Р Е Ш Е Н И Е
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на тридесети
юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ЕКАТЕРИНА
РОГЛЕКОВА
при участието на
секретаря Камелия Спасова, в присъствието на прокурора Петър Петров, разгледа
докладваното от съдия Екатерина Роглекова ВНАХД № 937 по описа за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на обвиняемия С., подадена чрез защитника му адв. Т., против
Решение от 27.02.2020г. по АНД № 640/2020г.
по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
С Решението
първата инстанция е признала обвиняемият Ц.Ч.С. с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 18.10.2018г. в гр.Пловдив,
на бул..“***“ срещу № ***при управляване на моторно превозно средство – товарен
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ *** е нарушил правилата за движение,
а именно:
чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата – „Всеки
участник в движението по пътищата: 1. С поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“,
чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата – „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен: 1. Да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни превозни средства“,
чл.6, т.1, предл. последно от Закона за движение по
пътищата
– „Участниците в движението съобразяват своето поведение …. с пътната
маркировка“,
чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата – „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“,
чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата - „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътното превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.С.Д. от гр.Пещера,
обл.Пазарджик, изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става, довело до
трайно затрудняване на движението на горен десен крайник за 1,5 месеца, поради
което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“, пред.2 вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК вр. чл.78а, ал.1 от НК го е
освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. На основание чл.343г. от НК вр. чл.78а, ал.4 от НК съдът е
лишил обвиняемия Ц.Ч.С. от правото му да управлява МПС за срок от ОСЕМ месеца,
считано от влизане на решението в законна сила.
Съдът
се е произнесъл и по направените по делото разноски.
В жалбата се
посочва, че се обжалва решението като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и е явно несправедливо, като се иска изменението му в насока
намаляване на наказанието глоба и отмяна на наказанието лишаване от
правоуправление. Доводите на защитата са изложени подробно и мотивирано в
насока игнориране от първата инстанция на направените възражения и недооценка
на смекчаващите отговорността обстоятелства.
В открито
заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно, в съответствие с материалния и процесуален закон.
Защитата на обвиняемия моли при
заключителната си реч за отпадане на наказанието „Лишаване от право на
управление на МПС“ на С. и се аргументира с представените в тази насока
доказателства, че същият е личен асистент на брат си, живеят в с. Чавдар, общ
Доспат и се налага два пъти седмично да отиват на медицински прегледи до гр.
Гоце Делчев.
Редовно призован,
обвиняемият С. се явява пред въззивната инстанция и поддържа заявеното от
адвокт Т..
Пловдивският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след
като извърши цялостна служебна проверка на протестирания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.
313 от НПК, намери за установено следното:
При извършената проверка на
първоинстанционното решение, въззивният съд намира, че същото е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която се установява категорично от събраните на
досъдебната фаза гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства.
В изпълнение на възложените му задължения да
извърши собствен обективен, всестранен и пълен анализ на събраните от
първоинстанционния съд допустими и относими доказателства, настоящият съдебен
състав на Окръжен съд гр. Пловдив, след като проведе съдебно следствие, в което допусна до преразпит обв. С.,
констатира следното :
Въз основа на безспорно установените
положения, точно изложени от първата инстанция, въззивната инстанция приема
същата фактическа обстановка:
Ц.Ч.С. е роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ като
личен асистент, неосъждан, с ЕГН: **********.
Обв.Ц.С. е правоспособен водач на МПС и
притежава свидетелство за управление на МПС N ***, издадено
от ОД МВР – Смолян на 20.10.2010г. за категориите В, ВЕ, С, СЕ, М, АМ и ТКТ.
Свидетелството било с валидност до 20.10.2020г., като към него бил издаден
контролен талон за водач без наказания.
