№ 19087
гр. София, 28.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110133013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Производството е образувано по подадена искова молба от УЛ. ИВ. ГР.,
срещу „фирма“ АД, с която срещу ответника е предявен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 4565.68 лв., която сума е била
недължимо платена по корекция на сметка по фактура №
**********/27.05.2022 г.
Представена е справка от НБД „Население“, от която се установява, че
УЛ. ИВ. ГР. в има регистриран постоянен и настоящият адрес в адрес
Ищецът е предявил установителен иск, с който иска да се установи, че
сумата начислена по фактура № **********/27.05.2022 г., издадена на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ не се явява дължима.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018 г. изм. с ДВ,
бр. 65 от 2018 г., / исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда,
в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. В разглеждания случай се касае именно за
предявен иск от потребител по смисъла на по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, тъй като правото на ответника за начисляване на процесната сума
произтича именно от наличието на облигационна връзка между страните. В
този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение №
408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II ТО, според която понятието
„потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което местна
подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица -
потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на
електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по
Закона за платежните услуги и системи и др. (така и Определение №
179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 95
от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др).
Поради съотношението между нормите на чл. 113 от ГПК и чл. 108 от
1
ГПК като специална към обща, първата следва да намери приложение при
разрешаване на процесуалния въпрос за определяне на местната подсъдност
на спора.
Ето защо предвид разпоредбата на чл. 113 ГПК и данните от изисканата
по реда на Наредба № 14/2009 г. справка, съдът намира, че делото не е
подсъдно на Софийски районен съд. С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3
ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ настоящият съдебен
състав следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на
компетентния съд Районен съд – гр. Перник.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 33013/2022 г., по описа на
Софийски районен съд, I гражданско отделение, 39 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Перник.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2