О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
17 януари
2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Ловеч,
в закрито заседание на 17 януари 2024г. в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
/Командировани със заповед на председателя на ВАС под №РД-08-517/21.12.2023г.
за разглеждане на настоящото дело/, като разгледа докладваното от съдията
Дякова
ч.к.а.д. 425 по
описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XIII от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Срещу определение № 1005 от 06.10.2023г.,
постановено по адм. дело №50/2023г. по описа на АС-Ловеч е постъпила частна
жалба, вх. №3273/17.11.2023г., с която В. счита, че така направеният отказ за
освобождаване от заплащане на д.т. в размер на 10 лева и отказа за предоставяне
на правна помощ е незаконосъобразен. Заявява, че не дължи д.т., защото няма
средства за заплащането й, а и незаконосъобразно му е отказано и предоставянето
на правна помощ при наличие на материално-правните за това предпоставки.
Иска отмяна на оспорения съдебен акт и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Административно
дело № 50/2023 г. по описа на АС-Ловеч е образувано по искова молба вх.№
357/02.02.2023г. по описа на съда насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” към МП, представлявана от главния директор, с правно основание чл.
284 и сл. от същия закон, чл.3 и чл.36 от ЕКЗПЧОС с цена на иска 28 000 лева, като се твърди, че
за периода от 28.12.2018г. до 28.07.2022г. е претърпял неимуществени вреди
изразяващи се в психически и емоционален стрес от начина на придвижването му при
конвоиране до различни съдилища във връзка с водените от него искови производство.
С разпореждане от 17.02.2023г.
разпределеният състав на АС Ловеч е оставил исковата молба без движение и е
указал на ищеца В. да внесе д.т. по сметка на съда в размер на 10 лева, като го
е предупредил за последиците от неизпълнение на указанията , а именно, че
делото ще бъде прекратено. Разпореждането е връчено на В. на 24.02.2023г.
С молба № 692 от 01.03.2023г. Г.В.
е поискал от съда да бъде освободен от заплащане на д.т. поради липса на
средства за водене на делото, като към молбата е приложена декларация за
семейно и имуществено състояние.
Съдиите от Административен съд –
Ловеч са се отвели от разглеждане на спора, тъй като Г.В. е подал искова молба
с вх. № 218 от 19.01.2022 г. срещу ответник Административен съд – Ловеч.
Със заповед №РД-08-252 от
06.07.2023г., Председателят на Върховен административен съд е командировал,
след разпределяне на делото между всички съдии при спазване на общите правила и
принципа на случайния подбор съдия С.Спасов по реда на чл.227, ал.3 от ЗСВ за
разглеждане на адм. дело №50 по описа на ЛАС за 2023 год./ образувано по
първоначалната искова молба след последвалите отводи и командироването на
съдията докладчик/.
Следва да се има предвид, че
съгласно чл. 135 ал.2 АПК всички извършени действия от съда запазват правното
си значение и последици. С
определение от 11.07.2023г. командированият състав на АС Ловеч е оставил
ИМ на Г. В. без движение, за да даде възможност на В. да изправи исковата молба, като са му дадени
конкретни и подробни указания в пет точки.
С молба № 2190 от 28.07.2023г. Г.В.
е поискал от съда да му бъде предоставена правна помощ поради липса на средства за заплащане на
адвокат, като към молбата е приложена отново същата декларация за семейно и
имуществено състояние.
С определение на съда № 1005 от 06.10.2023г., постановено
по адм. дело №50/2023г. по описа на АС-Ловеч., молбите на В. за освобождаване от заплащане на
д.т. в размер на 10 лева и за предоставяне на правна помощ изрично са оставени без уважение.
В проверяваното определение са
изложени мотиви за приложението намира нормата на чл.83 ал.2 ГПК и задължението
на съда да се съобрази с посочените в нея обстоятелства : доходите на лицето и
на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и
други констатирани обстоятелства
Съдът е изследвал условията на
чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и приел молбата за
неоснователна. Мотивите на едноличният съдебен състав за отказ по молбата на В.
за освобождаване от заплащане на дължимата по закон д.т. в размер на 10 лева са
свързани със следните установени факти и обстоятелства :
Съдът е изискал
актуална към произнасянето справка от
Сектор ПП при ОД на МВР-Велико Търново, Сектор ПП при ОД на МВР-Габрово,
от Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Велико Търново, на имената
на Г. В. и съпругата му А.В. за
притежавани недвижими имоти и МПС-та, лични и в режим на съпружеска имуществена
общност, за които се твърди, че са възбранени от КПКОНПИ и делото е висящо на
пред Апелативен съд – гр. В. Търново.
Съгласно справка от 16.08.2023 г. от ОД на МВР – гр. Велико Търново, Сектор
„Пътна полиция”, и идентична такава от предходната година - справка от
05.04.2022 г. от ОД на МВР - Габрово, Сектор „Пътна полиция” е било установено ,
че Г.В. притежава пет МПС, върху които са наложени запори. Съпругата му — А.С.В.,
притежава автомобил, който не е запориран. Двамата имат сключен граждански брак
от 1986 г., съгласно приложено удостоверение и справка в НБД, а автомобилът е
придобит през 1993 г. и на база презумцията по чл. 18, ал. 2, чл. 20, чл. 21,
ал. 3, във вр. с ал. 1 от СК е прието, че същият е в режим на СИО. От получени
справки за В. и съпругата му от АВ е установено
, че двамата притежават редица недвижими имоти, които са ипотекирани с
кредитори в голямата си част частни лица и ипотекарни длъжници - жалбоподателят и съпругата му. Налице са и
заличавания на договорни ипотеки. Някои имоти са под наложена възбрана, но не
всички, като за част от тях възбраните са заличени. През 2017г., а и в по-ранен
период са налице продажби на имоти, чиито собственици са тези лица. Има вписан
договор за наем с наемодател
жалбоподателят и месечен наем 1200 лева,удостоверено в справката. С
оглед предоставените справки за имотното състояние на жалбоподателя съдът е установил,
че ч.ж.В. и съпругата му притежават множество недвижими имоти/ над 20 / и на автомобил.
Съдът е приел, че наличните имущества
са достатъчни,включително анализирайки правните последици от възбраната и
ипотеката, което не води до извод за невъзможност да бъде заплатена д.т. от 10
лева.
По отношение на отказа за предоставяне на правна помощ първоинстанционния
съд е приел същите мотиви за наличие на средства.
Определението е правилно.
С оглед предоставените справки
за имотното състояние на жалбоподателя съдът в настоящия си касационен състав установи, че жалбоподателят и съпругата му притежават
множество недвижими имоти и на автомобил. Възбраната е обезпечителна мярка,
уредена в от Гражданско-процесуалния кодекс и представлява забрана на
собственика да се разпорежда с възбранения имот докато трае съдебния процес или
принудителното изпълнително производство. Това обаче не е пречка имотите да се
отдават например под наем. Ипотеката пък не е пречка дори за сключване на
разпоредителни сделки с имота при спазване на определени условия за това. както
се установи семейството притежава освен запорираните автомобили и незапориран
такъв.Нещо повече наличието на предходно вписан и продължен срок за договор за
аренда на земи с годишен наем от 1200лв сочи на доходи за ч.ж. и не е налице
невъзможност за заплащане на дължимата д.т. от 10лв. Абсолютно в унисон на
разпоредбата на ЗПП са и доводите на съда ,че не са налице основания за
предоставяне на безплатна правна помощ, тъй като не са налице първо
материалноправните предпоставки и второ предоставянето й не е оправдано от
гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна
помощ, с оглед на данните за множеството сезирания на съда с
идентични оплаквания, мотивирани от ищеца и с приложението на европейски правни
норми, т.е. независимо от липсата на юридическо образование ищецът е правно
грамотен до степен на интелектуални възможности за интепретативна спекулация на
твърдения .
Ето защо касационният състав на
АС Ловеч приема, че оспореното определение е правилно, валидно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание
чл.234 и чл.235 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля
оспорването на Г.В. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода -„ доживотен затвор без право на
замяна“, понастоящем в затвора гр. Ловеч срещу определение № 1005 от 06.10.2023г., постановено по адм.
дело №50/2023г. по описа на АС-Ловеч.
Определението е окончателно.
Жалбоподателят Г.В. следва да бъде изрично уведомен за настоящето
определение с изпращане на препис за преценка от първоинстанционния съд по
адм.д. 50 /23г на АС-Ловеч относно
изпълнение на дадените указания в срок
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :