Р Е Ш Е Н И Е
№ 3946 21.10.2019г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски районен съд петнадесети
граждански състав
На двадесет и първи
октомври две хиляди и
деветнадесета година
В открито
заседание на деветнадесети септември 2019г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 16335
по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ и Наредба №
Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на ********,
неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на
допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни
дни и в дните на официални празници вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
И.Е.Д., ЕГН **********,*** твърди, че е изпълнявал военна служба по смисъла на
чл.133 от ЗОВСРБ и сключен договор за военна служба, като последно заемал
длъжността „************“. Със заповед № ************ г. на ******** на
отбраната, договорът му за военна служба бил прекратен, като той бил освободен
от длъжност, от военна служба и бил зачислен в запаса, на основание чл.146, т.2
и чл.161, т.2 и чл.163 от ЗОВСРБ, с писмено предизвестие от негова страна,
считано от 13.10.2018 г. Заявява, че длъжността му изисквала работа при
нормална продължителност на служебното време. Заявява, че е изпълнявал и
дежурства съгласно договора за военна служба извън нормалната продължителност
на служебното време. Служебното време било отчитано сумирано за месеца, в
рамките на месечната продължителност на служебното време на основание чл.34 от Наредба
№ Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на ********,
неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на
допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни
дни и в дните на официални празници. Заявява, че в резултат на некомпенсиране
на удълженото служебно време с почивка, се е натрупало превишаване на месечната
продължителност на служебното време, като за периода 12.06.2015 г. – 12.10.2018
г. са натрупани 1824часа извънреден труд, който се е превърнал в такъв след
прекратяване на служебното правоотношение. Заявява, че при прекратяване на
правоотношението ответникът не му и заплатил обезщетение за удълженото и
некомпенсирано с почивка служебно време. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 35 588.83 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 1824
часа положен извънреден труд за периода 12.06.2015 г. –
12.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до
окончателното им изплащане. Претендират се и направените разноски.
Своевременно е постъпил отговор
на исковата молба, с който исковете се считат за недопустими като погасени по
давност – с изтичане на кратката тригодишна такава. Ответникът счита и че
исковата молба е нередовна, тъй като искът не е конкретизиран по месеци, часове
и претендирани суми. Претенциите се оспорват, като се заявява, че извънреден
труд не следва да се изчислява по реда на посочената от ищеца наредба, а по
реда на Наредба определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на
кадровите ********, а и начина на изчисляване също бил неправилен, а именно
върху последното брутно трудово възнаграждение. Наредбата не предвиждала и
сумирано изчисляване на служебното време. Моли исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените доказателства –
договор за военна служба № ************г. и допълнително споразумение № ************г.,
се установява, че ищецът е упражнявал военна служба във Военно формирование
28000 – с.Граф Игнатиево, като в исковия период е заемал длъжността „************“
от ***** г., а от ******* г. – „************“. Правоотношението било прекратено, считано от *****
г. по силата на Заповед на ********а на отбраната № ************ г. и Заповед №
************г. на ******** на Военно формирование 28000 – с. Граф Игнатиево. Липсва
спор и относно обстоятелството, че във функционалните задължения на двете
длъжности не се включва носене на дежурства.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на РБългария, седмичната продължителност на
служебното време на кадровите ******** е 40 часа, а съгласно ал.3 в случаите на
превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на ******** се
заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 от закона. В
последната разпоредба е предвидено, че на ******** се изплащат допълнителни
възнаграждения за изпълнение на
възложени задължения извън установеното служебно време. В ал.5 на същия текст е
посочено, че служебното време над нормалната му продължителност се компенсира с
намалено служебно време при условия и по ред, определени с акта на ******** на
отбраната по ал. 8.
Съгласно разпоредбата на чл. 43 от Наредба № Н-18 от
19 декември 2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на ******** от
министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на ******** на
отбраната и българската армия, неговото отчитане извън нормалната му
продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници, за
изпълнение на възложените задължения над общата продължителност на служебното
време през работни дни на ******** се заплаща допълнително възнаграждение,
както следва: 1. определя се основно възнаграждение за един час, като основното
месечно възнаграждение на ******** в съответствие с присвоеното му военно
звание и степен в обхвата на званието се разделя на месечната продължителност
на служебното време в часове, определена по чл. 3, за месеца, в който има
изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното
време; 2. допълнителното възнаграждение за месеца е в размер 25 на сто от
основното възнаграждение на ******** за един час, определено по реда на т. 1, и
умножено по броя на часовете за месеца, през които е изпълнявал възложени
задължения над общата продължителност на служебното време. Съгласно чл.44 от
същата наредба, за изпълнение на службата през почивните дни на ******** се
заплаща допълнително възнаграждение в размер 50 на сто, изчислено върху
основното му възнаграждение, а за дните на официалните празници – допълнително
възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху основното му
възнаграждение.
Спорно между страните се явява обстоятелството кой
нормативен акт следва да се прилага – сочената наредба или Наредба за
определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите ********,
приета с ПМС № 74/ 23.03.2001г., издадена на основание чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ
/отм./. Съдът намира, че не е налице празнота в подзаконовата нормативна
уредба, като предвид уреждането на отношенията по изплащане на допълнителни
възнаграждения на ******** при некомпенсиране на удължено служебно време с
почивки, то следва да се приложи именно Наредба № Н-18 от 19 декември 2012 г.
за реда за разпределяне на служебното време на ******** от министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на ******** на отбраната и
българската армия, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и
определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени
задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на
службата през почивни дни и в дните на официални празници, а не посочената
наредба, приета при действие на отменения Закон за отбраната и въоръжените сили
на РБългария.
Съдът намира, че база за изчисляване на допълнителното
възнаграждение се явява основно възнаграждение за един час, като основното месечно
възнаграждение на ******** в съответствие с присвоеното му военно звание и
степен в обхвата на званието се разделя на месечната продължителност на
служебното време в часове, за месеца, в който има изпълнение на възложени
задължения над общата продължителност на служебното време. След това
надвишението се умножава по съответния коефициент в зависимост от това дали
трудът е положен в работни, почивни или празнични дни. Не се възприема
възражението на ищеца, че база за изчисляването следва да е брутното трудово
възнаграждение, тъй като нито законът, нито подзаконовият нормативен акт
предвиждат такава основа за изчисляване на допълнителното възнаграждение.
От заключението на ССЕ, депозирано на 19.09.2019 г.,
което съдът възприема, се установява, че ищецът е положил труд над нормалната
продължителност на служебното време в процесния период в размер на 1824 часа,
като допълнителното възнаграждение възлиза на 35 588.83лв., като вещото лице е
посочило, че база на това възнаграждение е основното месечно възнаграждение,
чиято ставка е определена съгласно чл.234 от ЗОВСРБ. Съдът възприема
заключението на ССЕ като изготвено обективно, с необходимите знания и опит в
съответната област, както и съобразено с нормативната уредба – Наредба № Н-18
от 19 декември 2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на ********
от министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на ********а на
отбраната и българската армия, неговото отчитане извън нормалната му
продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници, както
и чл.234 от ЗОВСРБ. От заключението на ССЕ се установява, че часовете удължено
работно време не са компенсирани, поради което се е стигнало и до надхвърляне
на нормалната продължителност на служебното време с посочения брой часове.
Съдът възприема именно сочения вариант на заключението, тъй като същото е
съобразено с нормативната база, както и с представените писмени доказателства.
Относно наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност съдът намира същото за неоснователно. Претендираните суми
представляват възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, като същите
са дължими при превишаване на месечната, нормативно определена, продължителност
на служебното време на ********. За същото следва да се приложи тригодишната
давност. Относно началния момент на тази давност съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.136а, ал.4 от Кодекса на
труда, приложима субсидиарно по отношение на ********, в случаите на удължаване
на работното време работодателят е длъжен да компенсира удължаването на
работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки
удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на
работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да
определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез
съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две
седмици предварително. Следователно, потестативното право на служителя /********
/ сам да компенсира удължаването на работното / служебното/ време чрез искане
за съответното му намаляване, възниква 4 месеца след полагане на труда. Това
право се погасява по давност, ако служителят не го упражни в продължение на три
години. При прекратяване на правоотношението това право се трансформира във
вземане на ********, т.е. при направено възражение за погасителна давност
работодателят дължи възнаграждение за удължаването на работното време през
последните 3 години и 4 месеца преди прекратяване на правоотношението / решение
№ 176/ 12.07.2012г. по гр.д. № 29/ 2011 г., 4 ГО на ВКС, решение № 427/
03.11.2011г. по гр.д. № 503/ 2010 г., 4 ГО на ВКС/.
Следователно, предявените от ищеца спрямо ответника
искове не са погасени по давност, тъй като претенцията касае именно вземания с
падеж три години и четири месеца преди прекратяване на правоотношението по
носене на военна служба.
При лежаща върху ответника доказателствена тежест да
установи, че е заплатил некомпенсираното с почивка удължено работно време,
същият не е ангажирал доказателства в тази насока. С оглед изложеното съдът
намира, че предявените искове се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат изцяло.
С оглед уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията на присъждане
на обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира разноски, като на същия ще се
присъди сумата от 1800лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски, но с оглед изхода на
делото, такива не следва да му бъдат присъдени.
Предвид освобождаване на ищеца от заплащане на
държавни такси и разноски, то ответникът следва да бъде осъден, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдРС сумата от 1423.55лв. – държавна
такса, както и сумата от 80лв. –
разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Военно формирование
28 000 Граф Игнатиево, с адрес с.Граф Игнатиево, обл.Пловдив,
представлявано от ******Д.П. да заплати на И.Е.Д.,
ЕГН **********,*** сумата от 35 588.83лв./тридесет
и пет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и три ст./, представляваща
допълнително възнаграждение за некомпенсирано с почивка удължено работно време
в размер на 1824часа за периода 12.06.2015 г. – 12.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 15.10.2018г., до окончателното изплащане, както и сумата от 1800лв./хиляда
и осемстотин лева/ – разноски.
ОСЪЖДА
Военно формирование 28 000
Граф Игнатиево, с адрес с.Граф Игнатиево, обл.Пловдив, представлявано от ******Д.П.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Пловдив, сумата от 1423.55лв./хиляда четиристотин двадесет и три лева и 55ст./-
държавна такса, както и сумата от 80лв. /осемдесет лева/– разноски
за съдебно – счетоводна експертиза.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