№ 2844
гр. Варна, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20233110114416 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава „Тринадесета” от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от М. Н. Т., ЕГН
**********, чрез адв. А., с която претендира да бъде осъдено ЗД „БИ“ АД,
ЕИК **, да му заплати сумата от 960,62 лв. /след допуснато изменение на
иска/, представляваща неплатен остатък от обезщетение на обща стойност
1341,90 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увредени
предна дясна врата и преден десен калник на собствения на М. Н. Т. л. а.
марка „Фолксваген“, модел „**“, с рег. № **, в резултат на реализирано на
27.06.2023 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача на л. а. марка „Рено“, модел
„**“, с peг. № **, застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗД
„БИ“ АД, ведно със законната лихва от 06.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: На 27.06.2023 г., около 18:15 ч., в гр. Варна,
ж. к. „Вл. Варненчик“ на паркинга до бл. 20, С.М., управлявайки собствения
си л. а. марка „Рено“, модел „**“, с peг. № **, при маневра на заден ход ударил
отпред вдясно паркиран от водача Д. Т. л. а. марка „Фолксваген“, модел „**“, с
рег. № **, собственост на ищеца. За настъпилото ПТП водачите попълнили
Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото
произшествие посочили С.М.. Лекият автомобил, управляван от виновния
водач, бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от ЗД „БИ“
АД, със срок на действие към датата на ПТП. На 01.08.2023 г. ищецът
уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис
на щета № **-**/01.08.2023 г., като в него описал като увредени детайли:
1
предна дясна врата и калник преден десен. По заявената щета получил сумата
от 80 лв., която не отговаряла на реалните вреди, които според проучване на
ищеца в няколко автосервиза били на стойност от 1341,90 лв. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения
ответник е подаден отговор, с който оспорва иска изцяло. Не оспорва
наличието на валидна застраховка ГО по отношение на автомобила,
управляван от посочения като виновен за ПТП водач, както и причинените от
него вреди, настъпили по сочения от ищеца механизъм и описани от негови
служители по заведената щета. Сочи, че стойността на вредите била 240,72лв.,
колкото били изплатени на ищеца, тъй като следвало да се приложи
коефициент на овехтяване предвид възрастта на автомобила /28 г./.
Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Представено е по делото Свидетелство за регистрация – част І, от което
се установява, че собственик на л. а. марка „Фолксваген“, модел „**“, с рег. №
**, е М. Н. Т..
От Двустранен констативен протокол за ПТП от 27.06.2023 г. е видно, че
на 27.06.2023 г., около 18:15 ч., в гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик“ на паркинга
до бл. 20 е настъпило ПТП между л. а. марка „Рено“, модел „**“, с peг. № **, и
л. а. марка „Фолксваген“, модел „**“, с рег. № **. В протокола е отразено, че
управляващият л. а. марка „Рено“, модел „**“, с peг. № **, С. П. М. при
маневра на заден ход ударил отпред вдясно паркиран от водача Д. М.ов Т. л. а.
марка „Фолксваген“, модел „**“, с рег. № **. М. е заявил, че е виновен за
произшествието. Посочено е, че по отношение на л. а. марка „Рено“, модел
„**“, с peг. № **, е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ЗД „БИ“ АД, валидна до 12.03.2025 г.
На 01.08.2023 г.е съставен приобщения по делото опис на щета с № **-
**, в който е записано, че настъпилите увреждания по л. а. марка
„Фолксваген“, модел „**“, с рег. № **, са предна дясна врата и калник преден
десен.
На 28.09.2023 г. по сметка на М. Т. е постъпила сума в размер на 240,72
лв., преведена от ЗД „БИ“ АД, с посочено в платежното нареждане основание
- щета №**-**.
Приобщени са по делото и заверени преписи от документите по
заведената щета №**-**/01.08.2023 г ., вкл. и от снимковия материал към нея.
От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническа
експертиза, изготвено от вещото лице М. К., което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че реалният възможен механизъм на
настъпване на застрахователното събитие най-вероятно пряк контакт между
два автомобила - С.М., управлявайки собствения си л. а. марка „Рено“, модел
„**“, с per. № **, при маневра на заден ход ударил отпред вдясно паркиран л.
а. марка „Фолксваген“, модел „**“, с рег.№ **, управляван от водач Д. Т..
Мястото и времето на събитието е на 27.06.2023 г., около 18:15 ч., в гр. Варна,
ж.к. „Вл. Варненчик“ на паркинга до бл. 20. Сумата необходима за
възстановяване на л. а. марка „Фолксваген“, модел „**“, с рег.№ **, по средни
2
пазарни цени с алтернативни части към 27.06.2023 г. е 1201,34 лв. с ДДС, като
справедливата средна пазарна цена на труд е 43,56лв. с ДДС за 1 нормочас, но
цени части за подмяна липсват. Увредените части на л. а. марка „Фолксваген“,
модел „**“, са вследствие на застрахователното събитие. Няма части, които
подлежат на подмяна.
При изслушването си в о. с. з. вещото лице допълва, че автомобилът
отдавна не е в гаранция. Средната цена за труд без да се взимат предвид
цените в официален сервиз на марката или на друга марка би била с около 300
лв. по-ниска.
Въз основа на за установена фактическа обстановка съдът формира
следните приетата правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
По делото, на осн. чл. 146, ал. 1, т .4 ГПК, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че за л. а. марка
„Рено“, модел „**“, с peг. № **, е била налице сключена валидна застраховка
„ГО“ със ЗД „БИ“ АД към датата на описаното в исковата молба ПТП, което е
причинено виновно от водача на това МПС и при което са били увредени
предна дясна врата и калник преден десен на собствения на М. Т. л. а. марка
„Фолксваген“, модел „**“, с рег. № **,, за което той е предявил при ЗД „БИ“
АД претенция №**-**/01.08.2023 г.
Предвид липсата на спор между страните по правнорелевантните факти,
съдът намира, че всички материални предпоставки, обуславящи възникването
и съществуването на спорното материално право, са налице, поради което
прекият иск по чл. 432 ГПК срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ се явява доказан по основание.
Спорен по делото е единствено размерът на дължимото от
застрахователя обезщетение.
Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение съобразно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която то трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество (чл.
400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване,
тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност на
автомобила.
По делото не са ангажирани доказателства за реално извършен ремонт и
за осъществени разходи, поради което застрахователното обезщетение следва
да се определи по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие -27.06.2023 г.
В случая за действителен следва да се приеме размерът на
обезщетението за вредите, съобразен със средните пазарни цени на труда.
3
Според заключението по СТЕ сумата, необходима за възстановяване на
увредения автомобил по средни пазарни цени към 27.06.2023 г. е 1201,34 лв.
Последната е по-висока от претендираната сума от 960,62 лв., поради което
при отчитане на диспозитивното начало в процеса дължимото застрахователно
обезщетение следва да се определи в размер на 960,62 лв.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2023 г., до окончателното
й изплащане.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 50 лв.
за държавна такса, 450 лв. за депозит за вещо лице по САТЕ, 480 лв. с ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването
им и за регистрация на адвоката по ЗДДС. На страната е указано да внесе сума
в размер на 250 лв. за депозит за вещо лице, поради което разликата над
указаната сума до внесената от 450 лв. не следва да бъде възлагана в тежест на
насрещната страна. Ето защо в тежест на ответното дружество следва да се
възложи сума в общ размер на 780 лв. Релевираното от ответника възражение
за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като размерът на
заплатеното адвокатско възнаграждение съвпада с минималния такъв,
определен по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК **, да заплати на М. Н. Т., ЕГН
**********, сума в размер на 960,62 лв. /деветстотин и шестдесет лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща неплатен остатък от обезщетение
на обща стойност 1341,90 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в увредени предна дясна врата и преден десен калник на собствения на М. Н.
Т. л. а. марка „Фолксваген“, модел „**“, с рег. № **, в резултат на реализирано
на 27.06.2023 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача на л. а. марка „Рено“, модел
„**“, с peг. № **, застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗД
„БИ“ АД, ведно със законната лихва от 06.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК **, да заплати на М. Н. Т., ЕГН
**********, сума в размер на 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/,
представляваща сторени в първоинстанционното производство съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4