На 18.10.2018г. около 15,40-15,50ч. обв.С. ***
товарен автомобил марка „***“, модел „**“ с рег.N *** с десен
волан – собственост на Й.В.Ч., ЕГН: **********. Обвиняемият управлявал
автомобила по източното платно за движение, посока юг – север /от Околовръстен
път към гр.Пловдив/. Времето било ясно и слънчево за сезона, а пътната настилка
била суха. В същото време пострадалият св.В.С.Д., с ЕГН: **********, бил седнал
върху мотоциклета си, марка и модел „****“ с рег.N ********** в
отклонение към паркинг на магазин „****“, находящ се на бул.“****“ N ***.
Св.Д. бил върху мотоциклета, който бил със запален двигател, но в покой и
изчаквал преминаването на МПС-тата, движещи се по източното платно, за да
направи десен завой по булеварда и да се включи в движението.
По същото време в крайна лява лента за
движение по пътното платно се движел лек автомобил „***“ с рег.N ***,
управляван от св.Е. Х. Обв.С. управлявал товарния автомобил в средната лента за
движение с по-висока скорост от св.Х., поради което я застигнал близо до N ***
на бул.“***“ и започнал да задминава от дясната страна управлявания от св.Х.
автомобил, като част от товарния автомобил започнала да навлиза в лявата лента
за движение. Св.Х. видяла на огледалото за обратно виждане приближаващия се от
дясно товарен автомобил, който бил много близо до нейния автомобил, поради
което издала предупредителен звуков сигнал с клаксона си, тъй като за нея
възникнала опасност от сблъсък. След издаването на звуковия сигнал, обв.С.
завил рязко на дясно, преминал през дясната лента за движение, след което
напуснал платното за движение на бул.“***“ и блъснал изчакващия в покой
мотоциклет със седящия върху него св.Д*. Ударът между двете МПС-та настъпил
извън платното на булеварда, в ръкава на паркинга на магазин „***“, като
товарният автомобил „***“ с рег.N **** с предната си част блъснал в лявата странична
част намиращият се в покой мотоциклет „***“ с рег.N ***. В
следствие на удара мотоциклетът се плъзнал по асфалтовата настилка на паркинга
на магазина и се установил на около 11,30м. от мястото на удара, в посока
магазин „***“, а водачът на мотоциклета паднал и получил травма. Товарният
автомобил продължил своето движение по инерция и ударил лек автомобил „***“ с
турска регистрация N **** – собственост на турската фирма “**********” със
седалище в гр.Истанбул, Турция, който бил паркиран на бул.“***“ пред N **.
В следствие на удара лекият автомобил „**“ бил изтикан в южна посока в съседен
имот, а товарния автомобил ударил странично друг паркиран на същия паркинг лек
автомобил марка „**“ с рег.N *** – собственост на И.Г.К., с ЕГН: ********** –
едноличен собственик и управител на „***“ ЕООД – търговско дружество, стопанисващо
едноименния магазин, находящ се в гр.Пловдив, бул.“***“ N ***.
Свидетел и очевидец на случилото се станал св.Н.Т.Г., който по същото време
пътувал със служебния си автомобил по този маршрут на движение и спрял
непосредствено след възникналото ПТП. Слизайки от автомобила си, св.Г. видял
падналия на земята мотоциклетист, който бил по гръб. Незабавно се обадил на
спешен тел.112 за да уведоми за настъпилото ПТП с пострадал човек.
Св.В.М., която работела като спедитор в „********“
ЕООД в офис, находящ се в сградата на бул.“********“ N **, където се помещавал и магазин „*******“, чула шум от пътния инцидент,
поради което слязла на паркинга пред магазина. Там видяла падналия на земята
мотоциклетист, който видимо изпитвал болки и се държал за едната ръка. Св.М.видяла
и падналия на дясната си страна мотоциклет, който бил близо до магазина. М.
отишла при мотоциклетиста, който бил с екипировка и разговаряла с него, за да
разбере какво се е случило. Пострадалият св.Д. се оплакал, че го боли дясната
ръка и единият крак. При тях се приближил и св.И.К., собственик на магазин „***“,
който обяснил на св.М., че мотоциклетистът бил негов клиент, който бил в
магазина преди това, след което тръгнал с мотоциклета си и спрял на изхода на
паркинга за да се включи в движението по булеварда, когато товарният автомобил ********“
с рег.N ********
се отклонил от пътното платно и го ударил. Св.М. позвънила от телефона си на
спешен номер 112 за да поиска помощ за пострадалия мотоциклетист. От товарния
автомобил излязъл обв.Ц.С., който отишъл до пострадалия мотоциклетист и го
питал дали е видял как са му засекли пътя. Св.Д. му отговорил, че никой не го е
засякъл, а сам е отклонил автомобила си на дясно и го блъснал. Обв.Слапатев се
отдалечил и повече не разговарял с никой от присъстващите, нито се интересувал
за състоянието на св.Д.. Междувременно св.К. извадил от магазина стол и
помогнал на пострадалия св.Д. да седне.
Малко по-късно на място пристигнал полицейски
екип в състав св.Т. Т. и св.А. К. – младши автоконтрольори към Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – Пловдив. Те извършили проверка за правоспособността на
двамата водачи – обв.С. и св.Д., след което ги тествали за употреба на алкохол,
като двете проби били отрицателни. На място пристигнал и екип на Спешна
медицинска помощ, който прегледал обв.С. и св.Д., като откарал последния в
болнично заведение, тъй като имал по-сериозни наранявания. Св.Т. съставил
констативен протокол за ПТП с пострадали лица N ***/18.10.2018г.,
като полицейските служители запазили местопроизшествието до пристигане на следствена
група.
Правилен е изводът на първата инстанция, че изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин частично от
обясненията на обв.Ц.С., дадени в хода на досъдебното производство и в
съдебното следствие, както и изцяло от показанията на свидетелите К. М., И.Г.К., В.С.Д., Й.В. Ч., Е.Б. Г., Н.Т.Г., В. И. М., Т. Г. В., Е.
А.Х., С.С. Х., Т. Х.Т. и А. Л. К.. Съдът кредитира изцяло показанията на
посочените свидетелите като пълни, обективни, кореспондиращи помежду си и с
останалите писмени доказателства, приобщени по делото – протокол за оглед на
местопроизшествие заедно с фотоалбум към него, копие на свидетелства за
управление, за регистрация на МПС и застрахователни документи, протоколи за
разпит на свидетели, констативен протокол за ПТП, справка от систематизирана
система за разпознаване на регистрационни номера, медицински документи, трудов
договор, решение на ТЕЛК и др.
Въззивният съд е солидарен с направеното
заключение защо трябва да се кредитират показанията на св.К. М., св.И.К., св.В.
Д., св.Й. Ч., св.Е. Г., св.Н. Г., св.В.М., св.Е. Х., св.С. Х., св.Т. Т. и св.А. К., като доводите в
тази насока са мотивирани задълбочено и подробно.
Детайлно са обсъдени и обясненията на обв.Ц.С.,
съпоставени са с останалите гласни и
писмени доказателства, като законосъобразно са посочени обстоятелствата, на
които съдът се доверява и на кои – не. Въззвният съд възприема становището в
тази насока на първата инстанция.
Кредитирани са и няма възражения относно
същите - съдебната автотехническа експертиза, автооценъчна експертиза и съдебно
медицинска експертиза.
Проверяващият съд от своя страна кредитира
заключенията на вещите лица като компетентни, изготвени с нужните познания и
опит в съответните области и неоспорени от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка правилно,
обосновано и законосъобразно първостепенният съд е заключил, че от обективна и
субективна страна обв. С. е осъществил състав на твърдяното престъпление.
Настоящият съдебен състав изцяло се съгласява с
доводите на първата съдебна инстанция, че извършеното от обвиняемия осъществява
престъпния състав на престъплението по чл. 342 ал.1 от НК, тъй като е нарушил
разпоредбите на ЗДвП и по този начин е причинил настъпването на ПТП. По категоричен
начин се установява, че обв.С. е управлявал МПС – товарен автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег.№ ****, като при управлението е нарушил разпоредбата на чл. 5
ал.1 т. 1 от ЗДвП, тъй като е създал опасност за съседния до него автомобил на
св.Х., по чл. 5 ал.1 т.2 от ЗДвП – не е бил предпазлив към намиращия се в
съседство от дясно на пътното платно мотоциклетист – св.Д., чл.6 т.1 от ЗДвП –
не е съобразил поведението си с пътната маркировка като е навлязъл първо в лява
лента за движение при неспазване на дистанция от съседната кола, а след което
рязко е преминал на дясно в другите ленти за движение и чл. 20 ал.1 ЗДвП –
загубил е контрол над управлявания от него автомобил. Защитата наведе
твърдения, че посочените разпоредби на ЗДвП били общи и не давали конкретно
задължение, като Съдът приема, че дори и общи, тези норми ясно сочат какво
следва да е изправното поведение на водача на МПС, а в настоящият случай обв.С.
е нарушил именно посочените задължения в цитираните разпоредби. Съгласно
заключението на автотехническата експертиза се установява, че причина за
настъпването на ПТП е техническа грешка от страна на водача на товарния
автомобил – обв.С., който е предприел маневра завой на дясно без да се съобрази
с останалите участници в движението, в случая изчакващият да се включи в
движението св.В. Д. и е блъснал пострадалия и неговия мотоциклет, с което е
създал опасност за последния и не се е съобразил с местоположението му и
поведението му – нарушение по чл. 25 ал.1 от ЗДвП. С оглед на цитираните
нарушения обв.С. е причинил на пострадалия св.Васил Д. средна телесна повреда,
с което е осъществен и квалифициращият признак на престъплението по чл.343,
ал.1, б.“б“, пред.2 от НК.
От субективна страна деянието безспорно е извършено
при условията на непредпазливост, под формата на небрежност. Обвиняемият е
могъл и е бил длъжен да управлява МПС съгласно изискванията на ЗДвП. Въпреки
това, последният не се е съобразил с това и е предприел маневра „завой дясно“
без да се съобрази с намиращият се в края на платното за движение и в част от
вход за паркинг пострадал мотоциклетист св.В.Д.. Така обв.С. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Без съмнение, по отношение на обвиняемия са налице
материално-правните предпоставки на чл. 78а
от НК за освобождаването му от наказателна отговорност. Същият не е осъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност преди настоящия случай, от
престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Наложеното
административно наказание – глоба в
размер на 1500лв. е съобразено със смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства и е законосъобразно определено.
По отношение наложеното административно
наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,
въззивният съд е на различно становище от застъпеното на Районен съд.
При проведеното въззивно съдебно следствие, в
което бе преразпитан обвиняемия, както и
от останалите доказателства по делото, бе изяснено, че обвиняемият С. се грижи
за болния си брат, като е негов личен асистент. Двамата живеят в малко и
отдалечено от медицинска помощ село, което налага редовното транспортиране на
болния до гр. Гоце Делчев от страна на обвиняемия. В тази връзка лишаването му
от право да управлява МПС ненужно и сериозно би засегнало правата на трето
лице, а и определеното от първата инстанция административно наказание глоба ще
е достатъчно, за да окаже своя превъзпитателен и превантивен ефект.
Ето защо и въззивната инстанция ще отмени
определеното административно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“.
Извършената служебна проверка от Пловдивският
окръжен съд не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото и
постановяването на съдебния акт от РС-Пловдив, които да обуславят отмяна на
същия и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния
съд, обсъдени са всички възражения на защитата и са взети предвид изложените от
тях доводи.
Воден от горното и на основание чл.
337, ал. 1, т. 1 и чл. 338
от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение от 27.02.2020г. по АНД № 640/2020г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив., като ОТМЕНЯ
определеното административно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
Решението не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: