Определение по дело №523/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 420 ГПК.. Образувано е въз основа на частна жалба вх. №3180/17.10.2012 г. от С. М. Е., ЕГН *, С., О. С., ул.”Антон И.”№3 срещу Опраделение №2415 от 09.08.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 667/2012 г. по описа на РС-С., с което е оставена без уважение молбата на частния въззивник с искане за спиране на изпълнението по заповед за незабавно изпълнение издадена по ч.гр.дело, и образувано изп.дело №48/2012 г. по описа на ДСИ при РС-С..

Жалбоподателят сочи, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Неправилно срещу него е насочено изпълнението, тъй като той като наследник на длъжника се е отказал от наследството му.

Частния въззиваем „Б. Д.” Е.,чрез пълномощника си депозира писмен отговор, в който твърди, че жалбата е неоснователна. Направените доводи с жалбата не са предмет на настоящето производство.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу определение, което подлежи на обжалване, поради което е допустима, отговаря и на изискванията за редовност. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображения: В развилото се пред РС-С., производство по ч.гр.д. №667/2012 г. по реда на чл.417, ал.2 ГПК в полза на Банката е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която са осъдени длъжниците – наследници на починалия кредитополучател М. Е. да заплатят солидарно на „Б. Д.” Е., суми по договор за банков кредит общо в размер на -10 068.57 лева. Срещу Заповедта при условията на чл.414 ГПК от длъжниците -наследници е постъпило възражение.Във възражението е материализирано искане и за спиране на изпълнението. Искането за спиране е оставено без уважение от първостепенният съд, като е прието , че не са налице предпоставките на закона затова.

В границите на заповедно производство оправомощен да депозира възражение и да отправя искане за спиране по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК е само длъжника, срещу който е издадена заповедта за изпълнение или неговите правоприемници, в случай на смърт след постановяване на заповедта. В случая смъртта на длъжника е настъпила преди образуване на заповедното производство.Доводите на жалбоподателя са , че той не е длъжник тъй като е направил отказ от наследство. Видно от представеното пред въззивната инстанция удостоверение от 23.08.2012 г., издадено от РС – С., частният въззивник е направила отказ от наследството на Манчо Е.,б.ж. на С. , починал на 04.03.2011 г., който е вписан под № 9/23.08.2012 г. в специалната книга при РС – С.. Отказа от наследство е направен на 23.08.2012 г. ,т.е. след подаване на възражението по чл.414 ГПК. В развилото се заповедно производство пред РС жалбоподателят е длъжник. За да бъде спряно изпълнението следва да са налице конкретно посочените предпоставки в чл.420 ГПК . Отказа от наследство, като направен след издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение не е от кръга доказателства , които да мотивират съда да разпореди спиране.

Съдът, в заповедното производство е длъжен да съобрази единствено формалните основания, легитимиращи паричния дълг, спрямо който се търси със заявлението издаването на заповед за изпълнение и допускане до принудително изпълнение.В случая към подаване на Заявлението жалбоподателят е имал качеството на длъжник , видно от представеното удостоверение за наследници. Формалната проверка в това производство, се свежда до формалната проверка на доказателствата за откритото наследство, а това е удостоверение за наследници. Откритото наследство е този източник на универсално правоприемство в правоотношение, настъпващо по силата на закон, при който легитимацията на правоприемника се установява с откриване на самото наследство. Дали наследяващите лица ще приемат или не (отказ) откритото наследство е въпрос на потестативно право, подлежащо на упражняване в строго формален ред с едностранно волеизявление. Този въпрос, обаче не подлежи на разглеждане и произнасяне в заповедното производство във фазата на която се намира в случая.

Мотивиран от изложеното, съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВ┌РЖДАВА определение №2415/09.08.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 667/2012 г. по описа на РС-С., с което е оставено без уважение подаденото от С. М. Е. искане за спиране на принудителното изпълнение на осн. чл. 420 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: