№ 1319
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500896 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Oбразувано e по въззивна жалба вх.№ 267112/29.01.2021г., от „Ренесанс СФ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „ЦарОсвободител” 76-Г,
ет.4, офис 405, срещу решение №261658/14.12.2020г., постановено по гр.д. № 17270/2019г.
на ВРС, 30 съдебен състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу М. Г.
ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, искове да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищцовото дружество, в качеството му на цесионер на вземане по договор за
поръчка от 25.10.2016 г., сключен между ответницата и „НД 1“ ЕООД, прехвърлено с
договор за цесия от 21.10.2019 г., сключен между „НД 1“ ЕООД и ищцовото дружество,
сумата от 2 250,00 евро - главница, на основание чл. 5, във вр.чл. 3 от договор за поръчка за
имот, находящ се в гр.Варна, ул.„20-та” № 18, ет.2, ап. 4, м-ст „Траката”, Евксиноград, ведно
със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба -
22.10.2019г., до окончателно заплащане на задълженията, на осн. чл. 286 ЗЗД, както и
сумата от 445.64 евро, представляваща мораторна лихва, считано от 09.11.2017 г. до датата
на завеждане на исковата молба - 22.10.2019 г., на осн. 86 ЗЗД.
В жалбата се поддържа, че решението следва да бъде отменено. Представя се
уведомление за сключен договор за цесия между „Ренесанс СФ“ ЕООД и „НД 1“ ЕООД,
инкорпорирано в телепоща от 17.12.2020г., изходящо от цедента, с получател М.Т. и се
моли за приемането на тези документи като нововъзникнали писмени доказателства. В този
смисъл се излага, че длъжникът е редовно уведомен за прехвърлянето на вземането. Сочи се
и че уведомлението е предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от двойно
1
плащане, като длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за цесията, само ако
твърди, че е изпълнил на стария кредитор. Счита се, че останалите изводи в
първоинстанционното решение са правилни. Моли се за отмяна на решението и уважаване
на предявените искове. Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, чрез адв. С. Хр., с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита производството за недопустимо поради липса на представителна
власт на процесуалните представители на ищеца. Счита, че след като ищецът едва в първо
заседание пред първа инстанция е представил договор за цесия, то това е индиция, че такъв
договор не е съществувал. А въпреки указанията на съда, до края на съдебното дирене,
доказателства, че цесията е съобщена на ответницата, не са представени. Излагат се доводи
и се цитира съдебна практика в подкрепа на становището, че само уведомяване на длъжника
от стария кредитор е правно релевантно. Излага се, че въззиваемата страна не споделя
изводите на първоинстанционния съд, че договорът за поръчка е надлежно сключен във вида
му, предложен от ищцовото дружество и в частност относно дописването на ръкописния
текст на първа страница от трето за договора лице. Обръща се внимание, че липсва
удостоверяване на допълването на договора с подписите на договарящите страни. Не се
споделя изводът на съда, че процесният имот е предлаган на ответницата именно от стария
кредитор, както и изводът за достоверност на показанията на свидетеля В.А.. Счита
изводите на съда по иска по чл.86 ЗЗД за правилни. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски по делото.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подаденае в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от „Ренесанс СФ”
ЕООД, ЕИК *********, срещу М. Г. ТР., ЕГН **********, искове да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищцовото дружество, в качеството му на цесионер на вземане,
2
сумата в размер от 2 250,00 евро - главница, на основание чл. 5, във вр. чл. 3 от договор за
поръчка за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „20-та” № 18, ет. 2, ап. 4, м-ст „Траката”,
Евксиноград, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване
на исковата молба, до окончателно заплащане на задълженията, както и сума в размер на
445.64 евро (четиристотин четиридесет и пет евро и шестдесет и четири евро цента)
мораторна лихва, считано от 09.11.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба -
22.10.2019 г.
В исковата молба се твърди, че на 25.10.2016 г. в офиса на „НД 1”ЕООД, ответницата
М. Г. ТР. си уговорила среща с брокери от агенцията, на която се презентирали два имота
и след одобрение на същите, тя подписала процесния договор за поръчка от същата дата, в
който били посочени селектираните за оглед недвижими имоти, а именно: 1. Недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, ул. „20-та” № 18, ет. 2, ап. 4, м-ст „Траката” Евксиноград,
както и 2. Недвижим имот, находящ се в гр Варна, кв. „Виница”, ул. „Св. Св. Константин и
Елена” № 40, Английски комплекс. Съгласно чл.1, т.1 от процесния договор, продажната
цена на имотите била съответно за имота по т. 1 – 75 000 евро и за имот по т.2 – 70 000 евро.
Представителите на агенцията разяснили подробно на М.Т. правата и задълженията на
страните, съгласно сключвания договор за поръчка, след което същият бил приет без
забележки и подписан собственоръчно от ответницата. В присъствието на М.Т., брокерите
от агенцията организирали незабавно оглед на имотите, селектирани от нея и посочени в
чл.1 от договора, след което М.Т. уверила, че е харесала имота, описан по т.1, но понеже
искала да огледа и други такива, ще изчака преди да вземе окончателно решение, но ще се
свърже с брокерите, за да уведоми за решението си, което обаче не било сторено. След
справка в Служба по вписванията - гр. Варна се установило, че процесният имот е придобит
след извършените огледи от М.Т.. Съгласно Нотариален акт № 123 от 2017г., Том 75, описна
книга № 16148 от 09.11.2017г. ответницата е придобила самостоятелен обект в сграда, с
площ по док. - 68.990 кв. м., кв. - Сграда за курортен туризъм, в сграда № 4 в ПИ с ид.№
10135.2564.494 , обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. „20-та” № 18, ет.2, ап.4, прилежащ
обект - изба № 7 с площ от 1,41 кв.м., който е именно имотът, който дружеството цедент
-“НД 1” ЕООД, в изпълнение на чл.1 от процесния договор, е намерил и предоставил на
М.Т. като подходящо предложение за закупуване. Съгласно сключения между страните
договор за поръчка и по-специално чл.3 от същия, ответницата се е задължила да заплати на
дружеството възнаграждение в размер на 3% върху цената на недвижимия имот, така както
е посочена в чл.1 от сключения между страните договор, но не по-малко от 950€ за имот,
или сумата от 2250 евро (две хиляди двеста и петдесет) главница, формирана съгласно
цената на договора, посочена в чл.1, т.1 от Договора за поръчка и приета от ответницата в
размер на 75 000 евро. Добросъвестно и в срок, дружеството цедент е изпълнило
договорните си задължения, като е организирало оглед и селекция на имот, съобразно
дадените указания на доверителя. Ищецът излага, че считано от датата на изповядване на
сделката и вписване на съответния нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
в Имотния регистър воден при СВ, а именно 09.11.2017г. и на основание чл.3 и чл.4 от
3
сключения между страните договор, за ответницата М. Г. ТР. е възникнало задължение за
плащане на дължимото възнаграждение. От тази дата - 09.11.2017г., ответницата е изпаднала
в забава и на основание чл.4 от договора във връзка с чл.86 ЗЗД за нея е възникнало
задължение за заплащане на законна лихва върху дължимото и неизплатено възнаграждение.
Твърди, че по силата на сключен договор за цесия от 21.10.2019 г. между „Ренесанс СФ”
ЕООД, в качеството си на цесионер, е придобило процесното вземане на цедента - „НД 1”
ЕООД, с ЕИК *********, към ответницата М.Т.. Излага, че за сключения договор за цесия и
встъпването на „Ренесанс СФ” ЕООД в правата на кредитора - „НД 1”ЕООД, ответницата не
е уведомена, поради което цесията следва да породи правното си действие от момента на
предявяване на настоящата искова молба.
В отговора на исковата молба ответникът счита, че ищцовото дружество не
обосновава правен интерес от воденето на производството, тъй като липсва доказателство,
че е придобило процесното вземане цедента „НД 1 „ЕООД-Варна ЕИК *********, нито на
ответницата е връчвано уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, нито с исковата молба и е
връчван процесният договор за цесия. Счита иска за изцяло неоснователен, като го оспорва
по основание и по размер. Твърди, че представител на твърдяния цедент „НД 1 „ЕООД-
Варна никога не я е водил на оглед в посоченото в исковата молба жилище, тъй като
собственикът на това жилище никога не го е предоставял на това дружество за търсене на
купувач. Собственикът Иван Борисов нито е сключвал договор с „НД 1 „ЕООД-Варна за
намиране на купувач, нито е предоставял ключ на представител на това дружество за водене
на потенциални купувачи за оглед на имота. Действително, ответницата търсела да си
закупи жилище и се била обърнала към агенция с наименование „Нов дом 1“ в гр. Варна да
намери подходящо жилище, отговарящо на нейните предпочитания. Предложеният
договор бил написан на бланка на „Нов дом 1“ -Варна с адрес на управление бул.“Вл.
Варненчик“ № 81, ет.2. Обаче никъде в договора не били посочени поставените от нея
параметри за търсеното жилище. Сега се оказало, че посоченото в исковата молба търговско
дружество-цесионер „НД 1“ ЕООД-Варна, с адрес на управление, към нея дата бул.“Цар
Освободител“ № 76Г, оф.405, никога не е било с наименование „Нов дом 1“ - нито към
момента на регистрацията му, нито към датата на сключване на процесния договор за
поръчка, нито пък към датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело. Твърди,
че за това, че посоченото в исковата молба жилище се продава, научила от трето лице - нейн
познат Р. Ст. Захариев, който притежава имот на същия адрес и знаел от собственика на
апартамента, че същият се продава, но при изричното ограничение от собственика
продажбата да стане без посредник брокерска агенция, поради което и имотът не е бил
обявяван в агенции за недвижими имоти и не е бил предоставян ключ на същите за водене
на потенциални купувачи за оглед на имота. Твърди, че на 25.10.2016г. не е сключвала с
„НД 1“ ЕООД-Варна договор за поръчка, в който да са посочени имоти за оглед, а още по-
малко описания в исковата молба апартамент. Не е водена от служител на „НД 1“ ЕООД-
Варна на оглед на описания в исковата молба имот. Не е предоставяно от „НД 1“ ЕООД-
Варна доказателство, че това дружество има ексклузивни права да предлага процесното
4
жилище за продажба, нито дори е казано, че това дружество разполага с ключ за
жилището, за да го показва на потенциални купувачи. Никога не е давала съгласие за
допълването и/или дописването на договора за поръчка от 25.10.2016г. Доколкото договорът
е сключен в писмена форма, то счита, че всяко негово изменение и/или допълване следва да
бъде също по взаимно съгласие на страните и извършено в писмена форма или поне, до
съответните корекция и/или допълване следва да са положени подписите на двете
договарящи страни. Допълването, ръкописно, на договора за поръчка от 25.10.2016г. в пункт
1 от същия, е станало без нейно знание и съгласие и е било извършено за нуждите на
настоящото производство. Оспорва, че на 09.11.2017г. с „Нотариален акт № 123 от 2017г.,
Том 75, описна книга № 16148 от 09.11.2017г. е придобила самостоятелен обект в сграда с
площ по док. - 68,990 кв. м., кв. - Сграда за курортен туризъм, в сграда № 4 в ПИ с ид.№
10135.2564.494, гр. Варна ул. „20-та“ № 18, ет.2, ап.4“. Твърди също, че процесните
вземания за главница и лихва, не са отразени в балансите на „НД 1 „ЕООД-Варна за 2017г.,
за 2018г., а също и за 2019г., нито в тези на ищеца, доколкото договорът за цесия има
действие и за третите лица от деня, когато бъде съобщена на длъжника. С оглед
неоснователността на главния иск, твърди неоснователност и на акцесорния иск за лихви.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приет по делото е договор за поръчка от 25.10.2016г., сключен между М. Г. ТР. и
„НД 1” ЕООД, ЕИК *********, с който М.Т. е възложила намиране и предоставяне на
подходящи предложения за покупка на недвижим имот и логистична поддръжка на сделката
до сключване на окончателен договор. Под номер 1 е описан недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, ул. 20-та, №18, ет.2, ап.4 в м-ст Траката /Евксиноград/ за цена от 75 000 евро.
Съгласно чл.3 от договора, доверителят ще заплати на „Нов Дом 1” възнаграждение в
размер от 3%, но не по-малко от 950 евро върху цената ма недвижимия имот, посочена в
чл.1, в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба. Предвидено е в
чл.4, ако доверителят лично, или чрез свързано с него лице, закупи предложен от довереника
недвижим имот, да заплати уговореното в чл.3 възнаграждение. Договорът е представен и в
оригинал в рамките на първоинстанционното производство. В него е вписано, че е съставен
в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните.
Във връзка с предприето оспорване, е проведена съдебно-графологична експертиза,
според чието заключение, подписът, положен за „Нов дом 1 ” ЕООД в договор за поръчка от
25.10.2016г., е изпълнен от Йовчо Тодоров Балабанов. Датирането, мястото и данните за
страните, са изписани с една и съща химикална паста, а данните за описа на недвижимите
имоти и подписа за „Нов дом 1” – с друга химикална паста. Не може да се даде отговор има
ли допълване на по-късен етап след подписване на договора. Подписите за цедент и
цесионер в договора за прехвърляне на вземане от 21.10.2019г. са изпълнени от лицата,
сочени като техни автори.
5
Ангажиран е като писмено доказателство договор за съвместна дейност и франчайз от
01.02.2016г., сключен между „Нов Дом 1” ООД и „НД 1” ЕООД.
С нотариален акт №14, том I, рег. №345, дело 12/24.01.2017г., Р. Стефанов Захариев е
продал на М. Г. ТР. 13.50кв.м. ид.ч. от ПИ 10135.2564.494 в м-ст Траката, ул.20, №18.
Съобразно приета справка от Служба по вписвания за М.Т., на 09.11.2017г. тя е
продала на Й.П.Д.г недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. 20-та, №18, ет.2, ап.4 в м-ст
Траката /Евксиноград/, както и 13.50 кв.м. ид.ч. от поземления имот.
Ангажиран е като писмено доказателство в първоинстанционното производство
Договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2019г., сключен между „НД 1” ЕООД, цедент, и
„Ренесанс СФ” ЕООД, цесионер, с който цедентът прехвърля на цесионера вземане в размер
от 2250 евро към М.Т., ведно с всички свързани с него материални и процесуални права.
От ищеца са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Венцислав
Захариев А., който излага, че М.Т. е дошла в офиса им с поръчка да съдействат при
закупуването на недвижим имот в избран от нея район, като предпочитала Траката, Виница
и др. в този район, искала да няма нужда от ремонт, да е в затворен комплекс и да има
паркомясто. Излага, че ответницата имала зъболекарска практика във Вълчи дол и искала
имотът да има такова местонахождение, че да може бързо да напуска града. В офиса
презентирали на лаптоп снимки от имоти, които предлагат, като ответницата се спряла на
няколко имота и още същия ден уредили оглед на имоти, включително и този находящ се в
гр. Варна, ул. „20-та“ 18, ет.2, ап.4, в местност Траката, както и други имоти. Затова
съставили договор за този имот и отишли на оглед: той, негова колежка и ответницата. В
апартамента имало наемател на име Магдалена, която им отворила. Магдалена работила
като управител в нощно заведение и затова огледи в този апартамент се правели следобед.
Ответницата много харесала имота. Грабнала я хубавата южна тераса, паркомясто пред
апартамента, голяма метална, плъзгаща врата, контрол на достъпа, доста луксозна
кооперация, цялата с мрамор от вътре. Свидетелят предлагал имота след обява в позвънете
от собственика. Позвънил на телефона и попитал дали може и той да го предлага на
клиенти, а собственикът се съгласил и дал телефона на лице за контакт – Радо, който
свидетелят заявява, че чака отвън. Бил водил и други потенциални купувачи на оглед в
апартамента, като половината от случаите му отваряла наемателката Маги, а другата
половина Радо. С ответницата направили втори оглед на апартамента, като тя водила една
нейна приятелка. Радо дошъл с голямо черно БМВ. Когато Радо и М.Т. се видели, се
оказало, че се познават и са съграждани. Били в близки отношения, което определя като
ужаса на брокера. М.Т. трябвало да се обади за оглед и с майка си, но повече не я чул. Още
на следващата седмица разбрал от наемателката Магдалена, че апартаментът е купен,
защото му казала по телефона: „Трябва да ми търсиш жилище. Продаден е апартаментът.“
По искане на ответницата са разпитани свидетелите Р.З. и С.Ж.. Свидетелят Р.З. в
6
показанията си заявява, че познава М.Т., тъй като със сина си я посещават като техен
зъболекар. Твърди, че не познава свидетеля В.А.. Знае за покупката на апартамента, който
бил на негов приятел, а свидетелят имал паркомясто в същата сграда. Собственикът му
направил пълномощно и продал апартамента на М.Т. заедно с неговото паркомясто. Твърди,
че той бил завел М. на оглед и че друг не я е водил, че не знае брокер на НОВ ДОМ да е
посещавал жилището и да е водил М. там. Идвали от други агенции – не помни кои. Казва,
че в имота е имало наемателка, но не и е звънял, за да я предупреди за огледите, тъй като
имал ключ и направо влизал. Не помни какво е работила, нито как се е казвала. Две години
продавал апартамента.
В показанията си свидетелят С.Ж. – съпруг на ответницата завява, че знае от М., че не
е ходила на оглед на процесния апартамент с тази фирма, като същото бил казал и Р..
Проведена е и очна ставка между свидетелите В.А. и Р.З.. Проведени са по делото и
съдебно-счетоводни експертизи.
Въз основа на така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Спорен пред настоящата инстанция с оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания, е въпросът съобщена ли е надлежно твърдяната от ищеца цесия на въззиваемата
страна. С отговора на въззивната жалба са оспорени и изводите на първоинстанционния съд
относно сключването на договор за поръчка във вида му, предложен от ищцовото
дружество, в частност се поддържат дописвания в договора относно предложения имот,
както се оспорва и имотът да е предлаган на въззиваемата от стария кредитор.
По така очертания предмет на въззивното производство, съставът на съда намира
следното:
Ангажиран като писмено доказателство в препис и оригинал е гореописаният договор за
поръчка от 25.10.2016г. Ответницата не е оспорила автентичността на този документ
досежно положения за нея подпис, както и че се е обърнала към „НД 1“ ЕООД в търсенето
на жилище. Респективно, подписаният от нея частен документ, съставлява доказателство за
съдържащото се в него изявление, включително, че на М.Т. са предложени за оглед и
покупка описаните в чл.1 от договора недвижими имоти. Недоказано по делото остава
възражението на ответницата, че не е сключвала договор, в който да са посочени имоти за
оглед, въпреки разпределената й доказателствена тежест в тази връзка. В договора е
посочено, че същият е сключен в два еднообразни екземпляра, по един за всяка от страните,
като ответницата не е представила нейния екземпляр, с който евентуално да докаже
тъврдението си за наличие на дописвания в договора досежно предложените имоти. Не
твърди и да са и предложени конкретни, различни от описаните в представения договор за
поръчка имоти. Установеното от графологичната експертиза изписване на данните за
недвижимите имоти с различна химикална паста не е достатъчно да установи, че описът на
имотите не е бил наличен към момента на сключване на договора между страните.
7
Съдържанието на договора за поръчка, сочещо, че имотът в гр. Варна, ул. 20-та, №18,
ет.1, ап.4 е бил предложен на ответницата от „НД 1“ ЕООД се потвърждава и от събраните
гласни доказателства. Съдът изцяло кредитира в тази връзка показанията на свидетеля В.А.
като логични, безпротиворечиви, базирани изцяло на непосредствени впечатления и
съответни на останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят подробно разказва
обстоятелствата от отиването на М.Т. в офиса на „Нов Дом“ до последния оглед, осъществен
с нейно участие и установява как и при какви изисквания е сключен договорът за поръчка и
че е завел въззиваемата на два огледа именно на вписания в договора за поръчка имот, както
и че при единия от огледите им е отворил свидетелят Р.З., който се е оказал познат на М.Т., а
впоследствие се оказало, че апартаментът е продаден. Свидетелят знае и графика на работа
на М.Т. за работа в града и извън него, който се потвърждава от нейния съпруг. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Р.З., който твърди, че той е завел М.Т. в апартамента
без участието на агенция. Нелогично е твърдението на този свидетел, че не е казвал на
наемателката, която пребивава в апартамента, за огледи, както и че никога не е отварял за
огледи на тази агенция. Същевременно, при проведената очна ставка потвърждава, че
управлява автомобил, който свидетелят А. знае, а свидетелят Захариев твърди, че никога не
е виждал В.А.. Показанията на свидетеля Захариев противоречат и на сключения договор за
поръчка, чието съдържание е неопровергано по делото. А показанията на свидетелят С.Ж.
не са базирани на непосредствени впечатления, като свидетелят не е познавал М.Т. към
момента на огледите и закупуване на жилището, поради което тези показания не са годни да
променят изводите на съда, че имотът е предложен на М.Т. от „НД 1“ ЕООД.
От приобщената справка от Служба по вписванията – Варна, се установява, че на
09.11.2017г. М. Г. ТР. е продала на Й.П.Д.г самостоятелен обект в сграда с площ от 68.990
кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. 20-та, №18, ет.1, ап.4, който имот е именно посоченият в
т.1 от чл.1 на сключения между цедента и ответницата договор за поръчка. На същата дата,
М.Т. е продала на същия купувач и 13.50 кв.м. от поземления имот на същия адрес, който се
установява от приетия нотариален акт №14, том I, рег. №345, дело 12/24.01.2017г., че Р.
Стефанов Захариев е продал на М. Г. ТР. 13.50кв.м. ид.ч. от ПИ 10135.2564.494 в м-ст
Траката, ул.20, №18 през м. януари 2017г. По този начин, от писмените доказателства по
делото се доказва, че М.Т. е закупила апартамента в гр. Варна, ул. 20-та, №18, ет.1, ап.4,
преди датата, на която се е разпоредила с него в полза на лицето Й.Д.. Установеното от
посочените писмените доказателства, че имотът е закупен от нея по-рано, се подкрепя и от
датата на договора за поръчка – 25.10.2016г., а също и от показанията на свидетелите.
Свидетелят С.Ж. сочи, че се е запознал с М.Т. в началото на 2017г., когато тя вече е била
купила този имот и живеела там. Според показанията на свидетеля В.А., огледите от М.Т. на
този имот са осъществени в края на 2016г., направени са два огледа, след което още на
следващата седмица наемателката на имота се е обадила, да каже, че апартаментът е
продаден. Поради това, съдът намира, че по делото е доказано и придобиване от М.Т. на
предложен от „НД 1“ ЕООД недвижим имот по смисъла на чл.4 от договора за поръчка,
който текст обуславя възникване на право на възнаграждение за дружеството.
8
Възражението на ответната страна, че цесията не й е съобщена от стария кредитор, е
неоснователно. С представяне на договора за цесия, включително в оригинал в рамките на
първоинстанционното производство, факт, който следва да бъде съобразен по силата на
чл.235, ал.3 ГПК, длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането по реда
на чл.99 ГПК. Съобразно предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД, съобщаването следва да бъде
извършено от цедента /стария кредитор/. Длъжникът обаче може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомлението /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС,
IV г.о./, каквото твърдение в случая не е въведено. Само за пълнота, следва да се посочи и че
от ангажираните в рамките на въззивното производство нововъзникнали писмени
доказателства за изпратена телепоща, се установява и уведомяване на М.Т. за сключения
договор за цесия, като уведомлението изхожда от стария кредитор „НД 1“ ЕООД. При тези
изводи, следва да се приеме, че ищецът надлежно се легитимира като кредитор и носител на
правото на възнаграждение по сключения договор за поръчка.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че по делото са установени всички
изискуеми положителни предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на
сумата от 2250 евро /3% върху посочената в договора цена от 75 000 евро/, представляваща
възнаграждение по договор за поръчка от 25.10.2016г., поради което искът за главница е
доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава: Съобразно чл.84, ал.1, изр.1
ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. В чл.3 от сключения договор за поръчка е уговорен падеж на
задължението за възнаграждение, а именно – в деня на подписване на предварителния
договор за покупко-продажба. В случая няма данни сключван ли е предварителен договор за
покупко-продажба, а искът по чл.86 ЗЗД е предявен с начална дата 09.11.2017г., която
ищецът е заявил като дата на закупуване на имота по нотариален ред. Както беше посочено
по-горе, това е датата, на която М.Т. вече се е разпоредила с процесния имот. Респективно,
претендираната начална дата по иска за обезщетение за забава е по-късна както от
евентуален момент на сключване на предварителен договор за имота, така и от датата на
самото придобиване на имота от М.Т., поради което към 09.11.2017г. длъжникът със
сигурност е бил в забава спрямо уговорения падеж в договора за поръчка. Изчислен с
продукт Апис – Финанси, размерът на обезщетението за забава върху главницата от 2250
евро, за периода 09.11.2017г. до датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2019г.,
възлиза в размер от 445.64 евро, който съвпада с претендирания. Поради това, и искът за
обезщетение за забава е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Поради несъвпадане крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат изцяло уважени.
9
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати на въззивното дружество сторените в първа инстанция разноски в общ размер от
1276.03лв., от които 750лв. адвокатско възнаграждение, 226.03лв. държавна такса и 300лв.
депозити за експертизи, както и сторените във въззивната инстанция разноски в общ размер
от 563.02лв., от които 113.02лв. държавна такса и 450лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261658/14.12.2020г., постановено по гр.д. № 17270/2019г. по
описа на РС - Варна, 30 съдебен състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Г. ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, да заплати на
„Ренесанс СФ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Цар Освободител” 76-Г, ет.4, офис 405 2 250 евро (две хиляди двеста и петдесет евро) -
главница, представляваща възнаграждение по договор за поръчка от 25.10.2016 г. за имот,
находящ се в гр.Варна, ул.„20-та” № 18, ет.2, ап. 4, м-ст „Траката”, Евксиноград, ведно със
законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба -
22.10.2019 г. до окончателно изплащане, на осн. чл. 286 ЗЗД, както и сумата от 445.64 евро
(четиристотин четиридесет и пет евро и шестдесет и четири евроцента), представляваща
мораторна лихва, считано от 09.11.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба -
22.10.2019 г., на осн. 86 ЗЗД, като вземанията са прехвърлени в полза на „Ренесанс СФ”
ЕООД с договор за цесия от 21.1.2019г., сключен с „НД 1” ЕООД, ЕИК *********, на осн.
чл.286 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Г. ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, да заплати на
„Ренесанс СФ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„ЦарОсвободител” 76-Г, ет.4, офис 405 сумата от 1276.03лв. /хиляда двеста седемдесет и
шест лева и три стотинки/, представляваща сторени в първа инстанция разноски, както и
сумата от 563.02лв. /петстотин шестдесет и три лева и две стотинки/, представляваща
сторени във въззивната инстанция разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11