Решение по дело №15765/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3881
Дата: 30 май 2019 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20181100515765
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 30.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов  в.гр.дело № 15765 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 451858 от 17.07.2018 г., постановено по гр. д. № 10446/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, са отхвърлени предявените от В.Х.С., ЕГН **********, Д.Д.С., ЕГН ********** и К.Х.С., ЕГН **********  срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено спрямо „Ч.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, че ищците В.Х.С., ЕГН **********, Д.Д.С., ЕГН ********** и К.Х.С., ЕГН ********** не му дължат всеки по 1/3 от сума в общ размер от 3052,50 лева, представляваща начислена въз основа на констативен протокол № 1018610/12.10.2017 г. стойност на електрическа енергия, за която е издадена фактура № **********/23.01.2018 г.

С решението ищците В.Х.С., ЕГН **********, Д.Д.С., ЕГН ********** и К.Х.С., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78, ал. 3 от ГПК разноските по делото в размер на 350,00 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците В.Х.С., ЕГН **********, Д.Д.С., ЕГН ********** и К.Х.С., ЕГН **********, чрез адвокат К.Д.  като във въззивната жалба са изложени съображения, за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и съображения за необоснованост.

В жалбата се навеждат съображения, че с решение № 1500/06.02.2016 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав на Първа колегия, са отменени всички норми от ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ. В тази връзка се посочва, че процесната проверка е извършена на 12.10.2017 г., респективно че към тази дата ответното дружество не е имало право да извършва проверки по реда на ПИКЕЕ, а съставения констативен протокол  не е породил правните последици по чл. 47 и сл. от ПИКЕЕ. Поддържа се, че редът и начина за установяване на неточно измерване е незаконосъобразен, тъй като съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закон за енергетиката, този ред следва да е уреден в ПИКЕЕ, а този подзаконов нормативен акт не съдържа разпоредби, които да уреждат ред и начин за установяване на неточно измерване. Навеждат се доводи, че към момента на съставяне на процесния констативен протокол от 12.10.2017 г. не са действали правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В тази връзка се посочва, че въпреки наличието на оставените в сила разпоредби на чл. 48 – чл. 51  от ПИКЕЕ, които касаят единствено изчислението не количеството електрическа енергия, то към 12.10.2017 г. ПИКЕЕ относно процедурата по чл. 47 не са действали, като се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки липсата на действащи ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, крайният снабдител е имал законно основание да коригира сметката на ищеца.

В жалбата се навеждат съображения, че в общите условия на ответното дружество не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.

Поддържа се също, че разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ са нищожни, като в тази връзка се посочва, че едностранна корекция на сметка на потребителя, извършена след надлежно констатиране на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия е лишена от законно основание, тъй като извършването ѝ е регламентирано от ДКЕВР в нарушение на делегирана от закона компетентност.

Навеждат се доводи, че ответното дружество не е спазило изискването на чл. 98, ал. 3 от Закон за енергетиката, а именно да публикува общите си условия в един местен всекидневник за София – столица и София – област.

Поддържа се, че ответникът е този, който е следвало да докаже датата на последната проверка, предхождаща тази, при която е съставен констативния протокол, ако иска да установи, че има право на едностранна корекция за максималния период от 90 дни.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция.

Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.“ ЕАД, взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита въззивната жалба за неоснователна по подробно изложени съображения.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на електрическа енергия.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.

От представения по делото констативен протокол № 1018610 от 12.10.2017 г., се установява, че на 12.10.2017 г., служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, в присъствието на двама свидетели доброволци от Федерацията на потребителите, са извършили проверка за евентуално неточно измерване или неизмерване на електрическа енергия чрез оглед и контролни замервания на средството за търговско измерване на доставената ел. енергия до недвижим имот, находящ се в гр. Самоков, ул. „*******, представляващ къща.  При проверката проверяващите са установили, че: „липсва пломба на щита на ел.таблото. Пломбата на капачката на клемния блок на електромера е нарушена. Пробит е допълнителен отвор на гърба на електромера. При товар I = 6.0 А на фаза R, I = 9.5 A на фаза S, I =16.00 A на фаза T, индикатора за товар не мига.“

Отразено е, че констатациите са демонстрирани пред независими свидетели от федерация на потребителите, които присъствали на проверката.

С писмо изх. № NTZ80328/13.10.2017 г. потребителят е уведомен, че на 12.10.2017 г. е извършена проверка на обекта със СТИ /електромер/ с фабричен № **********, находящо се на адрес в гр. Самоков, ул. „*******, обект: къща, за което е съставен КП от отдел „Нетехнически загуби“ към ЧЕЗ Разпределение“ АД, както и че на демонтираното средство за търговско измерване с посочения по-горе фабричен номер ще бъде извършена метрологична експертиза от Български институт по метрология.

От представения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 6 от 03.01.2018 г., изготвен от Български институт по метрология, се установява, че е осъществяван достъп до вътрешността на процесния електромер, чрез пробиване на отвор от задна страна на основата, както и че при включване на електромера с цел изследване и задаване на количество енергия, такава не се натрупва на показващото устройство. Установява се също, че от задната страна на електронната платка изводите на вторичните страни на трите токови вериги са срязани и закъсени помежду си, както и че има изменение на електрическата схема.

С писмо изх. № NTZ87497/20.01.2018 г. /получено на 30.01.2017 г./ ищецът е уведомен, че във връзка с извършената метрологична експертиза на средство за търгвоско измерване с фабричен № **********, находящо се на адрес в гр. Самоков, ул. „*******, обект: къща и на основание Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана от ищеца електроенергия.

По делото е представена фактура № **********/23.01.2018 г., издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ, съгласно която ищецът е задължен да заплати на ответника сумата от 3052,50 лв.

Приети са Общи условия за продажба на електрическа енергия, и сертификат от 04.02.2011 г., от в. Телеграф, съгласно който на 26.11.2007 г., ОУ на ищеца, одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007 г. са публикувани във вестник Телеграф, бр. 927/26.11.2007 г. Представени са и са приобщени към доказателствения материал по делото извадки от в. Вяра, бр. 276 от 26.11.2007 г., в. Струма, бр. 279 от 26.11.2007 г. и в. Софийски седмичен вестник, бр. 48, от които се установява, че в същите са публикувани ОУ на ищеца, одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007 г.

По делото е разпитан свидетеля Б.Т.Т.в качеството му на служител при ответника, който е участвал в процесната проверка, като същата била извършена с още един служител на ответника и двама представители на Федерацията на потребителите. Свидетелят посочва, че лично е участвал при извършване на проверката на процесния електромер. При проверката било установено, че липсва пломба за защита на ел. таблото. Била нарушена капачката на клеменния блок и бил пробит допълнителен отвор на гърба на електромера, който след това бил скрит с разтопена пластмаса. Посочва също, че представител на собственика бил потърсен, но не дошъл при извършване на проверката, както и че констативния протокол за извършената проверка бил съставен на място. Посочва още, че пред свидетелите от Федерация на потребителите, електромерът е бил поставн в безшевен чувал и изпратен за метрологична експертиза.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, се установява, че констатираните,  в съставения констативен протокол № 6 от 03.01.2018 г. на Български институт по метрология нарушения представляват осъществяване на нераглементиран достъп до защитената вътрешност на електромера, което води до ненатрупване на използваното количество електрическа енергия на показващото устройство. Установява се също, че преизчисляването на консумираната електрическа енергия е извършено математически правилно по реда на чл.48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Правилата за измерване на количеството ел.енергия, приети от ДКЕВР. Установява се още, че при проверка на корекцията на сметката се установява, че изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическа енергия за процесния период.

Съгласно експертизата общото количество електроенергия неотчетено от СТИ е 16628 KWh за период от 90 дни /15.07.2017 г.-12.10.2017 г./ и било преизчислено при спазването на чл.48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ.

По делото не се спори, че между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия /арг. чл. 92 от ЗЕ/, по който ищецът е купувач на такава. В този смисъл той е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по арг. от чл. 283 ТЗ са обвързани от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007 г. и изменени с решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР по арг. от чл. 298 ТЗ.

Неоснователни се явяват изложените във въззивната жалба твърдения за липсата на ред за уведомяване на потребителя, както и за липсата на законова основание за корекция на сметките на потребителите. Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147 от 14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. /, като в случая ПИКЕЕ са приложими доколкото неточното измерване е констатирано на 12.10.2017 г. тоест след влизането им в сила. Разпоредбите на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ са издадени от компетентен орган въз основа на законова делегация съобразно чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ. ПИКЕЕ действат само занапред, поради което и за периода преди влизането им в сила, не съществува основание за едностранна корекция на задълженията за потребена електрическа енергия, освен ако не се установи, че неточното измерване се дължи на виновно поведение на потребителя. След влизане в сила на ПИКЕЕ, обаче, отношенията между страните по договора за продажба на електрическа енергия се регулират и от тях, като съществува законово основание за едностранна корекция на задълженията, ако се установи неточно измерване и доставчикът е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане на ред за уведомяване на потребителя при извършване на корекцията. Тези разпоредби уреждат отговорността на потребителя за заплащане на електроенергия при установено неточно измерване на същата поради промяна на схемата на свързване или при негодно средство за измерване на енергията като специална отговорност, съответно при неточно въведени данни за параметри на измервателна група, която отговорност е в отклонение от общите правила на договорната отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал права за същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83, ар.1, т. 6 и чл. 21, т. 9 от ЗЕ, като обективна отговорност, тоест за да се ангажира същата не е нужно за се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на неправомерно поведение от потребителя в определен момент. Това е отговорност, която е основана само на обективния факт на констатирано неотчитане или неточно отчитане на потреблението, без да е доказан виновно поведение на потребителя. За да се ангажира тази отговорност на потребителя, обаче, законодателят е въвел строги формални изисквания, които са гаранция за охраняване на правата на потребителя. Това са гаранциите по раздел ІХ от Правилата, изискващи изрично доказване на негодност на техническото средство за измерване на енергията чрез метрологична проверка на електромера по реда на Закона за измерванията, съответно при промяна на схема на свързване. Гаранция е и изискването по чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими във всички хипотези на разпоредбите на чл. 48- чл. 51 от ПЕКЕЕ за периода на действие на тези правила - считано от 16.11.2013 г., като периода на едностранната корекция следва да попада в периода на действие на тези правила. В чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ответника е предвидено задължение на последния за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в чл. 49, ал. 2 от същите.

С Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС, IV отделение в сила от 23.11.2018 г. са отменени чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ. Това решение е влязло в законна сила едва на 23.11.2018 г. /след извършване на проверката и извършената корекция/. Също така съгласно нормата на чл. 195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Тъй като през исковия период посочените разпоредби на ПИКЕЕ не са отменени с влязъл в сила съдебен акт, същите намират приложение в разглеждания случай.

С ПИКЕЕ е установен механизъм за определяне на реално консумираната електрическа енергия, която следва да се заплати от потребителя. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице разминаване между реално потребената електрическа енергия и отчетената такава в резултат от констатираната промяна в схемата на свързване на електромера.

При така установеното следва да се приеме, че по делото е установено валидно възникнало право на ответника да извърши едностранна корекция на потреблението на ищеца за процесния период по правилата на ПИКЕЕ. В случая местоположението на електромера и установените нарушения, обосновават извод, че отговорността на ищеца за заплащане на неотчетена, но потребена енергия, следва да се ангажира. Тази отговорност е уредена като обективна и възниква само на основание на установено неточно отчитане на потреблението. При така възприето и като съобрази заключението на техническата експертиза, което съдът кредитира като неопровергано от другите доказателства по делото, установяващо, че начислено като потребление количество е от 16628 kWh електроенергия на стойност от 3052,50 лв., то съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало задължение на ищеца към ответника за заплащане на процесната сума.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба – оставена без уважение.

По разноските:

С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има въззиваемата страна. Същата е поискала присъждането на такива до приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ ответниците имат право на възнаграждение, тъй като са били защитавани от юрисконсулт. В този смисъл и като съобрази обстоятелството, че действията на пълномощника се изразяват не само в подаване на отговор на въззивна жалба, но и на осъществяване на процесуално представителство в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, то размерът на това възнаграждение, следва да бъде определен на 200,00 лева. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ В.Х.С., ЕГН **********, Д.Д.С., ЕГН ********** и К.Х.С., ЕГН ********** следва да бъдат осъдени да заплатят на „Ч.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 200,00 лева, представляваща юрискносултско възнаграждение за представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 451858 от 17.07.2018 г., постановено по гр. д. № 10446/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав.

ОСЪЖДА В.Х.С., ЕГН **********, Д.Д.С., ЕГН ********** и К.Х.С., ЕГН **********, да заплати на „Ч.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК сумата от 200 лева – разноски в производството пред СГС за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  

                                                                                                   2.