РЕШЕНИЕ
№ 819
гр. Пловдив, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501187 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. Л. П. против Решение № 880/28.02.2025г.,
пост. по гр.д.№ 5553/2023, ПРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск
против Община *** за заплащане на сумата от 4020лв., имуществени вреди от
извършено през 2022г. повреждане на гробно място ***, поле ***, ред *** в парк
„***“.
Жалбоподателят И. П. поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът не е приложил правилно
относимата нормативна уредба – Правилника на ОбС *** за устройството и
управлението на траурните паркове, респ. не е съобразил вмененото задължение на
общината чрез нейното предприятие да осъществява охрана на тези паркове. Сочи, че
общината е възложила това свое задължение на едно трето лице, като нейно
задължение е да следи за изпълнението на договора. Твърди, че ответникът и
привлеченото трето лице отричат посегателствата в гробните полета, респ.
извършването на противоправните деяния, едва при размяната на книжата, като във
връзка с това е приложено досъдебно производство от 2022г., чрез което се
1
опровергават тези твърдения. Оспорва извода на съда, че между възложителя и
изпълнителя на работата е съставен приемо-предавателен протокол, който
удостоверява състоянието на парка. Сочи, че този протокол е съставен една година
след събитието, при което не е годно доказателство за извършеното на ***г. Оспорва и
извода на съда, че щетите са нанесени от трето лице, а не от ответника. Счита, че
противоправното поведение на общината се израдява в бездействие по контрола на
договор с третото лице-изпълнител и неизпълнение на задълженията за охрана на
траурния парк и допускане извършването на вандалски прояви. Моли за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Община *** е подала отговор, в който оспорва въззивната
жалба. Счита, че по делото не се установяват елементите на фактическия състав на
нормата на чл.49 от ЗЗД. Счита, че в случая не е налице бездействие от страна на
собственика на парка, а напротив – чрез представения договор с третото лице, на което
е възложена охраната на парка се установява, че е е изпълнило задълженията си.
Отделно от това, за да е съставомерно едно бездействие, то следва да е противоправно,
т.е. в закон или в друг нормативен акт, договор или общоприети правила за поведение
следва да е разписано задължение за действие, което , обаче, не е извършено. В
обобщение счита, че липсва противоправно поведение и липсва основание за
ангажиране на деликтна отговорност. Моли за потвърждаване на решението.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ответника Трафик СОТ ООД не е подало
отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Процесният иск е за заплащане на вреди от противоправно деяние, извършено в
имот на ответника, за сигурността на който той е възложил работа на трето лице и
2
отговаря. Правното основание на иска е чл.49 от ЗЗД – отговорност на възложителя на
работа за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че по делото са
доказани следните факти : - ответната община е собственик на парк „***“, - законните
наследници на Л. П., поч.***г. са закупили за вечни времена гробно място ***, поле
***, ред ***, - процесното гробно място е сред 250 такива, които са станали обект на
вандализъм на ***г., - за деянието е образувано досъдебно производство,
извършителите са открити и спрямо тях са предприети възпитателни мерки по
чл.13ЗБППМН. Приел е, че съгласно Наредба на ОбС *** за устройството и
управлението на траурните паркове, последните са публична общинска собственост и
се стопанисват и управляват от общината, а полвателите на гробни места са длъжни да
ги благоустрояват и поддържат в добър вид, като тези откупили правото на ползване
за вечни времена – и да поставят трайни знаци. Приел е и за доказано, че общ. *** е
възложила на трето лице – Трафик СОТ ООД осъществяване на физическа охрана на
обекта. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че
ответната община не е извършила противоправно деяние – бездействие по отношение
на задължението да недопуска и предотвратява вандалски прояви и да опазва
състоянието на гробните места. Такова бездействие не е налице, доколкото общината е
възложила на трето лице тези функции чрез договор за обществена поръчка, който е
действал към момента на деликта. Това се установявало и от приемо-предавателен
протокол между общината и охранителя от ***г. Счел и че доколкото са установени
физическите извършители на деянието, то не е налице виновно поведение от страна на
ответната община. По тези съображения е отхвърлил иска.
От фактическа страна по делото не се спори в настоящата инстанция, а и това
се установява от представеното УН №***/***г. на общ. ***, че ищецът И. П. е
наследник на Л. П.. Доказва се и от справка от ОП „Траурна дейност, че гробно място
***, поле ***, ред***, в което е погребан Л. П. е откупено за вечни времена. От
представения Правилник за дейността на ОП Траурна дейност се установява, че
процесния парк се стопанисва от ответната община чрез създаденото за целта
общинско предприятие. Представеният Договор за възлагане на обществена поръчка
№ ***/***г. и приложения към него , сключен между Община *** и Трафик СОТ ООД
, доказва че на процесната дата общината е възложила на трето лице физическата
охрана на обекти на общината, сред които и процесния парк. Представен е и приемо-
предавателен протокол между възложителя и изпълнителя от ***г., който съдът намира
за неотносим, т.к. касае действие, извършено година след деликта. По делото е
приложена и пр.преписка № 2504/2022г. на РП Пловдив, от която се установява
извършването на вандализъм на ***г. по отношение на множество гробни места, сред
които и процесното, чрез разрушаване на надгробните паметници. По делото е
представена и фактура за извършени дейности по закупуване, доставка и монтаж на
3
надгробния паментик от страна на ищеца, която е на стойност 4308лв. По делото е
приета и СОЕ, изготвена от в.л. Р. К., която дава оценка на разходите за възстаовяване
на щетата към м.03.2022г. в общ размер на 4000лв.
Тази фактическа обстановка е установена и в първоинстанционното
производство. Спорът пред настоящата инстанция е правен и се заключава в това
налице ли е настъпване на вреда за ищеца в резултат от бездействието на служители,
на които община *** като собственик на гробищния парк е възложила работа по
опазване на реда .
Предявеният иск е с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, при
което за уважаване на исковата претенция е необходимо да се установят следните
елементи от фактическия състав на посочените норми: деяние, противоправност на
същото, вина и причинна връзка между тях, като в случая се ангажира отговорността
на възложителя на работа, от която са произтекли вредите.
Изпълнителното деяние, в настоящия случай е бездействие от страна на лицата,
отговорни да опазват общинския гробищен парк от посегателства. Дали лицата, които
са бездействали, са служители на общината, на които са възложени функции по охрана
или служители на едно трето лице, с когото общината е сключила договор за охрана е
без значение. Следва да се отбележи, че общината, в качеството си на собственик на
процесния парк е длъжна по закон да го опазва от посегателства. Очевидно тя, в
качството си на юрдичско лице не извършва тази дейност лично , а чрез възлагане било
на свои служители, било на трети лица, които реално да изпълняват това й
задължение. В случая тези функции по охрана са възложени на третото лице-помагач
Трафик СОТ ООД. От приложената преписка на РП Пловдив се установява
категорично, че това задължение за опазване на собствеността в гробищния парк не е
изпълнено по отношение на процесното гробно място. Следва също да се посочи, че с
оглед броя на посегателства, това неизпълнение е значимо.
Съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като
по настоящото дело не е оборена тази законова презумпция. Настъпването на вреди за
пострадалия наследник – откупил ползването на гробното място се установява както
от прокурорската преписка, така и от приетата СОЕ относно вида и размера на
вредите. Причинно-следствената връзка се установява отново от прокурорската
преписка, която установява извършването на вандализъм / разрушаване/ по отношение
на процесното гробно място, на конкретната дата и от малолетните извършители,
които не са възпрени от лицата, осъществяващи охрана на парка. По този начин се
доказват всички необходими елементи на фактическия състав на нормата на чл.45 от
ЗЗД. Доколкото отвената община, като юридическо лице действа чрез свои служители
или трети лица, на които да възложи дейността по охрана, то се доказва и особената
предпоставка по чл.49 от ЗЗД. Ето защо община ***, следва да заплати обезщетение на
4
пострадалия в размер на претърпените от него вреди, изразяващи се в необходимите
разходи за възстановяване на надгробния паметник.
Размерът на щетата се установява от приетата СОЕ в размер на 4000лв. Ищецът
е представил доказателства, че е заплатил релно 4308лв., но експертизата установява
по-ниска пазарна стойност. Предявеният иск следва да бъде уважен до посочената от
експертизата стойност на щетата, а до пълния предявен размер от 4020лв. искът като
неоснователен следва да бъде отхъврлен.
Първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно ще
следва да бъде отменено и вместо него бъде постановно ново с което се уважи иска до
установения размер.
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 1405,77лв. разноски по съразмерност и след намаляване
поради прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат / определено от
съда на 1000лв./, както и 780,40лв. разноски за въззивното производство за заплатена
ДТ и адвокатско възнаграждение.
Определените в първоинстанционното решение разноски в полза на общ. ***
следва да бъдат намалени с оглед изхода на спора от 100лв. на 5лв. по съразмерност.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 880/28.02.2025г., пост. по гр.д.№ 5553/2023, ПРС , в
частта, в която е отхъврлен придявения от И. Л. П., ЕГН **********, против Община
***, ЕИК ***, иск за заплащане на обезщетение до размер от 4000лв. съставляващо
размера на причинените на ***г. имуществени щети от повреждане на гробно място
***, поле ***, ред *** в гробищен парк „***“, както и в частта в която са присъдени
разноски в полза на община *** над 5лв. до присъдените 100лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община ***, ЕИК ***, да заплати на И. Л. П., ЕГН **********,
сумата от 4000лв., съставляваща размера на причинените на ***г. имуществени щети
от повреждане на гробно място ***, поле ***, ред *** в гробищен парк „***“, ведно с
направените по делото разноски в размер на 1405,77лв. за първоинстанционното
производство и 780,40лв. за въззивното.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част – отхвърлен е иска на
И. Л. П., ЕГН **********, против Община ***, ЕИК ***, за заплащане на обезщетение
над 4000лв. до 4020лв., съставляващо размера на причинените на ***г. имуществени
щети от повреждане на гробно място ***, поле ***, ред *** в гробищен парк „***“.
5
Решението е постановно при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия – общ. *** , „Трафик СОТ“ ЕООД , ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6