Р Е Ш Е
Н И Е № 7
гр. Сливен, 09.02.2022
г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Николинка Йорданова и с
участието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия
Бозукова КАНД № 201 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
ТД на НАП - Бургас, против Решение № 242 от 02.11.2021
г., постановено по АНД № 20212230200657/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен,
с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 549553-F576613/16.04.2021 г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „С.
– С.С.“***, представлявано от С.И.С., за нарушение на
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закона
за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000
лева.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Сливен е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Счита, че по безспорен начин било установено извършването на
административното нарушение, като при издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Счита за необосновани изводите на РС, че не е
установено по безспорен начин извършването на административното нарушение. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд - Сливен
и да потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
В съдебно заседание касаторът
- ТД на НАП - Бургас, редовно призован, се представлява от гл. юриск. С. Д., който поддържа касационната жалба. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касацията – ЕТ „С. – С.С.“, редовно призован, се представлява от адв. С.К. ***, който
заявява, че жалбата е неоснователна.
Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира присъждане
на разноски по делото за касационната
инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и първоинстанционното
съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Административен съд
Сливен, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От съвкупната преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 20.10.2020 г. служители на Национална агенция за приходите извършили
проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – п.- а. с., находящ се в гр. Сливен, ж.к. „С. З.“, бл. …, стопанисван
от ЕТ „С. – С.С.“ с ЕИК ………. За целите на проверката
била извършена контролна покупка – пакетче дъвки на стойност 1,00 лв.,
заплатена от а. Т. Г. – ст. и. по п. при ЦУ на НАП в 12,20 часа. Плащането било
прието от п. в обекта – А. А.. След покупката проверяващите се легитимирали и
продължили проверката в обекта. За констатациите от проверката бил съставен
протокол за извършената проверка № 0046261 от 20.10.2020 г., според който за покупката
не бил издаден фискален касов бон или ръчна касова бележка от кочан. Установено
било също, че в обекта е налично работещо към момента на проверката фискално
устройство модел „DАТЕСS DP-25“ с ИН на ФУ DT519596 и ИН на ФП № 02519596,
регистрирано в НАП с потвърждение № 4039026 от 22.02.2019 г. Извършена била и
проверка на касовата наличност, при която не се установила разлика.
С протокола за извършена проверка № 0046261 от 20.10.2020 г., представител
или упълномощено лице на търговеца бил поканен да се яви на 22.10.2020 г. за
съставяне на АУАН. В съставения АУАН № F576613 от 22.10.2020 г. е
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год. на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа
на съставения АУАН, на 16.04.2021 г. е издадено процесното
НП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ „С. – С.С.“ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, районният съд
приел, че не е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил описаното в
акта за установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно
постановление нарушение.
В 12:21:42 часа е
разпечатан фискален бон, на който е отразена сума от 1.00 лев, на каквато стойност
са били и закупените в 12,20 часа от актосъставителя
дъвки. В протокола за извършена проверка не е отразено да е било констатирано
разминаване в датата и часа на фискалното устройство, т.е. отразеният в
касовата бележка час отговаря на действителния. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е приел, че фискален бон за продажбата на стоката от
контролната покупка на стойност 1.00 лев е бил издаден. Мотивиран от горното
съдът отменил НП като
незаконосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на първоинстанционното решение с
материални закон и констатира, че съдът е постановил валиден, допустим и правилен
съдебен акт. Наведените
в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са
неоснователни.
Първоинстанционният съд е постановил решението си
при напълно изяснена фактическа обстановка, като е формирал правилни правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год., издадена от МФ,
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба. В този смисъл е и разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС – всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Към доказателствения
материал по делото, събран пред първата инстанция, е приобщено и копие на
фискален бон 0100508 от 20.10.2020 г. от 12:21:42 часа за покупка на стоки,
сред които и такава на стойност от 1.00 лев. Според вписаните в протокол №
0046261 от 20.10.2020 г. данни, възпроизведени и в съставения АУАН и НП,
проверката в търговския обект е извършена чрез контролна покупка на дъвки на
стойност 1.00 лев, заплатени в 12.20 часа. Протоколът за извършена проверка в
обекта е съставен в 12.27 часа. Извършвайки преценка на събраните
доказателства, първоинстанционният съд е формирал
правилен правен извод, подкрепен и от факта, че при извършената проверка на
касовата наличност в търговския обект разлика между отразеното във фискалното
устройство и фактическата наличност на парични средства в касата не е
установена.
Съдът е обсъдил всички
събрани по делото доказателства и е изложил подробни мотиви, които
кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Тези мотиви се
възприемат изцяло от касационния съд, който не счита за необходимо
отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ от АПК препраща към тях.
По изложените съображения настоящият
състав счита, че Районен съд Сливен е постановил правилно, обосновано и
законосъобразно съдебно решение и не са налице визираните в касационната жалба
основания за неговата отмяна.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото, водещи до
отмяната му.
По изложените по-горе съображения
Административен съд Сливен намира, че решението на Районен съд – Сливен следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на основание чл.
63д, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал.3 от АПК, основателно и своевременно
се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ЕТ „С. – С.С.“*** разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, Административен съд Сливен,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 242 от 02.11.2021
г., постановено по АНД № 20212230200657/2021 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите -
гр. София да заплати на ЕТ „С. – С.С.“***, сума в размер на 300 (триста)
лева, представляващи разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: