от 6.997
дка / шест декара и деветстотин деветдесет и седем/ кв. метра, с начин на трайно ползване -
нива, вид собственост - частна, категория на земята при неполивни условия - седма, при
граници и съседи за имота: № 252039 - нива на М. С. И., № 252040 - нива на А. С. С., №
197004 - Др. сел. ст. територия на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 000266 - Др. сел. територия на
м. “ С.ци“, с. Л., № 000713 - полски път на Община Благоевград и № 252033 - полски път на
Община Благоевград.
Поддържа се, че съгласно одобрените със Заповед № РД-18-143/ 13.03.2019 г. на
Изпълнителния директор на АК - КККР, така описания поземлен имот представлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68792.252.30, с площ за целия имот от 6 997 кв.м. с
трайно предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване- нива/орна земя/,
стар идентификатор -252030, от който поземлен имот - идеална част представляваща
1100/6997 / хиляда и сто върху шест хиляди деветстотин деветдесет и седем /кв. метра е
собственост на ищците на основание упражнявано владение от наследодателите им С. С.
С. и Л. С. С. от 1911 г. до кончината на всеки един от двамата, към което владение двамата
ищци през 1980 г. установили и присъединили своето владение, което продължава и към
настоящи етап и върху която земя има засадени овощни дръвчета.
Сочи се, че така описаната идеална част-1100/6997 / хиляда и сто върху шест хиляди
деветстотин деветдесет и седем /кв. метра представлява РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 1100 кв.
м. /хиляди и сто квадратни метра, със граници и съседи за същата - от две страни полски
път, поземлен имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор 68792.252.40,
с площ за целия имот от 4000 кв.м. с трайно предназначение - земеделска територия, с начин
на трайно ползване- нива/орна земя/, стар идентификатор - 252040, която реална част с площ
от 718 кв.м. / седемстотин и осемнадесет/ квадратни метра, също е тяхна собственост на
8
основание соченото по- горе владение и която реална част е с граници и съседи - от две
страни полски път и имот на А. С..
Твърди се, че в резултат на извършеното проучване установили ищците също така, че
с Договор за доброволна делба на недвижими имоти № * от ** г., вписан в СВ гр.
Благоевград, том № *, рег. № ** заверен от нотариус И.К. с рег. № **на НК и с район на
действие PC Благоевград, съделителите по договора са си поделили собствеността по
отношение на 17 имота, единият от които е поземлен имот, представляващ НИВА, седма
категория, с площ от 4 000 кв. м. , представляващ имот № 252040 /двеста петдесет и две
хиляди нула четиридесет/, находища се в местността „ Скорушата“, село Л., общ.
Благоевград, при граници и съдени: имот № 252039 - нива на М. С. И., имот № 252032 -
нива на наследници на Х. И. С. , имот № 197004 г. - друга селищна територия на земи по чл.
19 от ЗСПЗЗ и имот № 252030 - нива на наследниците на С. А. М., която НИВА с т. II
/втора/ на договора за доброволна делба е предоставена в дял и собственост на ответника А.
С. С..
Сочи се, че съгласно одобрените със Заповед № РД-18-143/ 13.03.2019 г. на
Изпълнителния директор на АК - КККР, така описания поземлен имот представлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68792.252.40, с площ за целия имот от 4 000 кв.м. с
трайно предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване- нива/орна земя/,
стар идентификатор -252040, от който поземлен имот - идеална част представляваща
718/4000 / седемстотин и осемнадесет върху четири хиляди /кв. метра е тяхна собственост
на основание упражнявано владение от наследодателите им С. С. С. и Л. С. С. от 1911г. до
кончината на всеки един от двамата, към което владение двамата ищци през 1980 г.
установили и присъединили своето владение, което продължава и към настоящи етап и
върху която земя има засадени овощни дръвчета.
Твърди се, че така описаната идеална част- 718/ 4000 / седемстотин и осемнадесет
върху четири хиляди/кв. метра представлява РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 718 кв.м./
седемстотин и осемнадесет/ квадратни метра, със граници и съседи за същата - от две страни
полски път, поземлен имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор
68792.252.30, с площ за целия имот от 6997 кв.м. с трайно предназначение - земеделска
територия, с начин на трайно ползване- нива/орна земя/, стар идентификатор - 252040, която
реална част с площ от 718 кв.м. / седемстотин н осемнадесет/ квадратни метра, също е тяхна
собственост на основание соченото по- горе владение и която реална част е с граници и
съседи- от две страни полски път и имот на А. С..
Твърди се, че от договора за делба и повече от десет години и в нито един момент от
датата на сключването им до настоящия етап, нито един от съделителите по същите, не са
претендирали владение по отношение на процесиите части, не са искали да ползват същите,
респективно да владеят, не са владяли и не са пречили на ищците да упражняват владението
си.
Твърди се, че имотът е ограден и към настоящия етап по начин, по който е бил
ограден още в далечната 1911 г. - оградата е на същото място, като на място има и трайни
9
следи за тази ограда - дъба, описан по-горе, следи от установеното и упражнявано владение
- част от подпорна стена, изградена поливна система, плевня, овощни дръвчета. Този имот
никога не е бил част от блок и/или масив на ТКЗС, обстоятелство, което се установява и от
обсъденото по- горе удостоверение.
Ответникът С. П., в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подала такъв, в
който оспорва иска. Поддържа се, че въпросната нива № 252030 / двеста петдесет и две
хиляди и тридесет/, находяща се в местността „ Скорушата“ в землището на село Л., с
ЕКАТТЕ 68792 / шестотин и осем хиляди , седемстотин деветдесет и две/ Община
Благоевград площ на имота 6,997 дка е възстановена от Поземлена Комисия Благоевград,
съгласно удостоверение от Държавен архив гр.Благоевград, на база заявление на тяхната
баба С. А. М., която предоставя имота на ТКЗС Л.. По време на масовизацията, в стари
реални граници, както изисква закона. Навежда се, че по време на ограничаване на имота от
определените геодезически специалисти всички собственици на имоти били поканени да
присъстват на място и дадат становище при ограничаване на имотите, като ответника не си
спомнял дали ищеца С. С. е присъствал на ограничаването на имота и ако е имал някакви
претенции, защо не ги е отправил към геодезическата фирма и поземлената комисия.
Поддържа се, че след ограничаването на имота геодезическата фирма изработва скици и
план за съответният регион и се предоставят в кметството на с. Л. и пак се канят
собствениците на имоти попадащи в съответният план да дадат становище и изразят
възражения ако има такива. Оспорва се възражението на ищеца, че се грижи за имота.
Твърди се, че ищеца и неговата съпруга превърнали около 5400 / петстотин/ кв. метра площ
от имота на ответника от 4-5 години в място за изхвърляне на всякакъв вид отпадъци, след
това стъклени бутилки и буркани, пластмасови бутилки, отпадъци от стъблата на
зеленчукови растения и листа от дървета в близост до ореховото им дърво в имота му, като
периодично ги палят и увреждат ореха. Твърди се, че С. С. притежава имот успоредно на
имота на ответника, който ги дели полски път № 000713. Част от неговият имот е обрасъл е
храсти и тръни и от няколко месеца той ги изрязва и изхвърля в имота на ответника, за който
той претендира. С това си деяние той пречи на селскостопанската техника да обработва
площта, е което ответника понасял финансови щети. Въпреки устните предупреждения да
почисти имота и да не изхвърля повече отпадъци той не предприемал нищо.
Ответникът А. С., в срока за отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва иска. Сочи се, че действително както е изложено и в исковата молба ответникът се
явява собственик на поземлен имот с идентификатор № 68792.252.40 по кадастрална карта и
кадастрални регистри по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-01- 143/13.03.2019 г. на
Началник на СГКК - Благоевград, с площ от 4000 кв. м. и административен адрес: град
Благоевград, с. Л., местност „СКОРУШАТА", трайно предназначение на територията -
Земеделска, начин на трайно ползване - Н и в а, при граници поземлени имоти с
идентификатори № 68792.252.30, 68792.197.4, 68792.252.32, 68792.252.39. Поддържа се,
че същият имот преди влизане в сила на кадастралната карта през 2019 год. представлявал
Имот с № 252040 в землището на с. Л. с ЕКАТТЕ 68792, местност „Скорушата“, с площ 4
10
000 кв.м., с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия-
седма, при граници и съседи: №252039- на М. С. И., №252032 - на наследници на Х. С. С.,
№197004- земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и №252030-нива на наследници на С. А. М.. Имотът е
образуван от имот 0252031/съгласно Скица №Ф00690/10.07.2007 год. изд. от Началника на
ОбСЗГ Благоевград/.
Поддържа се, че горецитираният имот се притежава от ответника по наследство от
дядо му М. А. С., починал на *** г., бивш жител на с. Л. (с. С.Л.). М. А. С., видно от
ангажираното удостоверение за наследници № 104 от 08.12.2011 г. След смъртта си е
оставил за свои наследници двете си дъщери: А. М. С. , починала на ** г. и С. М. Ч.,
починала на ** г. А. М. С. е съпруга на С. А.о С. и майка на ответника - неин син- А. С. С.
и на дъщерите й - В. С. Е. и М. С. И.. След смъртта й нейни наследници са останали трите
й деца - В., А. и М.. Навежда се, че С. М. Ч. е майка на Г. М. Д. и С. М. А.. Прави се довод,
че към датата на възстановяване на процесиите имоти с Решение на Поземлена комисия №
1-Щ от 23.10.1997г. наследници на М. С. се явяват както следва - А. М. С. , а след нейната
смърт на ** г. - А. С. С., В. С. Е. и М. С. И., както и Г. М. Д. и С. М. А., като наследници на
С. М. И.а. За периода от 1930 г. до 1936 г. М. А. С. е притежавал ниви с обща площ от 75 дка
в с. Л., местност „Скорушата“, описани в приложената към извадка от Емлячен регистър за
М. А. С. стр. 206, партида № 139, като нива № 3 - м. Скорушата с площ от 40 дка и нива №
12 - м. Скорушата. Л. с площ от 35 дка. За периода от 1936 г. до 1963 г. М. А. С. е притежавал
ниви с площ от 51 дка в с. Л., местност „Скорушата“, описани в приложената към този ОИМ
извадка от Емлячен регистър за М. А. С. стр. 248, партида № 183 като нива № 2 - Скорушата.
Л. с площ от 25 дка и нива № 17 - Скорушата Л. с площ от 26 дка.
Твърди се, че на 15.01.1957 г. наследниците на М. А. С. са внесли в ТКЗС собственост
върху ниви с обща площ от 48,10 дка в с. Л., местност „Скорушата“ поради внасянето им от
С. А. С. в качеството му глава на домакинство и съпруг на А. М. С. . Самото включвана на
домакинството на С. С. и неговата съпруга в ТКЗС е о обективирано в заявление -
декларация, депозирана до Председателя на ТКЗС на селището: Станке Лесичково и опис -
декларация към нея. Сочи се, че от извадка от Емлячен регистър за А. С С. се установява, че
последната е била собственик по наследство на своя баща М. А. С. на ниви с площ от 4 дка,
описани в приложената извадка от емлячен регистър за А. С С. стр. 4, като нива № 7 с
площ от 4 дка.
Твърди се, че през 1997 г. с Решение на поземлена комисия № 1 - Щ от 23.10.1997 г.,
издадено от Поземлена комисия - град Благоевград, на наследниците на М. А. С. са
възстановени ниви с обща площ от 30,5 дка в с. Л., местност „Скорушата“, описани в
решението под от № 4 до № 7. Под номер № 7 е възстановена и Нива от 9.501 дка (девет
дка), седма категория, местност СКОРУШАТА, имот № 252031 по плана за земеразделяне,
при граници (съседи): № 252033 Полски път на кметство с. Л.; № 252032 Нива на
наследници на Х. С. С.ски; № 197004 Др. сел. ст.терени на Общински поземлен фонд; №
252030 Нива на наследници на С. А. М.. Прави се довод, че на основание чл. 14, ал. 1, т. 1
от ЗСПЗЗ, влязлото в сила Решение на Поземлена комисия, придружено със скица
11
удостоверява правото на собственост на ответника и има силата на констативен нотариален
акт за собственост върху имота. Посредством Договор за доброволна делба от *** г. имотът
е бил разделен на имот № 252039 с площ 5.501 дка със собственик М. С. И. с ЕГН
********** и имот № 252040 с площ 4.400 дка със собственик - А. С. С. с ЕГН: **********.
При евентуалност се прави възражение за придобиване на имота по давност. Оспорва
ответника ищците да са придобили собственост по отношение на поземлен имот с
идентификатор № 68792.252.40 и/ или каквито и да е било идеални/реални части от него в
това число, посочените в исковата молба 718/4000 кв.м. идеални и 1100 кв.м. реални части
чрез сделка, по давност или по други начини, определени в закон. Не се оспорва, че С. С. е
наследник на С. С. С. - дядо и на Л. С. С.- баща, а и това обстоятелство се установява от
удостоверения за наследници с изх. № 15 от 17.11.2022 г. и изх. № 417 от 22.01.202 г.,
издадени от Община Благоевград. Претендира сторените разноски по делото.
Видно от писмените доказателства по делото, ищците имат сключен граждански брак
от 1980. Установява се от удостоверение за наследници, че С. Л. С., ЕГН ********** е
наследник на С. С. С. , бивш жител на село Л., общ. Благоевград, починал на *** г.. Видно
от Удостоверение за наследници с изх.№ 417/22.01.2021 г. законен наследник на дядото е бил
бащата на ищеца - Л. С. С., също бивш жител на гр. Б., починал на ** г.. По делото не е
спорно, че към 1911 г. дядото на ищеца е притежавал имот в землището на село Л., махала „
Стойновци“, с площ от около осем декара, имот, който сега се намира в близост до язовира в
селото, изграден 70- те години, който имот му е бил дарен от неговите родители.
Видно от копие на Удостоверение с изх.№ 1564/19.05.1986г, издадено от АПК „ Д.Б.“,
че „..комплексът няма вещноправни претенции за следния имот: дворно място от 1200 кв.м.,
находящо се в село Ст. Лисичково, Благоевградско, ведно с построените в това място- две
паянтови жилищни сгради, плевня, две пердета, хамбар, при съседи: П. Х, място за лично
ползване на К. М. С. и път от две страни.... Имота има жилищен характер, а такъв е имал и
по време на масовизацията. На това основание не е подлежал на внасяте в ТКЗС и върху
него собствеността е запазена в реални граници...“.
Установява се от Разрешение за строеж № 66/ 16.11.1989 г., издадено от Общински
народен съвет гр. Благоевград, издадено на името на първия от ищците С. Л. С., ЕГН
**********, че е разрешено да построят по стопански начин - вилна сграда в махала
„Стойновци“ върху площ от 58.90 кв. м., в имота, описа в Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № *, том № *, дело № ** г. на БРС.
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №
*, том №*, дело № ** г. на БРС по реда на чл. 483 ГПК / отм./ и Нотариален акт за
собственост на основание давностно владение № *, том №*, дело №*** на нотариус М.К. с
рег.№ *на НК и с район на действие P C Благоевград, на основание давностно владение, са
признати ищците С. Л. С., ЕГН ********** и Б.Д. С. , ЕГН ********** за собственици на
недвижим имот, както следва: с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № *, том №*, дело № **г на БРС по реда на чл. 483 ГПК / отм./ - недвижим имот,
представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 600 кв.м. / шестотин /кв.метра, ведно с паянтова
12
жилищна сграда, състояща се от две стаи и мазе, находящи се в землището на село Ст.
Лисичково, махала „Стоичковци“, извън регулация, при съседи: път от две страни, П. Х. и Л.
А. С., с Нотариален акт за собственост на основание давностно владение № *, том №*, дело
№ *г на нотариус М.К. с рег.№ *на НК и с район на действие P C Благоевград за още от
около 500 кв.м от поземлен имот с идентификатор 68792.709.4 /шестдесет и осем хиляди
седемстотин деветдесет и две точка седемстотин и девет точка четири/, съгласно КККР на
село Л., общ.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-01-43/05.10.2012г на Началника на
СГКК гр.Благоевград, с адрес на поземления имот - с.Л., п.к.2737, местност- махала „ С.ци“,
с площ за целия имот от 1053 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана,
начин на трайно ползване-ниско застрояване / до 10 метра/, с номер по предходен план-
няма, при граници и съседи на имота- поземлени имоти с идентификатори No 68792.709.3,
№ 68792.709.5, No 68792.197.4 и № 68792.252.30.
С Нотариален акт за собственост на основание давностно владение № *, том №*, дело
№ **г на нотариус М.К. с per.No *на НК и с район на действие P C Благоевград, двамата
ищци С. Л. С., ЕГН ********** и Б.Д. С.а, ЕГН ********** са признати за собственици на
основание изтекла в полза на ищците придобивна давност на следните построени в имота
сгради: СГРАДА с идентификатор 68792.709.4.1/шестдесет и осем хиляди седемстотин
деветдесет и две точка седемстотин и девет точка четири точка едно/, съгласно КККР на
село Л., общ.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-01-43/05.10.2012г на Началника на
СГКК гр.Благоевград, с адрес на поземления имот -с.Л., п.к.2737, местност- махала „ С.ци“,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68792.709.4/шестдесет и осем хиляди
седемстотин деветдесет и две точка седемстотин и девет точка четири/, цялата със застроена
площ от 52 кв.м. /петдесет и два /квадратни метра, брой етажи-2/два/, с предназначение -
Жилищна сграда- еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 68792.709.4.2 /шестдесет и осем
хиляди седемстотин деветдесет и две точка седемстотин и девет точка четири точка две/,
съгласно КККР на село Л., общ.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-01-
43/05.10.2012г на Началника на СГКК гр.Благоевград, с адрес на поземления имот -с.Л.,
п.к.2737, местност- махала „ С.ди“, разположена в поземлен имот с идентификатор
68792.709.4/шестдесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и две точка седемстотин и
девет точка четири/, цялата със застроена площ от 51 кв.м. /петдесет и един/квадратни
метра, брой етажи-2/два/, с предназначение -Жилищна сграда- еднофамилна; СГРАДА с
идентификатор 68792.709.4.3 /шестдесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и две точка
седемстотин и девет точка четири точка три/, съгласно КККР на село Л., общ.Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18-01- 43/05.10.2012г на Началника на СГКК гр.Благоевград, с
адрес на поземления имот -с.Л., п.к.2737, местност- махала „ С.ци“, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68792.709.4/шестдесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и две
точка седемстотин и девет точка четири/, цялата със застроена площ от 23 кв.м. / двадесет и
три/квадратни метра, брой етажи-1 /един/, с предназначение -хангар, депо, гараж; СГРАДА с
идентификатор 68792.709.4.4 /шестдесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и две
точка седемстотин и девет точка четири точка четири/, съгласно КККР на село Л.,
общ.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-01-43/05.10.2012г на Началника на СГКК
13
гр.Благоевград, с адрес на поземления имот -с.Л., п.к.2737, местност- махала „ С.ци“,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68792.709.4/шестдесет и осем хиляди
седемстотин деветдесет и две точка седемстотин и девет точка четири/, цялата със застроена
площ от 12 кв.м. / дванадесет/квадратни метра, брой етажи- 1/един/, с предназначение -
селскостопанска сграда.
Видно от договор за покупко-продажба, ищците С. Л. С., ЕГН ********** и Б.Д. С. ,
ЕГН ********** са продали на сина си А. С. С. - Нотариален акт за покупко- продажба с-
акт № *, том № *, рег.№ * дело № * от ***г на нотариус М.К. с рег.№ *на НК и с район на
действие P C Благоевград, имотите, предмет на нотариалните актове по обстоятелствени
проверки.
Видно от Договор за доброволна делба на недвижими имотн от **г, вписан в СВ
гр.Благоевград с вх. рег.№ **, том № *, акт № **, дело № ***г на нотариус М. К. с per.Ns *на
НК и с район на действие P C Благоевград, съделителите са извършили делба на ИМОТ №
252030 / двеста петдесет и две хиляди нула тридесет/, находящ се в местността „Скорушата“,
в землището на село Л., общ. Благоевград, с площ за имота от 6.997 дка / шест декара и
деветстотин деветдесет и седем/ кв. метра, с начин на трайно ползване - нива, вид
собственост - частна, категория на земята при неполивни условия - седма, при граници и
съседи за имота: № 252039 - нива на М. С. И., № 252040 - нива на А. С. С., № 197004 - Др.
сел. ст. територия на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 000266 - Др. сел. територия на м.“
Стойновци“, с. Л., № 000713 - полски път на Община Благоевград и № 252033 - полски път
на Община Благоевград, като в т. 3 и т. 4 от договора за делба, имотът е предоставен в дял и
изключителна собственост на ответниците Г. Й. Н., А. Й. М., А. М.в П. и С. М. П., както
следва: на ответниците Г. Й. Н. А. Й. М. е предоставен в съсобственост дял от описания
имот, както следва - 5000/6997 / пет хиляди върху шест хиляди деветстотин деветдесет и
седем/ идеални части от ИМОТ № 252030 / двеста петдесет и две хиляди нула тридесет/,
находящ се в местността „Скорушата“, в землището на село Л.,общ.Благоевград, с площ за
имота от 6.997 дка / шест декара и деветстотин деветдесет и седем/ кв.метра, с начин на
трайно ползване- нива, вид собственост - частна, категория на земята при неполивни
условия -седма, при граници и съседи за имота: №252039-нива на М. С.а И., № 252040- нива
на А. С. С., № 197004 - Др. сел. ст. територия на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 000266 - Др.
сел. територия на м.“ С.ци“, с. Л., № 000713 - полски път на Община Благоевград и №
252033 - полски път на Община Благоевград; на ответниците А. М. П. и С. М. П. е
предоставен в съсобственост дял от описания имот, както следва - 1997/6997 /хиляда
деветстотин деветдесет и седем върху шест хиляди деветстотин деветдесет и седем/ идеални
части от ИМОТ № 252030 / двеста педсет и две хиляди нула тридесет/, находящ се в
местността „Скорушата“, в землището на село Л., общ.Благоевград, с площ за имота от 6.997
дка / шест декара и деветстотин деветдесет и седем/ кв. метра, с начин на трайно ползване -
нива, вид собственост - частна, категория на земята при неполивни условия - седма, при
граници и съседи за имота: № 252039 - нива на М. С.а И., № 252040 - нива на А. С. С., №
197004 - Др. сел. ст. територия на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 000266 - Др. сел. територия на
14
м. “ С.ци“, с. Л., № 000713 - полски път на Община Благоевград и № 252033 - полски път на
Община Благоевград.
Видно от Заповед № РД-18-143/ 13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АК -
КККР, така описания поземлен имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68792.252.30,с площ за целия имот от 6 997 кв.м. с трайно предназначение - земеделска
територия, с начин на трайно ползване- нива/орна земя/, стар идентификатор - 252030.
Видно от Договор за доброволна делба на недвижими имоти № ** от ** г., вписан в
СВ гр. Благоевград, том № *, рег. № *** заверен от нотариус И.К. с рег. № **на НК и с
район на действие P C Благоевград, съделителите по договора са си поделили собствеността
по отношение на 17 имота, единият от които е поземлен имот, представляващ НИВА, седма
категория, с площ от 4 000 кв. м. , представляващ имот № 252040 /двеста петдесет и две
хиляди нула четиридесет/, находища се в местността „ Скорушата“, село Л., общ.
Благоевград, при граници и съдени: имот № 252039 - нива на М. С. И., имот № 252032 -
нива на наследници на Х. И. С. , имот № 197004 г. - друга селищна територия на земи по чл.
19 от ЗСПЗЗ и имот N o 252030 - нива на наследниците на С. А. М., която НИВА с т. II
/втора/ на договора за доброволна делба е предоставена в дял и собственост на ответника А.
С. С..
Видно от Заповед № РД-18-143/ 13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АК -
КККР, така описания поземлен имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68792.252.40, с площ за целия имот от 4 000 кв.м. с трайно предназначение - земеделска
територия, с начин на трайно ползване- нива/орна земя/, стар идентификатор - 252040.
В хода на производството са допуснати и събрани гласни доказателства, от които се
установява следното:
От показанията на свидетеля С. се установява, че откакто са се родили познава Б. и
С.. Бащата на С. се казва Л., а бащата на Л. е дедо С.. В Л. им е всичкия имот и свидетеля
има имот там, турчино на времето е давал по 1 дка на всеки. Сочи се, че имотът на С. не го е
мерил колко е, не е много близо до язовира, на около 1 км. Имотът, за който си имат
разправии може да има 1 дка и повече. Това място никога не е било част от блок на ТКЗС.
Свидетеля е бил орач 30 години, орал е с машини и е орал блоковете на ТКЗС. Когато се
направило ТКЗС - 57-58 година били бутани и междите с машините. Плевнята все още си
седи. На имота има и орехи и дъбици. Свидетелят сочи, че не е чул в Л. че някой спори за
имота на Б. и С., като имотът не се дава под аренда, С. и Б. си го работят. В този имот в
момента има дръвчета - череши. Сочи свидетеля, че покрай нивата минава път, като вървиш
на изток от лявата страна се пада пътя. Знае мястото на Р.Я., едно до едно е с мястото на С.,
те си знаят. Не знае дали имотът на С. граничи с имот на А. С.. Знае свидетеля, че имотът си
е на С., ходил е там и майка му нижела тютюн там, докато е орал свидетеля.
Свидетеля П. сочи, че познава С. и Б. още от деца, откакто се помни. Познавам
бащата на С., помни и дядо му - дедо С. “Пилето“. Знае имота на С. в Л.. По цялата
„Скороша“ има имот. Този имот му е под плевнята, до къщата, като се върви по асфалтовия
15
път, ако влизаш отгоре е вляво. Покрай имота има черен път. Този имот го косел и събирал
свидетеля сеното за овците, голям е около 1,5 дка - 2 дка. Плевня има до имота, не знае
имотът до къде е, но плевнята е там. Имало стена, сграда, но кога е сградата не помни и
когато ходел да коси през камъните са качвал отдолу, тази стена е изградена от камъни.
Стената е разположена срещу плевнята и отдолу над пътя. Този имот е заграден с бодлива
тел, а отсам е плевнята. Плевнята е в посока язовира, на изток. Там имало гумно /арман/. Той
бил разположен преди плевнята, защото бутали и вкарвали сламата вътре. Мястото го косял
свидетелят по време на комунизма от 1968 до 1980 година. Не помни блока на ТКЗС, но
където косял не било блок. Когато косял и тогава било заградено с бодлива тел. Били
насадени овощни дръвчета, но не били големи. Сега не е косил имота, но в момента знае, че
има овощни дръвчета, за които се грижи С.. Свидетелят познава А. С.. По времето, когато
косял имота не е виждал там нито А., нито негодите близки. Мястото било на дядо Лазе
/бащата на С./, а А. си имал други ливади, които също е косил. Докато косил мястото, не е
чул дядо Л. да казва, че имотът не е негов. Соте /С./ си спомня, че взимал помпи да качва
вода, но не знае за къде. С. има много имоти, но сега е блок. При „Валога“ има и друг имот.
Сочи свидетелят, че това дето косил, е около овощните дръвчета, вътре. Това било към 1980
година. А. и ищците са в една махала.. Около къщата на ищците е заградено, надолу е
градината, отгоре срещу къщата има пак на С.. Ограденото място не го е мерил, от амбара
натам сигурно има 20-30 метра. Съседите на С. са дядо Ристо /къщата на дедо Ристо/, те
граничат /стената на дедо Ристо, а насам е дедо Лазе/, а от другите две страни - отдолу е пътя
за махалата, а отгоре е пак техен имот /на дедо Лазе и на дедо Ристо/.
Свидетелят Я. сочи, че познава С. и Б., местата им са едно до едно. В село Л., С. и Б.
имат имот, колкото е голям имота на свидетеля, толкова е и техния. Намира се над язовира -
до пътя, някъде около 1 дка, може малко повече от 1 дка. Горе-долу са еднакви. Оградата
между имота на свидетеля и техния е бодлива тел. Пътят за язовира минава покрай имота на
свидетеля. Орехът е от горна страна, а дъбът е от долна страна на имота. Почти между двете
дървета минава оградата. Сочи свидетеля, че А. няма откъде да има този имот, защото той
много добре знае, че тези имоти са на свидетеля и на С.. Сочи свидетелят, че имота му и
имотът на С. не са били част от ТКЗС. Имотите са оградени така повече от 30 години. Не е
познавал бащата на С. /дядо Л./, бил е малък свидетеля. Сочи свидетеля, че в момента в
имота на С. има дървета - ябълки, круши /овощни дръвчета/, както и в имота на свидетеля са
същите, като са на повече от 30 години. Сочи свидетеля, че къщата е до мястото на С.. До
къщата има плевня, предполага свидетеля, че тази плевня е на С.. Повече от 30 години
познава С. и Б.. Откакто ги познава само те си работят имота. Откакто ги познавам не знае
някой да е претендирал за този имот. По време на ТКЗС свидетеля не е обработвал имота,
бил е млад. Този имот му е наследствен от майка му. Сочи свидетеля, че в неговия имот
имало поливна система, имало тръби, даже докато садели градина поливали от там. Сочи
свидетеля, че тези 30 години, А. или негови роднини, не знае да са идвали и да са искали от
С. и Б. да освободят мястото и да твърдят, че това е техен имот. След 2010 година С. и Б. се
грижа за този имот и не знае А. да е идвал на мястото и да се грижи за дръвчетата. А. не е
идвал да иска от свидетеля неговото място и да твърди, че е негова собственост. Не знае
16
дали А. има имоти в блоковете на ТКЗС. След 1990 година не знае С. и Б. да са давали имота
под аренда. Сочи свидетеля, че системата била направена, сигурно от държавата, не знае кой
я е правил. До имотите имало тръби и от там пускали лятно време вода и си вадели
градината с тази вода. Извън местата имало вада и си пускали да си вадят.
От приетата по делото СТЕ, се установява също местоположението, техническите
характеристики и индивидуализиращите белези/данни за Поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 68792.25230, в землището на село Л., махала „С.ци“, са показани на
скици-извадки от КВС и Комбинираната скица.
Местоположението, техническите характеристики и ндивидуализиращите
белези/данни за Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 68792.252.40, в землището на село
Л., махала „С.ци“, са показани на скици-извадки от КВС, скицата от оглед на място и
Комбинираната скица.
Вещото лице сочи, че всеки един от двата описани имота, не съществуват
самостоятелно на място, като поземлени имоти - ниви, с ясно очертани граници и огради,
видно от скицата от оглед на място и Комбинираната скица. Сочи се, че вещото лице е
изработил изработил Комбинирана скица в М 1:800, представляваща извадка от КККР, с
опция за показване собствениците на отделните имоти, със следното съдържание: - с плътни
черни линии и черен № 40 - са показани границите на ПИ с идентификатор № 68792.252.40,
на ответника А. С. С., нива с площ по КККР от 4000 кв.м.; - с плътни черни линии и черен
№ 30 - са показани границите на ПИ с идентификатор № 68792.252.30, на ответниците Г. Й.
Н.. А. Й. М., А. М. П. и С. М. П., нива с площ по КККР от 6997 KB.M.; - с плътни черни
линия, до тях тоннрано в червено и черен № 4 - са показани границите на ПИ с
идентификатор № 68792.709.4, дворно място, урбанизирана територия на ищеца; - с
тонорани в зелено граници - е показана частта от П И с идентификатор № 68792.252.40, на
ответника А. С. С., с площ от 718 кв.м,. която се ползва от ищеца, на място представлява
овощна градина и е обект на исковата молба, като реалната част от 718/4000 ид.ч., от имота
на ответника; - с тонирани в жълто граници - е показана частта от ПИ с идентификатор №
68792.252.30, на ответниците Г. Й. Н.. А. Й. М., А. М. П. и С. М. П., с площ от 1099 кв.м„
която се ползва от ищеца, на място представлява овощна градина, зеленчукова градина и
ливада. и е обект на исковата молба, като реалната част от 1100/6997 ид.ч., от имота на
ответниците; - с тонирани в лилаво граници - е показана част от ПИ с идентификатор №
68792.197.4 - друг вид земеделска земя на Община Благоевград, с площ от 9 7 кв.м., която се
ползва от ищеца, на място представлява овощна градина. Вида на района на СТЕ, с
ограничен със синя линия, претендиралия от ищеца имот, с обща площ от 1818 кв.м., като
част от ПИ с идентификатори № 68792.252.40, на ответника А. С. С. и № 68792.252.30, на
ответниците Г. Й. Н.. А. Й. М.. А. М. П. и С. М. П..
В така ползваната от страна на ищеца част от двата имота на ответниците, на обща
площ на ползването от 1818 кв.м., няма изградени сгради и постройки, като в така
ползваната от страна на ищеца, част от двата имота на ответниците, на обща площ на
ползването от 1818 кв.м., констатирал изградена стара недействаща подземна поливна
17
система и редица от натрупани камъни, като в ползваната от страна на ищеца, част от двата
имота на ответниците, на обща площ на ползването от 1818 кв.м., има трайни насаждения,
овощна градина /ябълки, круши и бадеми/, с площ от 718 кв.м„ разположена в границите на
ПИ с идентификатор № 68792J52.40, на ответника А. С. С. , и по-малка част, с площ от 255
кв.м., е разположена в границите на ПИ с идентификатор № 68792.252.30, на ответниците Г.
Й. Н., А. Й. М., А. М. П. и С. М. П.. В ползваната от страна на ищеца, част от двата имота на
ответниците, на обща площ на ползването от 1818 кв., присъства ограда от стари бетонови
колове и стара бодлива тел между тях, от западната страна, като отделно от това присъстват
два стари дъба, стара череша и орех, но те не представляват трайни гранични знаци, а
присъстват само като даденост. Така ползваната от страна на ищеца, част от двата имота на
ответниците, на обща площ на ползването от 1818 кв., е оградена с ограда от стари бетонови
колове и два реда стара бодлива тел между тях, само от западната страна и е без огради от
другите му страни, като до така ползваната от страна на ищеца, част от двата имота на
ответниците, на обща площ на ползването от 1818 кв., се осъществява по черен полски път,
отново преминаващ през границите на ПИ с идентификатор № 68792.252.30, на ответниците
Г. Й. Н.. А. Й. М.. А. М. П. и С. М. П.. Сочи вещото лице, че в кориците на делото няма
индикация за новообразуван поземлен имот с цифри 25453, представляващ част от парцел
001, масив 252, с площ от 2990 кв.м., в местност „Скоруша“, който да се сравнява с
процесния имот, описан в исковата молба, като имотът описан в окончателно
възстановително Решение № 1 -Щ от 23.10.1997 год., изх.№ 27-148 от 23.10.97 год. /лист 288
към гр. дело № 722/2023 год./, с което се възстановява правото на собственост на наел, на М.
А. С., на 9 бр. имота, като имота обект на СТЕ, е под № 9, Нива от 9.501 дка, седма
категория, м“СКОРУШАТА‘ ’, имот № 252031 по плана за земеразделяне, идентичен със
сегашен имот ПИ с идентификатор № 68792.252.40, на ответника А. С. С., получен от
разделяне на бивш имот № 252031, по КВС, е частично идентичен за площ от 718 кв.м.. с
имота предмет на настоящето производство.
Имотът описан в окончателно възстановително Решение № 1 -Щ от 23.10.1997 год.,
изх.№ 27-70 от 23.10.97 год., с което се възстановява правото на собственост на насл. на С.
А. М. на 2 бр. имота, като имота обект на СТЕ, е под № 2 , Нива от 6.997 дка, седма
категория, м.“СКОРУШАТА“, имот № 252030 по плана за земеразделяне, идентичен със
сегашен имот ПИ с идентификатор № 68792.25230, на ответниците Г. Й. Н., А. Й. М.. А. М.
П. и С. М. П., е частично идентичен за площ от 1 099 кв.м., с имота предмет на настоящето
производство.
Въззивният съд намира от правна страна следното:
Давността, като способ за придобиване на право на собственост, не се прилага
служебно. Изтичането на предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен
давностен срок не води автоматично до придобиване право на собственост дори през този
период упражняващото фактическата власт лице да е владяло имота явно, необезпокоявано и
непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да бъде придобито без да е изразена
воля за това. Дори за целия 10-годишен период, през който е упражнявало фактическата
18
власт върху имота това лице да е имало намерението да свои имота, т.е. да придобие
собствеността, необходимо е да изрази това свое намерение и след изтичането на
предвидения в закона срок, доколкото до този момент намерението е насочено към една
възможност за придобиване на право, а за да бъде реализирано всяко едно придобивно
основание и да произведе то предвидения в закона вещноправен ефект, волята за
придобиване на собствеността следва да бъде изразена при наличието на всички останали
елементи от фактическия състав на това придобивно основание. До момента, в който изрази
волята си за придобиване на собствеността, владелецът може да промени намерението си и
да изостави вещта, тъй като за него не съществува задължение да я придобие.
Ако едно лице е упражнявало фактическа власт върху недвижим имот явно,
необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, но приживе не се е позовало на
изтеклата придобивна давност, т.е. не е изразило волята да придобие правото на собственост
по реда на чл.79,ал.1 ЗС, то към момента на смъртта си това лице не притежава
собствеността. Наследниците на това лице не биха могли да придобият следователно по
наследство правото на собственост, а само правото да владеят вещта като фактическо
състояние. За да бъде придобита собствеността е необходимо изрично позоваване на този
придобивен способ от страна на наследниците на владелия наследодател, в който случай
правото на собственост се придобива от момента, в който наследниците се позоват на
изтеклата давност дори наследодателят да е упражнявал фактическата власт върху имота
повече от 10 години, тъй като придобивната давност има действие ex nunc.
За да се приеме, че в полза на едно лице е изтекла предвидената в чл.79,ал.1 ЗС
придобивна давност, необходимо е това лице да е упражнявало фактическата власт върху
имота явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерението да придобие
собствеността и след изтичането на предвидения от закона срок да се е позовало на
изтеклата в негова полза придобивна давност, като законът изрично допуска и възможност
за присъединяване на владение при условията на чл.82 ЗС. Ако наследодателят е владял
един имот,но приживе не се е позовал на давността, както вече беше отбелязано,
наследниците му придобиват по пътя на наследствената трансмисия само фактическата
власт върху имота и биха могли да придобият собствеността, присъединявайки към своето
владение владението на наследодателя и позовавайки се на давността. Поради това само
онези наследници, които са заявили, че присъединяват своето владение към владението на
наследодателя и се позоват на изтеклата давност, придобиват правото на собственост върху
имота. В подобна хипотеза не намира приложение правилото, че сънаследникът упражнява
фактическата власт върху имота, владеейки припадащите му се по наследство части и
упражнявайки държане по отношение на частите, припадащи се на останалите
сънаследници, тъй като по наследство е придобито не право на собственост, а само едно
фактическо състояние, даващо правото владението на наследодателя да бъде
присъединено,т.е. продължено и то само от онези наследници,които установят реално
фактическа власт върху целия имот. Само ако бъде установено,че упражняващият
фактическата власт сънаследник владее за всички наследници на общия
19
наследодател,правото на собственост ще бъде придобито общо от всички тях в
съсобственост.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и
включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик - / ПП-6-74/. Субективният елемент на владението –
намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.
Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието
придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи
презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага
както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и
в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала
съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК/. Възможно е предаване на владението от
предишния собственик, или владелец /квазиправодаване/. То не е формален акт – може да
стане с конкулдентни действия, или да се изрази словесно. Когато владението е установено
по този начин, или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета,
действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС – приема се, че имота се владее от
владелеца за себе си и без прекъсване.
Настоящия състав не споделя изводите на районния съд, че от показанията на
свидетелите не се установява от кога се владеят имотите и границите. Показанията на
всички свидетели са категорични по отношение на граници и владение, осъществен от
ищците по делото. Свидетелите са категорични, че ищците от 1980г. владеят процесните
изеални части, а преди това ги е владял наследодателят на ищеца. Съдът кредитира
показанията им, които се подкрепят и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
По делото не са събрани доказателства процесните части да са били внасяни в ТКЗС. Но
дори да са внасяни началният момент на придобивната давност в случая, предвид
разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и задължителната практика на ВКС по прилагането на
този текст /решение 627/05.10.2010г. по гр.д.№1623/09г.на ВКС, І ГО; решение
№547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г. на ВКС, ІІ ГО и др ./, е от момента на влизане в сила
на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, а ако възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е в по-късен
момент – от момента на възстановяването. В случая това е моментът на влизане в сила на
решение Решение № 1 -Щ от 23.10.1997 год., изх.№ 27-70 от 23.10.97 год.., за което няма
данни да е обжалвано. От момента на влизане в сила на това решение и към настоящия
момент давностният срок е изтекъл. Прекъсването на давността в хипотезата на чл.116,
б.”б” ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени
срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не
обратното. Ищецът не може да прекъсне собствената си придобивна давност. Тази давност
20
може да бъде прекъсната с насрещен иск на собственика на вещта, какъвто не е предявен /
Решение № 99 от 10.05.2013г. по гр.д.№681 по описа за 2012г., ВКС, I гр.отделение/. От
съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства следва, че ответниците никога
не са били реално въвеждани във владение на спорните идеални части. Неоснователни са
доводите на ответниците за въвод във владение по отношение на спорните имоти.
Приложените по делото протоколи за въвод във владение не сочат конкретен имот и по тази
причина не могат да бъдат свързани с процесните идеални части. Протоколът за трасиране
не установява въвод във владение, а представлява процес, при който се маркира
местоположението, формата и размерите на имота. Протоколът за трасиране се оспори по
чл.193 ГПК – авторството и не се доказа от представилата го страна неговата автентичност –
авторство, поради което същият следва да се изключи от доказателствата по делото. Но
както се посочи от същия не се установява въвод във владение по отношение на спорния
имот. От договор за наем от 19.04.2021г. се установява, че се отнася за имот 252030 с площ
6 997 кв.м., по отношение на който имот ответниците С. М. П. и А. М. П. в отговора на
въззивтага жалба признават неизгоден за тях факт, а именно, че никога не са ползвали
процесните 1100 идеални части и за първи път претендират да им бъде присъдено и
обезщетение, тъй като не могат да ползват въпросните идеални части. Ищците са
демонстрирали своенето на процесните идеални части в продължение на повече от десет
години. Поради което съдът приема, че презумпцията на чл.69 ЗС не е оборена и исковете
по чл.124 ГПК са основателни и доказани. По отношение на искането за отмяна на
договорите за доброволна делба, то същото е неоснователно, тъй като според Tълĸyвaтeлнo
peшeниe №3/29.11.2012 г. пo т. д. №3/2012 г., OCГK нa BKC, нa oтмянa пo peдa нa чл. 537,
aл. 2 ГΠK пoдлeжaт caмo ĸoнcтaтивни нoтapиaлни aĸтoвe, c ĸoитo ce yдocтoвepявa пpaвo нa
coбcтвeнocт въpxy нeдвижим имoт, нe и тeзи, yдocтoвepявaщи cдeлĸи, c ĸoитo ce пpexвъpля,
измeня или пpeĸpaтявa вeщнo пpaвo въpxy нeдвижим имoт.
Предвид изложеното решението следва да бъде отменено, включително и в частта за
разноските, а исковете по чл.124 ГПК следва да бъдат уважени.
По разноските:
При изхода на спора пред въззивния съд, право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК имат въззивниците, които са направили своевременно искане за присъждането им и са
представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение пред втората инстанция
в размер на 1200 лв. и 50 лв. държавна такса въззивно обжалване.
За първа инстанция не са представени доказателства за платено адв. възнаграждение,
следва да им се присъдят 1300 лева – разноски за възнаграждение вещо лице.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 325 от 07.05.2024 г. по гр.д.№722/2023г. по описа на РС
21
Благоевград, включително и в частта на разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Г. Й. Н., А. Й. М., ЕГН
**********, А. М. П., ЕГН ********** и С. М. П., ЕГН **********, че С. Л. С., ЕГН
**********, А. С. С., ЕГН ***и Д. С. С., ЕГН **********, са собственици на основание
давностно владение на реална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68792.252.30, в
землището на село Л., махала „С.ци“, с площ за целия имот от 6 997 кв.м. с трайно
предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване- нива/орна земя/, стар
идентификатор - 252030, с площ за реалната част от 1100/6997 /хиляда и сто върху шест
хиляди деветстотин деветдесет и седем / идеални части, която идеална част, представлява
реална част с граници и съседи - от две страни полски път и имот на А. С. и на реална част
от поземлен имот с идентификатор 68792.252.40 с площ за целия имот от 4000 кв.м. с трайно
предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване- нива/орна земя/, стар
идентификатор - 252040, която реална част с площ от 718 кв.м. / седемстотин и осемнадесет/
квадратни метра, с граници и съседи- от две страни полски път и имот на А. С..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника - А. С. С., ЕГН
**********, че С. Л. С., ЕГН **********, А. С. С., ЕГН ***и Д. С. С., ЕГН **********, са
собственици на основание давностно владение на реална част от поземлен имот с
идентификатор 68792.252.40 с площ за целия имот от 4000 кв.м. с трайно предназначение -
земеделска територия, с начин на трайно ползване- нива/орна земя/, стар идентификатор -
252040, която реална част с площ от 718 кв.м. / седемстотин и осемнадесет/ квадратни метра,
с граници и съседи- от две страни полски път и имот на А. С. и на реална част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68792.252.30, в землището на село Л., махала „С.ци“, с
площ за целия имот от 6 997 кв.м. с трайно предназначение - земеделска територия, с начин
на трайно ползване- нива/орна земя/, стар идентификатор - 252030, с площ за реалната част
от 1100/6997 /хиляда и сто върху шест хиляди деветстотин деветдесет и седем / идеални
части, която идеална част, представлява реална част с граници и съседи - от две страни
полски път и имот на А. С..
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, Г. Й. Н., А. Й. М., ЕГН **********, А. М. П.,
ЕГН ********** и С. М. П., ЕГН **********, ДА заплатят на С. Л. С., ЕГН **********, А.
С. С., ЕГН ***и Д. С. С., ЕГН **********, сторените по делото разноски в размер на 2550
лева – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
22
2._______________________
23