Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….... 2019 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА,
четиринадесети състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1770 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.,
вр. чл. 144 и чл. 106, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е на основание Решение №9325 от
18.06.2019 година по адм.д.№12817/2018 година на Върховен административен съд в
производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.106, ал.6 от ДОПК, с което е отменено Решение № 1695 от 20.08.2018 година по
адм. дело №1611/2018 година на Административен съд- Варна и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Първоначалното съдебно производство
започва по жалба на М.Е.Д. ***, срещу Акт за установяване на задължения по
декларация /АУЗД/ №ПО-03002718001337-91-001/06.02.2018г. издаден от И.И.П.на
длъжност старши инспектор по приходите в отдел „Услуги за клиенти“, офис Шумен
при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 88/03.05.2018 г. на Директора на
ТД на НАП - Варна, с който е установено, че Д. няма задължения за внасяне на
осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода 01.01.2013г. –
31.12.2015г., тъй като не е упражнявал трудова дейност и не е попадал в обхвата
на лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, извършена е корекция на декларираните
размери на задълженията за осигурителни вноски и са установени суми за възстановяване
в размер на 78,74 лева. Основание за оспорването е твърдението за упражнявана
трудова дейност от жалбоподателя като едноличен собственик на капитала на „Йомо
стар“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Шумен, независимо от това, че
дружеството не е реализирало продажби през посочените периоди. Искането е
оспорения акт да бъде отменен, като бъдат присъдени направените в
производството разноски. При новото разглеждане на делото няма промяна в
становището на жалбоподателя, който ангажира нови доказателства в изпълнение на
указанията на ВАС.
Ответната страна Директорът на ТД на НАП -
гр. Варна при първото разглеждане на делото не изразява становище. При новото
разглеждане оспорва жалбата в писмено становище по съображения за недоказаност
на твърдяното обстоятелство, че жалбоподателят е упражнявал трудова дейност, като
прави искане за присъждане на разноски по делото. От страната не са представени
нови доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, като съобразява
отменителното решение на Върховния административен съд, приема следното:
Административното производство е проведено
на основание резолюция № ПО-03002717087441-0РП-001/09.11.2017 г., като е установено, че данъчно задълженото лице М.Е.Д. е подал декларации обр.6 за 2013г., 2014г. и 2015г. в
качеството си на самоосигуряващо се лице, собственик на „Йомо-стар“ ЕООД.
Дружеството „Йомо-стар“ ЕООД е подало годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за 2013г., 2014г. и 2015г., като във всички е декларирано, че за данъчния
период данъчно задълженото лице не е осъществявало дейност по смисъла на Закона
за счетоводството. За отстраняване на несъответствието е била връчена
покана по чл. 103 от ДОПК на 17.11.2017г., по която той не е предприел
действия. Съставен е Протокол № ПО-03002717087468-073-001/20.12.2017 г., в
който са отразени извършените от органите по приходите действия за уточняване
на осигурителния статус на жалбоподателя, като е направен извод въз основа на
констатациите от проверката, че лицето не е упражнявало трудова дейност и
декларациите за самоосигуряващо се лице /СОЛ/ за периода 2012г. – 2016г. следва
да бъдат заличени. В протокола е отразено и извършеното заличаване в ПП СУП на
декларации за регистрация на СОЛ за периода 2012г. – 2016г.
Производството приключва с Протокол №
ПО-03002717087441-073-001/08.01.2018 г., в който е посочено, че на 08.01.2018
г. служебно са заличени подадените от жалбоподателя данни за осигуряването с
декларации обр. 1 за периодите 01, 03, 04 и 07.2013 г., 09, 10.2014 г., 09 и
11.2015 г., 01, 02 и 10.2016 г.
След издаване на този протокол, на
основание доклад орган по приходите от 09.01.2018 г. от старши инспектор УК, е
издадена Резолюция за извършване на проверка от 10.01.2018 г., с обхват
задълженията на физическото лице като самоосигуряващо се лице за ДОО, ЗО и УПФ
за периода 01.01.2013г. – 31.12.2016г. и с предмет установяване на дължимите от
задълженото лице осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се
лице. В преписката са приложени разпечатки от ГДД за 2013, 2014, 2015 и 2016 г.
на неустановено дружество, за което е посочено, че се представлява от М.Е.Д., с
отбелязване, че през съответния данъчен период данъчно задълженото лице не е
осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Приложени са справка
за общите задълженията на физическото лице към 06.02.2018 г., справка за
история на осигуряването на Д. като самоосигуряващо се лице, изведена на същата
дата, справка за задълженията на осигурител по декларация обр. 6, както и
предхождащи проверката покана по чл.103 от ДОПК от 09.11.2017 г. и
доказателства за отказ да бъде получена, оформен върху разписката от 17.11.2017
г. В преписката са приложени и писмени обяснения от жалбоподателя от
05.12.2017г. и 14.12.2017г.
На 19.01.2018 г. жалбоподателят подава
възражение срещу двата протокола – от 20.12.2017 г. и от 08.01.2018 г., като оспорва
констатацията, че фирмата „няма обект за осъществяване на дейността“, както и
изводите, свързани с представените 13
броя оферти с твърдение, че индивидуализиращите данни на лицата по офертите са достъпни за НАП служебно. С възражението е
направено искане за възобновяване на проверката.
След постъпване на възражението е издаден
обжалваният в настоящото производство АУЗД. На основание извършено съпоставяне
на декларираните от М.Д. като самоосигуряващо се лице данни по декларация обр.6
за 2013, 2014 и 2015 г.; справка за историята на осигуряването на лицето,
съгласно която той не е упражнявал дейност през периода 01.01.2013г. –
31.12.2015 г., не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013, 2014, 2015 и 2016
г., а дружеството „Йомо-стар“ ЕООД, на което е едноличен собственик и
представляващ, е декларирало, че не е упражнявало дейност през същите периоди,
органите по приходите, като констатират посочените несъответствия, достигат до
извод, че Д. не е упражнявал трудова дейност, поради което не попада в кръга на
лицата по чл.4, ал.3 от КСО, т.е не е следвало да подава декларации обр. 6 за
периода 2013, 2014 и 2015 г.
Установените при проверката несъответствия
не са отстранени от декларатора при отправената му покана по чл.103 от ДОПК,
поради което е извършена служебна корекция на декларираните размери на
задълженията. В резултат от корекциите, с акта за установяване на задължения по
декларация са определени суми за възстановяване в размер на внесените по
декларациите.
Актът е обжалван пред директора на ТД на
НАП – гр. Варна, който с Решение № 88/03.05.2018 г. го потвърждава с аналогични
по същество мотиви, като приема, че след като „Йомо-стар“ ЕООД не е упражнявало
дейност през посочените периоди, Д. не е осъществявал трудова дейност в „Йомо
стар“ ЕООД, поради което за него не е налице основание за задължително
осигуряване по чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
В изпълнение на указанията на Върховния
административен съд в отменителното решение по делото са събрани гласни
доказателства за установяване на факта на извършване на трудова дейност от
жалбоподателя през процесните периоди.
По делото са разпитани като свидетели
лица, адресати на оферти, изготвени от жалбоподателя.
Свидетелят Т. С. установява, че М.Д. се е
занимавал с дограма, поставял е ПВЦ дограма, като „идвал и вземал размерите“.
Свидетелят си закупил къща, като имал балконска врата в друг имот, която
жалбоподателят трябвало да монтира в новия имот. Сделката не се осъществила
поради дългия срок на монтажа, който му оферирал Д. и друг свършил същата
работа.
Свидетелят М. И. заявява, че
жалбоподателят е имал стъкларско ателие за монтаж на прозорци, а по-късно е
започнал да се занимава и с алуминиева дограма и изработка на стъклопакети.
През 2015-2016 год. свидетелят искал да направи оранжерия и събрал оферти, за
да види цената на това, което ще построи. Взел оферта и от М.Д. за остъкляване
на оранжерията. „…Той ми даде оферта за оранжерията, аз бях събрал и от друго
място за конструкцията, която исках да подменя и от там вече се разминаха
нещата, защото не ми харесаха другите оферти, иначе на М. офертата за монтажа
на стъклата беше добра, но с подмяната на конструкцията се разминаха нещата и
се отказах от тази поръчка. Не стана нищо с оранжерията, остана си с
конструкцията.“
Предвид обвързващата сила на решението на
Върховния административен съд, оспореният акт е валиден, издаден от компетентен
орган. Съдът преценява, че са съобразени изискванията за форма, изложени са мотиви.
Проверката за неговата съобразеност с приложимия материален закон установява,
че е издаден при точно приложение на закона.
Неоснователно жалбоподателят оспорва реда,
по който е извършена служебната корекция на данъчно-осигурителната сметка като
незаконосъобразна. Разпоредбата на чл.106, ал.1 от ДОПК урежда възможност за
органа по приходите да издава акт, с който се коригира задължение по
декларацията по чл.105 от ДОПК, когато в тази декларация се установят
несъответствия, засягащи основата за данъчно облагане или размера на
задължението, които не са отстранени по чл.103 от ДОПК. За да се пристъпи към
издаване на такъв акт, следва да са изпълнени кумулативно няколко условия, а
именно: 1. да е подадена декларация, с която задълженото лице само е изчислило
основата и дължимия данък и/или задължителни осигурителни вноски; 2. да са
установени несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за
изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на
задължението; 3. лицето да е поканено в срока по чл.103, ал.1 от ДОПК да
отстрани несъответствията, но да не ги е отстранило или това да е направено
след 14 - дневния срок. В случая са налице всички описани предпоставки. Данъчно
задълженото лице М.Д. е подал декларации обр.1 и обр.6 за 2013г., 2014г. и
2015г. в качеството си на самоосигуряващо се лице, собственик на „Йомо-стар“
ЕООД, ЕИК *********, а дружеството е подало годишни данъчни декларации по чл.92
от ЗКПО за 2013г., 2014г. и 2015г., като във всички е декларирано, че за съответния
данъчен период, данъчно задълженото лице не е осъществявало дейност по смисъла
на Закона за счетоводството, обстоятелство, което се намира в противоречие с декларираните
задължения за социално осигуряване. Във връзка с констатираните несъответствия
при подаването на декларации обр.1, е изпратено и съобщение по чл.103 от ДОПК
за отстраняването им, връчено на 17.11.2017г. с отказ за получаване, удостоверен
с подписа на един свидетел, като в 14-дневния срок несъответствията не са
отстранени. Предвид обстоятелството, че несъответствията се отнасят до данни,
съдържащи се в регистъра по чл.81, ал.1 от ДОПК, те са отстранени от служител
на съответната териториална дирекция на осн. чл.103, ал.3 от ДОПК, за което на
лицето е изпратено уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на
несъответствието. Проверката и оспорените актове на ТД на НАП - гр. Варна са
издадени при действието на чл.3, ал.1, т.5 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (Изм. и доп. - ДВ, бр. 5 от
2017 г., в сила от 1.01.2017 г.), където в предложение второ изрично е предвидено,
че декларация образец №1 се подава без издаване на задължителни предписания,
когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят
обстоятелства по чл.103, ал.1 от ДОПК или установят, че декларация не е
подадена или не е следвало да бъде подадена, т.е. предвидено е изрично
приложението на нормата в хипотезата на извършвана проверка, какъвто е
настоящият случай. Следователно оспореният АУЗД е издаден при спазване на
процесуалните правила.
Спорният между страните факт е осъществявал
ли е жалбоподателят в качеството му на едноличен собственик на „Йомо-стар“ ЕООД
с ЕИК ********* трудова дейност през периода 01.01.2013г.-31.12.2015г. по
смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО като основание за задължение за внасяне на
задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице за
същите тези периоди.
Съгласно легалната дефиниция на §1, т.3 от
ДР на КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010
г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) „осигурено лице“ е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5.
Самоосигуряващите се лица и лицата по чл.4а, ал.1 се смятат за осигурени лица
за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
В случаите когато съдружниците в
търговските дружества имат сключени трудови договори с дружествата, те подлежат
на осигуряване за всички осигурени социални рискове, съгласно чл.4, ал.1, т.1
от КСО, върху полученото трудово възнаграждение. Ако съдружниците упражняват
трудова дейност в търговските дружества извън работата по трудово
правоотношение, те следва да се осигуряват и за своя сметка, на основание чл.4,
ал.3, т.2 от КСО. Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, и дължат авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход
между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година(чл.6,
ал.7 от КСО). Във връзка с реално получените доходи през годината, те определят
и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода през който са
упражнявали трудова дейност през предходната година въз основа на данните,
декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица (основание чл.6, ал.8 от КСО). Лицата, които
не упражняват трудова дейност в дружеството извън работата по трудово
правоотношение, не подлежат и на осигуряване по чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Следователно, за да възникне задължение за
жалбоподателя за социално осигуряване, той трябва да осъществява трудова
дейност през процесния период, заявен от него с декларация образец 1.
Характеристиките, които определят едно лице
като упражняващо трудова дейност и съответно притежаващо качеството на самоосигуряващо се, са изчерпателно уредени с
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица. В приложимата редакция на чл. 1
(изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 1.01.2013 г.) задължението за осигуряване за лицата по
чл.4, ал.3, т.1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски
дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани
дружества, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, лица,
упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква
от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до
нейното прекъсване или прекратяване. С идентично съдържание е и чл.10, ал.1 от КСО, според който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, т. е. осигуряването се
осъществява за периода на упражняване на трудова дейност. А съгласно §2, т.2 от
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, "самоосигуряващо се
лице" е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за
своя сметка. Подаването на данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО, с декларация
образец 1, е регламентирано в чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.,
съгласно който работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица
подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3.
Конкретно в декларация образец 1 Приложение №1 към наредбата се
посочват вида осигуряване за конкретното лице, дните в осигуряване и
осигурителния доход. Съгласно чл.3, ал.1 от посочената наредба, декларацията се
подава в ТД на НАП до 25-число на месеца следващ месеца, за който се отнасят декларираните данни. Видно от
текста на нормата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г., задължено да
подаде декларация образец 1 е лицето, за
което възниква задължение за осигуряване, т.е. което е задължено да внася
съответните осигурителни вноски.
Смисълът на подаване на декларация образец 1 и на сходните й декларации по
посочената наредба е ежемесечно да се отчитат дължимите и внесените осигуровки
от осигурителите и самоосигуряващите се лица, а смисълът на декларациите по
чл.1, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, е самоосигуряващото
се лице да декларира за какви осигурени социални рискове ще внася осигуровки,
доколкото законодателството му предоставя определено право на избор по
отношение на вида на осигуряването.
В конкретната хипотеза посочените
разпоредби изискват наред с регистрацията като самоосигуряващо се лице, да бъде
доказано и фактическото извършване на трудова дейност, започнало към определен
момент, което отговаря на основния принцип, че осигуряването се обвързва с
полагането на труд. По делото няма спор, че „Йомо-стар“ ЕООД, е подало годишни
данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за 2013г., 2014г. и 2015г., образец 1010а,
като във всички е декларирал, че за съответните периоди, данъчно задълженото
лице не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството. В хода
на проверката жалбоподателят в писмени обяснения декларира, че няма сключени
договори с доставчици и клиенти, няма обект за осъществяване на дейността, няма
действащи сключени трудови договори и наети лица по извънтрудови правоотношения,
няма осъществени приходи от извършваната дейност/сделки, от които да се
формират приходи и да възникне необходимост от набавянето на касови книги,
фактури, банкови извлечения, кочан-касови бележки и др., няма разходни
документи. Представените в хода на административното производство оферти до
различни лица от името на „Йомо-стар“ ЕООД за извършване на различни услуги,
както и обясненията, според които е осъществявана дейност без финансово
изражение, тъй като реално не са сключвани договори, не са получавани приходи и
не са извършвани разходи, не кореспондират с декларираното обстоятелство в ГДД
по чл. 92 от ЗКПО, обр. 1010а, което не води до различен от направения с АУЗД
извод относно неизвършването на трудова дейност от жалбоподателя. При условие,
че се осъществява дейност без финансово изражение, дружеството следва да се
легитимира като работещо дружество като попълни коректно част IV-Данни за
дейността на данъчно задълженото лице с нулев финансов резултат. След като не е
предприел корекция на ГДД по чл.92 от ЗКПО, жалбоподателят не би могъл да докаже,
че е упражнявал трудова дейност. От друга страна не е спорен и факта, че
жалбоподателят като физическо лице не е подавал и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
процесните години, който факт също потвърждава извода за липса на трудова
дейност. Горните изводи не се оборват и от показанията на разпитаните
свидетели. Съпоставянето на показанията на двамата свидетели с представените
копия на оферти /л.17 и л.18-гръб от административната преписка/ установяват
неотносимост на гласните доказателства към процесния период. Офертата за монтаж
на балконска врата е с дата 15.02.2016 г., а офертата за остъкляване на
оранжерия е с дата 06.01.2016г., т.е. датите са извън процесния период
01.01.2013г.-31.12.2015г., поради което съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели, които
се явяват неотносими по отношение на предмета на делото.
При изложените съображения съдът достига
до извода, че при доказателствена тежест за жалбоподателя, същият не установява
в условията на пълно главно доказване в процеса твърдения факт на осъществявана
трудова дейност през процесните периоди.
В резултат, независимо от подадените
декларации обр.1 и 6 като самоосигуряващо се лице – едноличен собственик на
„Йомо-стар“ ЕООД, след като жалбоподателят не е упражнявал реално и фактически
трудова дейност през процесните периоди, за претендираното време той не попада
в кръга на задължените лица по чл.4, ал.3, т.2 от КСО и не е следвало да подава
декларации обр. 6 за 2013г., 2014г. и 2015г., както и да плаща осигурителни
вноски. Извършените плащания на осигурителни вноски, след като не е налице
реално осъществяване на трудова дейност, се явяват платени без правно основание
и подлежат на възстановяване след извършената корекция.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане на ответната страна, предвид осъществената процесуална
защита от юрисконсулт при настоящото разглеждане на делото, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв., на основание
чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК, вр. чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004
година за минималните адвокатски възнаграждения. При определяне на този размер
съдът съобрази, че по адм. дело №1611/18 г., пред АС-Варна не е осъществено
процесуално представителство от юрисконсулт на ТД на НАП-Варна и разноски, под
формата на юрисконсултско възнаграждение за ТД на НАП-Варна за това дело не
следва да се присъждат. С оглед правилото на
чл.226, ал.3 от АПК, приложимо по аргумент на §2 от ДР на ДОПК, съдът
следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС, което в
настоящия случай означава и по присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
адм. дело №12817/2018 г. Разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение
за ТД на НАП-Варна, следва да се присъдят в размер на 375 лв. на основание
чл.161, ал.1 изр. трето от ДОПК, вр. чл.9, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004
година за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като пред касационната
съдебна инстанция тази страна не е била представлявана от юрисконсулт, а същият
е изготвил и приподписал касационната жалба.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Е.Д.
***, срешу Акт за установяване на задължения по декларация
№ПО-03002718001337-91-001/06.02.2018г. издаден от И.И.П.на длъжност старши
инспектор по приходите в отдел „Услуги за клиенти“, офис Шумен при ТД на НАП - Варна,
потвърден с решение № 88/03.05.2018 г. на Директора на ТД на НАП - Варна.
ОСЪЖДА М.Е.Д., ЕГН **********
***, да заплати на ТД на НАП - Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 875.00 /осемстотин седемдесет и пет/
лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: