Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../29.05.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание проведено на петнадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретаря Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2027/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр.
чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД от И.А.М., ЕГН ********** и К.В.К., ЕГН **********, и двамата чрез адв.
В.Й.Н. от САК, против
"ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ №59, за заплащане на
сумата от по 100000 лева на всеки един
от тях, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка
и непосредствена последица от загубата на
дядо им А.Я.Х., в резултат на ПТП от 03.12.2015г., причинено от Д.В.К. при управление
на т. а. „Ситроен Джъмпер“ с peг. № *****, като претенцията
е формирана след отчитане на съпричиняване
от страна на А.Я.ХА.30%, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
увреждането – 03.12.2015г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените
по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ищците твърдят, че на 03.12.2015г. при управление на т. а. „Ситроен Джъмпер“ с peг. № *****, Д.В.К. нарушил правилата за движение
по пътищата, вследствие на което
реализирал ПТП с движещото се пред него
пътно превозно средство с животинска тяга, управлявано от А.Х.. В резултат
на ПТП водачът на т. а. „Ситроен Джъмпер" с peг. № ***** - Д.К.,
по непредпазливост причинил смъртта на праводателя на ищците А.Я.Х..
С влязла в сила
присъда № 53/04.05.2016 г. по
НОХД № 431/2016 г. на ВОС, Д.В.К. е признат за виновен
за настъпване на процесното ПТП. Непосредствената
причина за смъртта наА.ХА.е съчетаната травма, изразяваща се в несъвместимите с живота увреждания на вътрешните
органи - главен и гръбначен мозък, мозъчни обвивки, сърце и прилежащите му големи кръвоносни
съдове, бял, черен дроб, слезка,
ляв бъбрек и други. Внезапната загуба довела до
множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на А.Х.. Той е бил
в изключително добро здравословно състояние и напълно активен до момента на
катастрофата. И.М. и К.К. са внуци на
починалия, като до момента на
неговата смърт са поддържали почти
ежедневно изключително близки и топли отношения. Ето защо загубата на последния е един от най-тежките
моменти в живота им. Не минава и ден, през който те
да не тъжат
за своя дядо.
Излагат, че законовото ограничение
на размера на обезщетението за неимуществени вреди е неприложимо, предвид Директива на ЕС. Поради това ищците молят застрахователят да бъде осъден
да им заплати
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. С допълнителна
искова молба ищците заявяват, че исковете им
са допустими, т.к. ПТП е на дата
03.12.2015г. и съгласно
§ 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, се прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането,
освен ако страните договорят друго след влизането
в сила на този кодекс. Не оспорват
съпричиняването, като излагат, че то
е 30%.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "ЗАД
"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, чрез юрисконсулт
А.М., с който оспорва исковете като недопустими,
поради непровеждането на рекламационно производство, евентуално неоснователни. Излага, че ищците нямат право
на обезщетение, защото ПТП е настъпило преди постановяването на ТР 1/2016г. Оспорва и приложимостта на
Директива 2012/29/EU, като излага, че същата
не дерогира националното законодателство.
Твърди, че не са
налице всички елементи на отговорността
за непозволено увреждане, поради което прекият иск
е неоснователен. Оспорва интезитета
на болките и страданията на ищците. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на товарен
автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с peг. № ***** по силата на
застрахователна полица, сключена със ЗАД „Алианц България“
АД. Оспорва се изключителната
вина на водача
на МПС, механизма на настъпване на
ПТП, причинно - следствената
връзка между процесното ПТП
и твърдените неимуществени вреди - болки и страдания, размера на твърдените болки
и страдания, които да подлежат на
компенсиране. Оспорва началния
момент от който се дължи
лихва. С отговора
на допълнителната искова молба застрахователят
оспорва изложените в допълнителната искова молба твърдения и възражения. Уточнява възражението си за съпричиняване,
като посочва нарушените от пострадалия
законови разпоредби:
- чл.5, ал.З,
т.1 ЗДвП, съгласно която на водача
на ППС е забранено да управлява превозното
средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на
хиляда. Констатираната концентрация на алкохол в кръвта на пострадалото лице е била равна
на 3,9 на
хиляда.
- чл.106, ал.2 , съгласно която през тъмната
част на денонощието
водачите на ППС с животинска тяга нося светлоотразителни жилетки. Пострадалият не
е носел задължителната светлоотразителна жилетка.
- чл.167, ал.2, т.4 , съгласно която ППС, теглено от животинска тяга
следва да бъде регистрирано от службите за
контрол, определени от кметовете на
общините. Пострадалият е управлявал ППС, теглено
от животинска тяга по участък
от републиканската пътна мрежа, по
който не е имал право, при
положение, че ППС не е било надлежно
регистрирано пред съответната общинска служба за контрол.
Отделно от гореизложеното, пострадалото лице е управлявал ППС през тъмната част от
денонощието, като същият е бил с тъмни и трудно различими дрехи.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си
адв. В.Н., поддържат исковата молба. Моли се за
уважаване на исковете и за присъждане на адв. хонорар
на основание чл.38 от Закона за Адвокатурата. В представените писмени бележки
вх. №12182/22.05.2020г. по същество се излагат доводи за основателност на исковете.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрисконсулт А.М., който поддържа доводите за
неоснователност на исковете. Моли за присъждане на направените по делото
разноски, съгласно представения списък. В представената писмена защита вх.
№12184/22.05.2020г. по същество се излагат доводи за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На първо място, ответникът оспорва исковете като недопустими, поради
непровеждането на рекламационно производство.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, исковете по чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.) са допустими. Доводите на ответника за недопустимост на исковете са
необосновани, т.к. по КЗ (отм.) не е предвидено рекламационно
производство.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът прие за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване: че към дата 03.12.2015г. товарен
автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с peг. № *****
е бил застрахован по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ в "ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ"" АД, ЕИК *********.
С присъда №53/04.05.2016г. по НОХД № 431/2016г. по описа на ВОС, влязла
в сила на 15.12.2016г., Д.В.К. е признат за виновен в това, че на 03.12.2015г.
при управление на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с peг.
№ *****, нарушил правилата за движение по пътищата (чл.21, ал.1 и чл.77 от
Закона за движение по пътищата), и по непредпазливост причинил смъртта на А.Я.Х..
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца,
поради което настоящата съдебна инстанция е обвързана относно осъществяването
на изброените факти и обстоятелства, представляващи елементи от фактическия
състав на предявения иск.
Ответникът оспорва активната легитимация на ищците – внуци на загиналия
при ПТП. С Тълкувателно решение 1/2016 г., постановено по т. д. №1/2016 г. по
описа на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Съдът
не споделя доводите на ответника, че с цитираното тълкувателно решение се
създава ново правно положение занапред, тъй като съгласно чл.50 от ЗНА
тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се
тълкува. С постановяването на акта не се създава нова правна възможност за
близките на починали вследствие на деликт да търсят
обезщетение за своите болки и страдания, тъй като това право е иманентно
присъщо на всеки индивид. С тълкувателното си решение ОСНГТК само констатира
промяната в развитието на обществените отношения, налагаща преосмисляне на
дотогавашната съдебна практика, необосновано ограничаваща правото на близките
на пострадали да получат обезщетение на своите болки и страдания от загубата на
своя родственик.
Предвид всичко гореизложено и с оглед представените по делото
удостоверение за наследници и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, съдът
приема, че ищците са активно процесуално и материално легитимирани да водят
настоящия пряк иск срещу застрахователя.
В мотивите на горецитираното Тълкувателно
решение № 1/2016 г. е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
Според традиционните за българското общество семейни отношения между дядовците,
от една страна, и внуците, от друга, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг, а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
В огромна част от българските семейства дядовците пряко участват в отглеждането
и възпитанието на детето още от неговото раждане. В настоящия случай, от
събраните по делото гласни доказателства се установи една близка,
характеризираща се с взаимна любов и подкрепа, връзка между ищците (внуци) и
техния дядо А.Х..
От показанията на свидетелката С. М., ценени съгласно правилото на чл.172
от ГПК, се установява, че ищецът И.М. е бил в много добри отношения със своя дядо.
Родителите на ищеца са били разведени и грижи за него са полагали дядо му и
баба му. Когато си е намирал работа като майстор,А.взимал със себе си и внука
си И.. Двамата работили заедно, ходили са си на гости. И. трудно преживял
смъртта на дядо си, дори все още я преживява. Когато ходи до гр. Долни чифлик, И.
посещава и гробищата, където е погребан дядо му.
От показанията на свидетелката З. К., ценени съгласно правилото на
чл.172 от ГПК, се установява, че съпругът й К.К. е
бил в много добри отношения със своя дядо, често са се виждали. След смъртта на
майката на К.К. той е бил отгледан от дядо си А.. Впоследстие двамата са работили заедно по строителни обекти
(ремонти). Ищецът трудно преживял смъртта на дядо си.
Установените чрез разпита на свидетелите факти и обстоятелства
еднозначно и безпротиворечиво водят извода, че между
ищците и техния дядо е съществувала една изключително близки връзка, основаваща
се взаимна обич, разбирателство и взаимопомощ. Въпреки съществуващата
възрастова разлика между внуците и дядото, те са съхранили близостта във взаимоотношенията
си. Често са прекарвали времето си заедно, помагали си взаимно, често са
работили заедно. Всеки един от двамата ищци преживял загубата емоционално и
същата променила живота им завинаги. Всичко гореизложено сочи за настъпването
на огромни по своя обем, интензитет и
продължителност болки и страдания у неимуществената сфера на ищците, които не
се предвижда да отшумят в обозримо бъдеще. При съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства и при съобразяване с конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие, съдът счита, че сумата необходима за репариране
на неимуществените вреди в патримониума на всеки от
двама ищци възлиза на по 40 000 лева за
всеки. Тъй като не е доказано настъпването на неимуществени вреди над
посочения, такива не следва да бъдат репарирани.
По силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за
застраховането (в сила от 01.01.2016 г.), за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на Кодекс за
застраховането (01.01.2016 г.), какъвто е и процесния
случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ
бр. 102 от 29.12.2015 г.), освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Ето защо, съдът намира, че при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими
единствено нормите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този
посочен в §27, ал. 1, т. 1 от ПЗР на КЗ (отм.)
Действително в § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е
определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг
лица, между които попадат бабите и дядовците, като е придадено обратно действие
за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., но съдът намира, че
настоящата претенция, макар и предявена на 06.12.2019 г., не попада в
тази хипотеза, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за
застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно
01.01.2016 г.
Дори да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ
(ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е
възникнало застрахователнто събитие, настоящият
състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива
84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска
отговорност", чиито чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в
случай на телесно увреждане - минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5
000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите.
С оглед принципа на примата на Правото на ЕС над националното право, при
констатиране на това противоречие съдът е длъжен, в рамките на своята
компетентност, да приложи Съюзното право в неговата цялост и да защити правата,
които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение
евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед
на това дали те предхождат или следват съюзната правна норма, както и без да е
необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред. В тази връзка, според Решение на СЕС
от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства, да
покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора
директива 84/5. Даденото тълкуване на нормата на Правото на ЕС има задължителен
характер за всички юрисдикции при приложението и́, доколкото се
инкорпорира в нейния текст и има същата сила, с която се ползва самата
разпоредба.
Всичко гореизложено сочи, че лимитите на застрахователните обезщетения,
приети с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) са
неприложими към настоящия случай, поради което определеното застрахователно
обезщетение не следва да бъде ограничавано в съответствие с тях. С оглед релевираното възражение от ответника, за установяване на
подлежащия на присъждане размер на застрахователното обезщетение следва да бъде
определен обемът на конкретното съпричиняване, с
което пострадалият е допринесъл за настъпването на процесното ПТП, наличието на
което е обявено за безспорно между страните. За определяне на същия по делото е разпитан свид. Д.К. и е проведена САТЕ.
От показанията на свид. К. се установява, че
товарният автомобил се е движил със скорост над разрешената – свидетелят изрично
заяви, че скоростта на управлявания от него товарен автомобил е била не
по-малко от 90 км/ч. Било е сумрак, а каруцата е нямала никакви светлотразители, което му е попречило да я види. Свидетелят
излага, че бил заслепен от насрещно движещо се МПС, след което последвал удар в
каруцата.
От заключението по САТЕ, кредитирано като обективно и компетентно
дадено, се установява, че към момента на ПТП товарният автомобил се е движил
със скорост първоначално 103 км/ч, а 17 секунди по-късно със скорост 26 км/ч. От
заключението на вещото лице по САТЕ се установява също така, че произшествието
е настъпило в тъмната част от денонощието, в края на прехода дневна
светлина-сумрак-нощна осветеност. Пътното платно е било сухо, без неравности, запрашаване и заледяване. Температурата на въздуха е била
около 8 градуса. Няма данни в процесния прав пътен участък, за изкуствено
осветление или естествени/изкуствени прегради намаляващи видимостта.
Хоризонталната и вертикална маркировка в района на ПТП е нямало. Няма данни за
въведена забрана за движение на впрегатни ППС, посредством пътен знак или
маркировка, в конкретния пътен участък. Липсата на светлоотразителни
и излъчващи светлина елементи по ППС-то и водачът му, са намалили много
диапазона на разпознаването му спрямо пътното платно, и възможността за
предотвратяване на ПТП. Заслепяването на водача е довело до влошено
разпознаване на обекти спрямо пътното платно, неизлъчващи светлина с
интензивност равна или по-голяма на заслепяващата, което технически удължава
времето за реакция и намалява възможността за предотвратяване на конкретното
ПТП.
Приложението на правилото на чл.51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия
(действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на вредоносния резултат. Принос по смисъла на
посочената разпоредба е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Като допълнение
следва да се изложи, че при обективното съпричиняване
по чл.51, ал.2 от ЗЗД намаляването на
дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено
от преценката дали е налице виновно и противоправно
поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия съставлява пряка и
непосредствена причина за настъпване на вредите. В настоящия случай се
установява, че управляваната от пострадалия каруца не е имала светлоотразители, той не е бил облечен със светлоотразителна жилетка, т.е. поведението на пострадалия
се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, обуславящо наличието на
тяхното съпричиняване, като конкретния му принос
следва да бъде определен на 30%. Обстоятелството, че пострадалият е управлява
превозното средство с животинска тяга с концентрация на алкохол в кръвта над
0.5 на хиляда – 3.9 на хиляда е ирелевантно, т.к. не е
налице причинна връзка това му състояние и настъпилото ПТП.
С оглед установения размер на причинените неимуществени вреди и обемът
на определеното съпричиняване, всеки от субективно
съединените искове следва да бъде уважен за сумата от 28 000 лева, като за
горницата до 100 000 лева бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на
забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни и те се дължат като допълнение на обезщетението
от деня на събитието, защото съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение,
длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено
увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането. Поради това
законната лихва се дължи от датата на увреждането – 03.12.2015г.
Съобразно с уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния
представител на ищците следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 1976.80 лева или по 988.40
лева за всеки един от субективно предявените искове за предоставената безплатна
правна помощ на ищците.
В полза на ответника, с оглед отхвърлената част от исковете, подлежат на
присъждане съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 432 лева, т.е. общо 792 лева.
Ищците са освободени от внасяне на държавни такси и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството
държавни такси и платени от бюджета на съда разноски се събират от ответната
страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата за производството държавна такса върху уважения размер на
исковете в размер на 2240 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЗАД
"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №59 да заплати на
основание 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл.45 и чл.84,
ал.3 от ЗЗД на И.А. М., ЕГН **********,*** сумата от 28000 лева (двадесет и осем хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на дядо му А.Я.Х. (поч. на 03.12.2015г.), в резултат на ПТП от 03.12.2015г.,
причинено от Д.В.К. при управление на т. а. „Ситроен Джъмпер“ с peг. № *****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над присъдената сума от 28000 лева (двадесет и осем
хиляди лева) до пълния претендиран размер от 100 000
лева (сто хиляди лева).
ОСЪЖДА "ЗАД
"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №59 да заплати на
основание 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл.45 и чл.84,
ал.3 от ЗЗД на К.В.К., ЕГН **********,*** сумата от 28000 лева (двадесет и осем хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на дядо му А.Я.Х. (поч. на 03.12.2015г.), в резултат на ПТП от 03.12.2015г.,
причинено от Д.В.К. при управление на т. а. „Ситроен Джъмпер“ с peг. № *****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над присъдената сума от 28000 лева
(двадесет и осем хиляди лева) до пълния претендиран
размер от 100 000 лева (сто хиляди лева).
ОСЪЖДА "ЗАД
"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №59 да заплати на адвокат
В.Й.Н. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1976.80 лева (хиляда деветстотин седемдесет и шест лева и 80
стотинки), на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА И.А. М., ЕГН **********,***
и К.В.К., ЕГН **********,*** да заплатят на "ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Княз Александър Дондуков“ №59 сумата от 792 лева (седемстотин деветдесет и два лева), представляващи
разноски в производството и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАД
"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №59 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна
такса в размер на 2240 лева (две хиляди
двеста и четиридесет лева) върху уважената част от исковете за неимуществени вреди, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: