№ 6890
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110101889 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са следните обективно и субективно съединени искове от С. Л. Н. и А. И.
Н. срещу В. В. И.:
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), във вр. с чл. 18 ЗЗД - за признаване за нищожен на договор за замяна,
обективиран в нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот с
движима вещ №79, том IV, рег. №10971, дело №630 от 2021г. от 21.09.2021г. по описа
на нотариус Цветанка Симеонова, рег. №030 в НК, с район на действие - Районен съд
София, бил вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 68236/21.09.2021г., поради
липсата на предписаната от закона форма - в противоречие с изискванията на чл. 18
ЗЗД, във вр. чл. 583, ал. 2 и ал. 3 ГПК, тъй като не е спазена законоустановената форма
за действителност на договора за замяна на идеални части от недвижим имот с
движима вещ, в условията на евентуалност иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр.
2 от ЗЗД - поради липса на съгласие от страна на Мария Я. Дойчинова, в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД за признаване за унищожаем на
договора, тъй като е сключен в резултат на измама, в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 33 от ЗЗД- като сключен поради крайна нужда при явно
неизгодни за Мария Я. Дойчинова условия.
в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено спрямо ответника В. В. И., че правото на собственост върху
недвижимия имот се притежава от първия ищец - С. Л. Н., по силата на саморъчно
1
завещание от 08.07.2020г., съставено от Мария Я. Дойчинова и вписано в СВ-София
№ от вх.peг. 87972/22.11.2022г., № от дв.вх.рег. №86277, дата от дв.вх.рег.
22.11.2022г., книга вписвания, акт том: 17, акт номер: 163, година:2022г., а именно: 3/4
идеални части от апартамент №23, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4337.2040.3.23 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
51/15.07.2010г. на изпълнителния директор на АК, предназначение - жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, находящ се в гр.София, район „Овча купел“, ул.
„Буземска“ №13, бл.3, вх.Б, ет. 2, и с адрес съгласно документ за собственост-
гр.София, ул. „Буземска“ №13, местност „Овча купел 1“, със застроена площ от 44,75
кв.м., състоящ се от: една стая, кухня и сервизи, при съседи: на същия етаж -
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.24 и
идентификатор 68134.4337.2040.3.22; под обекта - самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 68134.4337.2040.3.99, идентификатор 68134.4337.2040.3.118; над
обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.26, и при
съседи по документ за собственост: улица, стълбище, ап. №22, ап. №24, ап. №26, вход
и магазин, заедно с избено помещение №2, с полезна площ от 3,15 кв.м., при съседи
по документ за собственост: мазе №24, мазе №22, коридор и калкан, заедно с идеални
части от общите части на сградата и 3,159% идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата.
в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 вр. чл. 17,
ал. 1 ЗЗД за признаване за нищожен на договор за замяна на идеални части от
недвижим имот с движима вещ, за който е съставен нотариален акт за замяна на
идеални части от недвижим имот с движима вещ №79, том IV, peг. №10971, дело
№630 от 2021г. от 21.09.2021 г. по описа на нотариус Цветанка Симеонова, peг. №030
в НК, с район на действие - Районен съд София, съставен и подписан от помощник-
нотариус по заместване Б. М., вписан в Служба по вписванията- София с № от вх.рег.
68236/21.09.2021г., № от дв.вх.рег. 67034/21.09.2021г., книга: прехвърляния, акт том:
178, акт номер: 64, година: 2021г., тъй като е привиден – прикриващ договор за
дарение.
в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 30 ал. 1, ЗН, във вр. с чл. 28,
ал. 1, ЗН във вр. с чл. 29, ал. 1, ЗН за възстановяване на запазената част от 1/2 на
ищцата А. И. Н. от наследството на майка й - Мария Я. Дойчинова, чрез намаляване
на прикритото дарение, извършено в полза на ответницата В. В. И. по силата на
нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот с движима вещ №79,
том IV, peг. №10971, дело №630 от 2021г. от 21.09.2021г. по описа на нотариус
Цветанка Симеонова, peг. №030 в НК, с район на действие - Районен съд София,
съставен и подписан от помощник-нотариус по заместване Б. М., вписан в Служба по
вписванията- София с № от вх.рег. 68236/21.09.2021г., № от дв.вх.рег.
67034/21.09.2021г., книга: прехвърляния, акт том: 178, акт номер: 64, година: 2021г.
В исковата молба се твърди, че ищецът С. Л. Н. е собственик на 1/4 ид.ч. по силата на
договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №28, том IV, рег. №6214,
2
дело №554/2020г.от 11.06.2020г. по описа на нотариус Ивайло Николов, рег. №040 в НК, и
на 3/4 ид.ч. по силата на завещание от наследодателя Мария Я. Дойчинова, починала на
08.11.2022г., на следния недвижим имот: апартамент №23, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.23 по КККР, одобрени със Заповед №РД-
18-51/15.07.2010г. на изпълнителния директор на АК, предназначение - жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, находящ се в гр.София, район „Овча купел“, ул.
„Буземска“ №13, бл.З, вх.Б, ет. 2, и с адрес съгласно документ за собственост- гр.София, ул.
„Буземска“ №13, местност „Овча купел 1“, със застроена площ от 44,75 кв.м., състоящ се от:
една стая, кухня и сервизи, при съседи: на същия етаж - самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 68134.4337.2040.3.24 и идентификатор 68134.4337.2040.3.22; под обекта -
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.99, идентификатор
68134.4337.2040.3.118; над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4337.2040.3.26, и при съседи по документ за собственост: улица, стълбище, ап. №22,
ап. №24, ап. №26, вход и магазин, заедно с избено помещение №2, с полезна площ от ЗД5
кв.м., при съседи по документ за собственост: мазе №24, мазе №22, коридор и калкан, заедно
с идеални части от общите части на сградата и 3,159% идеални части от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата.
Твърди се, че на 08.07.2020г. Мария Я. Дойчинова съставила саморъчно завещание в
полза на първата от ищците - С. Н., с което й завещала притежаваните от нея 3/4 идеални
части от правото на собственост върху гореописания недвижим имот, като същото било
обявено и вписано в Служба по вписванията с входящ рег. 87972/ 22.11.2022г.
Посочва се, че след смъртта на наследодателя Мария Дойчинова ответницата В. В. И.,
племенница на последната, уведомила ищците, че със С. Н. са съсобственици на
гореописания недвижим имот, тъй като миналата година Мария Я. Дойчинова била
заменила своята идеална част от правото на собственост по отношение на имота срещу лек
автомобил. След справка в Имотен регистър ищците установили, че за процесния имот е
вписан договор за замяна, по който прехвърлител е предходен съсобственик на имота-
лицето Мария Пандова Колева, която е един от съсобствениците, от които на 11.06.2020г.
било придобито правото на собственост по отношение на същия.
Считат, че е налице несъответствие между имената на заменителите, посочени в
нотариалния акт за замяна, и вписването в Служба по вписванията-София, тъй като реален
собственик на имота бил общият на ищците наследодател Мария Дойчинова, като същото е
допуснато умишлено с цел да се скрие извършената замяна и ищците да не могат да
разберат за нея своевременно. Въз основа на заявление за отстраняване на описаното
несъответствие, подадено до Агенция по вписванията, Имотен регистър, с вх.рег. №30-00-
706/22.11.2022г., допуснатото при записването несъответствие на името на прехвърлителя
било поправено и било вписано името на Мария Я. Дойчинова.
С договорът за замяна, обективиран в нотариален акт за замяна на идеални части от
недвижим имот с движима вещ №79, том IV, рег. №10971, дело №630 от 2021г. от
21.09.2021г. по описа на нотариус Цветанка Симеонова, рег. №030 в НК, с район на
3
действие - Районен съд София, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. №
68236/21.09.2021г., Мария Я. Дойчинова прехвърлила на ответницата В. В. И., собствените
си 3/4 идеални части от описания недвижим имот, като си запазила пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота, а в замяна В. В. И. прехвърлила на Мария Я.
Дойчинова правото на собственост върху следната своя собствена движима вещ - лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. №СВ4955СК, рама №WAUZZZ8P16B004670,
двигател № без номер, със застрахователна стойност от 9 000 лева.
Поддържа се, че договорът за замяна е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от
ЗЗД, във вр. с чл. 18 от ЗЗД, във вр. с чл. 583 ГПК, евентуално във вр. с чл. 189 ГПК поради
липсата на предписаната от закона форма за действителност с твърденията, че сделката е
изповядана в противоречие с изискванията на чл. 583, ал. 2 и ал. 3 ГПК, тъй като към датата
на съставяне на договора Мария Я. Дойчинова е била сляпа с двете очи, което било
установено с медицински документи, поради което за нея не е било възможно лично да
прочете нотариалния акт, който подписва, и да се запознае с документа. С оглед на това,
нотариусът е следвало да приложи правилата на чл. 583, ал. 2 и ал. 3 ГПК, а именно: да
назначи преводач, чрез който да съобщи на Мария Дойчинова съдържанието на документа и
да получи одобрението й, да удостовери, че тя и преводачът се разбират, да направи бележка
в нотариалния акт, евентуално, да спази изискването на чл. 189, ГПК - върху нотариалния
акт вместо подпис на Мария Дойчинова да бъде поставен отпечатък на десния й палец и
нотариалният акт да бъде приподписан от двама свидетели или нотариалният акт да бъде
приподписан от двама свидетели, което в процесния случай не е извършено. Евентуалният
иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е обоснован със същите обстоятелства, че поради
доказаната на Мария Дойчинова слепота и неспазването на изискванията по чл. 583, ал. 2 и
ал. 3 и по чл. 189 ГПК от нотариуса е налице липса на съгласие от прехвърлителя Мария
Дойчинова. Предвид напредналата й възраст, влошеното й здравословно състояние и нисък
размер на пенсия, се твърди, че Мария Дойчинова е изпитвала нужда от средства, за да
удовлетворява ежедневните си нужди от храна, медикаменти, режийни разноски, като с
оглед затрудненото й материално състояние, договорът бил сключен при крайна нужда и
при явно неизгодни условия за праводателя на ищците. Поддържат и че недвижимият имот е
бил с много висока пазарна цена към датата на сключването му, като в процесния случай
била налице значителна нееквивалентност между насрещните престации на продавача и
купувача по договора и съществена разлика между действителната стойност на заменените
вещи.
Навеждат твърдения, че сделката за замяна на идеални части от недвижим имот с
движима вещ е сключена при измама, тъй като Мария Я. Дойчинова е била в заблуждение,
доколкото у нея е била формирана невярна представа за действителното положение -
предвид възрастта й и влошеното й здравословно състояние, последната е била силно
податлива на външни внушения и заблуждения, като се твърди, че ответникът е
предизвикала умишлено заблуждение у Мария Дойчинова, като именно вследствие на
заблужението е извършена и процесната замяна.
4
Поддържат, че договорът за замяна бил привиден, тъй като действителната воля на
страните по сделките е била идеалните части от недвижимия имот да бъдат дарени от Мария
Я. Дойчинова на В. В. И., а не да бъдат заменени, като в тази връзка се сочи, че идеалните
части от имота са прехвърлени от Мария Я. Дойчинова на сина на ответницата В. И. -
лицето Георги И., така и с оглед краткия времеви период между сключването на договора за
замяна на 21.09.2021 г. и прехвърлянето на лекия автомобил от Мария Дойчинова на сина на
ответницата на 29.10.2021г., така и с оглед обстоятелството, че при сделката заменителят
Мария Я. Дойчинова си запазила безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху
заменените идеални части от недвижимия имот.
Навеждат се доводи, че извършеното имуществено разпореждане в полза на ответника
накърнява запазената част в размер на 1/2 на ищеца А. И. Н..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника В. В. И. е депозиран отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се към датата на
сключване на договора за замяна - 21.09.2021г., Мария Дойчинова да е била практически
сляпа и с двете очи, като се твърди, че същата до края на живота си никога не е губила
зрението си. Ответницата сочи, че е полагала непосредствени грижи за Мария Дойчинова до
смъртта й, както и е организирала и заплатила погребението й.
Твърди се, че при сключване на сделката оспореният документ е бил прочетен от
помощник-нотариуса по заместване, като Мария Дойчинова е дала съгласието си да бъде
положен отпечатък от палеца на дясната й ръка. Навеждат се доводи, че соченото от ищците
силно ограниченото зрение не е равносилно на практическата й слепота, поради което и за
нотариусът не е било налице задължението да приложи разпоредбата на чл. 583, ал. 2 и ал. 3
ГПК. В този смисъл се посочва и че при подписване на документи от страна на Мария
Дойчинова, който бил с нотариална заверка на подписа, не се е извършвало приподписване
от двама свидетели, което намира за доказателство, че същата не е била сляпа, както и че
заявила пред нотариуса, че е съгласна и извършва замяната.
Релевира се възражение, че искът за унищожаемост е погасен по давност към датата на
предявяване на исковата молба с изтичането на едногодишен срок от сключване на
договора.
Поддържа се, че договорът за замяна е сключена между близки родственици - леля и
племенница, без да се държи сметка за цената, като оспорва да е въвеждала в заблуждение
Мария Дойчинова относно размера на цената, така и същата е била запозната с естеството на
договора за замяна и е имала достатъчно познания въз основа на житейския си опит относно
предмета на договора.
Твърди се, че замененият автомобил никога не е бил връщан на ответницата.
Оспорва се доводът на ищците, че договора за замяна е привиден, както и че
действителната воля на страните за извършване на дарение се установявало от
обстоятелството, че при сделката заменителят Мария Дойчинова си запазила безвъзмездно и
пожизнено правото на ползване върху заменените идеални части от недвижимия имот.
5
Счита, че разпореждането съставлява единствено упражняване на нейно законно право, с
оглед напредналата й възраст към сключване на договора за замяна. С оглед
неоснователността на иска по чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, намира за
неоснователен и иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В първото по делото открито заседание на 27.06.2023г. е изменен проекта на доклад,
като на стр.1, първи абзац, ред. 8, е допълнено, че предявеният иск е при условията на
евентуалност и в противоречие с чл.189 от ГПК; на стр.1, ред 1, втори абзац, като искът да
се счита предявен при условията на кумулативност; на стр.4, абзац 5 изложеното „Твърди се,
че при сключване на сделката, оспорения документ е бил прочетен от помощник нотариус
по заместване“, да се чете, че се касае за пълномощно № 683 от 20.01.2020 г., съставено от
Мария Дойчинова в полза на С. Н..
С направените изменения и допълнения проекта на доклад е обявен за окончателен.
Постъпила е писмена защита от ищците, в която обосновават, че е налице нищожност на
договора за замяна по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 3 вр. чл. 18 ЗЗД вр. чл. 583 ГПК,
евентуално във връзка с чл. 189 ГПК поради липса на предписаната от закона форма за
действителност. Позовава се на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, цитирайки отговорите му и правейки заключение, че първият замените Мария
Дойчинова е била практически сляпа, поради което е следвало да се спази процедурата по
чл. 583, ал. 2 ГПК. Навежда се довод, че състоянието на Мария Дойчинова се извежда от
показанията на свидетелите Кокудева, Славов и Петков, като не следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите И. и Геренска в тази част, тъй като са
недостоверни, което личало от сочения от тях различен период, в който Мария Дойчинова е
започнала да живее в жилището на ул. Боземска. По същите съобразения се твърди, че
договорът в оспорената част е нищожен и на второто релевирано основание, предмет на
иска по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Поради нееквивалентността на престациите досежно
тяхната пазарна стойност се обосновава унищожаемост на договора поради крайна нужда и
явно неизгодни условия. С оглед здравословното състояние на Мария Дойчинова и
нееквивалентността на престациите се твърди, че са налице предпоставките и за
унищожаемост на договора в оспорената част като сключен в резултат на измама. При
условията на евентуалност се обосновава основателност на последните два иска –
нищожност на договора като симулативен и прикриващ дарение, с което е накърнена
запазената част от наследството на единия ищец.
Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител на ответника, в които се
обосновава неоснователност на предявените искове. Релевира се, че Мария Дойчинова не е
била сляпа, тъй като състоянието било удостоверено от нотариуса, изповядал сделката и
свидетелствал по делото, поради което не е съществувало задължение за назначаване на
преводач и направа на отбелязване. Позовава се на свидетелските показания на Славов,
Геренска и Петков, заключвайки, че от тях не може да се извлече слепота. Оспорва
заключението с довод, че вещото лице не е офтамолог. Релевира, че наличието на зрение се
6
подкрепя от обстоятелството, че Мария Дойчинова е съставила саморъчно завещание. По
отношение на втория иск – сочи, че от показанията на М. се извежда наличие на съгласие, а
актът носи подпис на страната, поради което липса на съгласие не е налице. Досежно третия
иск – твърди, че искът е погасен по давност, както и че е неоснователен, тъй като се касае за
отношения между роднини, полагани са грижи, запазено е пожизнено право на ползване,
поради което еквивалентност на престации не следва да се търси. Искът за унищожаемост
поради измама се оспорва с довод, че Мария Дойчинова е имала познания в областта на
правото, бидейки ответник по друго дело. Релевира се, че договорът не е привиден, тъй като
насрещната по него престация никога не е била връщана на ответницата, както и защото
волята на страните личи от запазеното пожизнено в полза на Мария Дойчинова право на
ползване. Поради неоснователност на този иск се сочи, че е неоснователен и иска по чл. 30
ЗН.
При проверка на представените по делото на материали съдът намира от фактическа
страна за установено следното:
Съгласно решение от 04.04.2016г., постановено по гр.д. № 38606/2014г. по описа на
СРС, 65 състав, е допусната делба между Мария Я. Дойчинова, Ели Богданова Филипова и
Ани Богданова Филипова на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.4141.444.1,
находяща се в гр. София, кв. Суходол, ул. „Банска Бистрица“ № 5. По повод уреждане на
отношенията между съсобствениците на този имот, на 20.01.2020г. Мария Я. Дойчинова е
дала пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание на внучка си и ищец по
делото С. Л. Н.. В графа упълномощител Мария Я. Дойчинова е положила отпечатък от
десния си палец, като нотариусът е отбелязал, че поради силно ограниченото зрение и
невъзможност сама да прочете текста на документа и да го подпише, той е бил прочетен и
след като упълномощителят се е съгласил, е дал разрешение за полагане на отпечатък от
палеца на дясната ръка.
На 11.06.2020г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, том IV,
рег. № 6214, дело № 554/2020, Мария Я. Дойчинова и С. Л. Н. са придобили правото на
собственост при права ¾ ид.ч. за първата и ¼ за втората върху следния недвижим имот -
апартамент №23, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4337.2040.3.23 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-51/15.07.2010г. на
изпълнителния директор на АК, предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта
1, находящ се в гр.София, район „Овча купел“, ул.„Буземска“ №13, бл.З, вх.Б, ет. 2, и с адрес
съгласно документ за собственост- гр.София, ул. „Буземска“ №13, местност „Овча купел 1“,
със застроена площ от 44,75 кв.м., състоящ се от: една стая, кухня и сервизи, при съседи: на
същия етаж - самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.24 и
идентификатор 68134.4337.2040.3.22; под обекта - самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 68134.4337.2040.3.99, идентификатор 68134.4337.2040.3.118; над обекта -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.26, и при съседи по
документ за собственост: улица, стълбище, ап. №22, ап. №24, ап. №26, вход и магазин,
заедно с избено помещение №2, с полезна площ от ЗД5 кв.м., при съседи по документ за
7
собственост: мазе №24, мазе №22, коридор и калкан, заедно с идеални части от общите
части на сградата и 3,159% идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което
е построена сградата. В акта е отразено, че е прочетен на страните и след одобрението му се
подписа от тях и от нотариус Ивайло Николов, район на действие СГС. На последна
страница актът носи подпис и три имена в поле купувач, като за първия от тях имената са
Мария Я. Дойчинова.
В периода м.06.2020г.-07.2020г. са закупувани строителни материали – теракол, лепило,
бороконтакт, газобетон, тапа за фитинг, ръкохватка за смесител, профили, бетон, армираща
мрежа, коляно, шайба, гофирана връзка, нипел, кран, гайки, болтове, анкер, винкел.
След придобиването на ¾ ид.ч. от правото на собственост върху описания имот, Мария
Я. Дойчинова е съставила саморъчно завещание от 08.07.2020г., по силата на което е
завещала на внучка си С. Л. Дойчинова дела си от апартамента, описан по-горе, където е
посочен адреса на завещателя, а именно апартамент № 23, находящ се в гр. София, ул.
„Буземска“ №13, бл.З, ет. 2. В завещанието са изписани трите имена на завещателя, неговото
ЕГН и адрес. След ръкописния текст, завещанието е подписано и са изписани три имена на
завещателя Мария Я. Дойчинова. Завещанието е предадено от наследника по завещание,
прието за съхранение при нотариус Ивайло Николов, район на действие СГС, и подредено в
нотариално дело № 21 от 22.04.2021г. /л.26 гръб/.
Извежда се, че С. Л. Н. е заплащала за м. 7.2020г., 08.2020г., 09.2020г. и 09.2021г.
дължими към ЧЕЗ Електро България АД и към Виваком суми за клиентски номер
310253071527, съответно клиентски номер 13251856001.
Около една година след съставяне на саморъчното завещание и по силата на нотариален
акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ № 79, том IV, рег. № 10971,
дело №630/2021, на 21.09.2021г. Мария Я. Дойчинова е прехвърлила на В. Валентинова И.
/ответника по делото/ собствените си ¾ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот с данъчна
оценка към този момент от 16256.90 лева, в замяна на което В. Валентинова И. е
прехвърлила на Мария Я. Дойчинова правото на собственост върху л.а. марка „Ауди“, модел
„А3“, с рег. № СВ 4955 СК, рама № WAUZZZ8P16B004670, без номер на двигател, със
застрахователна стойност към този момент 9000.00 лева, като Мария Дойчинова е запазила
пожизнено правото на ползване върху тези идеални части от имота. В нотариалния акт е
отбелязано, че е прочетен на участниците в нотариалното производство и че в изпълнение
на задължението по чл. 25, ал. 1 ЗННД ясно и недвусмислено им е разяснено фактическото
положение и правните последици на договора, като страните в нотариалното производство
са заявили, че ясно са чули прочетения нотариален акт, разбират смисъла и значението на
договора, който сключва, желаят настъпването на неговите правни последици, като след
одобрението му актът е подписан от страните в посочените качества собственоръчно и при
изписване на три имена пред помощник-нотариуса по заместване Б. М.. На последната
страница от нотариалния акт и след текста за „заменител“ има положен подпис и изписани
три имена Мария Я. Дойчинова. В акта има положен подпис и са изписани три имена и за
втория заменител.
8
Извършването на сделката, видно от представените справки от Агенция по вписванията
гр. София, е вписано по партида на В. В. И., но в графа прехвърлител са отбелязани данни за
лице, различно от Мария Я. Дойчинова, а именно Мария Пандова Колева. По същия начин е
отразена сделката и по партида на имота /л. 157/. Констатираното несъответствие е
отстранено след заявление на Мария Пандова Колева от 22.11.2022г. и сделката е отразена
по партида на физическото лице Мария Я. Дойчинова /л.29-34/.
Полученият в собственост от Мария Я. Дойчинова л.а. марка „Ауди“, модел „А3“, с рег.
№ СВ 4955 СК, рама № WAUZZZ8P16B004670, е бил регистриран на нейно име от
25.10.2021г. до 29.10.2021г., когато е настъпила промяна в собствеността и считано от тази
дата л.а. е регистриран на Георги И. И. /л.141-146/ след сключен договор за покупко-
продажба на този автомобил от 28.10.2021г. /л.213/, което лице е син на ответницата В. В. И.
/л.168/.
Приживе и считано от м.11.2021г. пенсията на Мария Я. Дойчинова е изплащана в дома
на пенсионера с адрес ул. „Буземска“ № 13, блок 3, вх. Б, ет. 2, ал. 23, след подадена молба
от пенсионера. Обстоятелството се установява от представеното в последното о.с.з.
удостоверение, приемането на което не е преклудирано с оглед изнесените от разпита на
свидетелите обстоятелства, във връзка с които то е събрано. Представени са също в това
заседание доказателства, че преди този период пенсията е теглена от АТМ, но
доказателствата не позволяват да се изследва дали лицето, теглило сумата, е Мария Я.
Дойчинова, или лице, ползващо по нейна воля дебитната ѝ карта.
Година след това - на 08.11.2022г., Мария Я. Дойчинова е починала. След смъртта
нейни наследници, според удостоверението за наследници л. 22, са А. И. Н. – дъщеря, и
Никифор И. Денкин – син.
След смъртта на Мария Я. Дойчинова и по искане на наследника по завещание
последното е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 21.11.2022г. /л. 25
гръб/ и завещанието е вписано в Служба по вписванията гр. София с вх. рег. № 87972 от
22.11.2022г., акт. № 163, том XVII, дело № 67545.
Приживе, още от 2018г., Мария Я. Дойчинова е посещавала медицинско заведение с
оплакване за намалено зрение. Първото оплакване, изследване и преглед датира от
20.07.2018г., когато с амбулаторен лист № 1699 от 20.07.2018г. /л.38-39, 194/, като
обективно състояние на лицето Мария Я. Дойчинова е отразено следното: ВОД=0,01 н.к,
ВОС=0,09 н.к., ПОС ПЕС и атрофия на зен ръб.лещи начало нуклеокортикално помътнени,
деструкция на ст.тяло, ОД папили Е0,6-0,7, дегенерация на ретина и МДСВ. Поставена е
диагноза „старческа катаракта, неуточнена“ и е предписана терапия с акистан в двете очи.
Към амбулаторния лист е приложен резултата от изследванията /л. 39/. Повторен преглед и
изследвания са правени на 18.10.2018г., резултата от които е отразен в етапна епикриза от
18.10.2018г. и амбулаторен лист № 2442/18.10.2018г. /л.186-187, 192/, с които е поставена
диагноза „първична глаукома с отворен ъгъл“. Последващ преглед е правен на 04.09.2019г.
според амбулаторен лист № 2247 от 04.09.2019г. /л.40, в който обективното състояние на
лицето Мария Я. Дойчинова е отразено по следния начин: ВОД=брои пръсти темпорално от
9
10 см., ВОС=брои пръсти от 10 см., ПОС ПЕС и атрофия на зен.ръб лещи начало
нуклеокортикално помътнени, деструкция на ст.тяло, задно отлепване, ОД папили Е09
бледи атрофични назално избутан съдов ствол, дегенерация на ретина и МДСВ. Поставена е
диагноза „първична глаукома с отворен ъгъл“ и е предписана терапия с акистан в двете очи.
Също от 2018г. на Мария Я. Дойчинова са извършвани прегледи по повод оплаквания в
подбедрицата, сърдечната област, болки в коленете и долните крайници, които са
обективирани в амбулаторен лист № 379 от 02.05.2018г. /л.193/ с основна диагноза
„постфлебитен синдром“, амбулаторен лист № 656/04.05.2018г. /л.45/ с основна диагноза
„предсърдно мъждене“, амбулаторен лист № 766 от 23.05.2018г. /л.182-183, л. 46/ с основна
диагноза „предсърдно мъждене“, амбулаторен лист № 4586 от 15.11.2018г. /л.180-181, л. 47/
с основна диагноза „венозна инсуфициенция (хронична)(периферна)“. Предписвани са
прием на дигоксин, синтром, терралекс, Закупувани са 12.2018г. ментат, 03.2020г. ментат,
10.2020г. трифас, както и че през 2021г. освен тези лекарства, е закупуван акистан капки.
С експертно решение № 3407 от заседание № 195 от 30.11.2018г. на Мария Я.
Дойчинова са определени пожизнено 94% трайно намалена работоспособност без чужда
помощ при водеща диагноза „други форми на хронична исхемична болест на сърцето“, общо
заболяване – ХИБС-ритъмно-проводна форма. Хронично предсърдно мъждене с неправилен
блокаж. АVблок Iст. ХЗСН-3 ф.к. Ао инсуфуцуенция-Iст. Трикуспидална инсуфициенция-
високостепенна IV ст. АХ-II-IIIст. Хиперт.сърце. СН-3 фк Атеросклеротична
миокардиосклероза. Атрофия папиле нерви оптици окули утриускве. ХВК. Част от
анамнезата е оплакване от намалено зрение на двете очи от няколко години. В мотивите на
решението е отразено, че лицето е в състояние да се самообслужва, поради което чужда
помощ не е определена. Отразено е обективното състояние на лицето – зрителна острота на
дясно око =0,1 н.к. на ляво = 0,1 н.к., като е отразено, че е приложен очен статус. В
приложение към решението са представени медицинско направление, епикризи,
консултации от специалисти и изследвания. Документите, взети предвид от експертната
лекарска комисия, не са описани поотделно, но са приложени след решението и следва да се
обсъдят.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза Мария Я. Дойчинова е
страдала от следните заболявания:
на сърдечно-съдовата система – от 2018г. хронична исхемична болест на сърцето –
ритъмно-проводна форма. Хронично предсърдно мъждене с неправилен блокаж – AV
блок I ст. Хронична застойна сърдечна недостатъчност 3 ф.к. Аортна инсуфициенция –
I ст. Трикуспидална инсуфициенция – високостепенна IV ст. Артериална хипертония
II-III степен с хронияно сърце. Сърдечна недостатъчност 3 ф.к. Атеросклеротична
миокардиосклероза. Характерните симптоми са сърцебиене, болка в гърдите, зад
гръдната кост , ирадиираща към лява ръка или шията, лесна умора, недостиг на въздух,
слабост, замаяност, възможно виене на свят, прилошаване и припадък, объркване,
намалена способност.
на венозната система на долните крайници – от 2015г. – разширени вени на долните
10
крайници варукоза, с проведена операция – скрипинг за вена на десен крак. От 2018г.
усложнена с развити варикозни язви повече за лява подбедрица. В ранните етапи на
заболяването от разширени вени, то не е свързано с болка. Постепенно обаче се
развива болка и тежест в краката, особено вечер, дълго кървене при леки кожни
наранявания в областта на краката, липодерматосклероза, подути глезени,
телеангиектазия в засегнатия крак, обезцветяване на кожата в близост до разширените
вени и/или поява на кафяви или сини петна, варикозна екзема – кожата в засегнатите
области е червена, суха и сърбяща, крампи при внезапно изправяне, висок процент от
хората, страдащи от разширени вени, имат и синдром на неспокойните крака; бели
петна, които приличат на белези в областта на глезените. Като усложнения се развиват
тромбофлебрит, венозни язви и други.
на очите – от 2018г. първична глаукома с отворен ъгъл. Дегенерация на макулата и
задния полюс. Атрофия папилата и двустранно на оптичните нерви. Старческа
катаракта. Характерните симптоми за посочените очни заболявания са свързани със
зрителни нарушения – силно намалено до загуба на зрение. Възможни са замъглено
виждане, двойно виждане, повишена чувствителност към светлина до непоносимост
към ярка светлина, сълзотечение, парене в очите, болезнено усещане, което засяга
повърхността на около или по-дълбоките му структури, виждане като в тунел,
състояния, при които централното зрение е нормално, но се установява загуба на
периферното, виждане на окръжности около предмети и светлини – слабо.
Посочено е, че след м.09.2019г. по делото не е приложена проследяваща медицинска
документация за състоянието на Мария Дойчинова. Обяснено е, че всички заболявания са
хронични с прогредиентен ход на развитие /с тенденция усложняване и влошаване във
времето/, като при прилагано за тях адекватно лечение би могло да се стигне до
стациониране на болестните процеси, но не и до съществено подобрение или оздравяване.
На трети въпрос е даден отговор, че според представените медицински документи от 2018г.
и 2019г. може да се приеме, че при Мария Я. Дойчинова е налице относително
стабилизиране на фона на лечението с данни за леко влошаване на общото състояние от
съществуващите заболявания. Посочено е, че има данни за прогресивно влошаване както на
сърдечно-съдовите заболявания, така и на варикозното заболяване на долните крайници и
на очния статус. Отговорено е, че заболяванията са хронични с прогресия във времето
увреждат значително зрителната острота, като настъпилата и установена през 2018г.
атрофия на зрителния нерв е необратино дегенеративно заболяване, като увредените
участъци от очните нерви не могат да бъдат регенерирани. В заключението са описани
методите за изследване на зрителната острота, като е посочено, че в приложеното по делото
изследване от м.08.2019г. при дясното око на Мария Дойчинова е установена прогресия в
намалението на зрителната острота до perception et proectio lucis certa, т.е. запазено е само
различаването на светло от тъмно и определяне на посоката, от която идва светлината, а за
лявото око – зрителната острота е определена като 0,1, което се приема като отслабване на
зрението с практическа стойност ниско зрение. Описано е, че според офтамологичното
изследване, отразено в амбулаторен лист № 2247/04.09.2019г., е поставена основна диагноза
11
„първична глаукома с отворен ъгъл“, а като придружаващи заболявания и усложнения –
„дегенерация на макулата и задния полюс“ и „старческа катаракта, неуточнена“, и са
вписани резултатите от изследването на зрителната острота – за дясно око – свеждаща се до
броене на пръсти на 10 см. От към слепоочието, а за ляво око – брой пръсти от 10 см.
Посочено е, че на практика това означава, че зрението на Мария Дойчинова е било намалено
до степен за практическа невъзможност за ориентация в околната среда чрез възприемане и
разпознаване на предмети от близко разстояние. Дадено е заключение, че Мария Я.
Дойчинова не е можела да прочете сама /без чужда помощ/ текст, включително и с
размерите на представения на стр. 56-59 от делото, като, за да може да разчита стандартен
текст, зрителната острота следва да бъде поне 0,3, а зрителната острота на дясното около 1
0,01, а на лявото – 0,09 н.к. /съгласно изслушване на вещото лице в о.с.з./, т.е. неподлежащо
на корекция с оптични средства. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението
си и излага повторно степента на зрителна острота на Мария Дойчинова, заявявайки, че
няма напълно загубено зрението и не може да се говори за пълна слепота, поради което
вероятно текст с много големи букви е могла да изписва, тъй като е била ментално
сравнително добре. Обяснява, че има специалност по съдена медицина, която включва
цялата медицина, поставена за нуждите на правото, изследваме всички медицински аспекти,
които са необходими за изясняване на медико-правни въпроси. Заявява, че заключението е
дадено на база поставените диагнози след проведени изследвания на лицето.
Даденото заключение се ползва от съдебния състав при формиране на фактическите
изводи. Вещото лице има познания и опит, отговорило е в пълнота на поставените въпроси,
изследвайки медицинските документи. Изводите на вещото лице са подкрепени от
приложените медицински документи, поради което релевираното оспорване не се споделя.
Изслушано и прието е заключение по съдебно-оценителна експертиза /погрешно
посочено в нея като съдебно-техническа/, вещото лице, по която е дало заключение, че
средната пазарна цена на гореописания имот към 21.09.2021г. е 86576.00 лева, а ¾ от него –
64932.00 лева, а стойността на наследствената маса е в размер на 64932.00 лева /след
корекция в тази част от вещото лице при изслушването му. Поради неяснота относно
обстоятелството дали са отчетени или не извършените преди смъртта на Мария Я.
Дойчинова преустройства, по делото е допусната повторна съдебно-оценителна експертиза,
вещото лице по която е дало отговор, че средната пазарна цена на гореописания имот към
21.09.2021г. е 87256.00 лева, а ¾ от него – 65442.00 лева. Съдебният състав се ползва от
повторно изслушаното заключение, тъй като в него е описан използвания метод,
представени са използваните оферти при проследяване на пазарните аналози, направен е
оглед на имота и е съобразено състоянието му.
Прието е заключение на съдебно-автотехническа оценителна експертиза, вещото лице
по която е дало отговор, че средната пазарна стойност на л.а. „Ауди А3“ с рег. № СВ 4955
СК към 21.09.2021г. възлиза на 6655.00 лева. Заключението не е оспорено от страните и се
ползва от съда като дадено от компетентно лице с нужния опит в областта. При
изслушването си вещото лице е обяснило използвания метод, което дава яснота за
12
обективността на заключението.
Разпитан като свидетел е Б. Л. М. – помощник нотариус по заместване съм в кантора в
гр. София при нотариус Цветанка Симеонова. От показанията му се извежда, че е изповядал
оспорената сделка, но няма спомен конкретно как е това е протекло. Обяснява в принципен
план провеждането на нотариалното производство по изповядване на една сделка, а именно
изготвяне на книжата от служител в нотариалната кантора, прочитане на акта, разяснения
към страните и въпрос дали са съгласни, уверение дали страните са правоспособни и
дееспособни, полагане на подпис от тях пред нотариус. Показанията на свидетеля се ползват
с доверие от съда, тъй като не противоречат на останалите доказателства. При все това,
показанията са общи – касаят провеждане на процедурата по изповядване на сделка, но не са
относими към ситуацията по сключване на процесната сделка.
Като свидетел е разпитана Галина А. Кокудева, от показанията на която се установява,
че познава ищците, както и Мария Я. Дойчинова. Показанията на свидетеля дават
информация за местоживеенето на Мария Я. Дойчинова преди да бъде закупен апартамента
в гр. София, ж.к. Овча купел, за намирането на този апартамент и за състоянието на
последната към 2021г. - невъзможността на Мария Дойчинова да вижда и да се обслужва
сама. Показанията на свидетеля се ползват с доверие от съдебния състав, тъй като
свидетелят не е пряко или косвено заинтересован от изхода на делото и възпроизвеждат
обстоятелства, които свидетелят е възприел лично. Свидетелят заявява, че е виждал Мария
Дойчинова през 2021г., когато е била изведена на разходка в парк близо до входа, където се
намира апартамента, поради което е възприела състоянието на лицето. Освен това, казаното
от свидетеля досежно местоживеене на Мария Дойчинова преди закупуването на
апартамента и за обективното зрително състояние се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства. Показанията на свидетеля Кокудева в частта, че ищцата С. Н. е
полагала грижи за Мария Дойчинова не са конкретизирани по отношение на вида на
грижите и периода на полагането им, както и се основават на споделяне от самата ищца,
поради което не се ползват от съда.
Разпитан като свидетел е Иван Славчев Славов, от показанията на който се установява,
че познава ищцата С. Н., както и Мария Я. Дойчинова. Показанията на свидетеля дават
информация за местоживеенето на Мария Я. Дойчинова преди да бъде закупен апартамента
в гр. София, ж.к. Овча купел, за намирането на този апартамент, за състоянието му и
извършен ремонт. Показанията на свидетеля се ползват с доверие от съдебния състав, тъй
като свидетелят не е пряко или косвено заинтересован от изхода на делото и възпроизвеждат
обстоятелства, които свидетелят е възприел лично. Казаното от свидетеля досежно
местоживеене на Мария Дойчинова преди закупуването на апартамента и за обективното
здравословно и зрително състояние /възрастна, трудно подвижна, не вижда много добре/ се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля за
състоянието на имота към датата на закупуването му и за извършен ремонт на ВиК
инсталация, поставяне на контакти, подови настилки и дограмата, се подкрепят от
писмените доказателства, които дават яснота за използваните материали, като състоянието
13
на апартамента е описано в експертните заключения и противоречия не се установяват.
Показанията на свидетеля Славов в частта, че ищцата С. Н. е полагала грижи за Мария
Дойчинова не са конкретизирани по отношение на вида на грижите и периода на полагането
им, както и се основават на споделяне от самата ищца, поради което не се ползват от съда.
Релевираното възражение, че показанията са недопустими, тъй като свидетелят е бил
адвокат, е неоснователно. Според практиката на ВКС лице, което е било пълномощник на
страна по делото, може да даде свидетелски показания. Съгласно императивната норма на
чл. 166, ал. 3 от ГПК свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните
по същото дело, но обратното е възможно – пълномощникът на страна по делото може да
бъде допуснат като свидетел и да даде показания, след като загуби качеството на
пълномощник и ако не се откаже от свидетелстване, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1,
т. 1 от ГПК /в т. см. Определение № 631 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 18ЗЗ/2013 г. на ВКС,
Решение № 136 от 25.07.2016 г. по гр. д. № 6323 / 2015 г. на ВКС, 3-то гр. отд. /.
Като свидетел е разпит мъжа, с който ищцата С. Н. живее на семейни начала - Йордан
Петков Петков, показанията на който дават информация за извършеното производство по
делба, за преместването на Мария Дойчинова от Суходол в кв. Овча купел с помощта на
ищцата С. Н., за извършен ремонт от свидетеля и С. Н. на апартамента в кв. Овча купел, ул.
Буземска, касаещ измазване на тераса, поставяне на итонг, измазване, смяна на входна
врата, дограма и ВиК тръби, осветление, обзавеждане с нови бойлер, хладилник, печка, и
използвани трапезната маса, леглото, гардероб. От показанията се извежда още, че
свидетелят последно е виждал Мария Дойчинова преди лятото на 2021г., както и че винаги е
ходил с ищцата С. Н., когато е посещавала баба си, за да я обслужва, да пазарува и да я води
по лекари – в клиника Доверие, в Медицинска академия. Извежда се от показанията, че
Мария Дойчинова е имала перде, не е виждала, от което се оплаквала, имала язви на краката,
които кървели, като била водена от тях на очен лекар няколко пъти в Доверие, била трудно
подвижна, понякога трудно разпознавала него и ищцата С. Н.. Казаното от свидетеля се
ползва с доверие от съдебния състав. Макар свидетелят да е косвено заинтересован от
изхода на делото с оглед отношенията му с ищцата С. Н., казаното от него, подобно на
останалите свидетели на ищеца, се подкрепя от писмените доказателства, по-конкретно
представени са документи за извършена делба и за закупуването на апартамента в кв. Овча
купел, респ. за преместването, което страните не спорят; представени са документи за
закупени строителни материали и се извежда от заключенията по оценителната експертиза,
че в апартамента има извършен малък ремонт; оказваните грижи към Мария Дойчинова от
страна на С. Н. съдът приема, че има данни да са извършвани до лятото на 2021г., както
сочи самият свидетел, който сам заявява, че при полаганите грижи винаги е присъствал като
шофьор. Това последно обстоятелство се подкрепя от писмените документи, сред които
прегледи от клиника Доверие, по която причина и изложеното от свидетеля за
здравословното състояние на Мария Дойчинова също се ползва като обективно възприето и
предадено, след като за сочените факти има медицинска документация.
Разпитана като свидетел е Нели Миткова И. – снаха на ответницата В. И.. В показанията
14
си свидетелят обяснява, че Мария Дойчинова се е свързала през 2019г. със сестра си Василка
и поискала да се видят, тъй като била оставена от внучка си на половин хляб и 200 гр.
сирене и нямало кой да й напазарува. След разговора свидетелят, заедно с Василка,
напазарували и посетили Мария Дойчинова, където забелязали, че в хладилника имало
малко хляб и парче сирене. Оттогава свидетелят и В. И. започнали да ходят регулярно –
веднъж в седмицата ходила тя, В. също. Между 2-3 пъти ходили в седмицата, свидетелят
или В., след работно време всяка седмица посещавали Мария Дойчинова, тъй като тя
твърдяла, че няма кой да се грижи за нея и че няма и пари, защото пенсията минавала през
внучката й. При посещението си видели, че в жилището нямало условия за живот, леглото й
било изключително малко и тясно, затова занесли голяма спалня - персон и половина, стар
плазмен телевизор, който преди бил закупен от ответницата В. И. и с него подменили
намиращия се там друг стар телевизор, чинии, чаши, дори дрехи. Свидетелят не знае кога
бил закупен апартамента и доколкото знае нищо не било подменяно. Мария Дойчинова
имала нужда някой да помага и имала нужда от лекарства. На лекари я водила В. И.,
заедно купували лекарства и храна и помагали в къпането. Свидетелят не знае за какво са
били лекарствата, които купували. Мария Дойчинова им звъняла ежедневно от домашния си
телефон, като до леглото имало очила, но свидетелят не е виждал да бъдат носени. Преди да
започнат да я посещават, Мария Дойчинова нямала пари и достатъчно храна, затова В. И.
издействала пенсията на Мария Дойчинова да бъде носена на място и свидетелят виждал как
Мария Дойчинова си брои парите. Мария Дойчинова имала огромна кутия с лекарства и
внимателно си подбирала и прочитала кои лекарства трябва да изпие сутрин, на обяд,
вечерта. Входната врата на апартамента била хубава, нова, метална, имало шпионка, която
Мария Дойчинова ползвала - гледала през нея и питала кой е, тъй като казвала, че не
разпознава кой е, тъй като и свидетелят, и внучка , били руси, но след като била вътре в
апартамента, Мария Дойчинова разпознавала свидетеля. Свидетелят знае, че Мария
Дойчинова е закупила лек автомобил „Ауди А3“, тъй като много искала да има кола, за да не
била зависима от никой, но нямала книжка. Идеята била, ако й се наложи нещо през деня,
някой съсед да я закара. Свидетелят не знае дали Мария Дойчинова е ходила някъде, т.к. не
била там през деня. Според свидетеля, Мария Дойчинова виждала с очите си, тъй като много
се била впечатлила, когато на рождения ден през 2022г. подарили розово-лилава блуза,
цвета на която много харесал. Свидетелят видял Мария Дойчинова за последен път преди
да почине, когато не си вдигала телефона и с В. И. се обадили на 112, извикали ключар,
който отключил вратата, извикали Бърза помощ и после тя починала, като погребението
платила В. И.. До смъртта си Мария Дойчинова не била загубила разсъдък си, разпознавала
свидетеля, имала ориентация, имала смъкната херния и основно се оплаквала, че има болки
в краката.
Показанията на свидетеля по отношение на зрителното състояние на Мария Дойчинова,
в частност за обстоятелствата, че я е виждала да си брои парите, да си чете лекарствата, че е
виждала с очите, че харесала цвета на подарената блуза, не се споделят. За да не се ползват
показанията в тази част, съдът отчита косвената заинтересованост на свидетеля с оглед
родствената връзка между него и ответницата, както и обстоятелството, че в тази част
15
показанията са изолирани и неподкрепени от другите доказателства. Освен това,
съобразявайки достоверността на показанията в тази част с оглед целия разказ на свидетеля,
се констатира вътрешно противоречие – от една страна, свидетелят сам сочи, че Мария
Дойчинова не е могла да разпознава лица, изтъквайки причина, която не се споделя също от
съдения състав, както и че не знае за какво били купувани лекарствата и лицето имало
нужда от грижи, а от друга – че е виждала. Констатираното противоречие внася съмнение в
обективността на свидетеля при възпроизвеждане на личните си възприятия, поради което
показанията не се споделят. Показанията в частта, която дава информация за желанието на
Мария Дойчинова да има лек автомобил, също остават несподелени, тъй като в казаното
само по себе си си противоречи, както и влиза в колизия с останалите доказателства. В
останалите части – получаваната пенсия на място, полаганите от ответницата грижи,
извършена подмяна на обзавеждане, показанията се ползват с доверие. Писмени документи
по делото са налице, че пенсията си от 2021г. Мария Дойчинова е получавала на място.
Полаганите от ответницата грижи, изразяващи се в посещения, помощ при къпане и
пазаруване, за които свидетелстват показанията, макар с известно вътрешно противоречие с
оглед казаното от свидетел, че не знае какви лекарства са купувани и че няма медицинска
документация именно след лятото на 2021г., тъй като не влизат в противоречие с казаното
от станалите свидетели и касаят само битова помощ, не и медицинска. Показанията в частта
за подмяна на телевизор и легло, както и за предоставяне на прибори за хранене също се
ползват с доверие, тъй като не засягат казаното от останалите свидетели за извършен
ремонт, дори подкрепят този извода, тъй като се извежда, че легло и телевизор там вече е
имало, както и че е била сменена входната врата. Самият свидетел И. не отрича да е правен
по-рано ремонт, а само заявява, че доколкото знае нищо не било подменяно, което
обстоятелство не предава лично възприятие, тъй като свидетелят не е запознат с
първоначалното състояние на имота към момента на закупуване.
Като свидетел е разпитана Гергана Славчева Геренска, показанията на която дават
информация за подмяна на част от обзавеждането, за полагани грижи при пазаруване и
къпане от ответницата В. И. на Мария Дойчинова, в която част показанията се ползват с
доверие, тъй като се подкрепят от останалите доказателства. В допълнение, изложеното от
свидетеля за състоянието на жилището, не прави необективни данните за извършен ремонт,
тъй като видно от тях, не се касае за основен ремонт, а състоянието му е оценка на
свидетеля. Освен това, от показанията на свидетеля се извежда, че в апартамента
обзавеждане е имало. В останалите части, показанията на свидетеля не се споделят. Макар
свидетелят да не е пряко или косвено заинтересован от изхода на делото, показанията му
противоречат на казаното от всички свидетели. Така например, всички свидетели казват, че
Мария Дойчинова не е могла да ги познае понякога, а този свидетел сочи обратното. Освен
това, казаното от свидетеля съдържа противоречие – сам свидетелят заявява, че при
посещение на Мария Дойчинова от ответницата В. И., двете имали сигнал при почукване.
Съмнение в обективността на свидетеля внася и обстоятелството, че сочи като първо
посещение 2019г., към който момент Мария Дойчинова още не е била собственик на
16
апартамента в кв. Овча купел. Изложеното от свидетеля за отношението на С. Н. към Мария
Дойчинова е неотносимо по спора, но въпреки това не се и ползва с доверие, защото
свидетелят изнася факти, които не е възприел лично. Мотивите дават основание показанията
да не се ползват с доверие извън посочените части.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът възприе, след като анализира
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства. Сред тях, освен гласните
доказателства, са и писмените документи, които носят подписа на посочения в тях като
автор, не са оспорени от страните, включително договорите и завещанието, с които се
извършва разпореждане с права. Медицинските документи също не са оспорени от страните
и се ползват от съдебния състав. Въпреки че всяка от страните цели да докаже
здравословното, включително зрителното, състояние на Мария Дойчинова, за
установяването му съдът се ползва от медицинските документи. Тези документи съдържат
данни за извършени прегледи, датите на които е станало това, за резултатите от тях, за
оплакванията на пациента, за поставените диагнози и предписано лечение, съдържат
нужните реквизити, поради което се ползват при изграждане на фактическите изводи.
Оспорването им чрез свидетелски показания, които да установят здравословното състояние
на Мария Дойчинова, е недопустимо съгласно текста на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, където
съществува забрана за опровергаване съдържанието на официален документ, каквито са
медицинските документи и решението на ТЕЛК, чрез свидетелски показания, поради което
и извън горните причини, показанията на разпитаните свидетели, независимо дали се
ползват с доверие в тази част, или не, са ирелевантни.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Предявени са няколко обективно свързани искове – два при условията на
кумулативност, а останалите – при евентуалност, първият от които иск по чл. 26, ал. 2,
предл. 3 във вр. с чл. 18 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за замяна, обективиран
в нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот с движима вещ №79, том IV,
рег. №10971, дело №630 от 2021г. от 21.09.2021г. по описа на нотариус Цветанка
Симеонова, рег. №030 в НК, с район на действие - Районен съд София, бил вписан в Служба
по вписванията с вх. рег. № 68236/21.09.2021г., и съединен с него при условията на
кумулативност иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника В. В.
И., че С. Л. Н. е собственик на 3/4 идеални части от апартамент №23, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.23, находящ се в гр.София,
район „Овча купел“, ул. „Буземска“ №13, бл.3, вх.Б, ет. 2, по силата на саморъчно завещание
от 08.07.2020г., съставено от Мария Я. Дойчинова и вписано в СВ-София № от вх.peг.
87972/22.11.2022г., № от дв.вх.рег. №86277, дата от дв.вх.рег. 22.11.2022г., книга вписвания,
акт том: 17, акт номер: 163, година: 2022г.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 вр. ал. 18 ЗЗД
17
Нищожен е договор, който не е съставен в предписаната от закона форма. Съгласно чл.
18 ЗЗД, приложим за атакуваната сделка, нотариалната форма за сключване на договор за
покупко-продажба на недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е и форма за
действителност на сделката. Затова нотариалните действия по съставянето на нотариалния
акт имат съществено значение за действителността или недействителността на самата
сделка. Нищожността по чл. 26, ал. 2, изр. първо, предложение трето ЗЗД при сделка, за
която законът изисква нотариална форма, е обусловена от нищожността при нотариалното
удостоверяване съгласно чл. 576 ГПК. При наличие на правен интерес е допустимо, но не е
необходимо нищожността по чл. 567 ГПК да бъде заявена отделно с иск. Разяснение за тази
допустимост е дадено с определение № 364/2014 г. по ч гр. д № 2998/2014 г. ІІ г. о, по реда
на чл. 273, ал. 1, т. 3 ГПК. На въпроса води ли нищожното нотариално удостоверяване до
липса на предписана в закона форма, Върховен касационен съд вече е отговорил
положително в своята практика, сред която решение № 485/11.12.2012 г. по гр. д №
1404/2011 ІV г. о и реш. № 143/2012 по гр. д № 5604/2011 г., І. г. о., решение № 155 от
26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 917/2010 г., IV г. о., ГК и други. Според цитираната
съдебна практика, нотариалната форма за сключване на договор, с който се прехвърлят
вещни права върху недвижим имот, има не само удостоверителен характер, а е и форма за
действителност. Затова нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт имат
съществено значение за действителността на самата сделка. Ако те не отговарят на
изискванията за валидност в случаите по чл. 576 ГПК, нищожен е не само нотариалния акт,
нищожна е и сделката. Именно затова в текста на чл. 576 ГПК е указано, че нотариалното
действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал.
1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени
чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6,
чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2 ГПК.
Ищците основават иска си именно на нарушения на чл. 583 ГПК, обосновавайки го с
довод, че първият заменител по сделката Мария Я. Дойчинова не е могла да вижда /била е
сляпа/ с двете си очи още от 2018г.
Нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК изисква, когато някое от участващите в нотариалното
производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или недъгавост, да се
приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Според този текст документът трябва да носи вместо подпис,
отпечатък от десния палец. Ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава
следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък. Полагането
на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради
неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на
инвалидността и представлява синоним на тази дума. Тя включва всякакъв вид заболявания,
които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето.
Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис въобще или
невъзможност да се положи идентифицируем такъв, като израз на волеизявление,
законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от
18
десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят
всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в
много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. В съдебната
практика няма съмнение, че незрящите лица могат да удостоверят волята си по частен
документ с полагане на отпечатък от десния си палец вместо подпис, тъй като слепотата
като трайно увреждане на здравето е недъгавост по см. на закона, дори и когато лицата са
грамотни. В съдебната практика няма отклонения, че ако едно лице, независимо по какви
причини е ослепяло и не вижда, за да положи подпис, то също е станало недъгаво по
отношение на грамотността по см. на чл. 579, ал. 2 ГПК и следва да се приложи
разпоредбата на чл. 189 ГПК относно начина на удостоверяване на волята на незрящото
лице при упълномощаване. Когато се касае до нотариална заверка на такъв частен документ,
не е необходимо същия да е приподписан от свидетели, тъй като нотариусът има
задължения по чл. 579, ал. 1 ГПК за прочитане на документа и при необходимост,
удостоверяване причината за налични отклонения от общия ред на нотариалното
удостоверяване. В този смисъл са Решение № 234 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
4057/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 33 от 9.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2019 г., II г.
о., ГК, Решение № 313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г., IV г. о., ГК,
Решение № 621 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2009 г., I г. о., ГК.
Изложените принципни разбирания, преценени през призмата на доказателствата по
делото, дават основание на този съдебен състав да заключи, че при доказано силно
намаление на зрението на заменителя (до степен да не може да чете) и налични други
заболявания, спрямо Мария Я. Дойчинова са били налице предпоставките да се приеме
наличие на недъгавост по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК, а по тази причина – основание да
положи отпечатък от палец вместо подпис с оглед изискванията за валидност на
нотариалното удостоверяване на сделката. Степента на намалено зрение и съпоставянето му
със състоянието слепота е фактически въпрос и касае всеки отделен случай, като тежестта на
доказване, при оспорване именно на недъгавостта поради намаленото зрение е в тежест на
страната, която се ползва от документа, както е указано с доклада по делото. Именно за
доказване на това обстоятелство по делото са приети медицински документи, от които се
установява, че Мария Я. Дойчинова още от 2018г. е посещавала медицинско заведение с
оплакване за намалено зрение, като след преглед от 20.07.2018г. е отразено обективно
състояние на лицето, а именно ВОД=0,01 н.к, ВОС=0,09 н.к., ПОС ПЕС и е поставена
диагноза „старческа катаракта, неуточнена“. Повторен преглед и изследвания са правени на
18.10.2018г., след които е поставена диагноза „първична глаукома с отворен ъгъл“. В
последващ преглед на 04.09.2019г. обективното състояние на лицето Мария Я. Дойчинова е
отразено, че ВОД=брои пръсти темпорално от 10 см., ВОС=брои пръсти от 10 см., ПОС ПЕС
и атрофия на зен.ръб лещи начало нуклеокортикално помътнени, деструкция на ст.тяло,
задно отлепване, ОД папили Е09 бледи атрофични назално избутан съдов ствол,
дегенерация на ретина и МДСВ. Зрителна острота е отразена и в решението на ТЕЛК като
пожизнен очен статус, а именно на дясно око =0,1 н.к. на ляво = 0,1 н.к. Видно от
заключението, стандартната зрителна острото е 1,0, а според медицинските изследвания
19
зрителната острота на лицето Мария Дойчинова е била далеч под стандартната, за да се
приеме, че има зрение, даващо възможност за полагане на идентифицируеми знаци. Освен
това, медицинските документи позволяват да се установи, че Мария Дойчинова е изследвана
за зрителна острота чрез броене на пръсти, след като другите начини не са били приложими
с оглед зрителната острота. Мотивите по-горе дава основание на този съдебен състав да
заключи, че поставените диагнози са засегнали здравословното състояние на Мария
Дойчинова, давайки отражение върху резултатите от изследванията на зрителна острота,
поради което и зрението на Мария Дойчинова е било намалено до степен за затруднена
ориентация в околната среда чрез възприемане и разпознаване на предмети от близко
разстояние. В този смисъл са и изводите на вещото лице, включително след изслушването
му в открито съдебно заседание, които се ползват от съда по изложените по-горе мотиви.
Според заключението, а и видно от резултатите от прегледите през 2018г., зрението на
Мария Дойчинова не се е подобрило, поставените диагнози са необратими и няма данни за
достигане на минималния стандарт /поне 0,3 за да чете стандартен текст/, за да се приеме, че
има възможност за ориентация.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че към момента на извършване на
замяната са били налице законовите изисквания за приложение на правилото на чл. 579, ал.
2 ГПК вр. чл. 189 ГПК относно начина на удостоверяване на волята на незрящото лице при
упълномощаване – чрез полагане на пръстов отпечатък на десния палец, тъй като към този
момент лицето Мария Дойчинова е била със силно увредено зрение, което е препятствало
възможността да положи идентифицируем подпис и три имена върху нотариалния акт.
Констатираният по медицински път недъг препятства полагането на подпис и ти имена, тъй
като би внесъл промяна в начина на ръкописно изписване на текст и подпис /включително
големината и свързаността на буквите/, която промяна в почерка, от своя страна,
включително дали е имало чужда помощ при ръкописното полагане на знаците, би
затруднила идентифицирането на лицето, чиято воля е удостоверена чрез ръкописно
полагане на подпис и три имена, вероятно по която причина автентичността на нито един
документ, от който страните черпят права, не е оспорена.
Горните изводи остават непроменени въпреки релевираното възражение, че нотариусът
сам е удостоверил този факт, тъй като, от една страна, показанията на нотариуса, изповядал
сделката, не са конкретни, а от друга – удостоверяваният в тази част могат да бъдат
нищожни, в който смисъл е законовата уредба.
При наличие на предпоставките по чл. 26, ал. 2, предл. 3 във вр. с чл. 18 ЗЗД вр. чл. 579,
ал. 2 вр. чл. 189 ГПК договорът за замяна следва да се прогласи за нищожен.
След като не се е сбъднало процесуалното условие, под което са предявени останалите
искове при условията на евентуалност, съдът не дължи произнасяне по тях.
По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК
За да бъде призната ищцата С. Л. Н. за собственик на 3/4 идеални части от апартамент
20
№23, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.23,
находящ се в гр.София, район „Овча купел“, ул. „Буземска“ №13, бл.3, вх.Б, ет. 2, следва да
докаже пълно и главно наличието на съставено саморъчно завещание изцяло написано
ръкописно от самия завещател Мария Я. Дойчинова, съдържащо означение на датата, когато
е съставено, и да е подписано от завещателя след разпорежданията. Когато тези изисквания
не са спазени, завещателното разпореждане е нищожно /чл. 42, буква „б“/.
Саморъчното завещание, на което този ищец се позова, е представено по делото. Видно
от съдържанието му, завещанието е ръкописно написано, съдържа ясно разпореждане, дата
и подпис на лице, посочено като Мария Я. Дойчинова. Автентичността на саморъчното
завещание не е оспорена нито чрез иск, нито чрез възражение, но съдът служебно е указал
на страните, че съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
следи и ще се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или
на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства. Указанието е дадено с оглед порока, на
който са се позовали ищците при завеждане на първия си иск за нищожност на договора за
замяна.
С оглед установеното здравословно състояние на завещателя Мария Дойчинова,
свързано с намалено зрение още от 2018г., водещо до висока степен на затруднена
ориентация в околната среда чрез възприемане и разпознаване на предмети от близко
разстояние, то не се явява доказано обстоятелството, че завещанието е изписано саморъчно
от самия завещател. Установеното състояние на Мария Дойчинова не позволява саморъчно
да положи текст от близко разстояние, който да бъде идентифицируем, поради което този
съдебен състав приема, че завещанието не отговаря на изискването по чл. 25, ал. 1, предл. 1
ЗН. В хипотеза като тази, волята на завещателя следва да се обективира в нотариално
завещание, за подписването на което отново приложение намира текста на чл. 189 ГПК, с
оглед охраняване интересите както на наследниците на завещателя, така и на ползващия се
от завещанието.
По изложените мотиви, предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските
С оглед изхода на делото, разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК.
Ищците своевременно са претендирали разноски в общ размер на 6075.12 лева, от които
325.12 лева държавна такса, 1750.00 лева депозит за вещо лице, 4000.00 лева адвокатско
възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства /л.12 гръб/. От тези
разноски, в тежест на ответницата се възлагат половината от разноските за държавна такса,
т.е. тази по уважения иск, както и разноските за депозити за вещи лица, тъй като
21
независимо, че само разноските за съдебно-медицинска експертиза се отнасят до уважения
иск, то съдът не се е произнесъл по следващите искове именно поради уважаване на първия
предявен иск. Адвокатско възнаграждение съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ се дължи за всеки
иск, независимо от съединяването, поради което и след като не е посочено за кой иск какво
възнаграждение е платено, то съдът намира, че се дължи поравно, поради което и за
уважения един иск дължимото възнаграждение възлиза на 571.42 лева. В общ размер
разноските, които следва да се присъдят на ищците, възлизат на 2483.98 лева, или поравно за
всяка от тях разноски от 1241.99 лева.
Ответникът своевременно е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 7200.00 лева с ДДС, за които има доказателства за плащане /л.101-102/.
Адвокатското възнаграждение не се намалява поради прекомерност, тъй като са предявени
няколко иск, по които и независимо от съединяването им, се дължи отделно
възнаграждение, поради което изчислено поотделно съобразно материалния интерес по
делото за всеки от тях, търсеното адвокатско възнаграждение се явява под минималния
размер. По-конкретно, предявените искове са седем на брой, исковете са оценяеми /16256.90
лева/, като дължимото адвокатско възнаграждение за всеки от тях съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3
вр. чл. 2, ал. 5 НМРАВ възлиза на 2925.69 лева без ДДС или 3510.82 лева с ДДС. С оглед
отхвърляне на иска по чл. 124 ГПК, на ответника се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизащо в размер на 1028.57 лева с ДДС, който размер съдът определи,
ръководейки се от общия брой искове и липсата на размер от общото търсено адвокатско
възнаграждение поотделно за всеки иск, поради което прие, че за всеки иск се дължи равно
възнаграждение. Дължимите разноски се поставят в тежест на първия ищец С. Н., тъй като
отхвърления иск е предявен от нея.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 във вр. с чл. 18 ЗЗД вр. чл. 579, ал.
2 вр. чл. 189 ГПК, по иск на С. Л. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Крум Попов“
№ 37, ап. 3, и А. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“ блок № 29, вх.
В, ет. 1, ап. 3, срещу В. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“, блок
510, вх. И, ет. 2, ап. 4, за НИЩОЖЕН поради липса на форма нотариален акт за замяна на
идеална част от недвижим имот с движима вещ № 79, том IV, рег. № 10971, дело
№630/2021, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 68236 от 21.09.2021г., акт № 64,
дело № 53174/2021г., по силата на който на 21.09.2021г. Мария Я. Дойчинова, ЕГН
**********, е прехвърлила на В. Валентинова И., ЕГН **********, собствените си ¾ ид.ч.
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.23 по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-51/15.07.2010г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в
гр.София, район „Овча купел“, ул.„Буземска“ №13, вх.Б, ет. 2, апартамент № 23, а съгласно
22
схема обектът се намира в сграда с идентификатор 68134.4337.20240.3, предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, със застроена площ от 44,75 кв.м., състоящ се
от: една стая, кухня и сервизи, при граници на апартамента по схема на обекта: на същия
етаж - самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.24 и
идентификатор 68134.4337.2040.3.22; под обекта - самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 68134.4337.2040.3.99, идентификатор 68134.4337.2040.3.118; над обекта -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.26, и при съседи по
документ за собственост: улица, стълбище, ап. №22, ап. №24, ап. №26, вход и магазин,
заедно с избено помещение №2, с полезна площ от З.15 кв.м., при съседи по документ за
собственост: мазе №24, мазе №22, коридор и калкан, заедно с идеални части от общите
части на сградата и 3,159% идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което
е построена сградата, с данъчна оценка към този момент от 16256.90 лева, в замяна на което
В. Валентинова И. е прехвърлила на Мария Я. Дойчинова правото на собственост върху л.а.
марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № СВ 4955 СК, рама № WAUZZZ8P16B004670, без номер
на двигател, със застрахователна стойност към този момент 9000.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от С. Л. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „Крум Попов“ № 37, ап. 3, срещу В. В. И., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“, блок 510, вх. И, ет. 2, ап. 4, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника В. В. И., че С. Л.
Н., по силата на саморъчно завещание от 08.07.2020г., съставено от Мария Я. Дойчинова и
вписано в СВ-София № от вх.peг. 87972/22.11.2022г., акт номер: 163, том XVII, дело №
67545, имотна партида №676312, притежава правото на собственост върху 3/4 идеални части
от апартамент №23, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4337.2040.3.23 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-51/15.07.2010г. на
изпълнителния директор на АК, предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта
1, находящ се в гр.София, район „Овча купел“, ул. „Буземска“ №13, бл.3, вх.Б, ет. 2, и с
адрес съгласно документ за собственост- гр.София, ул. „Буземска“ №13, местност „Овча
купел 1“, със застроена площ от 44,75 кв.м., състоящ се от: една стая, кухня и сервизи, при
съседи: на същия етаж - самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
68134.4337.2040.3.24 и идентификатор 68134.4337.2040.3.22; под обекта - самостоятелни
обекти в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.99, идентификатор
68134.4337.2040.3.118; над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4337.2040.3.26, и при съседи по документ за собственост: улица, стълбище, ап. №22,
ап. №24, ап. №26, вход и магазин, заедно с избено помещение №2, с полезна площ от 3,15
кв.м., при съседи по документ за собственост: мазе №24, мазе №22, коридор и калкан, заедно
с идеални части от общите части на сградата и 3,159% идеални части от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. В. И., ЕГН **********, да заплати на С.
Л. Н., ЕГН **********, сумата 1241.99 лева – разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно размера на уважения иск.
23
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. В. И., ЕГН **********, да заплати на А.
И. Н., ЕГН **********, сумата 1241.99 лева – разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно размера на уважения иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. Л. Н., ЕГН **********, да заплати на В.
В. И., ЕГН **********, сумата 1028.57 лева с ДДС – разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно размера на отхвърления иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24