Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 8 675 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ.
В исковата молба на Г.Х.И. се твърди, че на 10.01.2018 г., в гр. Велинград
е настъпило ПТП. Твърди се, че при управление на лек автомобил „БМВ 520“ с рег.
№ ******, водачът Д.Г.Б., нарушил правилата за движение по пътищата и при
управление с несъобразена с пътните условия скорост се блъснал в бетонен стълб.
От удара пострадал ищецът като пътник на предна седалка на автомобила. Твърди
се, че бил приет за лечение в М. „В.“ ЕООД, където му била поставена диагноза –
травматичен шок, фрактура хумери декстра.
На 12.01.2018 г. постъпил за лечение отново в болничното заведение, където му
била направена оперативна интервенция, изразяваща се в открита репозиция с вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон. Ищецът бил изписан от болницата с
окончателна диагноза – счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито. Твърди се, че увредата
му причинила болки и страдания, както и
затруднения в битовото обслужване. Същата дала негативно отражение върху
здравословното състояние и психиката му. Сторил и имуществени разходи по повод
лечението си в размер на 1 790 лв.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „БМВ”, да
му заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания и сумата от 1 790
лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендират се законна лихва и сторените
разноски.
Ответникът З. „Е.” АД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявените искове.
При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване.
Претендират се разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, а в срока за допълнителен отговор
към същата, такъв не е заявен.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Й..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от юрк.
К..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник
на 02.03.2018 г., предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице инж. П.И.Д. по допуснатата САТЕ. В същата е посочено, че от техническа гледна точка при липсата на данни за технически неизправности
причината за произшествието
са субективните действия на
водача на лекия автомобил с органите за
управление довели до напускането на пътното платно вдясно, спрямо посоката му на движение.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице, изготвило експертизата, д-р К.А.С. е обосновало извод,
че при ПТП-то ищецът е получил травматичен шок, счупване на горния край на
дясната раменна кост, разкъсно-контузна рана в
областта на лицето. В заключението е посочено, че възстановителния период
настъпва за срок от 10 месеца. Понесените вреди от ищцата се установяват и от
свидетелските показания на свидетелката И.А.И.в съдебно заседание от 03.02.2020
г., които съдът кредитира при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му
травматични увреждания, които са довели до болки и страдания се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, продължителността
на възстановителния период / 10 месеца/, претърпяната хирургическа интервенция,
констатираната от СМЕ ограничен обем на движение на дясна ръка, наличните
белези на раменната става и над дясната вежда справедливо би било да се присъди сума от 40 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер от 60 000 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед изводите на вещото лице по СМЕ претенцията за имуществени вреди е
изцяло основателна.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване, изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан респ. знание у ищеца, че е пътувал в
МПС от водач, употребил алкохол. С оглед ангажираните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира и двете възражения за основателни.
На първо място, налице е категоричен извод на СМЕ, че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан, както и извод, че при правилно поставен такъв не би
получил увредите в областта на лицето.
На следващо място, съобразно указанията, дадени с т. 7 от ТР 1/23.12.2015 г. по тълк. дело 1/2014 г. на ОСТК на ВКС пътуването в моторно
превозно средство с водач, употребил
алкохол е рисково поведение, когато то е проява на съзнателен
и свободно формиран избор на увредения, по отношение
на когото е налице знание
за този
факт, или възможност за узнаването
му при проявена
нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото
неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното
пътно-транспортно произшествие. Видно от отбелязванията в констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 5/10.01.2018 г., представен по делото, водачът на лекия автомобил е бил
с концентрация на алкохол в кръвта от 0,75 промила. От показанията на свидетеля
К.К., в съдебно заседание на 03.02.2020 г., се
установява, че ищецът и свидетелят са посетили заведение в хотел „Аура“, „в което си пийнахме“. Същият заявява, че
преди това били в друго заведение „Каприз“, а водачът на лекия автомобил дошъл
в първото заведение, тръгнал си и след това дошъл и във второто заведение. Показанията на свидетеля
в тази им част настоящият съдебен състав не кредитира, доколкото същите противоречат
на показанията на ищеца, дадени в досъдебното производство /стр. 123 в същото/,
според които тримата /ищеца, свидетеля и водача на лекия автомобил/ са посетили
две поредни заведения вечерта на 10.01.2018 г. като са били заедно през цялото
време, което като часови отрязък освен, че е със значителен период /поне 3
часа/, съставлява и потвърждение, че тримата не са се разделяли т.е. няма данни
водачът на лекия автомобил да е пил на друго място, вън от компанията на ищеца
и свидетеля. Настоящият съдебен състав счита, че при проявена нормална грижа
същият е имал възможност да узнае, че водачът на лекия автомобил е употребил
алкохол, с оглед на обстоятелството, че са били в обща компания в две заведения
през значителен период от време. Субективната увереност на ищеца респ.
свидетеля, че водачът не е употребил алкохол следва да се възприема като
неполагане на нормална грижа при обективна възможност да узнае, че водачът е
употребил алкохол или като защитна теза на страната, която се опровергава от
констатациите на протокола за ПТП. Знание у пътника /ищец/ за точната
концентрация на алкохол в кръвта на водача законодателя не изисква / решение
22/07.02.2019 г. по т.д. 895/2018 г. на Второ ТО на ВКС/.
Настоящият съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване
е 30%, който следва да се редуцира размера на обезщетенията т.е. на ищеца се
следва сума в размер на 28 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и на
1 253 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е.
28.03.2018 г.
По разноските: В съдебно заседание от 03.02.2020 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по посочения ред.
Съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените по него
процесуални действия, размера на заявения иск и размерите на адвокатски
възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира,
че същото възлиза на сума в размер на 3 156 лв. с ДДС, а неговата припадаща се
част, съобразно уважената част на исковете възлиза на сумата от 1 494, 13
лв. с ДДС, с оглед доказателствата по делото, че процесуалният представител е
лице регистрирано по ЗДДС.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 398, 38 лв.
– припадащата се част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК при
съобразяване заявеното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК за размера на юрисконсултско възнаграждение, заявено от ищцовата страна и обстоятелството, че единия от платените
депозити за свидетел подлежи на възстановяване от бюджета на съда, а не следва
да се възлага в тежест на другата страна.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1 312,
02 лв. – разноски за ДТ и разноски, съобразно уважената част от исковете.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати
на Г.Х.И., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв.
П.К. сумата от 28 000 /двадесет и
осем хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 10.01.2018 г. в гр. Велинград, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.03.2018 год. до окончателното й изплащане като
отхвърля иска за горница до пълния предявен размер от 60 000 лв. като
неоснователен, както и сумата от 1 253
/хиляда двеста петдесет и три лева/ лв. – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2018 г. до
окончателното й изплащане като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 1 790 лв.
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв.
П.К. на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 1 494, 13 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Г.Х.И., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв.
П.К. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 398, 38 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 312, 02 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: